След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -223ღღ

       https://vk.com/kiralikasktvstar?z=video190171815_456239018%2F982 … -96725873_1402743                   

Новата година започна с проблеми за Пасионис. Това, от което Синан толкова се страхуваше, се случи. Дениз бе успял да уговори един от италианските им клиенти да се премести при него. За фирмата не беше фатално, но ако един се откажеше, това щеше да накара другите да се замислят. Трябваше да се действа веднага.
Йомер и Синан водеха преговори по телефона и имейла повече от две седмици, но нямаше никакъв ефект. Не им оставаше друго, освен да заминат и да се опитат да решат проблема очи в очи. Друг изход нямаха.
За съжаление Дефне и Ясемин трябваше да останат във фирмата. Мъжете не знаеха колко време ще им отнеме пътуването- дни или седмица, а може би и повече. Дефне, като съпруга на Йомер, и Ясемин, като годеница на Синан и ръководител на отдела по концепции трябваше да ръководят Пасионис, докато тя отсъстват.
Поне времето беше на тяхна страна. Снежната буря, невиждана до сега в Истанбул, която бе затрупала града през последната седмица, бе спряла. Всички полети пътуваха без проблем и двамата успяха да си вземат билети за полета, който искаха. Щяха да отпътуват в понеделник сутрин.
Дефне прекара последната нощ без да мигне. Гледаше Йомер, спокойно спящ до нея, опитвайки се да си представи как ще прекара следващите дни без него. Струваше ѝ се невъзможно. Знаеше, че така трябва, но това не правеше болката от раздялата по- малка. Бяха си обещали да са винаги един до друг, но ето че животът отново ги разделяше. Макар и за няколко дни, тя не искаше да заспива без него. Не можеше.
Сутринта се измъкна рано от леглото, за да му приготви закуска. Нареди всичко на един поднос и го качи горе, внимателно пристъпвайки, за да не го събуди. Постави таблата на шкафа и се приближи тихо до него. Наведе се и обсипа лицето му с целувки. Очите му се отвориха и той я погледна сънено.
-   Добро утро!- Усмихна ѝ се, докато тя прекарваше пръсти по челото му, надолу по носа, скулите.- Какво правиш?!
-   Гледам те!- Усмихна се тъжно тя.- Не искам да заминаваш!
-   И аз не искам, любов моя! Знаеш, че ако бе възможно, щях да реша проблема от тук и нямаше да те оставя дори за минута. Но не мога, Дефне. Трябва да замина.
-   Извинявай!- Затвори очи тя, опитвайки се да събере сили.- Знам колко ти е трудно и обещавам повече да не се държа като малко дете. Ще ми липсваш!
-   И ти на мен! Толкова много!- Йомер се повдигна и я придърпа в прегръдките си.
-   Трябва да закусиш, а след това ще те закарам до летището.- С нежелание се отдръпна тя.
-   Не искам да ям!- Усмихна се, когато устните му срещнаха нейните.- Имам нужда единствено от теб!
Люби я бавно и нежно, целувайки я до забрава. Устните му я изследваха, сякаш бе негова за пръв път, опитвайки се да направи всеки миг вечност. Пренесоха се в един друг свят, където единственото важно беше любовта им и нищо и никой не можеше да ги раздели. Никога!
Дефне и Ясемин закараха Йомер и Синан до летището, изпращайки ги с тъжни усмивки и молещи ги да се върнат час по- скоро. Двете стояха прегърнати, махащи към излитащия самолет, отнасящ любимите им към толкова далечната за тях Италия. Когато излетя, те се качиха в колите и отидоха в Пасионис. Работата щеше да ги разсейва, за да не мислят колко много им липсват мъжете.
Сякаш чул молитвите им, Корай ги посрещна с поредната драма. Плачещ, с неугледен вид и целия облечен в черно, той бе седнал на стъпалата към кабинета на Йомер. Двете се стъписаха, щом го видяха.
-   Корай, какво се е случило?!- Попита Ясемин, докато бавно се приближаваха към него.- Добре ли си?!
-   Не съм! Как можаха да ми го причинят?! Безсъвестни, лоши, безмилостни хора! Защо трябваше да постъпят така, защо?!
