Дребнава ли съм?

Сега е момента да се скатаеш от домакинстването. Какво значи, че ще стане мизерия? Те не пипват нищо щото ти си жената вкъщи? Лошо ги свикваш...Сами си се закопаваме като се правим на мултифункционални , а има глезанки дето царски си живеят. Мъжът ти като иска да си дундурка таткото, негова воля. Има и сестра, не е като да е единствено дете.

Ивет, какъв е шансът майка ти да вземе една дълга отпуска и да прекара някой и друг месец у вас?

А защо не говориш насаме и със свекъра - да му кажеш че искаш да сте самостоятелни и искаш мъжа ти да се почувства като глава на семейството? И друга идея - запознай го с някоя овдовяла комшийка - може пък да поиска тогава самостоятелен апартамент

Намерете му гадже /някоя напета , здрава баба /
Това е шега , но положението е наистина сериозно. Явно свекър ти си го има жилището за свое, и изобщо с гостоприемството ви, и компанията ви, може да си остане като член на семейството, завинаги. Чудя се той свои приятели, и компании , и колеги , няма ли ? Трябва да привлечеш на своя страна негови хора , които уважава , да споделиш с тях , че те тревожи състоянието му / а не , че ти се тревожиш от присъствието му/. Че се лишава от личен живот и т. н.
В никакъв случай не допускай да дадат другото жилище под наем ! Иначе в един момент може ти да тръгнеш да търсиш такова ! Ох , много ти съчувствам. Но в тази ситуация трябва по-деликатно и чрез трети лица да се действа. И най-малкото, което можете да направите- да не го водите с вас на почивки , и гости. Вашите приятели поне не могат ли да му намекнат колко е смешно ? На свекъра , имам предвид.

Да споделя своят опит. След смъртта на майка ми се превърнах в майка-орлица за баща ми. Разглезих го неимоверно, всичко получаваше наготово, само дето не дъвчех храната вместо него и не го обличах. "Не можеше" да си застели леглото, да си намери дрехите в шкафа, да си сервира храната. Отчитам го като ужасна грешка. На него му е прекрасно да казва "не знам, не мога" и да чака аз да свърша всичко. Започна да се държи и действа като видиотено дете, винаги ми правеше на въпреки, т.е. винаги правеше обратно на това, което го моля или убеждавам. Няколко пъти ощети семейният бюджет с голяма сума пари. Аз се оправях с последиците и това ме отрезви бързичко. Спасих се като си намерих работа в друг град и го оставих сам да се изправи пред последиците от действията си. Заживях в друг град, но се налагаше да се прибирам на всеки 2 седмици, за да изпера, изчистя и сготвя. Баща ми нарочно поддържаше ужасен хаос и мръсотия вкъщи, за да ме изнудва и манипулира, че присъствието и помощта ми са жизнено нужни. Като се омъжих му заявих, че вече си имам семейство и колкото и да е важен за мен като баща, вече не е на първо място. Този разговор го водихме поне веднъж месечно, ако не и по-често. Като се родиха децата го поставих на 4, че и 5 място Той не се е променил, все същият готованко и манипулатор е. Но вече /след 5 годишна борба/ чисти, готви, използва пералнята, понякога мие банята. Много добре действа довода "Зет ти смята/мисли/каза, че ..... Трябва да оправиш проблема преди /за да/ ти дойдем на гости." Този довод го накара да направи /т..е. аз организирах и ръководех всичко, той само осигури парите за това/ сериозен ремонт на жилището си. Като му отидем на гости ни посреща с изчистен под и сготвено ядене. Само това успях да извоювам. Сегашните ни разговори са в тон "Повече обичам да ходя на гости на свекървата, защото там съм гостенка и ме глезят, отколкото да гостувам на теб, защото тук върша всичко сама и ми е много тежко".
Сега мнението ми за ситуацията : Изобщо няма да се оправят нещата. Ти предпочиташ да си слугиня и да те командорят. Така се чувстваш нужна и необходима. Не смятам, че ще успееш да се измъкнеш от тази роля някога. Най-много да родиш син и да станеш слугиня и за него. Напред в годините ще се оплакваш на приятелки как решенията у дома се вземат от съпругът ти или мъжете в семейството, а за твоето мнение не питат и дори да го кажеш, го игнорират или омаловажават. Нещото, върху което трябва да съсредоточиш усилията си е да извоюваш достойно място за себе си в това семейство, което се състои от съпругът ти, свекърът ти, теб, бъдещите деца. И това място/роля да е на нужна, значима, важна, равноправна и ценна партньорка, а не мрънкащо момиче, което очаква да получи живота, който си е представяла, наготово. Направи така, че да си нещо повече от чистачка и готвачка. Няма да се случи изведнъж, а с много работа и настояване от твоя страна. Работи, говори, допринасяй за семейството с нещо повече домакинстване. Намери им слабото място на тези двама мъже и използвай това знание, за да им повлияеш. 
Имам същият тип семейство пред очите си. Съпругата постоянно се оплаква от съпруга си, който /според мен/ я малтретира емоционално, веднъж дори й беше посегнал и физически. За себе си е избрала да остане в семейството, което съпругът й издържа, а тя е домакиня и се грижи за детето им. На приятелки се оплаква и дотам. Раздяла й е неизгодна.
Съжалявам, ако мнението ми те разочарова, но това е което мисля за ситуацията.

