Много ни се струпа на главата за тези дни. Взехме ключа от общежитието, където се оказа, че освен ужасяваща мърсотия и занемареност, и хладилник, пълен с алкохол, заварихме настанени трима младежи, заедно с нашата девойка в едно WG.
Чистихме един цял ден /аз притеснена, как ще я оставя там сама с момчета, които очевадно не държаха на чистотата и каквато и да е подреденост/, докато вечерта получихме потвърждение и от католическото общежитие, че може да получи стая и там. При което стегнахме багажа обратно, натоварихме се в рент-а-кар и в 21.30 часа се появихме на вратата на общежитието. Подписа договор за един семестър веднага, подредихме багажа /това до полунощ същата вечер/ и остана там. На следващия ден ние пътувахме за България.
Изненадана останах, че в едно WG настаняват и момчета и момичета, не съм знаела. Но поне си припомних немския след обикаляне и срещи в управата на общежитията, където ни отказаха да я преместят на друго място, тъй като няма свободни стаи.