Дребнава ли съм?

  • 17 061
  • 137
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: X
Мен ме шокира не живеенето заедно (доста хора живеят две поколения в един дом), а че водят свекъра навсякъде с тях...все едно е малоумен/умствено изостанал и не може да остане една вечер или ден-два сам в къщата.    newsm78
Аз, като по-близка до неговата възраст, дори не си представям какво бих правила покрай приятелите на големия ми син например, който е на 28 години....та ние сме от различни вселени откъм интереси, знания, теми за разговор....
Шантава работа.

# 76
  • София
  • Мнения: 6 245
Да, това е много ненормално наистина!
Аз също никога не бих излязла някъде с приятелите на сина ми. При това някои от тях ги познавам от бебета и съм ги гушкала като новородени, защото са деца на наши приятелски семейства. Чувствам си ги много близки, радвам се и се тревожа за тях, и пак би ми било неудобно да изляза някъде с тях.
Тия мъже имам чувството, че живеят в някакъв паралелен техен си свят и не виждат колко ненормална е ситуацията. Няма ли някой, който да ги хване на четири очи и да им каже в прав текст, че това така не може да продължава? Някой приятел или роднина също мъж?

# 77
  • Мнения: 22 036
Не е чак ненормално. И ние водихме майка ми с нас навсякъде, но до врреме.

# 78
  • София
  • Мнения: 6 245
Е то това е въпроса? Колко време? И кой решава, че е дошъл момента да спре това обгрижване? Най-добре е свекъра да освободи младите от тези ангажименти, но той май няма намерение. Съпругът също.

# 79
  • Сф
  • Мнения: 11 847
Аз не виждам Ивет някой да я пита какво иска.Тя плаши, че ще иде при майка си, викат и" върви". Жилището на свекъра, дочула, че ще се ремонтира и под наем.Племенниците и ги стоварват също. Значи тя не участва във взимането на решения.Да, нормално е, за мюсюлманските семейства примерно.Това, че водите бащата навсякъде с вас пък е вече прекалено.Дори и там не е така.
Добре, че ходи на работа поне, да не ти се пречка целодневно.Ами нищо не може да направиш.В тяхната къща си, освен да говориш с мъжа си поне по почивки и разходки да не го влачите.Сега мисли за бебето най- вече.Нямаш особено полезни ходове. Добре поне, че апартамента е голям.

# 80
  • Мнения: 9 905
Здравейте, със съпругът ми имаме много добри взаимоотношения, той е страхотен човек и много се обичаме, но...
Прекалено привързан е към родителите си...ще кажете "нормално"...и да и не...Семейни сме от 3 години, очакваме първото си детенце, имахме планове да живеем самостоятелно след брака, но така се случи че свекървата почина внезапно и от тогава той много се промени. Татко му заживя с нас, за да не тъгувал сам, където и да отидем водим и него...визирам почивки, гости, дори нишите. Той не е лош човек, напротив помага ни много, но нямаме никакво лично пространство. Някакси ми липсва "нашето" си време, където може да отидем където пожелаем. Не мога да говоря със съпругът ми на тази тема, защото при хилядите ми опити, той обръща разговора, че баща му е единствената част от неговото семейство останала му, не иска да изгуби и него, да сме го изгонили ли..и едни такива... Вече не знам по какъв начин да подходя спрямо него, искам единствено да сме си нормално семейство, а не навсякъде да се мъкнем с придружител. Аз ли съм дребнава, прекалено много ли искам от него? Моите родители са на 400км виждам ги веднъж годишно за 2-3дни, да липсват ми, но в крайна сметка сама реших да поема нов път в живота си и това е естественият ход на нещата.  ooooh!


Сигурно ще си помислиш, че съм крайна, сигурно и другите ще ме обвинят в преувеличаване, обаче.....мисля, че до няколко години ще се разведете.
Когато останеш постоянно вкъщи с бебето, ще започне много да ти тежи присъствието на свекъра. Ще те третират и като слугиня, защото си цял ден у дома и каква друга работа имаш, освен да си в услуга на мъжете. Гледането на бебе никога не се възприема като работа. Сигурно ще се утешаваш с това ,че като тръгнеш пак на работа, ще се нормализират нещата, но няма, ще стане още по-тежко. Може да се опиташ да притиснеш себе си, но не те съветвам, ще сподириш свекърва си по-рано, отколкото трябва.
 От друга страна свекърът ти си е у дома, щом той е купил жилището. Абсурд е мъжът ти да се навие да излезете и да купувате свое.
Виждам само един вариант, койта да пробваш, пък ако стане....щом родиш, взимай си бебето и се върни при родителите си да го гледаш. Като остане сам с татенцето, мъжът ти може да се сети да помисли кого предпочита. Поне има някаква надежда. Иначе си изгубена.

