Как да продължим напред?

Мило момиче! Най-щастливата ти любов е пред теб! С това момче явно не сте били един за друг и не се обвинявай! Знам, че много боли, но живот без болка няма. Ще поплачеш, ще побудуваш нощите, ще се питаш защо, но в един момент ще започнеш пак да срещаш погледите на мъжете с вълнение. Прави нещата, които обичаш, дай си време да бъдеш щастлива със самата себе си. Не се страхувай да бъдеш сама за известно време, здравословно е!

Отдала си  три години от живота си на този човек , но ти остава още цяяял живот , това си е 1000 време

Ужасно е да обичаш някой толкова, а той да те предаде така.Ужасно ми липсва, но аз на него явно не.Дори не ме попита как съм, кога ще си дойда (последните дни не спя у нас).

Здрасти, шаляля! Само ще ти кажа, че всичко отминава! И аз като теб неотдавна (преди 2 години да бъда точна) преживах същото като теб. Много болеше наистина. И много трудно свикваш с мисълта, че вече не си приоритет в живота на този човек, аз мнооого трудно го разбрах и го приех. И аз като теб - защо не му пука за мен, защо не ме търси.. постоянно защо, защо... Но истината е, че не е длъжен. Вие не сте заедно вече, не го интересува кога ще си дойдеш, нито как си... защото умът му е в другото момиче. Съжалявам, че го казвам, но трябва да го разбереш и приемеш. Свикнала си с този начин на живот и тепърва ще си създаваш нови навици и живот, в който той няма да участва. Трудно е но ще се справиш. И аз като теб постоянно плачех, даже получавах паник атаки, не ядях и не спях. И така в продължение на 3-4-6 месеца. С времето плачех през вечер, през две... после от време на време пак се сещах  и пусках по някоя сълза. Честно да ти кажа ако наистина си го обичала може и никога да не ти мине напълно. Ето 2 години минаха, но от време на време се сещам и ми става тъжно. Но не е както беше,  да плача да се тръшкам и т.н. животът продължава. Мисля, че е за добро и ти ще го разбереш, само си дай време. Ако искаш може да ми пишеш и на лични.

До авторката: Преживях подобно нещо. Колко ли лекции, упражнения и събирания с колеги от университета съм пропуснала, за да му готвя на тоя сопол, който така много обичах.
5 години бяхме заедно- от последния клас в училище, подкрепях го в най-тежките му дни, е познай - намериХА му добре платена работа, купи си нова кола със заем от приятели, стара де, но сравнително намазана.
И след като лайфстайлът му се промени така изведнъж, ми заяви, че му липсвала тръпката вече. Бил му безразличен сексът. Била съм забравяла да плащам тока, това не му харесвало. Не съм работела както неговите колежки от университета. Няма да коментирам какво учеше той и какво аз. И на това основание, че не съм работела - излезе и че не съм амбициозна. След като той ми заяви, че иска да си "дадем почивка", колкото и да ми се късаше сърцето му казах, че това негово решение ще бъде завинаги.
След раздялата ни, се наложи да ходя на психиатър, да -психиатър, защото треперех и ми ставаше лошо навън. За щастие се усетих веднага за това си състояние и веднага на лекар, пих си антидепресантите, междувременно правих стаж в чужбина 5 месеца докато бях уж в депресия , върнах се , започнах да излизам със страхотен мъж на същата възраст като бившия, но мъж, да /пу пу да не му е уроки /
Междувременно, докато бях в депресия нашичкият скочил веднага в лапите на една мадама от курса си, която излишно е да се хваля - селска пръчка с доста скромен външен вид, но бачкаторка и явно не забравя да плати тока. 👏
Е, бившият се уби да ме търси след като се върнах. Той сменил няколко през това време. Кой на кого бил шута не ме интересува.


Защо ти разказвам всичко това?
Точно 3 години по-късно:
1. В момента работя на две работи. Една на престижно място за малко за мен пари, която ще ми осигури много полезни професионални контакти за вбъдеще и една на частно от вкъщи, от която изкарвам дооооста, доста висок доход. - казвам всичко това не за да се хваля, а защото явно младежът беше сметнал, че съм безперспективна карта.

2. Чакам бебе от мъжа, който ме научи какво е да си жена, който ме подкрепя и не ме е вини, че не съм работила като сервитьорка, телефонистка и тн.,  докато уча висшето си образование. И да се върнем на бебето - много съм щастлива, че ще го имаме и че ще си бъде наше общо и абе летя ... Дано всичко да е наред.

3. Все още забравям да плащам тока. Но пък като го спрат имам пари да си плащам за експресното му включване.

До огромна степен даже съм благодарна на бившия (да изпитвам искрена благодарност), който ме заряза, защото ако не беше той, нямаше да бъда заедно с бащата на детето ми никога вероятно, можеше и да не си завърша висшето даже като хората и като погледна към днешна дата нещата: Очевадно е, че не сме били един за друг. Като се започне от тотално различната среда, в която сме израстнали, неговият професионален път и моят, нестабилният му характер... Само моята детска главица се беше заинатила, че това е любовта на живота ми и трябва да търпя всичко по пътя и към вечността.

Та момиче, опичай си акъла. Много е трудно, когато си имал дълга връзка, да продължиш, но всичко става, стига да срещнеш правилния човек.
Желая ти късмет и дано съдбата да направи така, че да се подреди животът ти по най-добрия начин за теб!

