♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 54

  • 44 476
  • 724
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 9 540
Tempi последната глава много затрогваща - бе то тука се събрахте едни таланти, ние простосмъртните да не смеем да влезем bouquet Wink

Ааа недей така - каква ни файда от таланта, ако няма кой да ни чете   Naughty Hug

 Thinking Thinking

Последна редакция: пт, 07 апр 2017, 17:07 от tempestad

# 121
  • Мнения: 12 095
Tempi последната глава много затрогваща - бе то тука се събрахте едни таланти, ние простосмъртните да не смеем да влезем bouquet Wink

Ааа недей така - каква ни файда от таланта, ако няма кой да ни чете   Naughty Hug


 newsm10 smile3521 smile3521 smile3505

Не остана медия която да не отрази трагедията на тандема Озай&Ардуч ooooh!, сякаш на комшиите това е най големия проблем, но вярно те обичат да преекспонират нещата.

# 122
  • Мнения: 2 478
Tempi последната глава много затрогваща - бе то тука се събрахте едни таланти, ние простосмъртните да не смеем да влезем bouquet Wink

Ааа недей така - каква ни файда от таланта, ако няма кой да ни чете   Naughty Hug


 newsm10 smile3521 smile3521 smile3505
 Laughing Laughing Laughing
Рускините които следят тур.медии казват, че за Г. се пише само в няколко жълти и онова телевизионно клюкарско предаване. Не знам Керем и Баръш какво ще снимат, те са приятели от спортния клуб където тренират бокс. По интересното което четох е, че сега е новия тренд/ мода в Турция да се снимат военни филми, нали сега рекламират няколко нови...... та с Баръш заради връзката му с Г и нейните изяви, никоя актриса не искала да се снима, останала само Еда Едже, а тя си я знаем че не става за нищо newsm78

Не остана медия която да не отрази трагедията на тандема Озай&Ардуч ooooh!, сякаш на комшиите това е най големия проблем, но вярно те обичат да преекспонират нещата.

# 123
  • Мнения: 2 478
ОФФФ
Пак писах където не трябва - ама съм пипнала пролетен вирус , не мога си държа очите отворени......едва ви прочетох Wink Laughing Embarassed

