Прекалено привързан е към родителите си...ще кажете "нормално"...и да и не...Семейни сме от 3 години, очакваме първото си детенце, имахме планове да живеем самостоятелно след брака, но така се случи че свекървата почина внезапно и от тогава той много се промени. Татко му заживя с нас, за да не тъгувал сам, където и да отидем водим и него...визирам почивки, гости, дори нишите. Той не е лош човек, напротив помага ни много, но нямаме никакво лично пространство. Някакси ми липсва "нашето" си време, където може да отидем където пожелаем. Не мога да говоря със съпругът ми на тази тема, защото при хилядите ми опити, той обръща разговора, че баща му е единствената част от неговото семейство останала му, не иска да изгуби и него, да сме го изгонили ли..и едни такива... Вече не знам по какъв начин да подходя спрямо него, искам единствено да сме си нормално семейство, а не навсякъде да се мъкнем с придружител. Аз ли съм дребнава, прекалено много ли искам от него? Моите родители са на 400км виждам ги веднъж годишно за 2-3дни, да липсват ми, но в крайна сметка сама реших да поема нов път в живота си и това е естественият ход на нещата.
