Такъв с електрошок да го "пипнеш".
- Публикувана: 16 март 2017, 13:14 ч.
- Последно мнение: 11 май 2017, 19:37 ч.
Перверзник в парка ???
Точно така и после снимка да го видят в полицията и да се разпространи в нета.
За съжаление навън е пълно с откачалки. В такива случаи човек не трябва да изпада в паника, защото те на това разчитат, да те шокират, имам усещането, че се възбуждат още повече от това.
Имам няколко по-фрапантни случаи, като два от тях бяха на Витоша (планината). Един възрастен психар, беше тръгнал чистак гол срещу нас, самозадоволявайки се , бяхме аз и още една приятелка, да се печем. Нямаше живо пиле, но аз обикновено не се паникьосвам, дори напротив, избива ме на гняв и го подгоних, дори го замерях с камъни. Как не го очистих не знам, ако го бях уцелила лошо, можеше и да го лежа.
В другия случай беше много едър, огромен младеж, с екип на Левски СФ, започна да ми рецитира някакви стихове и после ми заяви, че иска да прави секс с мен. Приличаше на абсолютно луд - запотен, с блуждаещ поглед и агресивен. Отново бяхме само двете и, този, можеше не само да ни ни поизнасили, ами да ни убие направо, без никой да разбере. Слава Богу, успях да го баламосам и оттам хукнахме да бягаме, за да се измъкнем.
Имам и много други случки, но те не са били толкова опасни, защото са се случвали на по-оживени места, където може да се очаква помощ отнякъде.
Срещу такива психопати, скоро възнамерявам да си купя спрей за самозащита.
Имам няколко по-фрапантни случаи, като два от тях бяха на Витоша (планината). Един възрастен психар, беше тръгнал чистак гол срещу нас, самозадоволявайки се , бяхме аз и още една приятелка, да се печем. Нямаше живо пиле, но аз обикновено не се паникьосвам, дори напротив, избива ме на гняв и го подгоних, дори го замерях с камъни. Как не го очистих не знам, ако го бях уцелила лошо, можеше и да го лежа.
В другия случай беше много едър, огромен младеж, с екип на Левски СФ, започна да ми рецитира някакви стихове и после ми заяви, че иска да прави секс с мен. Приличаше на абсолютно луд - запотен, с блуждаещ поглед и агресивен. Отново бяхме само двете и, този, можеше не само да ни ни поизнасили, ами да ни убие направо, без никой да разбере. Слава Богу, успях да го баламосам и оттам хукнахме да бягаме, за да се измъкнем.
Имам и много други случки, но те не са били толкова опасни, защото са се случвали на по-оживени места, където може да се очаква помощ отнякъде.
Срещу такива психопати, скоро възнамерявам да си купя спрей за самозащита.
Спреят е много надценено средство за самозащита. Особено от хора, които не са ползвали такъв.
От опит го казвам, не става.
Или поне трябва да имаш идеалните условия, когато ти се наложи - разстояние, посока на вятъра, силата и размерите на противника и т.н.
Аз напръсках зловещо себе си, вместо този, който ме беше нападнал - в паниката, изненадана:) Кой има време в такъв момент да мисли, накъде духа вятъра? Онзи се ядоса още повече, абе, мазало:)
Имах късмет тогава, че минаха някакви хора.
От опит го казвам, не става.
Или поне трябва да имаш идеалните условия, когато ти се наложи - разстояние, посока на вятъра, силата и размерите на противника и т.н.
Аз напръсках зловещо себе си, вместо този, който ме беше нападнал - в паниката, изненадана:) Кой има време в такъв момент да мисли, накъде духа вятъра? Онзи се ядоса още повече, абе, мазало:)
Имах късмет тогава, че минаха някакви хора.
На мен ми се е случвало между блоковете докато разхождам кучето, нямаше ни храсти, ни нищо. Беше младо мършаво момче, сигурно 17-18 г. Просто си вървеше срещу мен и като се доближихме, взе че си го извади. Толкова се шашнах, че докато измисля, как да реагирам, някой от балконите се разкрещя и ненормалникът побягна. Тогава го съжалих, че е толкова млад, а явно не е наред с главата.
