Великденският заек го няма, за Августинчето го сготви мама

Нашият татко помага с всичко, но, например, още се оплаква колко много го е изморило раждането...   Аз пък имам прекрасни спомени. Всички болки са се изтрили напълно от съзнанието ми, а дори и когато почти губех разсъдъка си от тях, радостта ми беше по-голяма. Това е един добър пример колко различни са мъжете и жените.
Всяко бебе ще проходи, когато му дойде времето. Закъде бързате
Аз живея на няколко крачки от морската, но днес натоварих лаптопа в количката и работих от кафето на Флората. Много съм натоварена, не знам как издържам и даже ми е весело. Надявам се към края на седмицата, който почти дойде, да се поосвободя...петък към четири следобед или пък спонтанно да се видим, който когато има "път" натам...? Може би е добре да си пишем на лични и да разменим контакти.
Вчера бях в ужасно настроение, въпреки че за пръв път от година насам се бях издокарала...в мега работен, прилежен вид, ама с количката...при това ми се наложи да накърмя дребното по време на разпит - по една голяма случайност само пред жени, но после и пред сградата на МВР, където си имаше доста мъже  ...Много ми е смешно сега, един-едничък път да не ме избие на ексхибиционизъм и да нямам избор...
В крайна сметка негативното поведение е напълно безсмислено и вредно. Много често хора, на които сме помагали безрезервно и към които сме се отнасяли винаги добре, реагират с критики, злоба или пък чиста доза неприязън. Не си заслужава да им се отговаря подобаващо. Те рано или късно ще се самонаранят. Е, когато са много близки да се дистанцирате не е правилно. Съгласна съм напълно с подхода на Амели. Всеки спор трябва да бъде разрешен в самия му зародиш. А бебетата ни вече всичко разбират и попиват. От нас зависят толкова много неща. Търпение и оптимизъм.
Аника, беше писала по-назад в темата. Радвам се, че сте добре.

Не по темата:

Аз за петък съм ок, но ще се присъединя към разходката към 17 - 17:30 ч. Ако може само някоя от Вас да ми остави тел. за връзка на лично съобщение, да звънна и да Ви намеря

Катрин-стига само и двамата да искате и отношенията ви ще се подобрят.Усещаш ли отпор от другата страна ,тогава става неприятно.Опитай се да поговорите и ти и той да се коригирате в нещата които ви дразнят.
Линуша,ще го познае и ще му се радва.Те се "познават" още от коремчето на мама.

Ох и ние сме на някакъв странен етап. От около две седмици ММ помага, чисти с една прахосмукачка и мие съдовете. По-важното е, че е някак по-спокоен, отношението му към мен е по човешко и топло и всичко това дойде в момент, в който аз леко се бях отказала и спрях да споря, спрях да се обяснявам, да обвинявам... може би е разбрал, че ако така продължава ще се озове до съпруга, която вече няма сили и безразличието я е обзело отвсякъде. Вчера имахме един такъв полуразговор и решихме, че трябва да започнем да правим неща заедно, защото се отдалечаваме един от друг и нещата ще отидат към финал. Честно, изненадана съм, че някак си самичък се променя. Аз също трябва, имам си кусури - доста.

За блузките и панталонките -ние носим отдавна. Преди като беше по-хладно слагах боди отодлу, но сега в жегата дори спи само по тениска и памперс. Набират се малко, особено ако се изпружи напред в количката и блузката му се качва на ушите, но подръпваш и така.

Дамян вече не е кърмаче, след 10 месеца и половина, при първоначален план 6 месеца, труден старт с много препятствия и болки... мисля, че се справих добре.  Малко е нервен тези дни, може и от това да е, може и зъби да са.

И аз съм с две ръце за разговорите и опитите да се изясняват нещата в зародиш. Получава се само когато и двете страни имат желание това да се случи. Преди да се отпише една връзка си струва да се опита особено когато има деца.
Яна и Амели хубаво е, че споделяте тези неща. Това може да накара и другите да погледнат от друг ъгъл. А моето са бели кахъри, но все за нещо трябва да се вълнува човек. И ако знаете как ми се е прияло кекс от няколко дни. Ако човека не реве така, че да го чуват на 1я етаж може и да спретна един. Снощи беше нервен, но като си посука и стана чудо. За съжаление чудото днес не се повтори.

Ей, браво на майките от Бургас. Да си изкарате така, че да искате да повторите разходката.

Ние вече направихме мини среща в София, ама беше толкова мини, че бяхме само аз и ЯННА (и бебетата, разбира се). Веднъж тя писа в темата, че отива към Народния, а ние там се разхождаме по принцип, та се получиха нещата . Ако има други софийски мами в района, може да си спретнем едно виждане.

От два дни не ще да яде нито пюрета с месо, без месо, плодови, каши. Хапне малко и бучи, но млякото иска. Има ли и при други такова поведение? Чудя се дали някой зъб не се задава по-особен, напр.кучешки, дали поникват по-болезнено?
И още нещо все се каня да ви питам - откакто 2 пъти ни се задави с парче банан и хляб, спряхме да му даваме да гризе. Пфф много ни е шубе. Та как става или стана при вас прехода към гризкане на хапки? То нашият и с водата се задавя всеки   път освен че не е фен да пие вода...

