Морбили?!

Има видове аутизъм които са регресивни- т.е. Започват след първоначално нормално развитие. Синдром на Рет, синдром на Хелер. Това че се е проявил късно не значи че е от ваксина

Ами нормална е паниката, след като обект са бременни, скоро родили с разстроени хормони, а отвсякъде се изсипва съмнителна антиваксърска информация, психозата си е в кърпа вързана. По едно време където пуснеш сутрин, върви някоя задълбочена дискусия, я при Гала, я някой здравен журнал, я тук във форума, а във фейсбук групите съвсем изтрещяват...

Аз, дето съм хард ваксър, се бях психясала точно на малкия с МРП-то, всичко ми беше на топка.
Дори на подсъзнателно ниво ти влияят.
Трябва и някакви санкции за всяване на масова психоза да има.

Достъпът до твърде много, често пъти и противоречива инфо, пречи на прясно родилата майка. Едно време майките и бабите ни са приемали нещата далеч по-спокойно и разумно - лично са ми го казвали възрастни жени, изумени от истериите и драматизмите от последните 20-тина години. Да си майка вече е някаква чутовна битка и се чудя понякога, сред цялата тая нонстоп паника, кога остава време просто да се изкефиш, че си имаш един малък човек и си станала мама.

Майките и бабите ни са приемали нещата много по-различно, защото са били свидетели на смъртта на много деца по тяхно време. Сега ни се струва, че това са легенди, а те са го видели с очите си.

Майка ми ме е родила 78-ма, със сигурност не са умирали особено много деца по онова време. Просто не е имало Гала, форумът, ФБ и всякакви знайни и незнайни сайтове, даващи уж достоверна инфо как се гледат бебета и прочие. Всяването на паника си е съвсем реално, виждам и го чувам и сега, като мръдна до градинката или до парка с хлапето. Пълно е с надъхващи се една друга майчета.

Същото. Онзи ден поставиха на малкия МПР и не ми беше, а и все още не ми е никак спокойно. Освен това заради заболелите не изчаках коригираната възраст, дори няма пълни 13 месеца. И през цялото време го има едно "Ами, ако...?".
Сещам се преди време, като имаше Морбили в Испания и майката на починало детенце каза: "Бях подведен от антиваксърите." Вярно е, че никой не може да те накара насила, но би трябвало да се потърси отговорност и от тях. От друга страна пък ако има наказан, ще се затвърди, че се опитват да им затворят устата, защото са прави и "истината е неудобна"...

Не ме разбра. Умирали са деца не когато ние сме се родили, а когато майките ни и бабите ни са били малки. На дядо ми сестра му е починала, не като бебе, но от болест, която сега се лекува. Със сигурност и през 40-те и 50-те смъртността при децата е била по-голяма. След това медицината доста се е развила и затова сега много родители си позволяват да се изявяват като лекари.

Ами стандартите са се вдигнали - ако аз бях направила гафовете и фаловете, които си е позволявала моята майка...абе не мога да си го представя дори. А на нея всичко са й прощавали - майчинството е трудно, детето е дуракоустойчиво в голяма степен и така...

Бабите и дядовците ни ги беше страх от тези детски болести, които сега се опитват да изкарат нищо работа, защото почти всеки от тях имаше загубено някое братче, сестриче следствие от боледуване, я някой роднина с увреждания, я със стерилитет.
Баба ми си спомням направо пребледняваше и затваряше очи. Сигурно не би повярвала, че някой с всичкия си може да отказва да си ваксинира детето.

Какви толкова гафове и фалове е направила, Сирен? Стана ми интересно.

От моите никой не е губил брат, сестра и прочие. Всъщност не - дядо ми по бащина линия е изгубил двама големи братя, застреляни като партизани от отряда 'Антон Иванов' - на 18 и 20 години са били. Но това е извън болестите.