Много добре знам какво ти е. И мен не ме попита нито веднъж как съм. При това даже беше разбрал от една клюкарка за състоянието, в което се намирах тогава, но не звънна да ме пита как съм. Нали ... това е човекът, за който какви ли не неща бях правила... беше толкова насран, с извинение, че нямаше куража да звънне, да разбере дали съм жива. От което много ме болеше. Болеше, сега гледам с насмешка.

EItsa благодаря ти много.Това имах нужда да чуя, че дори и да си обичал някой до безумие успяваш да обичаш отново.Че пак става хубаво.Трудно е като си вярвал в някой, а той те изостави.Да, в различни компании сме, но не е като да ме е издържал.Напротив все аз полагах грижи да напазарувам, да има за ядене, да отидем на почивка..А като скъсахме такива ужасни неща ми наговори...Ако обичаш или си обичал как нараняваш умишлено половинката си?Чувствам се глупачка, защото веднъж простих изневярата му, а той още си гледа по чуждите.Гадно ми е все едно съм супер лесно заменима.Да простиш и са разбереш, че са продължили да се виждат..Каква глупачка съм

Успяваш. И когато обичаш точния за теб човек, се чудиш какво изобщо си намирал в онзи, който те е наранил.

На мен, честно казано, ми е гадно, че пак съм се оказала права....и че мъжете, повечето, са такива боклуци.   
Понякога ми се иска да изтрия последните 30-на години от мислите си, и да мога отново да гледам на мъжете като на нормални същества.А не като на олигофрени, неспособни на честност и благородство.

Не знам....страшна паплач се е навъдила.   
Мисля си, родителите, които са ги отгледали и "възпитали" да са такива, са израснали през соца...предвид моралните и социалните норми тогава, питам се, кога "светът" успя да се изврати толкова...!

И аз се чудя същото. Имам подобен като на авторката опит с човек, кого обичах много и който страшно ме разочарова. Разликата е в това, че последната и окончателна раздяла инициирах аз. Покрай въпросния младеж на мен също ми беше трудно да повярвам, че има читави мъже. Важно е да не се губи вяра, защото трудно ще се довери на някого след такъв горчив опит.

Shalala, един съвет. Дай си време да намериш себе си сега. Бъди малко сама. Защото е много лесно да загубиш себе си в толкова дълга връзка, започваш да ставаш и малко като другия.
Започни да си имаш твои си цели и заниманияя, несвързани с никой мъж и си ги преследвай.
Сигурна съм, че правилният мъж ще дойде.
На мен до такава степен ми се беше объркала представата за мъжете и отношението, което един мъж трябва да има към една жена, че в началото си мислех, че моят мъж се държи така, само за да ме вкара по-бързо в леглото. А то се оказа, че имало и мъже, които обичат да обгрижват жените около себе си и най-вече половинките си. Моят се държи прекрасно и с обич и грижа и към майка си, и към сестра си.
Дори в началото имаше един период, в който откровено ме дразнеше прекалено доброто му отношение и едва ли не го приемах за гейско, а не за мъжкарско.
После това премина и си дадох сметка каква глупачка съм даже и за миг да си го помисля. Човекът просто е мъж и иска да закриля жената, а не да я неглижира или унижава, за да избива комплекси.
Желая ти от все сърце да намериш рано или късно прекрасен мъж, който не само външно да ти харесва, но и да ти допада отношението му към теб. Това последното, особено в съчетание с първото, е най-трудно, но не и невъзможно.


ПС: Помисли си и много добре, ако твоят реши да се завръща при теб. Какво послание ще му изпратиш след поредната прошка? Че може да си прави каквото си поиска безнаказано, а ти винаги ще го чакаш с отворени обятия, защото е принц незаменим. Малко достойнство трябва да се прояви в подобна ситуация, колкото и смазани от болка да се чувстваме, защото не може да позволяваме да се държат така с нас. Ако простиш отново, няма да се научи да те цени. Ако не простиш обаче, повярвай - ще те оцени повече.

Ако искаш да си главна героиня от поп-фолк балада, продължай да прощаваш, ако ли искаш да си щастлива - знаеш

Аз за себе си избрах второто.

Момичета, не искам да губя вяра в мъжете, но много вярвах, че той е различен и свестен...Но не! Наскоро се чухме кога ще освободи квартирата (защото в момента спя в приятелка, за да улесня и двамата) той се садра да ми крещи за депозита, аз исках просто да плати, каквото се полага.Еми изкара ме едва ли не просякиня, а аз толкова искам поне малко да си спомням за връзката ни с добро, преди всичко бе толкова красиво, направо не вярвам, че това е същият човек на който толкова държах и обичах

Shalqlq , аз на твое място не бих се занимавала , да си събира багажа и да се маха или ти си намери друга квартира . Да си ходи при другата и да не те занимава . Супер нагло създание е това момченце !!! Според мен той не е напълно сигурен дали иска да се разделите и те разиграва в момента , не си мисли , че не осъзнава какво губи , просто не иска да си го признае .

Ами да, аз затова и звъннах да разбера кога ще я освободи.Има неща строшени от него, исках да ги оправи преди да тръгне.А той тръгна да ми крещи какво бил закупил той, как пребоядисал и че не трябвало да плаща за това също.А в стената има дупка от него за което той предложи да ми оставел пари пък аз да си търся майстор... Безмълвна съм.Да накараш жена да зазида дупката, която ти си направил..Много ми е болно, срам ме е от отношението му.Дори всичко да е свършило заслужавам мъничко уважение, нали?

Теб те е срам ?! Нееее , единатвеният засрамен трябва да е той ! Защо е чупил и блъскал по стената ? Това е поредната причина да не страдаш за него . Говори с хазяина какво се е случило и да го натиска да си оправя бакиите .