♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 54

Само да побутна темата

 

Кака може да понаучи това онова от Елка относно такива физиономии 

Сакън , нейния стил е неподражаем и неповторим не
 и трябва да е толкова атрактивна

       https://www.youtube.com/watch?v=yYxgDVIZpfI                                           
 
от вчера - пореден петък с туитове за ЛН - 100 000 хиляди
 а откъса от 11 серия е стигнал почти 5 000 000 гледания

Кака да му мисли следващия четвъртък какво да измисли за медиите, че да е актуална

Котака се върна,но Боре си тръгна

и котката не ще да се връща 

С това може и да успее да мине туитовете за 12 серия, ама за 13 вече не ми се мисли...  Там вече може само с опит за самоубийство да им е конкуренция 

а що бе толкова драстично - достатъчно е да изтипоса сценарий за Делиха 3, и да обяви, че ще бъде екшън, и Баръш ще се снима там - тя нали обича да съобщава първа на феновете и гледай какъф фурор ще предизвика

Съмнявам се.... нейните фенове ще са във фурор, наистина, ама другите според мен ще ѝ теглят една дълга и ще отидат да си гледат Ашка  Виж, ако каже, че след тръгването на Борко иска да сложи край на живота си, всички ЕлБар фенове ще ѝ пожелават успех с начинанието, ще ѝ предлагат помощ, ще я молят да побърза, и в предсмъртното си писмо да пожелае щастие на Баръш и Елка, канейки Кито да последва примера ѝ 

