
Глава 79
- Здравейте, г-жо Айше. Г-жа Седа ме очаква.
- Знам, г-не, тя е при Бахар. Очакват ви в нейната стая.
- Благодаря! Донесли сме подаръци за децата, но не искам да влизам в общата зала. Може ли да ги оставим при вас?!
- Разбира се, няма проблем! Винаги сте толкова щедър!- Усмихна му се тя.
- Няма защо!
Дефне мълчаливо следеше ставащото, питаща се какво се случва. Ясно бяха в някакво сиропиталище, но защо?!
- Йомер, ще ми обясниш ли какво става?!- Прошепна изнервено тя, когато той я поведе по коридорите навътре. Вървеше толкова уверено.
- Поиска да те запозная с жената, с която говорих снощи, нали така?! Това и правя.
Беше оставил почти всички неща на рецепцията, а тя видя, че Шукрю внасяше още. Бе взел само най- големия пакет и сега уверено крачеше напред. Стигнаха до една врата и той почука. Весело „Да” им отговори и Йомер отвори вратата.
- Охоо кой ни е дошъл на гости?!- Жената на около четиридесет години стана да ги посрещне, докато малко момиченце стискаше куклата си, седнало в леглото. Беше русичко, на не повече от осем и съвсем слабичко.
- Обещал съм на госпожицата, а аз винаги спазвам обещанията си!- Пускайки ръката на Дефне, той се приближи и клекна пред леглото.- Как си, миличка?!
- Добре!- Тъничкото ѝ гласче беше толкова тихо.- Тя коя е?!- Сочеше с пръст Дефне.- Приятелка ли ти е?!
- Бахар! Не е възпитано така!- Скара ѝ се жената, след което подаде ръка на непознатата.- Аз съм г-жа Седа, директорка съм на дома.
- Приятно ми е, Дефне.- Неуверено изрече тя, следейки с очи съпруга си.
- Това е Дефне, тя ми е съпруга.- Обясни тихо той на момиченцето.- Ако искаш, може да стане твоя приятелка.
- Здравей!- Обърна се то към нея, отваряйки още повече невероятно сините си очи.- Аз съм Бахар!
- Аз съм Дефне.- Приближи се тя и хвана протегнатата към нея ръчичка.- Приятно ми е!
- И на мен!- Кимна малката, след което погледна Йомер.- Донесе ли ми жираф?
- Най- големия!- Засмя се той, изваждайки плюшената играчка от пакета, който носеше.
- Еха! Огромен е!- Невинната детска радост сви сърцето на Дефне. Личицето на Бахар грееше, докато прегръщаше придобивката си.
- Ще ти го оставя само ако обещаеш, че ще си добро момиче, ще си пиеш лекарствата и ще се храниш редовно. Г-жа Седа ще ме следи дали е така. Ако не слушаш, ще дойда и ще си го взема!- Сериозно я предупреди Йомер.
- Ще слушам! Обещавам!- Изрече бързо тя, след което се хвърли на врата му. Йомер притисна до себе си малкото телце, питайки се с какво е заслужило съдбата си това невинно дете. Опитвайки се да скри сълзите, нахлули в очите му, той пусна Бахар.
- Миличка, ние трябва да тръгваме!- Със съжаление каза той, след което подръпна малките нацупени устнички.- Обещавам пак да дойдем и то скоро.
- Ще дойдете, нали?!- Толкова нетърпение имаше в гласа ѝ.
- Разбира се! Пази жирафа, бъди послушна и следващия път може да ти донеса зебра!- Усмихна се, докато целуваше детето по челото.- Довиждане!
- Довиждане!- Извика тя след тях, размахала малката си ръчичка. Дефне ѝ изпрати въздушна целувка, след което побърза да излезе. Сълзите ѝ заплашваха да потекат.
- Как е тя?!- Попита Йомер Седа, щом вратата след тях се затвори.
- Подобрява се!- Усмихнато му отговори тя.- Лекарствата започват да ѝ действат, дробовете ѝ са почти чисти. Иска да излиза, но лекарят все още не позволява. Говори постоянно за вас!
- Надявам се всичко да е наред! Когато можем ще дойдем отново! Довиждане!
- Довиждане! И благодаря!
Настаниха се мълчаливо в колата. Дефне се срамуваше ужасно, но не знаеше как да се извини на Йомер. Беше го обидила, както винаги. Как може да се усъмни в него?! Как?! Поглеждайки го набързо, видя колко е замислен. Притисна се до него, обвивайки кръста му с ръце. Целуна врата му, след което се скри лице в гърдите му. Ръцете му я обвиха, приближавайки я още повече. Каква глупачка бе само!
- Съжалявам!- Прошепна тихо. Не знаеше какво повече да каже. Не получи отговор.
Пътуваха в мълчание. Шукрю ги поглеждаше от време на време, чудейки се какво става с тях. Цяла сутрин бяха странни. Когато пристигнаха Йомер бавно я пусна, след което влезе в къщата. Затвори се в кабинета, докато тя се чудеше как да поправи нещата. А и бебето! Още не му бе казала!
В главата ѝ беше пълна каша. В неговата също. Чудейки се как да намерят отново пътя един към друг, те прекараха деня разделени. Йомер в кабинета, опитващ се да приеме откритието, че Дефне все още не му се доверява. Самата Дефне говори повече от два часа с Ясемин, която не бе спряла да ѝ звъни от снощи. Новината, че ще става леля я зарадва много и тя започна да прави планове какво ще е детето и как ще го глези. Дефне я предупреди да не казва нищо на Синан, а тя заяви, че това са си женски работи и той няма работа тук. Разговора развесели Дефне и ѝ вдъхна сила и надежда, че всичко ще се оправи. Просто нямаше друг начин!
Ще притичвам отвреме на време на проверка!
. И аз искам да му каже Дефа вече на бъдещия татко
. Аууу направо си го представям вече