Ми примерно не й се кърми, бам! кисело мляко на двумесечно, да види какво ще стане. Реакция, повръщане, обезводнено бебе...или примерно да ме пусне сама да си играя на 3г. до блока, след което ходихме да ме лепят. Също така и на мен, и на брат ми устите ни бяха пълни с кариес, не знам как са ни хранили и с какво, но беше ужас. За моето поколение обаче кариес = голям срам за майката, неправилно хранене и признак за неграмотност. Бе изобщо щяха да я обявят за много нехайна майка, а тя самата винаги се е смятала за супер добра майка, щото нали винаги е било у дома оправено и сме били гладени:) въпрос на стандарти.

Деветгодишният ми още не играе сам навън по улиците - аз на 9 не се прибирах, но това вече е и до времената...въпреки че не бяха много по-спокойни де...

Преди да съществуват модерните ваксини, хората векове наред са практикували нещо, наречено вариолация. Изобретено в Китай през 10-ти век, стрити на прах корички от едра шарка се вдишват в носа на здрав човек или материал от пъпки се намазва върху драскотини по ръката. Човек преболедува по-лек вариант на шарката и придобива имунитет. Но тази манипулация също е криела сериозни рискове и 1-2% от хората не преживяват, което пак е било за предпочитане пред алтернативата - 30% смъртност. Мисълта ми е, че дори и тези "прости" хора, които не са притежавали съвременните научни методи са могли да преценят кое е по-малкия риск.

През 18-ти век Едуард Дженър чува краварки да се хвалят "Тъй като вече съм боледувала от кравешка шарка, няма да се разболея от едра шарка и кожата ми ще остане завинаги красива". Замисля се и започва да прави експерименти, дава материал от кравешка шарка на хора, те преболедуват леко и в последствие ги тества с излагане на едра шарка и така разбира, че са имунни. Вирусът на кравешката шарка и този на едрата шарка са от едно семейство и имунитет срещу едното осигурява имунитет и срещу другото. Нарича този процес "ваксинация" от vaca - крава и в последствие вариолацията в Англия е забранена, на нейно място се приема ваксинацията. Благодарение на този човек всяка майка, която живее днес няма нужда да се тревожи, че детето й ще се разболее от едра шарка. Но дори и тогава е имало голям отпор срещу ваксинациите, някои хора са смятали, че ще ти порастнат рога и копита, че е грях и т.н.

Оттогава досега ваксините са изминали много дълъг път, станали са многократно по-добри и по-безопасни, това са едни от най-добре следените и проучвани продукти и стандартите за тях са много високи, защото се слагат на милион и здрави хора и пак се спори кое е по-големия риск...

С тези спорове по повод за и против ваксините никой няма да промени мнението на другия. Родителите, които са решили да не имунизират децата си, го правят, защото вярват, че така ги предпазват, а не от каприз. Не ги защитавам, нито ги обвинявам. Аз към момента повече се страхувам от болестите, отколкото от ваксините. Моето дете отключи епилепсия преди една година. Добре че поставихме ваксините преди това, защото сега щях да треперя преди всяка имунизация. Само да вметна, че епилепсията му няма общо с ваксините, ако някой се захване за това. Той си беше в риск по други причини.
Замислете се обаче, ако вашето дете отключи нещо скоро след имунизация, даже реално да няма връзка с нея, няма ли да се питате дали не е от ваксината. Говорила съм с майки, които са убедени, че даден проблем на детето им се е появил след ваксина. За тях е нормално е да не искат повече да имунизарат детето си, нито следващото, нито по- следващото.
Факт е, че ако дете, което например не е достигнало имунизационна възраст, се разболее от морбили, веднага ще се обвинят тези, които не ваксинират децата си, но ако след тази ваксина същото това дете отключи тежки проблеми, сигурно ще се сметне, че тя е причина.

Все пак и ваксините се развиват. За мен градивното е не да се отричат ваксините от некомпетентни хора или да се крият странични ефекти от лекари. А да се работи в посока още повече подобряване на ваксините, календара и т.н.

Вчера във Варненска група се появи пост "Ваксинирахте ли децата си за морбили". Не беше от най-коментираните, но някои май започнаха да се замислят.