Сутринта станах, забърках мусака и я мушнах във фурната. В този момент чувам син ми да разправя на девер ми, че ще ходи в Пазарджик. Изхвърчах на мига и му казах, че искам и аз. Кандиса и напуснах очертанията на нашия град, което не съм правила от 14 септември, когато пак ходих до там с приятелка и мъжа й. Мотах се безцелно. Купих си едни обувки за 24 лв, които сигурно ще изтраят най.много до края на този месец. Харесах си една хубава блуза, ама ми се досвидя да дам 55 лв. и реших, че мога и без нея.Като ида другия път след има няма половин-една година, може и да си я купя.
Та така.
На очакващите гости-приятно посрещане, на отиващите на гости-приятно изкарване! На другите, дето ще са вкъщи- интересни занимания! Аз лягам да почета, че детето дето идва да учим е в Пловдив. Днес времето е мое!
До скоро!

Но...шъ са спрайм! Яваш, яваш!



Остана боята да си избера и да си поръчам от арабите бели яйца. Ще купя и пъдпъдъчи една кора 24 бр. и козунаците да поръчам в Бг сладкарницата и да идват празниците.