Въобще не става дума за тежест. При двама здрави и прави мъже в къщата, бременната ще тича за всичко
И защо според теб да ходи да живее сам като си има безплатна слугиня?

Именно. И за самият него не е добре, ако оставим настрана всичко останало. Това е млад човек, който може да има собствен живот.

Мисля си, че е време малко да се явиш неразположена с напредването на бременността.
Да се окаже, че си получила контракции, например и се иска да лежиш, да се разхождаш и да не се напрягаш.

Почни да ги действаш, като им пишеш задачи за изпълнение, за да видят като как ще стане ако няма кой да върви подире им.
Като почнат да пухтят, с усмивка им обясни, че тъкмо ще свикнат, защото ще си заета с детето, че и нощно дежурство ще трябва да разпишете, като плаче.

По повод воденето на свекъра с вас при приятели- избери най- подходящия, който невинно да се учудва всеки път, как не му е  досадно в компанията на " незрелите", как изтърпя да няма един негов връстник, че да си правят компания.
И след 2 чашки, загрижено да го попита, защо се мъчи да угажда на сина си, вместо да си гледа собствените интереси.

Част от проблема е, че свекъра смята жилището за свой дом. Друга част е, че мъжът ти е взел решение без да те пита ти какво мислиш и как се чувстваш. Разбирам, че родител не може да бъде изоставен, но в следващите 20 години мъжът ти така ли си представя семейният живот - да се вътри около баща му? А твоите нужди, а нуждите на бъдещото ви дете? Това ли ще му представите като семеен модел?
Това жилище е поне 120 квадрата. Как точно си представяш да вършиш цялата домакинска работа с корема в 9 месец? А после с новороденото? Колики, зъби, безсънни нощи - ти слугуваш, мъжете щракат с пръсти и се дундуркат един друг?
Няма да е зле да намериш начин да ги постегнеш, защото както са я подкарали, въобще няма да ти е лесен живота.

Марияна, постъпила си така с баща си защото е твой баща. На Ивет съпругът й трепти за баща си и на ум не му минава, че може да се държи като теб. А предложенията авторката да не пере, чисти т.н. не ми се вижда  разумна. Аз не бих изтърпяла занемарена къща, неизпрано пране. Мисля, че трябва за сега да се примири с постоянното присъствие и наистина да ги накара  да й помагат в домакинството. Здрави, прави мъже - пазар, прахосмукачка, чистене, защо не и приготвяне на храна. Хареса ми идеята някой близък да му подшушне да се изнесе, но не сестрата на съпруга й. Тя няма интерес. Пък и като не се е сетила до сега да посъветва баща си да си ходи у дома няма смисъл.
Ивет, след като мъжът ти е съгласен с това положение ти нямаш полезен ход за съжаление. Хубаво, че знаеш, че не бива да поставяш мъжа си в положение да избира ти или таткото. Нещата рано или късно ще се оправят. Имай търпение.