-   Г-н Корай, какво се е случило? Кой ви е обидил?!- Дефне и Яса се споглеждаха, чудейки се кой е могъл да нарани така приятелят им.
-   Умря, той умря, а тя остана да страда сам самичка!- Ревна с цяло гърло фотографа, без да обръща внимание на паникьосаните им лица.- Толкова млада, а вече вдовица! Как не им дожаля, гадняри!
-   Кой е умрял, за какво говориш, Корай?!- Двете жени вече бяха в истерия, чудейки се на спокойствието на всички останали.
-   Дериа, какво се е случило?!- Обърнаха се те към секретарката, след като получиха единствено нова порция проклятия от изпадналия в криза Корай.
-   Любимият сериал на г-н Корай е имал нещастен край и днес той е в депресия, проклинащ сценаристите на сериала!- Засмя се тя, виждайки ужасените им лица.
-   Сериал ли каза?!- Дефне започна да трепери, докато Ясемин вече се обръщаше с протегнати към шията на Корай ръце.
-   Ще те убия, Корай, ще те убия!- Прошепна гневно тя, запътвайки се към него.
-   Направи го, нека се отърва от тази болка! Не издържам повече, нека и аз умра като Джемил, за да не страдам повече!- Разплака се още по- силно той, докарвайки нов нервен срив на Ясемин.
-   Ти не си нормален, не си!- Крещеше тя насреща му.- Лунатик, маниак, откачалка!
-   Г-н Корай, едва не умряхме от притеснение, не ви ли е срам?!- Започна да вика и Дефне, заставайки до приятелката си.- Що за поведение е това?!
-   Аааа, не ме нападайте! Аз тук умирам от мъка, не мога да ви слушам!- Изправи се той, загръщайки се в черната пелерина, която висеше на гърба му.- Отивам да страдам в кабинета си, безмилостни вещици! Ахх каква е тази болка, Боже?! Защо винаги аз страдам?!
-   Ще го убия! Някой ден наистина ще го убия!- Повтаряше си Ясемин, докато се опитваше да спре треперенето на ръцете си.
-   Ела да подишаме малко въздух, имаме нужда да се успокоим.- Повика я Дефне, отправяйки се към изхода.- Ще закусим навън.
-   Той ще ни побърка, Дефне! Ще използва, че Йомер го няма, и ще разгърне цялата си лудост!- Ясемин беше на границата на нервите си, докато чакаше да им донеса храната. Бяха седнали в малко кафене на брега.
-   Значи просто не трябва да му обръщаме внимание! Точно като Йомер!- Засмя се Дефне, успяла най- после да възстанови спокойствието си.- Нямаме друг изход.

Дните ѝ бяха безкрайни, а нощите- истински кошмари. Макар да се чуваше с Йомер поне по два пъти на ден и всяка вечер, преди да заспи, Дефне имаше чувството, че него го няма от месеци, а не от едва четири дни. Гривната и колието бяха постоянно на нея, но те не можеха да заместят съпруга ѝ.
В петък сутринта тя се приготвяше за работа, влачейки се едва едва из къщата. Нямаше желание за нищо, освен да се свие на дивана и да изчака завръщането на Йомер, който беше обещал да се постараят да се върнат до неделя. Но знаеше, че е невъзможно. Насилвайки се да изяде сандвича, който си бе приготвила, Дефне се стресна от звънеца на вратата. Молейки се да е Йомер, който е искал да я изненада, тя се затича да отвори. Срещу нея обаче не бе съпругът ѝ.
-   Г-жо Нериман?!- Беше истински изненадана да види лелята на Йомер.- Случило ли се е нещо?
-   И още питаш?!- Нахална както винаги, тя избута Дефне и влезе в къщата като собственичка.- Защо винаги трябва да се занимавам с теб? Защо не свършиш поне едно нещо както трябва, а?
-   Какво искате от мен, г- жо Нериман?- Примирено въздъхна Дефне, отказвайки да се поддаде на конфронтация с нея.
-   Какъв беше договорът ни с теб? Жениш се за Йомер и си тръгваш, нали така?! Какво толкова сложно имаше тук? Нищо! Ти какво направи- отиде и му разказа всичко! Отдели го от семейството му, от приятелите му, разби живота му! Защо го направи, Дефне?!