В такива моменти все си мисля, че трябваше да си запиша аз бойно изкуство, като ученичка. Голям мерак имах, ама нищо не направих 
Няколко такива случки имам.
1) Качваме се на Альоша с една приятелка, но решихме малко да поседнем насред нищото, че лафа потръгна. По едно време гледаме из храстите някой си го извадил и... Тръгнахме да бягаме нагоре (акъли големи) Аз с една храна за хамстери в картонена кутия, дрънчи в тая пустош
Моята приятелка само повтаря "По-тихо ще ни чуе" 
2) Седим на изоставен строеж с 2 приятелки, долу минава циганин с каруца, спря, слезе от каруцата, през това време не му обръщаме кой знае какво внимание. Усетихме се че доста се позастоя, като погледнахме надолу гледа ни и...
Отврат!
3) Младо момче тийнейджър в автобуса на последната седалка седи и си го пляска. Добре че слизах, когато го видях.
4) Минаваме с приятелка на оживена (на коли по-малко пешеходци) улица оня слезнал от колата и се хванал работа да върши
Няколко такива случки имам.
1) Качваме се на Альоша с една приятелка, но решихме малко да поседнем насред нищото, че лафа потръгна. По едно време гледаме из храстите някой си го извадил и... Тръгнахме да бягаме нагоре (акъли големи) Аз с една храна за хамстери в картонена кутия, дрънчи в тая пустош
Моята приятелка само повтаря "По-тихо ще ни чуе" 2) Седим на изоставен строеж с 2 приятелки, долу минава циганин с каруца, спря, слезе от каруцата, през това време не му обръщаме кой знае какво внимание. Усетихме се че доста се позастоя, като погледнахме надолу гледа ни и...
Отврат!3) Младо момче тийнейджър в автобуса на последната седалка седи и си го пляска. Добре че слизах, когато го видях.
4) Минаваме с приятелка на оживена (на коли по-малко пешеходци) улица оня слезнал от колата и се хванал работа да върши
Изглежда и аз такъв страхлив срещнах. Разхождах кучето си на поляна на края на града, някакви изоставени лозя, хвърлям пръчки, то тича и носи, гледам по едно време върви някакъв по пътеката, но не замина, а се спря до храстите и нещо се мотка. Хвърлям аз пръчката, но окото ми към него гледа, че знам ли го какъв е, а и да викам, няма кой да ме чуе. По едно време се показа из-зад храсталака със смъкнат панталон, както бях изумяла, метнах пръчката към него, моят черньо като се метна и той след нея, е няма как да си представите оня какъв тръс му удари. Не се удържах и се развиках:"Изчезвай, че още малко и без висулка ще останеш!" Отиде, та се не видя. Но си имах помощник и спасител, въпреки че беше малък още, някъде към годинка, но все пак лабрадор, едър е и черен. А и пръчката си беше неговата! 
Но тоя същият тип предполагам, едва ли е имало още един, беше наплашил момичетата от блоковете наоколо, колежка ми се оплакваше, че посреща дъщеря си на спирката и я води до тях. Питаше ме не ме ли е страх да ходя с кучето сама, но като разказах как сме го уредили, много се смя. После не се появи тоя тип, та дълго се шегувахме, че с Рекс сме му взели страха.
Но тоя същият тип предполагам, едва ли е имало още един, беше наплашил момичетата от блоковете наоколо, колежка ми се оплакваше, че посреща дъщеря си на спирката и я води до тях. Питаше ме не ме ли е страх да ходя с кучето сама, но като разказах как сме го уредили, много се смя. После не се появи тоя тип, та дълго се шегувахме, че с Рекс сме му взели страха.
Дори не си спомням колко пъти вече съм виждала подобни. Като беше щерката бебе, един август преустанових ходенето в Борисовата градина, защото ми омръзна през ден, през два да виждам пи*ки. Миналото лято тичам пак там, но ММ беше след мен с колелото, затова си позволих да мина по диагоналните малки и пусти пътеки. Изведнъж пред мен се изтипосва такъв и като видя, че не съм сама, ела да видиш бягане през глава.
