След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -223ღღ

Йомер се тревожеше. Нещо се беше случило, но не знаеше какво. Дефне криеше нещо и това го измъчваше. Беше позвънил на Ясемин, но тя не можа да му каже нищо. Или не поиска, не беше сигурен.
Преговорите се проточваха, Дениз сякаш беше омагьосал хората. На Йомер вече му бе писнало и бе готов да се откаже, рискувайки всичко. Синан бе това, което още го задържаше в Рим.
-   Последна среща, братле!- Отсече той, докато нагласяше вратовръзката си в събота вечер.- Ако и сега не ги убедим, си тръгваме. Изгубихме цяла седмица с тях, а дори не съм убеден, че си заслужаваше.
-   Спокойно, Йомер. Остави всичко на мен!- Спокойствието на Синан винаги бе изнервяло приятеля му, но може би именно затова бяха толкова добри. Различни, но допълващи се характери, постигащи винаги идеалния баланс.
Вечерята се точеше невероятно бавно според Йомер. Беше му омръзнало да слуша едно и също и вече бе на ръба, когато усети пропукването. Единият от двамата мъже, който стояха срещу тях, се зачуди дали пък не правят грешка. Това беше! Използвайки тази малка пробойна, Синан се зае да им посочва всички мръсотии, с които Дениз бе известен, все едно те не ги знаеха. Йомер го остави да говори и се отправи към тоалетната. Искаше да чуе любимата си.
-   Скъпи!- Отговори Дефне още на първия сигнал, сякаш бе чакала с телефон в ръка.- Кога си идваш?!
-   Както изглежда, утре!- Усмихна се той, представяйки си щастливото ѝ лице.- Липсваш ми!
-   И ти ми липсваш, не може ли да хванеш някой полет през нощта? Не искам да прекарам и тази нощ без теб.
-   Не знам, ще поговоря със Синан след вечерята. И ние нямам търпение да се върнем! Ти как си? Какво прави днес?!
-   Как да съм без теб?- Попита тя, докато триеше една сълза.- Облякла съм една твоя тениска и съм се свила на дивана. Опитах се да гледам нещо, но без теб не ми е интересно.
-   Не говори така, не искам да се измъчваш! Съвсем скоро ще съм до теб!
-   Побързай, чакам те! Обичам те!
-   Обичам те!
Когато се върна на масата с радост видя, че клиентите са почти убедени. За съжаление, в знак на извинение за всичко случило се, те настояха Йомер и Синан да останат за закуска с тях. Тъй като не искаха да ги обидят, двамата бяха принудени да се съгласят.
Излетяха веднага след закуската и по обяд си бяха в Истанбул. Предупредиха Дефне и Ясемин да не ги посрещат, защото нямаше смисъл, и хванаха такси към вкъщи.
Йомер тъкмо отключваше, когато вратата пред него се отвори и Дефне се оказа в ръцете му. Пускайки куфара си тоя я притисна до себе си, опиянен от така познатото чувство да я прегръща, да усеща аромата ѝ. На щастието да е до нея. Целуна я жадно, отдавайки се напълно на чувствата си. Пристъпи прага с нея на ръце, неискайки да я пуска никога повече. Но тя сама се отдръпна, поставяйки длани на гърдите му.
-   Добре дошъл!- Усмихна му се и той забрави всичко друго.
-   Добре заварил!- Приближи се отново за целувка, но Дефне не му позволи.- Какво има?!
-   Нихан е тук с Исо. Горе са!- Извинително го погледна тя.- Не им казах кога ще се прибереш и тя дойде да ме успокои.
-   Но аз съм вече тук!- Доволно изтъкна той.- Нека Шукрю ги откара.
-   Йомер!- Скара му се тя, макар същите мисли да витаеха и в нейната глава.- Неприлично е!
-   Не ме интересува!- Засмя се той, обвивайки отново ръце около нея.- Толкова много ми липсваше.
-   Йомер!- Появи се Нихан, тъкмо преди да целуне Дефне.- Върнал си се?!
-   Току що!- Кимна той, без да пуска съпругата си.- Благодаря, че не си оставила Дефне сама.
-   Няма за какво! Щом ти си тук, ние можем да си тръгваме!- Изненадващо заяви тя.
-   Нихан, няма нужда...- Започна Дефне, но Йомер я изгледа недоволно.
-   Исо и без това  е нещо кисел, а Йомер ще е изморен от пътя. Няма да ви притесняваме.- Бърбореше приятелката ѝ, докато събираше нещата на малкия, разпилени навсякъде.- Ще ни повикаш ли такси?!
-   Ще се обадя на Шукрю!- Отговори ѝ Йомер.- Той ще ви закара.
Вратата тъкмо се затвори след тях, когато Дефне се оказа притисната до нея. Йомер бе заровил лице в косите ѝ, целувайки шията ѝ, докато ръцете му се промъкваха под тениската ѝ. Дефне въздъхна, опитваща да остане на крака.
-   Липсваше ми!- Прошепна Йомер до ухото ѝ, след което го захапа леко.- Всяка нощ без теб бе кошмар. Да заспивам без аромата ти, без топлината ти. Нужна си ми повече от въздуха, Дефне.
Тя нямаше сили, за да му отговори. Можеше единствено да го целува, опитвайки се без думи да му докаже колко много ѝ е необходим той. Разкопча ризата му, плъзгайки тънките си пръсти по гладката кожа. Усещаше биенето на сърцето му под нея, неравномерно и бързо, също като нейното. Ризата му излетя, последвана от нейната тениска. Устните им се срещнаха, увличайки ги в пожара на страстта. Дефне обви с крака кръста на Йомер и той я понесе към спалнята. Не спираше да целува лицето ѝ, всяка част от него. Ръцете ѝ си играеха с косата му, докато той вземаше стъпалата по две наведнъж.
Положи Дефне на неоправеното легло, учудвайки се за миг на безпорядъка в стаята. Но ръцете ѝ вече галеха гърба му, а устните ѝ целуваха гърдите му, и той забрави за всичко около тях. Целуваше я, оставяйки влажни следи по цялото ѝ тяло. Искаше му се да го прави до безкрай, но нямаше толкова търпение.
 Сваляйки бързо първо нейните, а после и неговите останали дрехи, Йомер покри тялото ѝ със своето. Копнееше да я почувства, да я усети до себе си. Потъна я нея, покривайки устните ѝ със своите и преглъщайки стоновете ѝ. Опита се да забави темпото, да е нежен и внимателен, но тя не му позволи. Захапвайки долната му устна, Дефне се раздвижи срещу него, принуждавайки го да забърза тласъците. Краката ѝ го обвиха, поемайки го все по- дълбоко, докато ноктите ѝ оставяха червени следи по гърба му. Дефне впи зъби в рамото му, заглушавайки вика, който заседна в гърлото ѝ, когато Йомер я докара до ръба. Достигнаха върха заедно, потъвайки в бездната на удоволствието.
Изпотени и изморени, но невероятно щастливи, двамата потънаха в дълбок сън.

Дефне се събуди в сигурните ръце на Йомер. Толкова беше щастлива, че отново бяха заедно. Спа през по- голямата част на нощта, спокойно, без кошмарите от предишната седмица. Но последният ѝ кошмар все още бе пред очите ѝ. Нериман.
Дефне не бе казала на Йомер за посещението на леля му и не мислеше да го прави. Но как щеше да се справи сама с Нериман? Реши засега просто да избягва госпожата, която нямаше да я приближи, докато Йомер е тук. Не смяташе, че е възможно да го убеди да прости на леля си, затова нямаше и да опитва. Той ясно бе заявил мнението си и дори да не бе съгласна напълно с него, Дефне го бе приела. Сега трябваше просто да продължи напред, забравяйки за неприятната случка.
Йомер виждаше, че нещо измъчва Дефне. На моменти се отнасяше някъде и това го изнервяше. Не искаше да я пита отново, затова реши да действа по друг начин.
-   Шукрю, случило ли се е нещо, докато ме нямаше? Нещо, което трябва да знам?!- Попита шофьора един следобед, докато пътуваха сами към някаква късна среща. Дефне се бе прибрала с такси, обещавайки му да приготви романтична вечеря.
-   Какво имате предвид, г-н Йомер?!- Объркан го погледна в огледалото той.
-   Някой да е притеснявал Дефне, да се е случило нещо, което я е разстроило?!- Опита се да обясни Йомер, без самият да знае какво може да е.
-   Защо не попитате нея, г-не? Щом тя не ви е казала…
-   Знаеш какъв инат е Дефне, Шукрю! Ще мълчи до края. Ако има нещо и  знаеш, кажи ми!
-   Всъщност не знам дали трябва, г-не. Не искам да излезе като че ли съм ви докладвал. А и аз, също като г-жа Дефне, се притеснявам от реакцията ви.- Зашикалкави шофьора, което само ядоса шефа му.
-   Шукрю! Какво е станало?!- Натъртвайки на всяка сричка, попита отново Йомер. Значи беше прав, че се е случило нещо!
-   Моля ви, успокойте се първо! Не е нещо…
-   Шукрю!
-   Г-жа Нериман. Дойде една сутрин да посети г-жа Дефне. Не знам какво са си говорили, но след това Дефне много плака.
-   Г-жа Нериман?!- Невярващо попита той.- Какво още иска от нас тази жена?!
-   Г-н Йомер, моля ви! Не ме карайте да съжалявам, че съм ви казал!
