Здравейте, имам едни мисли които ме тревожат вече доста дълго време.
Преди три години започнах да се занимавам с нещо частно, вкъщи и си докарвах доста добри приходи. Отделно си ходех на работа където също вземах доста над средната заплата за региона, но както и други млади семейства с мъжа ми изплащаме жилище и нещата са ни нагоре. След като започнах своето нещо и приходите ни се увеличиха много, започнахме да си купуваме разни неща (коли, съдомиялни, телевизори и др. неща които искахме а нямахме възможност преди) и приятели и родители започнаха да ни питат от къде имаме тази възможност и аз им казах, занимавам се с еди си какво и взимам еди си какви пари. Всички много се зарадваха, но изведнъж спря да ми върви, продажбите ми буквално спряха, едвам изкарвах да си покривам разходите, сега продължавам да се занимавам с това но изкарвам много по - малко от преди. Захванах се със второ нещо, докарващо ми още повече приходи и сценария се повтори, купихме си нещо питаха ни от къде, споделихме и пак от вечерта в която казахме на родителите си и от тогава нямам нито един осъществен приход.
Преди бях много злобна, много завиждах, много плюех хората и много се радвах на чуждото нещастие, но това беше когато бях на 20, сега съм на 25 и знам че е било много глупаво от моя страна. Сега страшно много помагам на приятелите си на колегите си на семейството си, на никого нищо лошо не съм казала, винаги защитавам всички, наистина съм станала супер добър човек с мисълта да изкупя греховете си. И аз и съпругът ми постоянно си повтаряме че ще сме добри, няма да се натрапваме със парите си, няма да се правим на такива каквито не сме...но уви. Винаги когато споделим нещо хубаво за нас и нещата се сгромолясват тотално. Докато си мълчим всичко е повече от перфектно, но няма как да пазиш нещо постоянно в тайна. Мисля че това е и причината вече година да не мога да забременея, а всички приятелки и две от роднините ми са бременни.
Възможно ли е завистта на другите към нас да ни влияе чак толкова много? Възможно ли е най - близките ни - родителите ни да ни урочасват макар и несъзнателно? Как да спра да си го мисля? И как да се измъкна от това ако е вярно? Много съм депресирана по въпроса и ще съм ви благодарна ако споделите мнение с мен.
Преди три години започнах да се занимавам с нещо частно, вкъщи и си докарвах доста добри приходи. Отделно си ходех на работа където също вземах доста над средната заплата за региона, но както и други млади семейства с мъжа ми изплащаме жилище и нещата са ни нагоре. След като започнах своето нещо и приходите ни се увеличиха много, започнахме да си купуваме разни неща (коли, съдомиялни, телевизори и др. неща които искахме а нямахме възможност преди) и приятели и родители започнаха да ни питат от къде имаме тази възможност и аз им казах, занимавам се с еди си какво и взимам еди си какви пари. Всички много се зарадваха, но изведнъж спря да ми върви, продажбите ми буквално спряха, едвам изкарвах да си покривам разходите, сега продължавам да се занимавам с това но изкарвам много по - малко от преди. Захванах се със второ нещо, докарващо ми още повече приходи и сценария се повтори, купихме си нещо питаха ни от къде, споделихме и пак от вечерта в която казахме на родителите си и от тогава нямам нито един осъществен приход.
Преди бях много злобна, много завиждах, много плюех хората и много се радвах на чуждото нещастие, но това беше когато бях на 20, сега съм на 25 и знам че е било много глупаво от моя страна. Сега страшно много помагам на приятелите си на колегите си на семейството си, на никого нищо лошо не съм казала, винаги защитавам всички, наистина съм станала супер добър човек с мисълта да изкупя греховете си. И аз и съпругът ми постоянно си повтаряме че ще сме добри, няма да се натрапваме със парите си, няма да се правим на такива каквито не сме...но уви. Винаги когато споделим нещо хубаво за нас и нещата се сгромолясват тотално. Докато си мълчим всичко е повече от перфектно, но няма как да пазиш нещо постоянно в тайна. Мисля че това е и причината вече година да не мога да забременея, а всички приятелки и две от роднините ми са бременни.
Възможно ли е завистта на другите към нас да ни влияе чак толкова много? Възможно ли е най - близките ни - родителите ни да ни урочасват макар и несъзнателно? Как да спра да си го мисля? И как да се измъкна от това ако е вярно? Много съм депресирана по въпроса и ще съм ви благодарна ако споделите мнение с мен.
Леко съмнително ми прозвуча - Като малка на 20 бях лоша, сега като голяма на 25..... 