Глава 60

-   Как си?- Попита Дефне, докато пътуваха към вкъщи.
-   Не знам. Странно. Това е нова територия за мен.- Отговори бавно Йомер, сякаш обмисляше всяка дума.- Никога не съм говорил за чувствата си. Не знам как да го направя.
-   Справяш се чудесно!- Усмихна му се тя и стисна окуражително ръката му, която лежеше на коляното ѝ.- Знаех, че рано или късно ще успееш. Макар да се правиш на студен и безчувствен, изолирал се от всички наоколо, сърцето ти е добро. Ти си добър.
-   Това е, защото ти си до мен. Моята сила си ти, ти ме караш да продължа напред.
-   Обичам те!
-   И аз те обичам. Щастливец съм, че те има в живота ми.
Прибраха се рано. Приготвиха вечерята заедно, закачайки се в кухнята. Дефне накара Йомер да нареже лука, подигравайки го как се опитва да сдържи сълзите си. Той от своя страна я изчака да започне да мие зеленчуците и заставайки зад нея, сложи ръка под струята, почти изкъпвайки я. Наложи се той да нареже салатата, докато тя се качи да се преоблече.
Вечеряха пред телевизора, смеейки се на някакво комедийно предаване. Беше толкова естествено да правят тези неща, като нормалнo семейство. Разбираха се само с поглед, движеха се в синхрон, знаеха какво иска човека срещу тях. Бяха като две половини на едно цяло: можеха да съществуват по отделно, но бяха идеални единствено заедно.
Дефне се качи първа, докато Йомер изчакваше да чуе някакви спортни новини. Измивайки лицето си от малкото грим, който бе сложила сутринта, Дефне се приготви за сън. Спортно долнище и тениска на Йомер бяха любимата ѝ пижама. Опита се да чете, но затоплена под дебелото одеяло, скоро се унесе. Стресна се от кошмар и протягайки се към Йомер, установи, че мястото му е празно. Озадачена, тя го повика, но отговор нямаше.
Слизайки долу, Дефне намери Йомер там, където го бе оставила- на дивана. Явно бе задрямал малко след като тя бе тръгнала, наметнал нейната жилетка върху себе си. Усмихната, тя изгаси телевизора и се опита да го събуди.
-   Скъпи, Йомер, хайде, ела да си легнем!- Опита се да го издърпа тя за ръката, но не успя. Нямаше шанс срещу него.
Вместо тя него, той издърпа нея. Изведнъж Дефне се оказа в ръцете на Йомер, който се опитваше да я притисне колкото се може по- близо до себе си. Още спеше, тя виждаше това, но я държеше доста стабилно. Опита се да се измъкне, но това само засили захвата му. Остана ѝ само един изход- сгушвайки се до гърдите му, тя придърпа близкото одеяло и покривайки и двама им, също заспа.
Йомер се събуди от болка, пронизваща целия му гръб. Вратът му се бе схванал, всичко го болеше и нямаше идея къде е. Дефне спеше в ръцете му, навсякъде бе тъмно, явно бе късна нощ. Помнеше последно как тя отиде да си легне, но защо сега и двамата бяха все още долу, си бе загадка.
Повдигайки се внимателно, Йомер разтри с една ръка врата си, придържайки с другата Дефне до себе си. Не искаше да я буди, затова бавно се изправи с нея в ръце, отнасяйки я горе. Тя се притисна към него, обвивайки врата му и скривайки лице в извивката на рамото му. Устните ѝ докоснаха кожата му, изгаряйки го.
Поставяйки я в леглото, Йомер остана надвесен над нея. Ръцете ѝ отдавна бяха далеч от него, но той все още ги усещаше. Дъхът ѝ се смесваше с неговия, докато лицата им бяха само на сантиметри едно от друго. Колко невинна беше. Отмествайки нежно един кичур, той помилва бузата ѝ. Сякаш усетила го, Дефне притисна лице към ръката му, усмихвайки се. Йомер беше загубен.
Устните му намериха нейните, докосвайки ги леко, закачливо. Ръцете му се плъзнаха по тялото ѝ, извеждайки я от съня и събуждайки желанието ѝ. Дефне отвори очи, пълни с дяволити пламъчета. Придърпа го за целувка, сладка и пламенна, която бързо премина в нещо повече. Преди да се осъзнаят, те вече се търкаляха по леглото, а дрехите им летяха из стаята.
Йомер се озова под Дефне, решила този път да вземе инициативата. Ръцете ѝ го притискаха за раменете, докато устните ѝ шареха по тялото му. Целуваше го, хапеше, дразнеше го с език. Подлудяваше го. Сякаш искаше да го опита на вкус. Ръцете ѝ последваха устата, дращейки с нокти пламналата от милувките ѝ кожа. Йомер искаше да се измъкне, но не можеше. Нямаше тази сила. Сладкото мъчение, на което бе подложен, го бе изтощило.
Панталоните му отдавна бяха изчезнали, така че Дефне с удоволствие можеше да види какво му причинява. Да усети колко силно я желае! Но като на инат тя нарочно се бавеше, отказвайки да му даде това, което и двамата искаха. Устните ѝ срещнаха неговите, докато ръцете ѝ леко галеха корема му. Тръгнаха надолу… Явно ѝ харесваше да го побърква… но той вече бе луд.
Бе неин ред! Преобръщайки ги изведнъж, той свали бързо всичко останало по тях, притискайки я под себе си. Устните му засмукваха бялата ѝ кожа, оставяйки я зачервена и гореща. Брадата му я дращеше, оставяйки ясни следи, докато той изучаваше всеки сантиметър от нея. Шията, гърдите, корема. Скоро Дефне гореше, сякаш бе попаднала в центъра на пожар. Пръстите ѝ бяха заровени в косата му, опитвайки се едновременно да го отдалечат от нея и притискайки го все по- близко. Устните ѝ бяха подпухнали и сухи, затова тя ги навлажни с език. Искаше всичко да свърши час по- скоро… или никога.
Най-после той разтвори бедрата ѝ, настанявайки се между тях. Когато Йомер потъна в нея, Дефне извика. Краката ѝ обгърнаха кръста му, притискайки го още по- плътно към нея. Посрещаше всеки негов тласък, все по- дълбок и по- силен, докато устните му притискаха нейните, заглушавайки виковете ѝ. Удоволствието ги помете едновременно, оставяйки ги разбити. Сълзите ѝ капеха тихо, докато се опитваха да си поемат въздух.

https://www.youtube.com/watch?v=aMiZr4Sdfs8

 

Ауу, поредна доза фемили Ипликчи за Добро утро

Темпи,

Добро утро 

Да започнем деня със стил 

Привет сладерки  

Темпи  
добре, че ги сдобри Ипликчито фемили  , че скоро не бяха мачкали чаршафите  
бях се притеснила  

Чудесно четиво за първото ми сутрешно кафе  


С такова начало на деня  че припадна    .......безстилно

Ееее аз пък да не знам че толкова ви липсват тези сцени   

ами как да не ни липсват