След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -223ღღ

Поръчаха вечеря отвън. Дефне нямаше настроение да готви, а и Йомер бе кисел, щом разбра, че Корай е изял сърмите. Хапнаха, след което решиха да гледат филм. Малката вече спеше в стаята си и се надяваха да е така поне до сутринта. В последните седмици се беше будила няколко нощи, но това бяха единични случаи.
Дефне направи пуканки и свити на дивана в хола, избраха филм на ужасите. Намалиха звука, за да не събудят писъците Дениз, но се оказа, че Дефне я е страх. Макар тя да бе настоявала за този жанр, сега бе свита в Йомер и трепереше, докато героите във филма загиваха един по един. Йомер се смееше, притискайки я към себе си всеки път, когато тя понечваше да изпищи. На няколко пъти предложи да сменят филма, но ѝ се искаше да разбере кой е убиеца. Сложила ръка пред очите си и надничайки между пръстите си, тя потръпваше всеки път, щом някой извикаше.
Когато най- после филмът свърши Дефне бе седнала в Йомер, скрила лице в извивката на врата му. Все още трепереше, докато се чудеше на глас как така точно този се е оказал убиеца. Той изгаси телевизора и я взе на ръце, отправяйки се нагоре. Тъкмо бяха легнали, когато Дениз заплака. Дефне стана да я успокои, но след малко се върна с нея на ръце и притеснено лице.
-   Йомер, тя цялата гори!- Малката все още плачеше жално, а не с обичайните си инатливи писъци.- Явно ѝ избива зъбче.
-   Лекарят нали ти даде гел, за да я мажем?!
-   Да, ей сега ще го донеса. Но дали да не се обадим и на лекаря?
-   Няма нужда.- Йомер легна до плачещото мъниче, говорейки му успокояващо. Дефне се върна с лекарството.- Венците ѝ са надути, явно наистина е време вече.
-   Как тъжно плаче. Миличкото ми!- Йомер гушна малката, докато майка ѝ сложи малко гел на пръста си и го размаза по венците ѝ.- Поне това е приятно на вкус. След малко ще мине, пиленце. Ела при мама!
Дефне прегърна малката, а самата тя се сгуши до Йомер. Бяха седнали, опрели гърбове в таблата на леглото, докато люлееха Дениз. Явно и тази нощ нямаше да спят.
Дефне отвори очи, оглеждайки се сънено. Беше седнала, а дъщеря ѝ спеше в скута ѝ. Йомер, прегърнал я с една ръка през раменете и положил друга до детето, също спеше. Явно по някое време и тримата се бяха унесли, а навън бе все още тъмно. Отпусна глава на рамото на съпруга си и задряма. Макар и в неудобна поза, поне щяха да си починат.
Сутринта станаха късно. Планът беше да се приберат днес от вилата, затова Йомер не бързаше за работа. Малката беше неспокойна и въпреки че температурата ѝ бе спаднала,  Дефне реши все пак да идат до лекаря, просто за всеки случай. Шукрю щеше да ги откара, след като се върне от фирмата.
Оказа се, че няма нищо странно и е нормално детето да е кисело в този период. Йомер и Дефне вече бяха свикнали с инатливия характер на дъщеря си, така че за тях нямаше да е проблем. Обичаха си Дениз такава, каквато е. Докторът препоръча да продължава да я маже с гела, а ако отново вдигне температура ѝ изписа прахчета.
Тъй като им беше скучно сами вкъщи, Дефне реши да отидат във фирмата. Не беше виждала Ясемин от няколко дни, заради работата, и искаше да провери как е. За разлика от нея приятелката ѝ имаше сутрешно гадене, което направо я побъркваше. Приготвила Дениз в сладко костюмче, в което приличаше на малка ягодка, тя се отправи към Пасионис.
Всички ги посрещнаха много радостно- липсваше им Дефне, защото само тя можеше да успокои нервните изблици на Йомер. А и малката бе толкова сладка, че всички искаха да я гушнат. Но нали бе с характера на баща си, Дениз се вкопчи във врата на майка си и не пожела да отиде в никои от протегнатите към нея ръце.
Чул суматохата отвън, Йомер излезе да провери какво става. Устните му разтегнаха в усмивка, когато видя двете гостенки.
-   Я да видим кой е дошъл да ни посети?!- Приближи се и малката веднага протегна ръце към него.- На някого май му е домъчняло за тати!
-   Не ни се стоеше вкъщи и решихме да проверим какво правите.- Дефне пооправи къдричките на дъщеря си.- Свободен ли си да я вземеш, искам да видя Ясемин за малко?
-   Няма проблем, в кабинета сме.- Кимна ѝ той и отнесе малката, докато майка ѝ се отправяше към вътрешността на фирмата.
-   Влез!- Извика Ясемин, щом почука.
-   Може ли?- Дефне влезе и се огледа.- Имаш ли пет минути?
-   Дефне! Ела, за теб винаги съм свободна. Какво правиш тук?- Прегърна я приятелката ѝ.- Къде е Дениз?
-   При баща си. Знаеш, че двамата са неразделни.- Засмя се тя.- Ти как си?
-   Добре съм. Днес дори не съм повръщала!- Похвали се Ясемин, слагайки ръце на корема си.- Лекарката ми предписа витамини и някакви други хапчета, които щели да ми успокоят стомаха.
-   Дениз, колкото и да бе капризна, поне не ми е създавала такива проблеми. Първите четири месеца бе тиха като вода. Ако не изключим всички гадости, които изядох.
-   Аз ям солено. Като луда съм, колкото по- солено, толкова по- добре. И кисело- Синан чак не иска да приближи до мен, когато реша да ям салата.
-   Знам. Странно е, но ще свикнеш. Аз пиех дори зеленчуковите сокове на Йомер, представи си! Сега Дениз не иска и да ги опита, но докато бях бременна ги пиех почти всяка сутрин.
-   Ама че съм разсеяна! Ще пиещ ли нещо, чай, кафе?
-   Не, не, исках само да се уверя, че си добре. Елате на вечеря, липсвате на малкото дяволче.
-   По- скоро Синан, мен не ме харесва особено!- Засмя се Ясемин, припомняйки си как Дениз я оповръща последния път.
-   Не говори така, според мен просто ревнува чичо си.- Усмихна се Дефне, ставайки.- Ще ви чакаме тогава утре вечер. Сега отивам да видя какво правят калпазанката и Йомер.
-   Бих дошла и аз да я видя, но имам да довършвам тези доклади.- Целуна я Яса, изпращайки я до вратата.- Ще ти звънна да се уговорим за утре.
Дефне завари Синан да гука на Дениз, плезеща му се в прегръдките му, докато Йомер почистваше сакото си.
-   Какво е станало?
-   Дениз реши да си почеше венците в костюма на Йомер.- Засмя се Синан, докато тя отиваше до съпруга си.
-   Няма нищо, не се тревожи. Разсеях се за секунда и тя е решила да ме изяде!- Усмихна се той на дъщеря си, гледаща го невинно.
-   Лекарят предупреди, че сега ще се лигави доста. Такъв е процесът.- Протегна ръце към малката, но тя се вкопчи в Синан.- Ела, миличка, чичо ти трябва да работи. Не прави така!
-   И аз те обичам, сладурано, но мама е права!- Отдръпна я леко Синан, но тя се хвана за брадата му.- Ако не ме пуснеш, няма да ти донеса подарък следващия път.
-   При Дениз не действа, знае, че винаги ще има нещо за нея!- Засмя се Дефне, докато вземаше внимателно дъщеря си.- Тъкмо бях при Ясемин и се разбрахме утре да дойдете на вечеря.
-   Добре! Оставям ви, Йомер, ще дойда после да уточним всичко. Чао, принцесо!- Целуна малката, после Дефне и излезе.
-   Нали няма нищо фатално по сакото?- Притеснено попита Дефне.
-   Не се тревожи, дори вече не си личи! Дай ми я тази малка пакостница, не можах да ѝ се порадвам!- Взе малката и я залюля във въздуха, докато Дефне въздишаше.
-   Само не я подхвърляй, преди малко яде в колата. Тогава няма да си спасиш сакото.- Малката пищеше от удоволствие, докато Йомер я въртеше около себе си.- Внимателно!
-   Мама е твърде предпазлива!- Прошепна той на детето.- Стига толкова за сега. Хайде да се прибираме.
-   Не е ли твърде рано?! А и Синан искаше...
-   Той може да се оправи и сам! Вие сте по- важни, хайде!
Гушнал малката и прегърнал Дефне, Йомер мина покрай Дериа, носеща му нещо за подпис, все едно е невидима. Точно в момента не го интересуваше нищо друго, освен двете съкровища в ръцете му.