Често си мисля,че не обръщам достатъчно внимание на Буби в ежедневието.Старая се,но мисля,че не е достатъчно.Всяка свободна минута изкарвам с нея,пеем ,играем,включваме и малката в игрите вече,така че едновременно се занимавам и с двете.Но понякога просто не ми остава време...Дано не звучи като оправдание,но по цял ден съм сама,всичката къщна работа мен чака.Вярно,таткото много помага,но той се прибира вечер,когато вече съм на ръба на изтощението.Старая се да си разпределям времето и мисля,че успявам,но виждам,че Буби иска още да си пеем,да си играем на "надува се балона"...Понякога си мисля,че ако съм и отделяла повече време,щеше по-бързо да проговори.Скоро свекърва ми ми каза:Ти си играй повече с нея,занимавай я....Малко гадно се почуствах,вярно,децата ми са най-важни,но има и други неща,които трябва да върша.
Дано темата не ви се стори глупава,но искам да ми кажете при вас как е,мислите ли че отделяте необходимото време на дечицата си?