# 124
  • Мнения: 9 540
Глава 57

Изкъпаха се, хапнаха и се приготвиха отново за излизане. Предстоеше им среща с главата на семейството.
Йомер беше изнервен от предстоящата среща и Дефне много добре го знаеше. След като всичко се разкри на сватбата, стана ясна и причината за играта на Нериман. Това усложни и без това крехките отношения между Йомер и Хюлюсю. Бяха отново в студена война, като внукът не искаше да знае нищо за най- възрастния член на семейство Ипликчи. Още повече да го вижда.
Събирайки сили, Йомер позвъни на вратата. Дефне беше до него, стиснала ръката му в тиха подкрепа. Отвори им икономът, който ги покани в градината. Хюлюсю пиеше чай и стана да ги посрещне, щом ги видя.
-   Йомер, Дефне! Каква изненада!- Опита се да ги прегърне той. Йомер остана като статуя, докато ръцете на дядо му го обгръщаха. Дефне отвърна несигурно.- Заповядайте, седнете! Ще пиете ли нещо?!
-   Не сме дошли на гости, г-н Хюлюсю!- Отговори равно Йомер и Дефне го погледна ядосано.
-   Моля ви, не искам да се притеснявате!-Заговори тя бързо.- Ще ви кажем нещо, но няма за какво да се тревожите, наистина! Вече всичко е наред, така че моля ви изслушайте ни, без да се вълнувате!
-   Какво е станало?!- Изплаши се Хюлюсю.- Йомер, какво има?!
-   Чичо е получил инфаркт, но вече е стабилизиран и е добре!- Изрече той, опитвайки се да запази гласа си спокоен.
-   Какво?! Неджми?! Къде е сега, в коя болница?! Искам да го видя!
-   Г-н Хюлюсю, успокойте се! С г-н Неджми вече всичко е наред, няма опасност за живота му!- Започна да го уговаря Дефне, поглеждайки недоволно съпруга си.- Какво каза и Йомер, вече е стабилизиран и лекарите следят постоянно състоянието му. За съжаление не допускат посетители при него, но утре ще го преместят в стая и ще можем да го видим. Не се притеснявайте, моля ви! Не е добре за здравето ви!
-   Синът ми! Само той ми остана!- Зашепна стареца.- Не мога да загубя и него като Ахмет. Не мога!
Йомер се изправи и започна да крачи насам натам. Името на баща му му напомняше миналото. Минало, което не искаше да си спомня. Опитваше се да се успокои, сега не беше времето, за да си оправя сметките с г-н Хюлюсю. Поглеждайки за последно възрастният човек, той се обърна към Дефне със загрижен поглед.
-   Хайде, време е да се прибираме вкъщи! Сигурно си изморена!- Протегна ръка към нея, а тя го изгледа изненадано.
-   Как ще си тръгнем, Йомер?! Ако стане нещо с дядо ти?!- Прошепна тя, заставайки тихо до него.
-   Икономът е тук, той ще се погрижи за него!- Отсече Йомер, повеждайки я към изхода.
Дефне беше умислена през целия път. Вкъщи се качи в спалнята и си легна, без да пророни и дума. Йомер я последва, чудейки се какво я измъчва. Влезе при нея и присядайки на леглото, започна да си играе с косата ѝ. Дефне бе затворила очи, но той знаеше, че е будна.
-   Какво има, любима? Защо отново се отдалечи от мен?!- Попита тихо.
-   Защо си такъв, Йомер?!- Отговори тя на въпроса му с въпрос.
-   Какъв?!
-   Труден! Никога няма да ни простиш, нали?!
-   От къде излезе това?- Изненада се той.- Нали говорихме, скъпа. Синан и чичо…
-   Ами леля ти?! Ами дядо ти?!- Прекъсна го тя.- На тях няма ли да простиш, Йомер?!
-   Не! Съжалявам, Дефне, но това няма как да стане!



https://www.youtube.com/watch?v=PzWsdBD-OVU

# 125
  • Мнения: 12 095
Темпи, сега Йомер май трябва да научи, че винаги има начин стига да поискаш, дано не е по трудния начин.

# 126
  • Мнения: 9 540
Дефне и Йомер тепърва ще учат заедно уроците на живота  Peace Peace

# 127
  • Мнения: 12 095
Дефне и Йомер тепърва ще учат заедно уроците на живота  Peace Peace

Така е, и пак ме яд на Мера, че точно тези неща не ни показа, а ред глупости, които и не помня вече.

# 128
  • Мнения: 9 540
То всички затова ѝ се нервехме на оная идиотка, ама... мина и замина  ooooh! ooooh!

# 129
  • Сърцето ми остана в Истанбул...
  • Мнения: 10 603
Олеее аз пан нещо съм пропуснала  ooooh! Rolling Eyes. Отивам да "видя" срещата на чичи скалата и племеницата Каро с прякор "белята"  Joy