# 81
  • Варна
  • Мнения: 38 314
На мен също ми идваше отвътре да предложа като вариант да отиде при родителите си за известно време, дори и преди да роди, още сега, но реших, че съм твърде крайна. Обаче не виждам друг начин да разтърси мъжа си яко и да го накара да помисли по въпроса. Лошото е, че това е нож с две остриета, може пък мъжа да се опъне на инат и да реши да не отстъпва или пък да реши да я остави да си троши главата сама и да пасува, да не я вика обратно.

# 82
  • София
  • Мнения: 24 839

 От друга страна свекърът ти си е у дома, щом той е купил жилището. Абсурд е мъжът ти да се навие да излезете и да купувате свое.
Виждам само един вариант, койта да пробваш, пък ако стане....щом родиш, взимай си бебето и се върни при родителите си да го гледаш. Като остане сам с татенцето, мъжът ти може да се сети да помисли кого предпочита. Поне има някаква надежда. Иначе си изгубена.

Не знам защо непрекъснато се набляга на факта, че жилището е на свекъра.
Не е, щом го е дал на сина си и не поради тази причина смята че има право да живее там.
Мъжът ѝ, дори и сам да си беше купил апартамента или заедно да бяха го купили с авторката, пак щеше да се държи по същия начин.
Защото, явно отношенията им са прекалено близки.

Аз бих пробвала да му кажа, че искам да се чувствам у дома си, което значи да мога и гола да ходя, и по гащи да си налея вода в кухнята.
Че сега се чувствам на гости, поканена да обслужвам домакините.

И ако пак не стане, като се роди детето- при мама, да ги видим двамата собственици как ще си се грижат един за друг.

# 83
  • Мнения: 22 036
На мен също ми идваше отвътре да предложа като вариант да отиде при родителите си за известно време, дори и преди да роди, още сега, но реших, че съм твърде крайна. Обаче не виждам друг начин да разтърси мъжа си яко и да го накара да помисли по въпроса. Лошото е, че това е нож с две остриета, може пък мъжа да се опъне на инат и да реши да не отстъпва или пък да реши да я остави да си троши главата сама и да пасува, да не я вика обратно.

Да бе, те нямат претенции за жилището и не виждам от какъв зор тя ще се изнася. Да дойде майка и да и помага за месец-два и е готоео.

# 84
  • Мнения: 47 352
Не знам защо непрекъснато се набляга на факта, че жилището е на свекъра...
Защото това е мисленето на хора от този тип.
Иначе съм напълно съгласна, че не трябва да е така. За съжаление са единици семействата с нормални отношения. Обикновено очакват пълно подчинение дори да не живеят заедно.

# 85
  • Мнения: 22 036
По това, което сподели авторката, не смятам, че свекърът и има аквито и да е претенции. Човекът е намерил някаква стабилност и утеха. Аз не мисля и че тя има драма да живее с него. Просто иска да не е залепен за тях.

# 86
  • София
  • Мнения: 12 006
На свекъра, но го е дал на сина си, а другото на дъщеря си - не би следвало да има претенции после, освен ако това не е уговорено предварително. То за това най-добре да са в отделно, не в дадено. Те и свекървите /повечето/ възприемат порастналите си синове и техните жени, като част от нейното семейство, което се е увеличило със снахата и внуците, но реално не е така. Нищо не се е увеличило, просто синът си има вече свое семейство. От там почват и многото проблеми.

# 87
  • Мнения: 22 036
На свекъра, но го е дал на сина си, а другото на дъщеря си - не би следвало да има претенции после, освен ако това не е уговорено предварително. То за това най-добре да са в отделно, не в дадено. Те и свекървите /повечето/ възприемат порастналите си синове и техните жени, като част от нейното семейство, което се е увеличило със снахата и внуците, но реално не е така. Нищо не се е увеличило, просто синът си има вече свое семейство. От там почват и многото проблеми.

О, ти си тази, която се разхожда гола и пъшка тежко  Tired

# 88
  • Мнения: 47 352
По това, което сподели авторката, не смятам, че свекърът и има аквито и да е претенции. Човекът е намерил някаква стабилност и утеха. Аз не мисля и че тя има драма да живее с него. Просто иска да не е залепен за тях.
Ако нямаше претенции нямаше да живее там, нито щеше да чака да го обслужи снахата. Щеше да се усети, че това не е неговият дом. Все пак е минала почти година и половина. Чувства си се като у дома си.

# 89
  • София
  • Мнения: 12 006
Скрит текст:
На свекъра, но го е дал на сина си, а другото на дъщеря си - не би следвало да има претенции после, освен ако това не е уговорено предварително. То за това най-добре да са в отделно, не в дадено. Те и свекървите /повечето/ възприемат порастналите си синове и техните жени, като част от нейното семейство, което се е увеличило със снахата и внуците, но реално не е така. Нищо не се е увеличило, просто синът си има вече свое семейство. От там почват и многото проблеми.

О, ти си тази, която се разхожда гола и пъшка тежко  Tired
Това къде го прочете не знам, ама аз не съм писала за себе си такива неща. Не мога да разбера, защо като няма какво да кажете по някоя тема, не си замълчите, вместо да се излагате така и говорите глупости?

Общи условия

Активация на акаунт