Трудно се става човек. Няма начин ще се задавят, Дамян прави физиономии като да повръща и се е случвало бая да кашля. Дебнеш го да не се задави много, иначе той сам ще се научи, важното е да не се панираш и да го оставиш да се справи сам. Аз давам парчето в ръка и сам си го слага в устата. Вчера даже отхапа със зъби хляб. Иначе за кисело мляко и ние сме първи, има дни с по ри яденета мляко... може да е зъб, спада им апетита, от жегата също може да е.

Пфф и при нас е имало трудности в началото, Янна е права, седиш и.наблюдаваш, ако има нужда помагаш. Малкия в началото се давеше, сега няма проблем. Предпочита по-твърда храна, сухари, бисквити, днес яде и домашни ореховки, така, че въведохме орехи А по-мекатта храна като банани, кайсии и тн. я има за игра. Мачка, маже, не хапва нищо. Само да кажа, че сега е прехода от пюрирано към по-твърда и е важно да не се изтърве момента. Че имам познати децата им до 3г.продължават да искат всичко пасирано.
Между другото ние в момента вървим.към морската, минавайки през парка в Лазур. Ще поседим.около час в този район и после се прибираме

Аз забелязвам, че от известно време моя човек не иска да си яде обедното ядене, независимо какви зеленчуци съдържа. С другите хранения няма толкова зор. Продължава да пие сутрин в 5 и вечер преди сън мляко.

Обаче аз от това недоспиване и преумора почвам сериозно да закъсвам . Вие как се справяте с този проблем... Нощем човека е абсолютно неспокоен, върти се, хленчи, плаче, става на 4 крака и тръгва да пълзи плачейки... сутрин ставам с главоболие и замаяност, той в леглото денем не иска, само в количката навън. Не ми стига времето за домакинска работа, като се приберем и се започва рев.
ММ се опитва да помага, но и той е преуморен от работа и не винаги успява.
Случва се да се караме, главно от преумора и липса на време.
Аз парчета не му давам, той ги мачка и маже наред, играе вместо да яде.

И ние може да дойдем утре стига да  не вали.
На мен ММ редовно ми се кара и вика , ама аз съм свикнала, такъв си е.
Тончито днес беше на консултация , пораснала е 2см и 300 гр , сега е 77 см и 9,900 кг .
Чакам я да заспи да отида да тренирам, но естествено Тони когато трябва няма да спи... и няма да мога да отида

Танчето, най-леко неспокойните нощи минават когато спи при мен.
Аз вече готвя като режа всичко на малки парченца, а граха си е цял. Сега като го похвалих, че не пюрирам може да ме изненада хаха.
За задаването и моят започва да прави физиономии все едно ще повръща и обикновено изхвърля парченцето, ако може човек да запази спокойствие преди да се втурне да помага може и да не е необходима помощ.

Ей браво страхотни мерки. Разтягате ли ги тези деца, че са толкови високи

Нашите караници пък преминават в мълчание 

Аника, не се тревожи. Сигурна съм, че не се е задавил. В началото бебето изпитва позиви за повръщане (gagging reflex), като може дори да си повърне обратно храната в бяла, лепкава течност. Това е нормално и е част от процеса на научаване как да премества храната от предната в задната част на гърлото, да я дъвче и да я преглъща. Звучи отвратително, но след такъв епизод Ви си е събирала остатъците и ги е изяждала отново...без никакви притеснения. Ако кашля също е добър знак. По този начин то само се справя. Доскоро на Ви й се случваше да изкашля или да изплюе обратно някое по-голямо парче и все още ако бърза или й е много вкусно не съумява да прецени размера. Друг път са любопитни и експериментират в буквалния смисъл. Тъй като аз изчетох цели книги по въпроса, не се притеснявам, когато видимо се мъчи. Истинското задавяне настъпва, когато бебето притихва, неподвижно е, видимо не може да си поеме въздух и започне да посинява. Тогава трябва да му се помогне, има подробни инструкции и клипчета в нета как се процедира. В никакъв случай не се бърка в устата. Опасност от задавяне съществува чак до 3-4 годишна възраст с дребни, кръгли плодове, ядки, костилки, както и твърди такива (моркови, ябълки, круши). Нерядко в ЗБВ групите майките се хвалят как детето гризкало ябълка. Риск обаче съществува. При банана няма опасност. При хляба трябва да се внимава със средата. Аз затова давам плоски питки, тънки (каразау) или от ронливи теста, само коричката също е добра идея.
Не знам новият скок ли е, зъбоникненето или съчетанието им...но взе да суче по малко, но много често   От време на време се залепя, по-нервна е, но се търпи. През нощта е пълно спокойствие, защото ние си спим заедно   Вече седмица упорства и си заспива сама, с гръб към мен. От време на време ме проверява, а ако огладнее започва да примлясква в мрака, преди да се размърда да търси мляко.
Гери, Ренета, утре ще е хубаво времето. Не знам аз дали ще успея... Нека по възможност да не се гримираме за срещата  
Днес спонтанно се срещнахме с Моника и за отрицателно време успях да й изцапам наследника, че и количката му   При това не бях подготвена... Моника е много мила и добра, бих казала прекалено А Мони е едно чудесно лъвче Нямахме време за нещо повече от една бърза разходка, така че Дея не трябва да ревнува

Алистра 😂😂😂
И не пишете толкова много, че утре имам изпит и не знам кога ще мога да направя темата 😂😂😂