Един само ме притесни, защото започна да ми говори гадории - както в една от горните истории - едър, с блуждаещ поглед. Хубаво, че бяхме на голяма спирка и някакъв човек ме измъкна.
Един само ме притесни, защото започна да ми говори гадории - както в една от горните истории - едър, с блуждаещ поглед. Хубаво, че бяхме на голяма спирка и някакъв човек ме измъкна.
Това с висулката и кучето ми изкара сълзи от смях. Добре сте го наредили, щеше да е чудна гледка кучето да го хапне по инструмента.
Аз нямам такива случки, но имам спрей в чантата. И да си кажа, правила съм тренировки с него, та имам добро основание да мисля, че ако го ползвам шансът да уцеля е доста голям
Аз нямам такива случки, но имам спрей в чантата. И да си кажа, правила съм тренировки с него, та имам добро основание да мисля, че ако го ползвам шансът да уцеля е доста голям
По едно време се показа из-зад храсталака със смъкнат панталон, както бях изумяла, метнах пръчката към него, моят черньо като се метна и той след нея, е няма как да си представите оня какъв тръс му удари.
Така му се пада! Следващия път се надявам да си го размаха пред очите на някоя с дого арежентино.
А как ли се бяга от куче със смъкнат панталон...
На мен ми се е случвало, бях ученичка. Следеше ме говедото от спирката до нас, добре че съм си умничка и не се качих в асансьора, а тръгнах по стълбите, и тоя след мен. Щом усетих, че понечва да ме хване, като се обърнах и го замлатих с чантата по тиквата....ама яко 
. Явно му дойде неочаквано, щот се обърна и избяга.
. Явно му дойде неочаквано, щот се обърна и избяга. Хора искам да ви споделя за "моята среща " с един ненормалник днес. Таа такаа,изведох бебето с количката на разходка и връщайки се винаги минавам през междублоковия парк за по пряко и влизайки в паркчето срещу мене върви младо момче с работни дрехи и както си ходеше така се скри зад един блок и само главата си подаваше да види дали идвам и нещо ми прещракна да си мина по оживения път 
.Минах си по тротоара аз обаче този господин не се отказваше толко лесно явно и се появи пред мене отнякъде, а аз вече се притесних защото освен нас др.хора нямаше по това време и такаа върви си той и ме попоглеждаше назад и се усмихва и ми подсвирква ама аз нищо-игнор. Минахме така 100тина метра и той се изравни с мене и си извади оная работа и ми посяга така да ме хване за ръката и тогава сърцето щеше да ми спре (няма жива душа,аз с количка не мога да бягам .този става все по настъпателен ШОК ) Бързо звъннах на мъжа ми и отидох пред едно заведение с камери отпред реших,че там е най-сигурно докато дойде да ме вземе.Та това беше още настръхвам от самото чувство на беззащитност което изпитах идеше ми да ревна. Интересно ми е на вас случвало ли ви се е и как се оправяте в такива ситуации ?
Таа такаа,изведох бебето с количката на разходка и връщайки се винаги минавам през междублоковия парк за по пряко и влизайки в паркчето срещу мене върви младо момче с работни дрехи и както си ходеше така се скри зад един блок и само главата си подаваше да види дали идвам и нещо ми прещракна да си мина по оживения път .Минах си по тротоара аз обаче този господин не се отказваше толко лесно явно и се появи пред мене отнякъде, а аз вече се притесних защото освен нас др.хора нямаше по това време и такаа върви си той и ме попоглеждаше назад и се усмихва и ми подсвирква ама аз нищо-игнор. Минахме така 100тина метра и той се изравни с мене и си извади оная работа и ми посяга така да ме хване за ръката и тогава сърцето щеше да ми спре (няма жива душа,аз с количка не мога да бягам .този става все по настъпателен ШОК ) Бързо звъннах на мъжа ми и отидох пред едно заведение с камери отпред реших,че там е най-сигурно докато дойде да ме вземе.Та това беше още настръхвам от самото чувство на беззащитност което изпитах идеше ми да ревна. Интересно ми е на вас случвало ли ви се е и как се оправяте в такива ситуации ?Къде това? Напиши къде се подвизава поредния малоумник.