-   На всичко това трябва да се сложи край! Отиваме при нея, Шукрю! Веднага!
Страхувайки се какво може да стане, той обърна колата. Йомер го караше да натисне газта, докато все повече се ядосваше на действията на леля си. Какво си въобразяваше тя? С какво право тормозеше отново Дефне, след като я бе предупредил да не приближава до нея?! И Дефне, защо мълчеше?! Защо не му разказа?! Всеки следващ въпрос засилваше гнева му, както и болката в слепоочията. Идеше му да удари нещо, но опита да се успокои. Нямаше да реши нищо с насилие.
Излезе от колата в секундата, в която тя спря. Позвъни настойчиво и щом Мине му отвори, нахълта в къщата.
-   Къде е г-жа Нериман?!- Попита на висок глас той прислужницата.
-   В градината.- Заекна тя, никога не бе виждала Йомер такъв.
-   Г-жо Нериман!- Извика той, отправяйки се натам.
-   Йомер, пиленцето му, скъпят му той, единственият на леля!- Скочи да го посрещне тя, неочаквайки да види гневните искри в очите му.
-   Какво си мислите, че правите?! Как си позволявате волността да притеснявате съпругата ми?! Не ви ли е достатъчно всичко, което ни причинихте? Защо не ни оставите най- после намира?! Какво ви е направила Дефне, че продължавате да я тормозите?!
-   Йомер, аз не съм…
-   Не искам да ви слушам! Всяка ваша дума е лъжа, всяко действие- с изгода. Не мога да ви гледам в очите дори!- Йомер стоеше пред нея, стиснал юмруци и треперещ от едва сдържания гняв.
-   Какво ти е наговорила онази малка вещица?!- Реши да премине в атака Нериман. Щом Дефне можеше да настройва Йомер срещу нея, тя можеше същото.- На нея ли вярваш, или на мен! Аз съм ти леля, а тя коя е?! Някаква беднячка от махалата, на която платих, за да се ожени за теб! Ако не ѝ бяха харесали толкова парите, сега щеше да си живее някъде с 400-те хиляди, за които се бяхме договорили! Но нали усети сладостта на богатството, реши да те заслепи и да измъкне всичко от теб! Тя е една никаквица, използвачка, която е с теб само заради парите ти! Йомер, моля те, сладкия ми племенник, отърви се от нея вече и ми прости!- Жалостната ѝ физиономия само доразпали огъня в гърдите му, но тя дори не забеляза.- Прости ми вече, миличък! Аз те обичам и искам само най- доброто за теб!
-   Стига!- Йомер беше стиснал зъби, опитвайки се да се удържи, за да не удари нещо. Или някого.- Престанете, г-жо! Всяка изречена току що обида се отнася само и единствено за вас. Използвачка, която живее само заради парите сте вие! Нима не сте толкова години с чичо ми само заради парите и името му?! Г-жа Ипликчи за вас означава повече, отколкото което и да е чувство на чичо към вас?! Направихте всичко това именно заради пари и наследство, нали така?! Не се замислихте през какво ще премине Дефне, момиче, напълно непознато за вас, което вие хвърлихте в огъня! Не ви пукаше как ще се чувствам аз, независимо дали планът ви ще успее или ще разбера за него! Не ви интересува нищо, абсолютно нищо, освен парите! Прогонихте дори собствената си дъщеря от дома си, само и само за да си спестите скандала, който може да опетни фамилията ви!- Нериман го гледаше невярващо, неочаквала бурята да се разрази чак до там.- Искали сте най- доброто за мен?!- Изсмя се той, макар въобще да не му бе до смях.- Това ли си мислехте, докато ден след ден унижавахте Дефне, принуждавайки я ту да се отдалечава, ту да се приближава до мен?! С това ли успокоявахте съвестта си, когато виждахте каква развалина сме и двамата, и то по ваша вина?! Не знам какъв човек сте вие, г-жо Нериман, но съм сигурен в едно: Не искам никога повече да чувам името ви! Не искам да виждам лицето ви! Не искам по никакъв начин, за нищо на света, да се приближавате до мен или Дефне! Никога!
Йомер си тръгна също толкова бързо, колкото и дойде. Чичо му го чакаше на входната врата, разпервайки ръце, за да го прегърне. Беше чул по- голямата част от разговора и сърцето го болеше за всичко, през което бяха преминали двамата млади. Беше бесен на Нериман, но нищо не можеше да направи. Вече нямаше смисъл.
-   Съжалявам за всичко, Йомер! Прости ми!- Прошепна той, докато племенника му го стискаше силно в прегръдка.
-   Всичко вече е минало, забрави го!- Отговори му Йомер, след което рязко се отдръпна. Излезе, без да се обърне.