-   Нищо не съм направила! Аз само...
-   Не искам да те слушам! Малка никаквица- от самото начало си преследвала парите на племенника ми, нали?! Винаги си искала само тях! Ето какво ще ти предложа- давам ти още 200 хил. и изчезваш завинаги! Йомер не заслужава съпруга като теб!
-   Г- жо Нериман, аз вече не съм онова глупаво момиче, което можехте да контролирате!- Погледна я в очите Дефне.- Не можете да ми казвате какво да правя, още по- малко да ме заплашвате в собствения ми дом!
-   Твоят дом, ха!- Изсмя се Нера насреща ѝ.- Ако Йомер не те бе прибрал като мръсно коте, за което ми е дожаляло, сега нямаше да си тук! А и не забравяй кой ти осигури всичко това- ако не ти бях платила, за да влюбиш в себе си племенника ми, ти никога нямаше да стигнеш до тук! Така че си помисли добре, Дефне, кой ти е помогнал повече- аз или Йомер?!
-   Не искам...
-   Не ме интересува какво искаш!- Нериман беше бясна и Дефне вече се изморяваше от крясъците ѝ.- Щом не искаш да си тръгнеш, ще ме сдобриш с Йомер! Не знам какво ще му кажеш, как ще го убедиш, но искам да оправиш отношенията ни!
-   Аз?- Идеше ѝ да убие лелята.
-   Ти си причината племенникът ми да не иска да ме види, значи ти ще си и тази, която ще ни сдобри! Не искам да ми противоречиш!- Прекъсна я тя, когато видя как Дефне се опитва да каже нещо.- Или се махни от живота ни, или върни всичко така, както беше преди ти да се появиш!
Изхвръквайки от къщата като хала, също толкова бързо, колкото и влезе, Нериман не видя Шукрю, който тъкмо бе паркирал колата. Но той много добре я огледа, след което влезе тихо в къщата. Дефне стоеше на един стол в кухнята, а сълзите капеха върху недояденият ѝ сандвич.
-   Г-жо Дефне, всичко наред ли е?!- Попита тихо той, несмеейки да се приближи.
-   Каква госпожа съм аз, бате Шукрю?!- Хвърли се в ръцете му Дефне, плачеща горчиво.- Аз съм просто една безволева кукла в ръцете на тази вещица. Не мога повече да издържа. Защо не ме остави най- после намира. Защо?!
-   Не се оставяй да те измъчват, момичето ми!- Изненадан от постъпката ѝ, Шукрю се чудеше как да постъпи. Отдръпна я леко от себе си, за да погледне очите ѝ.- Ти си най- ценното за г-на Йомер, вярвай в това. И не позволявай на никой да те обеди в обратното, става ли?!
-   Но тя няма да ме остави на мира! Никога няма да ме остави!
-   Значи просто ще трябва да се бориш, Дефне. Ти си силна, знаеш го. Не позволявай на тази вещица, както я нарече, да те нарани.- Засмя се той, когато видя изненаданото ѝ лице.- Какво, ти първа я нарече така.
-   Благодаря!- Усмихна му се леко Дефне, опитваща се да се съвземе.- Извинявай за кризата, но тя сякаш изсмуква жизнените ми сили.
-   Ако сте по- добре, г-жо Дефне, можем да тръгваме към фирмата.- Върна се към деловия тон Шукрю, разсмивайки я.
-   Разбира се, г-н Шукрю!- Не ми остана длъжна и тя.- Само да си взема чантата.
Когато се чу с Йомер малко по- късно, Дефне премълча за случилото се. Не искаше да го тревожи, когато е толкова далеч от дома, а и той нямаше какво да направи. Проблемът си беше неин. Опитваше се да звучи весело, но това само събуди подозренията му. Гласът ѝ беше странен, сякаш е плакала и се опитва да го скрие.
Прибирайки се вкъщи, Дефне си припомни случката от сутринта. Искаше ѝ се да я забрави, но не можеше. Какво щеше да прави сега? Как щеше да убеди Йомер да се сдобри с леля си?!