Попадала съм, разбира се, кой не е. Но за себе си не се притеснявам толкова, според обстоятелствата бягам или викам. Лошото е, че дъщеря ми се прибира от училище сама, или с приятелка, и макар да избягва пусти места, денем междублоковите пространства не са много оживени
labrex, и аз като тийн имах един рекс, овчарка беше. имах подобна случка на твоята. пресрещна ме един идиот, от някакъв храст изникна на пътеката пред мен, държи си “достойнството“ и ме гледа. кучето се залая и затича към него, аз изкрещях “дръж!“. и стана страшно... кучето го събори на земята, навря си муцуната в лицето му и започна да ръмжи свирепо. оня лежи гол под кучето и не смее да мръдне. аз крещя от страх, че ще му прегризе гърлото, мислех си, че ако го направи, ще ми застрелят кучето (логика да видиш, ама на, паника). дотичаха двама млади мъже, успях да издърпам кучето за нашийника и побягнах към вкъщи, а мъжете започнаха да го ритат както си беше на земята. после не знам какво е станало.
голям дивак беше моят рекс, много лаеше по хората и все се опитахме да го възпитаваме, и на кучешко училище ходеше, но без успех. в тази ситуация обаче ми се видя безценен
голям дивак беше моят рекс, много лаеше по хората и все се опитахме да го възпитаваме, и на кучешко училище ходеше, но без успех. в тази ситуация обаче ми се видя безценен
Овчарките са луди. Моето го знаеха. Беше като всички самозащитни средства взети заедно.
С нея не съм попадала на такива, но ако беше изскочил някой подобен докато кучето бе извън повод, нямаше да му прости, еле пък да й се размахва нещо.. В такива случаи респектиращо куче дори и само на вид е добро средство за защита от подобни болни хора. Забелязала съм, че извън пиковите часове, градовете са нещо като обезлюдени и може да се попадне на какво ли не и съответно тези хора го знаят.
С нея не съм попадала на такива, но ако беше изскочил някой подобен докато кучето бе извън повод, нямаше да му прости, еле пък да й се размахва нещо.. В такива случаи респектиращо куче дори и само на вид е добро средство за защита от подобни болни хора. Забелязала съм, че извън пиковите часове, градовете са нещо като обезлюдени и може да се попадне на какво ли не и съответно тези хора го знаят.
В такива моменти все си мисля, че трябваше да си запиша аз бойно изкуство, като ученичка. Голям мерак имах, ама нищо не направих
Е, аз съм Републиканска по кик бокс, но при втората случка това грам не ми помогна
1. На 16 години, на море съм с наще в Кранево. Нещо се успах и родителите ми вече бяха на плажа, от хотела до там беше около 2 км пеша в нищото. Както си вървя и до мен се лепна някакъв около 30 годишен. Извади си го, излъска си го, изпразни се и се шмугна в една свинеферма. Не казах на никого.
2. Около 18 годишна, прибирам се по тъмно от съседен квартал. Усещам, че нещо не е наред, на около 100 метра зад мен върви някакъв, нищо необичайно, но шестото ми чувство проговори. Завих към блока си и на спринт до входа. Обаче яко паника- вратата на входа се заключва, аз вадя ключове, не улучвам, ключовете падат, вдигам ги и със сетни сили успявам да отключа. В този момент виждам оня зад мен, вече сме пред асансьора, тоя се качва с мен. Моли ме да сляза с него на 3-ти етаж, защото имал приятел на втори (асансьорът не спира там), родителите му не го харесвали и да звънна аз на вратата. Патката му с патка се съгласявам
На стълбите м/у 3 и 2 етаж си го вади и се пробва да ме опипва. Леле като изтрещях! Истерясах и го сритах некадърно, но поне избяга. Щях да си изплюя дробовете при спринта нагоре по етажите, дори по едно време се пребих...