# 130
  • Сърцето ми остана в Истанбул...
  • Мнения: 10 603
Аз, чичо и Исо...

Скрит текст:
Ехо, пак съм аз, малката Каро Ипликчи. По стечение на обстоятелствата сега спя в стаята на мама и тати, защото още на втората седмица им омръзна да стават и да ме наглеждат по няколко пъти на всеки половин час, колкото и да исках да съм тиха и добричка в момента в който затваряха вратата и на мен ми ставаше едно такова гадно, че не ги усещам и естествено се възмущавах на висок глас. Явно са ме чували много ясно, защото веднага  пристигаха и в един момент на тати му дойде гениалната идея да ме сложи на спалнята между тях, макар мама да омърмори света , че  било нехигиенично и действало зле на възпитанието ми. МОЛЯ?!? За ваше сведение аз се родих с възпитанието и интелекта на рода Ипликчи и търпението и маниерите на  клана Топал, но красотата си е само моя, малко от единия, от другия и ето ме мен... Стига толкова за моята персона , че е много нескромно.... За протокола, на следващата вечер моя тати ми премести кошарката в спалнята им, до прозореца, да ме поздравява Слънцето сутрин... Ами бръчките баща ми? Ко праим сега, нека теб те напича сутрин рано това жълто нещо, е ударих му пак едно юнашко възмущение и сега съм точно срещу тяхното легло... На сянка...Но май много не се задържам в креватчето си, защото сега ме боли коремчето / само понякога и повечето време хич/ и жално мрънкам, е понякога извисявам глас, за да се чувам и аз... И тогава ме взимат при тях, тати си слага голямата ръка нежно на коремчето ми и на мен ми става едно топло и там и в памперса от кеф, мама ме милва по главичката, като много внимава да не ми развали фризурата и ми пее много хубави песнички, кошмара започва , ако тати реши да и приглася, но в повечето случаи той само ми милва томбачето и мама по бузата... и аз искам да ме милваш тате, да я подлагам ли устничката... Няма, няма, мислите, че не виждам с каква любов се гледате и колко ме обичате и мен... А и ако мислете, че не знам какво са колики се лъжете, много внимателно слушах педиатъра си, особено онази част за видовете плач и , че при по едрите бебета са по продължителни...ох , спи ми се...
         Какво е станало? Защо мама е така разтревожена? А тати бърза и моята чанта е метнал на рамо? Опс и аз съм в кошницата си? Къде ме водите толкова рано сутринта? Явно нещо се е случило, по добре да си мълча? Нали съм добро дете... Сега сме в джипа, а мама почти не е заплакала " Йомер, как ще кажем на баба, че леля Назмие е в болница в критично състояние? Най добре е да замина с нея. Ти нали ще се оправиш с Каро?". " Спокойно скъпа, ние двамата ще се оправим и естествено, че ще отидеш с баба си. Няма в такъв момент да е сама, все пак това е сестра и. Вече се обадих на Шукрю, ще ви чака пред вашите и веднага ще тръгнете за Маниса".
          Май пристигнахме, но къде ли? Аа, това било къщата на чичо Сердар и на мама естествено, и онзи Исо- нахалния. Охкане, пъшкане, малка караница в която гласа на леля Нихан е най силен: " И аз отивам Сердар и точка по въпроса. Тя е и моя леля, пък и баба и Дефне може да имат нужда от мен. Точка, тръгвам! С Исоджук ще се справите по мъжки. Виж Йомер как се грижи за тази малка прелест, а тя няма и два месеца, а Исо вече е на две години", " Хайде Нихан да тръгваме вече, батко и Йомер ще се справят с децата. Ох, как ще се разделя с ангелчето ми. Да слушаш тати, миличка...и да си пиеш млякото...Скъпи..." Тук си затворих очичките защото пак се целуват, а като вземат да се целуват и гушкат и аз се изчервявам чак и под памперса и моментално заспивам, иначе пак ще ме пратят да спя самичка...Тръгнаха...
       Аз съм в кошницата си сложена на един диван и бат'Исо се мъчи да ми натика една гумена патка в ръката, а аз нещаааа....И съм гладнааа, и памперса ми е пъъълееен...И за мой най голям кошмар звъни телефона на тати...Какво искат от него пък сега? Ауу, май е татко Синан и нещо се е случило, защото тати трябва спешно да отиде във фирмата, май било пожар... " Сердар трябва спешно да изляза...Избухнал е пожар в сградата на Пасионис, а офисите са наша собственост и трябва двамата със Синан да сме там за огледа и застраховката..." , " Върви, върви Йомер аз ще се оправя", " И с двамата?"" И с двамата , все пак съм баща с опит, а и Исо ще помага, нали сине?", " Добре, до час-два ще съм тук , нещата на Каро са в чантата, но трябва да се нахрани, да и се смени памперса и да се преоблече...Хайде, принцесо , да бъдеш послушно момиче "... Тряс... И сега какво, мама я няма, тати ме изостави и мен ще ме гледа едно по голямо бебе така ли? А не на мен тези... Чичо, чичо вземи го този досадник със себе си, не искам тази патка, много е мръснааааааа... " Шшш мила, не плачи. Сега първо да сменим пелената.... Офф, Каро ти какво си яла, че мирише така... Исо, не пипай памперса...Чули...ох, че се омаза бе сине... Не пипай дистанционното...Не се бърши в мен...Ето вземи това...Опс, това май бе одеалцето на Каролин... Миличка, не плачи, ето сега да залепим и тази страна...Готово..Сега да закопчаем бодито...Нещо май не стана както трябва...Защо едната страна са я направили по дълга от другата...Дефо, как не се научи да купуваш нормални дрехи... Исо, Исо дай ми това чорапче... Браво на тати помощника...Май те закопчах правилно... Така сега си чиста...Ммм шишето... Исо, виждал ли млякото на Каро...не не твоята чаша, а нейното шише..А ето го...Сине, ти ли изпи млякото...Не може така... Я да видим дали няма резервно...Личи си, че Йомер е приготвял багажа, от всичко има по няколко броя... Ох, че било гладно момичето на чичо...Така сега да се оригнем... Браво, браво... Исо, не , трябва само леко да се потупва по гръбчето за да и излезе въздуха от стомахчето и ...Така, май добре се справих до сега. Сине, ти нали си батко и оставям Каролин за малко да я гледаш, а аз да изхвърля памперса и и да ти приготвя закуската . Нека тя си стои в кошницата, а ти не я пипай и не я дразни, като я гледам май скоро ще заспи...Точно така седни срещу нея и мирувай...". Какво ме гледаш бе рошльо? Изпи ми млякото, защо поне не пита дали може. Това мъжете сте много нахални...Пък ти си и невъзпитан...Чичо нали ти каза да стоиш мирно...Не слизай!... Не ми пипай чорапчето... Не ти искам играчките...Не харесвам патки и магарета...и пилета...онова там с гумите върви ли...Я ми покажи как става, а аз ще гледам...Ти знаеш ли аз коя съм? ... " Кало...Ти си бебе...Аз съм бати... Исо"...Мале, ти си май единствения който ме разбира, какво искам да кажа... Май с теб ще се разберем  и ще сме комбина...Но бати не чакай да ти казвам и да се разберем няма да ми пипаш нещата, ако не ти разреша... Не ми пипай биберона, просто жълтото не е твоя цвят... Май с уморих ... " Тати, бебето спи"..." Ооо, браво на моето голямо момче. Като истински батко се грижиш за по малката си сестричка"..."  Тя е бебе и спи и говори много.." " А??? Ти как разбра, тя е много малка"..."Каро ми каза" "???"... А Йомер..." Сердар, като гледам добре си се справил" ..." Чичо, Каро спи ..." "Йомер, ела да изпием по едно кафе, че май ще е дълъг ден". " Така е, но след малко се налага пак да изляза"....
 

Оххх  Joy Joy Joy Joy този чичо детегледачка  hahaha hahaha голям смях е  Crazy. Браво Славенче  Hug чакам следващата доза смях  Crazy

# 131
  • Пловдив
  • Мнения: 2 987
Привет момичета!
Голямо удоволствие, наведнъж изчетох приключенията на малката Каро и двете глави на Йомер и Дефне.
Момичета супер сте! Чакам с нетърпение продълженията.
Представих си Сердар как гледа двете деца, голям смях щеше да падне, ако Мера ни беше показала това!
Да Темпи, Йомер и Дефне заедно ще се учат на уроците от живота, а те често са много тежки и сурови, но щом са заедно и се обичат и подкрепят всичко се преодолява!

# 132
  • Мнения: 9 540
Празнуват РД на Ханде  Whistling Whistling



https://vk.com/feed?z=video-96725873_456239852%2Fb3b51e77d5cd048be1


Откак свалиха нашия сериал, май почти никой от новите не се задържа на екран..  hahaha hahaha Звездите, Бурята, Любов и гордост с Левент, а сега и Смъртта  Mr. Green Mr. Green

# 133
  • Мнения: 12 095
Елчин да не е била на мероприятие да намерим котката newsm78

# 134
  • Мнения: 9 540
Елчин да не е била на мероприятие да намерим котката newsm78

Дописах се  Mr. Green с Руткай естествено, са на рождения ден на Ханде  Crazy

Керем  #Crazy Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт