Публикувана: 12 апр. 2017, 18:05 ч.
Последно мнение: 8 май 2017, 11:39 ч.

Дребнава ли съм?

17 034
137
1

12 апр. 2017, 18:05 ч.

Мнения: 252

Здравейте, със съпругът ми имаме много добри взаимоотношения, той е страхотен човек и много се обичаме, но...
Прекалено привързан е към родителите си...ще кажете "нормално"...и да и не...Семейни сме от 3 години, очакваме първото си детенце, имахме планове да живеем самостоятелно след брака, но така се случи че свекървата почина внезапно и от тогава той много се промени. Татко му заживя с нас, за да не тъгувал сам, където и да отидем водим и него...визирам почивки, гости, дори нишите. Той не е лош човек, напротив помага ни много, но нямаме никакво лично пространство. Някакси ми липсва "нашето" си време, където може да отидем където пожелаем. Не мога да говоря със съпругът ми на тази тема, защото при хилядите ми опити, той обръща разговора, че баща му е единствената част от неговото семейство останала му, не иска да изгуби и него, да сме го изгонили ли..и едни такива... Вече не знам по какъв начин да подходя спрямо него, искам единствено да сме си нормално семейство, а не навсякъде да се мъкнем с придружител. Аз ли съм дребнава, прекалено много ли искам от него? Моите родители са на 400км виждам ги веднъж годишно за 2-3дни, да липсват ми, но в крайна сметка сама реших да поема нов път в живота си и това е естественият ход на нещата. ooooh!

# 1 12 апр. 2017, 18:28 ч.

София
Мнения: 12 006

Aко е минало малко време от смъртта на майка му е нормално да се държи като дете и да иска постоянно да е баща си, но ако са минали няколко месеца или повече, би следвало да се държи като възрастен. Обясни му, че ти е писнало да има друг човек в дома ви, на почивките, на гоститата и изобщо да е като ваденка залепен за вас, че си искаш вашето си време и пространство и такива неща. Ако продължи да се държи като дебил, започни да се разхождаш по гащи, по халат, да издаваш достатъчно силни звуци по време на секс за да ви чува дядото и разни подобни. Ако получиш критика от мъжа си, му кажи, че ти си искаш свободата на личното си пространство и това, че някой се настанил във твоето лично пространство не е твой проблем. Пък може и дядото да се вразуми и да се изнесе по собствена инициатива. На въпроса ти - не не си дребнава, съвсем си си нормална.

# 2 12 апр. 2017, 18:35 ч.

Мнения: 2 121

Не си дребнава разбира се! Искаш нормални неща, но в твоя случай това ми се струва невъзможно, след като съпругът ти е категоричен.
Има ли място в домът в който живеете за всички вас и бебчето? Ако е малко жилището има някаква надежда, но.. newsm78

# 3 12 апр. 2017, 18:43 ч.

Мнения: 252

Цитат на: Melanie_Melanie в ср, 12 апр 2017, 18:35

Засега място има, понеже имаме две спални и една детска. В началото плановете ни бяха едната спалня да стане отново детска след време, ако имаме второ дете.. но за момента това не знам как ще стане, а и е далеч във времето има още няколко годинки да го мислим.
Колкото до свекървата тя почина януари 2016г. минало е време, макар че предполагам него си го боли независимо от това.

# 4 12 апр. 2017, 19:00 ч.

Мнения: 2 118

Минало е повече от година от смъртта на свекърва ти. Нормално е човекът да тъжи, но не е нормално повече от година да не можете да останете за малко сами. Свекърът ти има ли си алтернативно жилище? Къде би живял ако не живее с вас?

# 5 12 апр. 2017, 19:01 ч.

Мнения: 47 352

Не си дребнава.
Намирам за нормално да остане за няколко седмици при баща си, но да го взима да живее и навсякъде да е с вас - не...

Това в случай, че става дума за здрав човек, който няма физическа причина да не може да се грижи за себе си. Ако е болен тогава бих го подкрепила.

# 6 12 апр. 2017, 19:11 ч.

Мнения: 252

Здрав е, той дори още не е пенсионер. Ходи си на работа.
Алтернативно жилище има, но доколкото съм ги чувала да си говорят има намерение да му направи основен ремонт и да го пусне под наем... Сещате се, явно няма намерение да живее сам. И това ме побърква, най-вече че не мога да намеря точните думи и да говоря нормално с мъжа ми. При абсолютно всеки един опит да говорим, веднага неговите думи са:Какво сега искаш да го изгоня ли? ...
И какво да кажа в такъв случай, не е въпроса за гонене, той не е куче все пак е човек, но...явно съм с беден речник и изобщо не знам как да се аргументирам в такъв случай..и си продължава старата песен на нов глас и така... Simple Smile

Обмислям вариант да отида за известно време при нашите, но знам бягството не е решение на проблема

# 7 12 апр. 2017, 19:17 ч.

София
Мнения: 12 006

Цитат на: IveT ●•٠ в ср, 12 апр 2017, 19:11

Обмислям вариант да отида за известно време при нашите, но знам бягството не е решение на проблема

Варианта ти е чудесен. Следващия път като ти каже "да го изгоня ли" кажи, че не желаеш да съжителстваш с баща му и че щом баща му няма да излезе от дома ви, ще излезеш ти. Това са лигавщини от страна и на двамата. Здрав прав със самостоятелен апартамент, така да виси у вас и да е залепен за всичките ви излизания е простотия. За известно време /малко/ е разбираемо, ама повече от година е неуместно. Може да го питаш дали ще му хареса и вашите да заживеят у вас, щото нали са далече и рядко ги виждаш или да си купите по- голям имот и да заживеете всички заедно. Да му светне какво ти причинява.

# 8 12 апр. 2017, 19:18 ч.

Мнения: 3 819

Цитат на: IveT ●•٠ в ср, 12 апр 2017, 19:11

Скрит текст:

При абсолютно всеки един опит да говорим, веднага неговите думи са:Какво сега искаш да го изгоня ли? ...
И какво да кажа в такъв случай, не е въпроса за гонене, той не е куче все пак е човек, но...явно съм с беден речник и изобщо не знам как да се аргументирам в такъв случай..и си продължава старата песен на нов глас и така... Simple Smile

Обмислям вариант да отида за известно време при нашите, но знам бягството не е решение на проблема

Не е прав мъжът ти да постъпва така. Свекър ти не усеща ли, че особено сега с появата на бебето, съжителството му с вас не би било така удобно?
На така поставения въпрос бих отговорила: "А ти искаш ли да водим и майка ми, когато ходим на почивка?"

# 9 12 апр. 2017, 19:24 ч.

Мнения: 252

Пробвала съм този вариант с нашите, отговорът ми разбира се винаги е "Да, нямам нищо против", но е лесно да е толкова отворен като знае че са на дригия край на България и реално това няма да се случи Simple Smile

Колкото до бебето, изобщо не усещам да му е неудобно или ако е така не го показва.
Всъщност то на него си му е добре има кой да му готви, кой да чисти и понеже съм в болничен от доста време та и племенниците ми води да ги гледам. Лошо ли му е , не мисля 😂

# 10 12 апр. 2017, 19:29 ч.

Мнения: 2 121

Не е ясно, как ще се приеме от съпругът ти това твое "бягство". Според мен не го прави демонстративно отиването при мама. В този случай няма да си спокойна и не е ясно до какво може да доведе. И да отидеш пак ще се върнеш и същото положение. Най-вероятно е да си развалите отношенията ....и лошо.
Всичко зависи от мъжът ти и от егоизма на баща му за съжаление.

# 11 12 апр. 2017, 19:37 ч.

където ми харесва
Мнения: 4 086

Ам това е прекалено. Ти не си слугиня, че да обслужваш цялата рода. Баща му не е бебе и дори да не е прежалил жена си, дъс сигурност не е в дълбока депресия, която би довела до нещо лошо. Мъжа ти като те попита следващия път, дали искаш да изгоните баща му, отговори му с най-спокойния и незаядлив тон, че не желаеш да гониш никого, но имаш нужда от лично пространство, все пак си и бременна, и че ако това положение не се промени, по-скоро той ще изгони теб и детето ви! Нека помисли на кое държи в крайна сметка.

# 12 12 апр. 2017, 19:38 ч.

Мнения: 1 108

Мисля, че допускаш една често срещана грешка, а именно да казваш какво трябва да се направи, вместо да споделиш как се чувстваш. Не може ли да кажеш "Мило, чувствам се ..., липсва ми..., притеснено ми е от..." Ако не можеш да споделяш тези елементарни емоции с мъжа си, как взимате решения по по-големи проблеми? Докарали сте нещата до баща му или аз. А такъв избор е безумен. Всички замесени имат своя дял в нелепицата.

# 13 12 апр. 2017, 19:53 ч.

Мнения: 252

Много пъти съм опитвала да си говорим, е не ни се получава. През неговата призма нещата не изглеждат, така както аз ги виждам и чувствам. Според него всичко си е наред така, както сме си. И дори за живеенето не ми е чак такъв проблем, колкото личното ни пространство поне, когато решим да отидем някъде.
Колкото до това да избира...никога не съм поставяла така нещата, няма и да го направя. На мен ми е пределно ясно, че той все пак е родител, но ние сме хора на почти 30 години, още ли имаме нужда от придружител 😐 И такъв ли е правилният начин да показваме обичта и уважението си към родителите ни? Ако е така, ще излезе че аз съм супер лоша и неблагодарна дъщеря, защото нито имам възможност да отделям прекалено много време на родителите си, нито съм ги водила където и да е с нас.

# 14 12 апр. 2017, 19:58 ч.

Мнения: 2 650

Странно е възрастен човек да приеме да остави собствения си дом и да заживее в чуждо жилище, освен ако жилището, в което е заживял не е също негов дом /някакакъв преотстъпен на младите/. Или синът му да го е поканил и той наистина да смята, че ви помага с нещо /пари, грижа/. Не виждам логика иначе Rolling Eyes

Да не би мъжът ти да има повече нужда от баща си, след загубата на майка си, от колкото бащата от вас?

Препоръчани теми

Аз ли съм луда,или той се мъчи да ме прави на такава

Удари ме без да иска

Липса на интимност и обич в семейството

Нормално ли е ?

Причина:

Причина: