♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 54

  • 44 510
  • 724
  •   1
Отговори
# 585
  • Мнения: 12 095
Една нощ с Каро

Скрит текст:
Ехо, пак съм аз, малката Каро Ипликчи. Вече съм на почти 5 месеца. Все така едричка и чаровна съм. Научих се да правя и балончета с уста,по скоро Кориша ме научи, но не казвам как, че било тайна. Опитвам се да обясня на мама и тати на моя си " делфински" език  философията ми  за живота, но уви или аз не обяснявам както трябва или те не разбират нищо от чужди езици. А баща ми се слави, че знаел няколко езика, ами добре бе  родител научи и моя. Всъщност се опитваш, но хич не ти се отдава. Това " гу...му..ба..." хич не го разбирам, аз ти казвам " Тати, губиш си времето във фирмата, щом не обръщаш внимание на мен", ти ми казваш нещо от рода " Ай разкарай се оттук"...Ще ти се, но няма как да стане, аз съм от постоянния контингент , но нищо ще се научиш, имаш цял живот на разположение. Я как вече разбирате кога и за какво плача... Особено вечер, когато ме оставите в стаята ми с онова нещо на което казвате бейбифон. Ако си мислите, че чувате само мен, много се лъжите...Аз какво чувам??? ...Айде няма да кажа, нали са семейни тайни, пък  и без това все още си запушвам ушичките. Всъщност номера е след като ме поставите в креватчето и ми се маймуните с мама има няма половин час и се правите на цялата африканска фауна, като мините и през австралийската защото според тати била по атрактивна, а мам пита къде е Австралия...Маман защо не вземеш малко да се образоваш или поне слушай родителя докато ми чете " Световен атлас на флората и фауната" за лека нощ...ох, казах го... Аз си лежа в креватчето, гледам си звездичките на тавана и фигурките от нощната ми лампа, карам се на опърпания заек до мен и се ослушвам кога ще запазите тишина... И тогава, Каро започва да се възмущава, че вие спите двамата, аз съм самотна и зарязана тук с един проскубан заек в леглото. Първо тихо, да видя дали ще чуете...Нищо, защото си мислите, че не е възпитателно да се появите веднага, " детето трябва само да се успокои"- цитат на Йомер Ипликчи... " Май заспа...до къде бяхме стигнали, скъпа...Татко Мечок..", а и приказки си разказвате, така ли? Минута по късно и една октава по високо..." О, дъще пак ли?"- г-жа Дафне...Ами пак... Те се ослушват и аз. Май играят на зайо чака ловеца да си отиде, но зайците са два... Няколко октави по високо, вече се не трае в съседната спалня... Аз съм пуснала и няколко сълзи за повече драматизъм... Тати влиза по пижама, а мама кога е била в банята , че е с хавлия и суха коса, нали бяха двамата заедно? " Защо плачеш, миличка? И сълзички има в очите. Йомер, не може да я оставим тук сама. Виж колко е тъжна. А и не е добре за емоционалното и развитие да плаче дълго. Взимам я при нас!" - милата ми мама, колко е грижовна само. " Но ти я вземи, скъпи и се забави малко да облека нещо преди това.'' Защо мама трябва да се облича, а баща ми? " Каро, пак постигна своето. Уж двамата играем комбина, а все ми правиш сечено. Хайде , че кое време стана". Как кое? Точно сега е време за игра.
          Два часа по късно
       Леглото ми отдавна не е в родилеската спалня и сега съм между двамата. Ако знаете колко съм щастлива! До сега им обяснявах на висок глас колко е важно бебето да прекарва повече време с родителите си и как това се отразява на психическото му развитие. Имах и желание да си поговорим с тати и за други аспекти от живота, но уви. Той вече е заспал, явно моята лекция е била много увлекателна и поучителна и сега я анализира на сън. А това до носа му какво е? Дрънкалата ми! Откога я търся точно тази, даже си мислех че Исо я е взел за да я изучава, нали се интересува от техника и сега е на етап да разглобява всичко. Тате...Тате...Бам-бам една дрънкалка по носа...Тате! Бам още една...Тате, хайде събуди се де! Искам да си поговорим за глобалното затопляне и влиянието му върху световния пазар на дамски обувки...Май с теб успех няма да имам, ами на вземи ми дрънкалката, утре да си поиграеш с нея. Аз ще си посмуча юмручето... Мамо? Мамо..Мамо, искам от онзи сок от моркови който ми даде днес, че все мляко ми омръзна ...Мамо! И тя ли спи? А шишето ми...Дали няма сок в там? Как да стигна до него? ... Не става, нещо не мога да го хвана...Опс, отиде до корема на мама... Да взема пък да се опитам да заспя...Може и песничка да си попея...
                  Час по късно...

Шепнешком да не ме събудят уж...Аз не спя, утре какво ще правя...

- Йомер, събуди се! Йомер? Водите ми май са изтекли!
- А???
- Йомер, цялата съм мокра.
- Дефне, колко пъти ще раждаш тази година? Затиснала си шишето на Каро под себе си и водата се е изляла... Водите ти изтекли...Хайде заспивай...
- Ама матрака и той е мокър...
- Добре, добре... ти върви в стаята за гости, а ние с Каро ще спим в нейната стая.
А баща ми чувам те...Но как ще се съберем двамата в моето креватче? И заека да махнем пак няма да има място....Каква дилема?

Последна редакция: пн, 24 апр 2017, 21:58 от Slawena

# 586
  • Мнения: 9 540
И защо Йомер изгони Дафа  hahaha hahaha Според мен той би трябвало да е изгонения  Joy Joy Joy

Малката е голям образ.. и само какви изрази използва..  rotfImbo rotfImbo rotfImbo

# 587
  • Мнения: 12 095
И защо Йомер изгони Дафа  hahaha hahaha Според мен той би трябвало да е изгонения  Joy Joy Joy

Малката е голям образ.. и само какви изрази използва..  rotfImbo rotfImbo rotfImbo


За да не и изтекат водите за трети път hahaha
 И Джанъм, не разбра ли до сега, Каро признава само баща си, мама е втори вариант, но основен Whistling

# 588
  • Мнения: 9 540
И щото само него признава не го оставя и за пет минути насаме с мама  Mr. Green Горкия, очаквам скоро да му избие баланса и да изпратите татината принцеса на едноседмично гостуване при семейството Топал  hahaha hahaha

# 589
  • Мнения: 12 095
Темпи, по скоро малката ревнува от мама. Иска цялото внимание на света за себе си, егоистче и то с характера и интелекта на Ипликчи.

А пък другия път тати ще ги води на палатка за да са по близо до природата и Каро да може да я усети Crazy

# 590
  • Мнения: 9 540
Мене ми е ясно, че Каро ревнува, ама докога ще издържи Йомер така  Mr. Green

Нямам търпение за следващото приключение  Joy Joy

# 591
  • Мнения: 12 095
Мене ми е ясно, че Каро ревнува, ама докога ще издържи Йомер така  Mr. Green

Нямам търпение за следващото приключение  Joy Joy

Негов проблем Mr. Green, все пак " виновник" основен за нейната поява е той, Дафа тогава ще се е реела сред галактики и звезди, така че в живота няма нищо случайно Rolling Eyes, грешиш носиш си последствията Twisted Evil

Джанъм, ти нещо друго ще пускаш ли скоро newsm78, че май ми се доспа Blush

# 592
  • Мнения: 9 540
Тя Дафа винаги е някъде в космоса  Mr. Green  Mr. Green

# 593
  • Мнения: 9 540
Няма да е скоро, джанъм  Confused Лягай спокойно,  Hug утре ще четеш как продължава кратката семейна идилия на Ипликчи  hahaha