Преди вероятно свекървата е чистела, пазарувала, перяла, готвела и правела всичко в дома. Свекъра ти е полезен у дома, колкото малко дете. Мъжа ти си е взел същата като майка му съпруга - ти домакинстваш, а той какво? Не може да отдели баща си от вас, защото за него ЖЕНАТА прави всичко у дома, а баща ти няма жена и се налага да бъде прикачен към неговата за обслужване.

За това и двамата търтеи /ще ме прощаваш/ ще са до дупето и на ръцете ти докато не ги научиш, че всичко у дома не е само женска работа.

Намекни на мъжа си /многократно/, че правите мечешка услуга на баща му. Той е млад редно е да има личен живот, приятелка и среда на неговите години. Живеейки при вас ще е по-самотен.

Баща ми е вдовец от почти 20 години. Беше на 55. От тогава се оправя сам. Никога не е висял на семейството ми и на това на сестра ми също. Грижили сме се за него само, когато това се е налагало поради болест. После събира сили и продължава сам. Когато идва за лечение в София, стои колкото трябва. Като идва на гости седмица максимум и иска да си ходи вкъщи, където си е свикнал. Той си знае колко му е трудно, но не ни тормози нас с това. С домакинството се справя перфектно, защото и като беше майка жива пак вършеше много неща и умееше почти всичко. Освен това не е егоист. Мисли и за нас, да не ни товари.
Всичко си е до човек. Лошото е, че съпругът смята, че това, което се случва е в реда на нещата.

Е, поне в това отношение можеш лесно да "поставиш нещата на масата". Сядате заедно тримата вечерта и казваш - аз сега съм бременна, в болничен съм - за задържане, предполагам? едва ли е за алергия към работата... - така че вече вие ще трябва да поемете домакинството. Двама сте, ще се справите. Понеделник, сряда и Петък ти (единия) ще переш, простираш и гладиш, вторник, четвъртък и събота ти (другия) ще чистиш прах и подове, в неделя единият от двамата ще мие тоалетните, а другият - кухнята... и т.н.

Не трябва да го гониш, приеми го За съквартирант. Като такъв делегирай му доста от домакинските задачи. Ако можеш, че май си от обслужващия тип дето иска да храни и пои мъжете като добитък.

Момиче, яко си се накиснала и то отдавна, като си се съгласила с това положение. Като е починала свекърва ти защо мъжът ти не отиде за няколко дни при баща си да му помогне да се справи със загубата, а свекъра дойде у вас? Ти си приела положението и продължаваш да се съгласяваш с това, слугувайки на всички. Плахите ти опити за промяна, направени с няколко изречения, са глас в пустиня.

За съжаление аз не виждам начин да се оправи положението. И мисля, че ти ще преклониш глава и ще продължаваш така. Иска се желание, здрави нерви и много време за да оправиш ситуацията в дома ви, защото си сама в битката си. От изказванията ти досега не мисля, че ги имаш.

Само да не стане после бебето си има майка, а той си има баща, че като чета Ивет, натам са тръгнали нещата.

Не, не си дребнава   Много си добра и търпелива даже. Ако не си в много напреднала бременност, сега е моментът да се изнесеш за малко при твоите родители. А идеята майка ти да дойде у вас, като се роди бебето, не е никак лоша. Подхвърли я между другото като мотив, че няма да имаш сили да се оправяш и с новороденото, и с домакинството.

Мъжа ти го разбирам, ти също го разбираш, но жалкото е, че никой не се старае теб да разбере. С радикални мерки ще си скапете отношенията.