И двата дни като го взимах и като ме види се разплакваше за секунда, много ми става мъчно като му се напълнят очичките и каже "мааамууу" Като отида да го взема влизам в преддверието със свито сърце да не го чуя отвътре как плаче жално.
Сега се чудя утре как да го заведа, дали пак рано за закуска там, дали по-късно закусил, или рано като за закуска, но да му дам някакъв плод преди това да не е съвсем гладен и това допълнително да го изнервя. Мисля си, че като започнат да го хранят там ще се отпусне по-бързо. По-опитните мами имате ли съвет
Иначе утре трябва да остане и за обяд там и да го взема да си спи у дома, според учителката му е драматично в началото и после се отпускал, каза че било съвсем нормално положението. Много ми е притеснено, защото покрай операцията свикна с мен и сега е в "мама вълна", а е хубаво да ходи на ясла. Като гледам режима и заниманията в яслата, няма нищо общо с детегледачката която имахме. Единственото предимство на детегледачката е че тя го разхождаше всеки ден по близо 3 часа, но сега като стане гадно времето си мисля че ще е по-добре с другите дечица, отколкото в къщи сам.
Не знам как са по принцип учителките, но тези в нашата група (и медицинските сестри и "лелите") са млади и изглеждат много приветливи и обиграни. Сутрин при нас няма изобщо дълги раздели, само чакат да му сложа пантофите и го взимат и го вкарват вътре. Знам че ако тръгна да го прегръщам и целувам много за "чао" ще стане още по-страшно положението.