# 594
  • Мнения: 12 095
Тя Дафа винаги е някъде в космоса  Mr. Green  Mr. Green

.... в търсене на кораба-майка Joy

# 595
  • Мнения: 9 540
Тя Дафа винаги е някъде в космоса  Mr. Green  Mr. Green

.... в търсене на кораба-майка Joy

Ама нещо винаги се разминават  Joy Joy

# 596
  • Мнения: 2 478
Една нощ с Каро

Скрит текст:
Ехо, пак съм аз, малката Каро Ипликчи. Вече съм на почти 5 месеца. Все така едричка и чаровна съм. Научих се да правя и балончета с уста,по скоро Кориша ме научи, но не казвам как, че било тайна. Опитвам се да обясня на мама и тати на моя си " делфински" език  философията ми  за живота, но уви или аз не обяснявам както трябва или те не разбират нищо от чужди езици. А баща ми се слави, че знаел няколко езика, ами добре бе  родител научи и моя. Всъщност се опитваш, но хич не ти се отдава. Това " гу...му..ба..." хич не го разбирам, аз ти казвам " Тати, губиш си времето във фирмата, щом не обръщаш внимание на мен", ти ми казваш нещо от рода " Ай разкарай се оттук"...Ще ти се, но няма как да стане, аз съм от постоянния контингент , но нищо ще се научиш, имаш цял живот на разположение. Я как вече разбирате кога и за какво плача... Особено вечер, когато ме оставите в стаята ми с онова нещо на което казвате бейбифон. Ако си мислите, че чувате само мен, много се лъжите...Аз какво чувам??? ...Айде няма да кажа, нали са семейни тайни, пък  и без това все още си запушвам ушичките. Всъщност номера е след като ме поставите в креватчето и ми се маймуните с мама има няма половин час и се правите на цялата африканска фауна, като мините и през австралийската защото според тати била по атрактивна, а мам пита къде е Австралия...Маман защо не вземеш малко да се образоваш или поне слушай родителя докато ми чете " Световен атлас на флората и фауната" за лека нощ...ох, казах го... Аз си лежа в креватчето, гледам си звездичките на тавана и фигурките от нощната ми лампа, карам се на опърпания заек до мен и се ослушвам кога ще запазите тишина... И тогава, Каро започва да се възмущава, че вие спите двамата, аз съм самотна и зарязана тук с един проскубан заек в леглото. Първо тихо, да видя дали ще чуете...Нищо, защото си мислите, че не е възпитателно да се появите веднага, " детето трябва само да се успокои"- цитат на Йомер Ипликчи... " Май заспа...до къде бяхме стигнали, скъпа...Татко Мечок..", а и приказки си разказвате, така ли? Минута по късно и една октава по високо..." О, дъще пак ли?"- г-жа Дафне...Ами пак... Те се ослушват и аз. Май играят на зайо чака ловеца да си отиде, но зайците са два... Няколко октави по високо, вече се не трае в съседната спалня... Аз съм пуснала и няколко сълзи за повече драматизъм... Тати влиза по пижама, а мама кога е била в банята , че е с хавлия и суха коса, нали бяха двамата заедно? " Защо плачеш, миличка? И сълзички има в очите. Йомер, не може да я оставим тук сама. Виж колко е тъжна. А и не е добре за емоционалното и развитие да плаче дълго. Взимам я при нас!" - милата ми мама, колко е грижовна само. " Но ти я вземи, скъпи и се забави малко да облека нещо преди това.'' Защо мама трябва да се облича, а баща ми? " Каро, пак постигна своето. Уж двамата играем комбина, а все ми правиш сечено. Хайде , че кое време стана". Как кое? Точно сега е време за игра.
          Два часа по късно
       Леглото ми отдавна не е в родилеската спалня и сега съм между двамата. Ако знаете колко съм щастлива! До сега им обяснявах на висок глас колко е важно бебето да прекарва повече време с родителите си и как това се отразява на психическото му развитие. Имах и желание да си поговорим с тати и за други аспекти от живота, но уви. Той вече е заспал, явно моята лекция е била много увлекателна и поучителна и сега я анализира на сън. А това до носа му какво е? Дрънкалата ми! Откога я търся точно тази, даже си мислех че Исо я е взел за да я изучава, нали се интересува от техника и сега е на етап да разглобява всичко. Тате...Тате...Бам-бам една дрънкалка по носа...Тате! Бам още една...Тате, хайде събуди се де! Искам да си поговорим за глобалното затопляне и влиянието му върху световния пазар на дамски обувки...Май с теб успех няма да имам, ами на вземи ми дрънкалката, утре да си поиграеш с нея. Аз ще си посмуча юмручето... Мамо? Мамо..Мамо, искам от онзи сок от моркови който ми даде днес, че все мляко ми омръзна ...Мамо! И тя ли спи? А шишето ми...Дали няма сок в там? Как да стигна до него? ... Не става, нещо не мога да го хвана...Опс, отиде до корема на мама... Да взема пък да се опитам да заспя...Може и песничка да си попея...
                  Час по късно...

Шепнешком да не ме събудят уж...Аз не спя, утре какво ще правя...

- Йомер, събуди се! Йомер? Водите ми май са изтекли!
- А???
- Йомер, цялата съм мокра.
- Дефне, колко пъти ще раждаш тази година? Затиснала си шишето на Каро под себе си и водата се е изляла... Водите ти изтекли...Хайде заспивай...
- Ама матрака и той е мокър...
- Добре, добре... ти върви в стаята за гости, а ние с Каро ще спим в нейната стая.
А баща ми чувам те...Но как ще се съберем двамата в моето креватче? И заека да махнем пак няма да има място....Каква дилема?

 newsm51 newsm62 smile3501

Slawena браво, малката е страхотна, а тати ще и сърба попарата - на тати принцесата - ще му разкаже играта hahaha

# 597
  • Мнения: 9 540
Глава 82

Сватбата на Ясемин и Синан бе прекрасна. Голямата градина на един малък хотел бе най- подходящото място, което можеха да си представят. Малкото, но подбрани гости, си прекараха невероятно. Имаха храна и напитки в изобилие, музиката беше подбрана идеално за всекиго вкус.
Майките на младоженците си поплакаха доста, но това не в реда на нещата. По- важното бе, че Дефне успя да спре булката, която се разчувства покрай тях. Гримьорката бе изкарала около час с нея и ако сега проваляха перфектната ѝ работа, щеше да ги убие.
Ясемин бе красива булка. Роклята подчертаваше тялото ѝ, без да разкрива прекалено. С гол гръб, тесни презрамки и дълга пола от пластове дантела, която имаше и цепка отстрани. Косата ѝ, пусната отново дълга, бе прибрана назад с нежна диадема, от която се спускаше лекия воал. Гримът ѝ бе дискретен, нищо че отне толкова време. Носеше единствено нежно колие във форма на капка, което просто подчертаваше изящната ѝ шия. Обувките ѝ, също като на Дефне, бяха уникална изработка на Йомер. Беше надминал себе си.
Никой нямаше да разбере за малката им игра с Дефне. По тяхна традиция обувките ѝ бяха надписани с имената на неомъжените момичета, но не пропуснаха и американската. Нещо ново, нещо старо, нещо синьо и нещо назаем. Колието беше ново, Синан ѝ го подари миналата вечер. Диадемата в косата ѝ бе наследство от баба ѝ, което майка ѝ донесе. Жартиерът, който бе взела назаем от Дефне, бе светлосин. Подсмихвайки се, докато го слага, тя нямаше търпение Синан да го свали.
Дефне бе в тъмносиня прилепнала рокля, която ѝ стоеше невероятно. Тя мислеше за нещо по-скромно, но булката я убеди да я купи. А и това щеше да е един от последните ѝ шансове да облече нещо такова- лекарката я предупреди, че корема ѝ скоро ще започне да расте и то с бързи темпове. Косата ѝ беше спусната, леко прихваната с фиба отзад. Носеше любимата си гривна, а на врата ѝ проблясваше медальона от Йомер.
Синан и Ясемин преминаха краткия път до сватбената маса ухилени до уши. Дефне и Йомер се присъединиха при тях, шепнейки успокоителни думи на разтрепераната булка. Хладнокръвната Ясемин беше изчезнала някъде, заменена от нервна булка, нямаща търпение всичката тази официалност да приключи.
След заветното „Да”, изречено от всички, Дефне сръчка седящата до нея Ясемин. Усетила какво ѝ шепне, тя настъпи Синан, който подскочи. Всички гости избухнаха в смях, докато той ѝ се заканваше с пръст. Съдията връчи свидетелството за брак на булката и тя го размаха високо. Всички аплодираха, докато Йомер и Дефне ги поздравяваха и им желаеха щастие.
Младоженците тръгнаха между гостите, за да получат поздравления, а Йомер заведе Дефне на тяхната маса. Не искаше тя да стои дълго време права, без да подозира, че тя не бе сядала от сутринта. Но тя не му и каза. Покорно седна и го помоли за чаша сок, докато опитваше от хапките. Имаше страхотен апетит, а бе едва в средата на четвъртия месец.
Първият танц на младоженците бе прекрасен. Нежната мелодия се лееше, докато Синан прегръщаше най- ценното си съкровище. Шепнеше ѝ в ухото колко много я обича и колко много означава тя за него. Ръцете му бяха преплели пръсти на кръста ѝ, докато нейните лежаха на раменете му. Склонили глави един към друг приличаха на две птици, сгушени една в друга.
Забавлението започна в ранния следобед и продължи до късните часове на нощта. Въпреки недоволството на Йомер Дефне го извеждаше почти постоянно да танцуват, пропускайки единствено по- бързите парчета. Когато той не искаше, мърморейки, че не обича да танцува, тя отиваше да танцува със Синан или чичо му. Дори и с Корай, чиято депресия че не той е свидетел бе преминала още щом видя храната, която сервираха.
Нериман я нямаше. Деликатно Синан бе помолил Неджми да дойде сам, но той и без това бе решил така. Нериман бе оставена сама вкъщи с предупреждението да не си и помисля да се появи на събитието, ако не иска да загуби всички. В главата на Неджми бе преминала на няколко пъти думата развод и макар да знаеше, че не е способен да го направи, заплаши Нериман. Изплашеното ѝ лице го увери, че поне известно време тя ще внимава какви ги върши.
Нихан, Сердар и Исо също бяха на сватбата. Миналото бе забравено и Исмаил искрено поздрави младото семейство, пожелавайки им щастие. Нихан постоянно се заплесваше по нещо, възхищавайки се на тази или онази рокля, на бижутата, храната или прическата на някой от гостите, затова Сердар се принуди рано рано да я отведе вкъщи. Беше изпила и три чаши шампанско, което я правеше още по- непринудена в нещата, които говореше, и той се притесняваше. Сбогувайки се набързо с Дефне и Йомер, те си тръгнаха преди още да са разрязали тортата.
Всички се забавляваха невероятно. Младоженците щяха да прекарат нощта в хотела, но всички други гости ди тръгнаха. Шукрю откара първо Неджми, а след това и Йомер и Дефне до дома им. Събувайки прекрасните си обувки още на вратата, тя въздъхна с облекчение. Макар да бяха удобни, тя бе на тях още от сутринта, а вече минаваше два след полунощ.
-   Искаш ли да те занеса до горе?!- Попита Йомер, когато тя се отпусна уморено на дивана.
-   Не, няма нужда. Искам чаша вода.
-   Заповядай!- Донесе ѝ той, разполагайки се до нея.- Не трябваше да стоим до толкова късно, сигурно си ужасно изморена.
-   Да, изморена съм, но беше прекрасно!- Облегна глава на рамото му, докато си припомняше моменти от сватбата.- Те ще бъдат много щастливи.
-   Сигурен съм, че ще са!- Усмихна се той.- Как беше репетицията?!
-   Идеална. Искам нашата сватба да е нещо подобно: малко приятели, романтична обстановка и ти до мен!
-   Ще бъде!- Целуна я той, поставяйки ръце под нея.- Хайде да си лягаме!
Макар да бе отказала, тя не се възпротиви, докато я носеше по стъпалата. Беше изтощена и събра сили само колкото да свали чудесната си рокля. Навлече някаква тениска на Йомер и се мушна в леглото, заспивайки веднага. Той я привлече в обятията си и заравяйки лице в косите ѝ също заспа.



https://www.youtube.com/watch?v=KusXd9_RQIU

# 598
  • Сърцето ми остана в Истанбул...
  • Мнения: 10 604
Добро утро  Hug Hug Hug

Една нощ с Каро

Скрит текст:
Ехо, пак съм аз, малката Каро Ипликчи. Вече съм на почти 5 месеца. Все така едричка и чаровна съм. Научих се да правя и балончета с уста,по скоро Кориша ме научи, но не казвам как, че било тайна. Опитвам се да обясня на мама и тати на моя си " делфински" език  философията ми  за живота, но уви или аз не обяснявам както трябва или те не разбират нищо от чужди езици. А баща ми се слави, че знаел няколко езика, ами добре бе  родител научи и моя. Всъщност се опитваш, но хич не ти се отдава. Това " гу...му..ба..." хич не го разбирам, аз ти казвам " Тати, губиш си времето във фирмата, щом не обръщаш внимание на мен", ти ми казваш нещо от рода " Ай разкарай се оттук"...Ще ти се, но няма как да стане, аз съм от постоянния контингент , но нищо ще се научиш, имаш цял живот на разположение. Я как вече разбирате кога и за какво плача... Особено вечер, когато ме оставите в стаята ми с онова нещо на което казвате бейбифон. Ако си мислите, че чувате само мен, много се лъжите...Аз какво чувам??? ...Айде няма да кажа, нали са семейни тайни, пък  и без това все още си запушвам ушичките. Всъщност номера е след като ме поставите в креватчето и ми се маймуните с мама има няма половин час и се правите на цялата африканска фауна, като мините и през австралийската защото според тати била по атрактивна, а мам пита къде е Австралия...Маман защо не вземеш малко да се образоваш или поне слушай родителя докато ми чете " Световен атлас на флората и фауната" за лека нощ...ох, казах го... Аз си лежа в креватчето, гледам си звездичките на тавана и фигурките от нощната ми лампа, карам се на опърпания заек до мен и се ослушвам кога ще запазите тишина... И тогава, Каро започва да се възмущава, че вие спите двамата, аз съм самотна и зарязана тук с един проскубан заек в леглото. Първо тихо, да видя дали ще чуете...Нищо, защото си мислите, че не е възпитателно да се появите веднага, " детето трябва само да се успокои"- цитат на Йомер Ипликчи... " Май заспа...до къде бяхме стигнали, скъпа...Татко Мечок..", а и приказки си разказвате, така ли? Минута по късно и една октава по високо..." О, дъще пак ли?"- г-жа Дафне...Ами пак... Те се ослушват и аз. Май играят на зайо чака ловеца да си отиде, но зайците са два... Няколко октави по високо, вече се не трае в съседната спалня... Аз съм пуснала и няколко сълзи за повече драматизъм... Тати влиза по пижама, а мама кога е била в банята , че е с хавлия и суха коса, нали бяха двамата заедно? " Защо плачеш, миличка? И сълзички има в очите. Йомер, не може да я оставим тук сама. Виж колко е тъжна. А и не е добре за емоционалното и развитие да плаче дълго. Взимам я при нас!" - милата ми мама, колко е грижовна само. " Но ти я вземи, скъпи и се забави малко да облека нещо преди това.'' Защо мама трябва да се облича, а баща ми? " Каро, пак постигна своето. Уж двамата играем комбина, а все ми правиш сечено. Хайде , че кое време стана". Как кое? Точно сега е време за игра.
          Два часа по късно
       Леглото ми отдавна не е в родилеската спалня и сега съм между двамата. Ако знаете колко съм щастлива! До сега им обяснявах на висок глас колко е важно бебето да прекарва повече време с родителите си и как това се отразява на психическото му развитие. Имах и желание да си поговорим с тати и за други аспекти от живота, но уви. Той вече е заспал, явно моята лекция е била много увлекателна и поучителна и сега я анализира на сън. А това до носа му какво е? Дрънкалата ми! Откога я търся точно тази, даже си мислех че Исо я е взел за да я изучава, нали се интересува от техника и сега е на етап да разглобява всичко. Тате...Тате...Бам-бам една дрънкалка по носа...Тате! Бам още една...Тате, хайде събуди се де! Искам да си поговорим за глобалното затопляне и влиянието му върху световния пазар на дамски обувки...Май с теб успех няма да имам, ами на вземи ми дрънкалката, утре да си поиграеш с нея. Аз ще си посмуча юмручето... Мамо? Мамо..Мамо, искам от онзи сок от моркови който ми даде днес, че все мляко ми омръзна ...Мамо! И тя ли спи? А шишето ми...Дали няма сок в там? Как да стигна до него? ... Не става, нещо не мога да го хвана...Опс, отиде до корема на мама... Да взема пък да се опитам да заспя...Може и песничка да си попея...
                  Час по късно...

Шепнешком да не ме събудят уж...Аз не спя, утре какво ще правя...

- Йомер, събуди се! Йомер? Водите ми май са изтекли!
- А???
- Йомер, цялата съм мокра.
- Дефне, колко пъти ще раждаш тази година? Затиснала си шишето на Каро под себе си и водата се е изляла... Водите ти изтекли...Хайде заспивай...
- Ама матрака и той е мокър...
- Добре, добре... ти върви в стаята за гости, а ние с Каро ще спим в нейната стая.
А баща ми чувам те...Но как ще се съберем двамата в моето креватче? И заека да махнем пак няма да има място....Каква дилема?

Славе  smile3501
аххх тази малка калпазанка Ипликчи  Joy Joy Joy Joy
Дефне, колко пъти ще раждаш тази година? уби ме  hahaha hahaha hahaha hahaha
отивам да чета следващата част от живота на семейство Ипликчи преди появата на малкото зверче  Mr. Green

# 599
  • Мнения: 9 540
Ново с Баръш  #Crazy Ако не беше сигурно, че сериала му ще е по Стар щях да предположа, че ще е новия терорист в Arka Sokaklar  Mr. Green

https://m.vk.com/video-96725873_456239915?list=50dc9cf41dbfbdf4f … -96725873_1411651

Общи условия

Активация на акаунт