След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -223ღღ

Йомер настоя да запишат Дениз в частна детска градина, която беше близо до фирмата. Така щяха да водят малката, докато отиват на работа, а ако се случеше нещо можеха да я стигнат до там за 20 мин.
Въпреки всичко изчакаха до пролетта, преди да го направят. Дениз беше вече по- голяма и разбираше повече неща. Макар все още да не обичаше да се отделя от тях, беше по- общителна и си играеше с децата в парка.
Първият ден Дефне остана с нея. Отидоха сутринта по- рано, за да може малката да посвикне първо с обстановката. Когато започнаха да идват другите деца Дениз се сви до майка си, оглеждайки се страхливо. Скоро обаче ѝ станаха интересни играчките на другите и сама пожела да отиде да си играе. Час по- късно дори бе забравила за Дефне.
Втората сутрин Дефне остана, докато се захласне Дениз с игри. Учителката обеща да ѝ звънне, ако има проблем, но дъщеря ѝ изглеждаше толкова щастлива, че надали щеше да се наложи. С неспокойно сърце Дефне отиде на работа, посрещната като спасителка на всички. Явно Йомер отново бе във вихъра си.
Дефне влезе в стария си кабинет, където всичко бе точно така, както го бе оставила. Скицника ѝ, моливите, тефтерите. Всички дрънкулки по масата, заедно със сватбената им снимка и снимка на Дениз, която явно Йомер бе донесъл. Обърна се към неговия кабинет, но той беше празен. Озадачена, тя излезе да го потърси. Не ѝ отне много време да се ориентира- виковете му се чуваха от кабинета на Синан.
-   Какво означава, ако намалим цената ще се съгласят?! Ултиматум ли ни поставят?!
-   Йомер, не можем да си позволим да ги загубим! Ако отидат при конкурентите с нас е свършено!
-   Няма да стане! Качеството зависи от цената, Синан! Ако намалим цената, или ще развалим стоката, или ще работим на загуба! Не съм съгласен с никой от двата варианта!
-   Трябва да стане!- Синан явно губеше търпение.- Няма друг начин!
-   Винаги има начин!- Отсече Йомер точно преди тя да почука и влезе.
-   Може ли?- Попита тихо, макар вече да бе пристъпила прага.
-   Ела, скъпа, ела!- Протегна ръце към нея Йомер, сякаш бе спасителната му лодка.- Имам нужда да се успокоя!
-   Така е!- Синан седна, въздишайки дълбоко.- Трябва да се успокоим и да обмислим всичко!
-   Не може да няма решение, Синан! Ще поговоря отново с тях!
-   Добре, но моля те, само не избухвай! Спокойно, уверено, опитай се да ги убедиш така, както само ти го умееш.
-   Трябва да се съгласят, от тях зависи бъдещето на Пасионис!- Звучеше ядосан, но поне гласът му беше нормален.
-   Дефне, добре дошла!- Стана да я прегърне Синан.- Извинявай, не уцели най- добрият момент.
-   Няма проблем! Случило ли се е нещо?
-   Случи се, но Йомер ще ти обясни. Аз съм на края на силите си.- Разкърши рамене, сякаш се бе схванал. Сега тя видя и кръговете под очите му.
-   Май не си спал много тази нощ?!- Засмя се тя.- Джан пак ли капризничи?
-   Не питай!- Седеммесечният му син беше спокойно бебе, но понякога плачеше по цяла нощ, просто защото не иска да спи.- Ясемин задрямала с него следобед и вместо два часа, проспали цели пет. Заварих ги сгушени на спалнята снощи, а след това Джан просто отказа да заспи отново!
-   Горкото!
-   Вашата принцеса как е? Свикна ли?
-   Ще видим, днес беше спокойна и я оставих да си играе. Надявам се да не побърка учителките.
Явно на Дениз ѝ харесваше, защото денят премина спокойно. Йомер и Дефне отидоха да я вземат след работа, но се наложи да изчакат малката госпожица, докато каже „довиждане” на новите си приятелки. По пътя към вкъщи Дениз не спря да бърбори, опитвайки си да им обясни колко добре е прекарала и колко много неща са нарисували с Елиф, Мелек, Джансу, Йозге, Мелиса и Аху.
Дефне се опитваше да занимава малката, за да не притеснява тя Йомер, но не успяваше. Той беше все още изнервен заради проблемите във фирмата, но Дениз това въобще не я интересуваше. Протегна ръце към него и не позволи на майка ѝ да я вземе от столчето ѝ в колата. Йомер я гушна и внесе вкъщи, докато тя го уговаряше да ѝ прочете приказка преди сън.
Дефне се зае с вечерята, докато Дениз гледаше някакво филмче по телевизията. Йомер имаше да проведе още няколко разговора, поради което се затвори почти веднага в кабинета. Беше тежък ден, а утрешният се очертаваше същия.
Масата беше сервирана, когато Дефне почука на вратата. Влезе и завари Йомер да довършва поредният разговор с Англия. „Beauty” бяха отворили вратите на Пасионис за международния пазар. Приближи се внимателно и го прегърна през раменете, допирайки лице до неговото. Той затвори, след което въздъхна уморено.
-   Защо винаги трябва да има някакъв проблем?!
-   Защото иначе няма да е интересно!- Засмя се тя, докато той слагаше ръце върху нейните.- Трудният път носи по- сладка победа, а ние можем да се справим с всеки проблем!
-   Щастливец съм, че си до мен!- Целуна дланите ѝ, след което тя се отдръпна.
-   Вечерята е готова, имаш нужда от сили.
-   Дениз къде е?
-   Изяде си вечерята и сега си играе в хола. Решила е да премести детската градина вкъщи, като тя ще е Зайо, а другите играчки ще са нейните нови приятелчета. Наредила е всички в кръг около себе си, играейки госпожата.
-   Там явно наистина ѝ харесва!
Вечеряха спокойно, докато слушаха как мечето и зайо си говорят, докато рисуват. Дениз също рисуваше, показвайки им как правилно да направят цвете. Беше умно дете и явно се забавляваше, което много зарадва майка ѝ.
Дефне изкъпа дъщеря си и я предаде в ръцете на Йомер. Той ѝ прочете цели две приказки, преди умората да я надвие и тя да заспи. Доволен, той се промъкна в леглото при Дефне.
-   Ти искаш ли да чуеш приказка преди сън?!- Попита усмихнат, докато я придърпваше за целувка.
-   Имам по- добра идея!- Засмя се тя, покатервайки се върху него. Устните им се срещнаха, докато ръцете вече търсеха краищата на дрехите.
Страстта избухна като пожар, разпалвайки кръвта им за секунди. Търсещите пръсти изследваха, галеха, дразнеха. Целувката се задълбочаваше все повече, оставяйки ги без дъх. Дрехите изчезнаха, а Дефне и Йомер се сляха в едно. Преплетените им тела бяха просто физическото доказателство за обединените им души.