След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -223ღღ

На три Дениз бе най- палавото  и любознателно дете, за което Йомер и Дефне можеха да си мечтаят. Любопитна за всичко около себе си, Дениз постоянно задаваше въпрос след въпрос. Баща ѝ вече бе на път да се изнесе- вечно обичащият тишината Йомер бе заобиколен от две постоянно бърборещи жени. Дениз бе копие на майка си и устичката ѝ не спираше да говори, докато не заспи.
Самата Дефне бе бременна отново. Малкият Берк беше направо бебе мечта: макар да беше в шестият месец, Дефне нямаше никакви оплаквания. Хранеше се както винаги, а бебето почти не я тревожеше. В сравнение с дяволчето, което му беше кака, Берк се развиваше напълно нормално и кротуваше през повечето време. Показа се още в средата на четвъртия месец, което силно зарадва родителите му. Бяха започнали веднага приготовленията за стаята му, боядисвайки я напълно в синьо и окичвайки я в плакати на Бешикташ. Макар да имаха лек спор, тъй като Йомер не бе футболен привърженик, Дефне успя да надвие и бе твърдо решена да възпита сина си като истински фен на отбора.
За нейна огромна радост Берк се роди едва 3 кг. и 800 гр. и бе пълно копие на баща си. Имаше черните очи, тъмната къдрава коса и матовата кожа на Йомер, като Дефне се молеше и да е с характера му. Беше спокойно бебе, което плачеше единствено, когато е гладно.
Дениз възприе радостно братчето си. Скоро щеше да навърши четири и разбираше доста неща, затова родителите ѝ подходиха внимателно към нея. Постараха се да я уверят, че бебето няма да ѝ е конкурент за обичта и вниманието им към нея, а напротив- те ще имат нужда от нея. Дениз беше горда от ролята си на кака, опитвайки се всякак да угажда на Дефне, щом се прибраха от болницата. Сутрин помагаше на Йомер, за да приготвят закуска за мама, докато тя кърмеше Берк. Вечер като се приберяха, тя стоеше при бебето, за да може мама да си почине. Стараеше се да е тиха, за да не го буди, и дори обеща да му подари някои от своите играчки, когато порасне.
Дефне беше удивена от промяната в дъщеря си. Беше се страхувала, че вечно капризната и инатлива Дениз няма да приеме бебето, въпреки че много обичаше да гали корема ѝ, докато бе бременна. Дениз обичаше много родителите си и рядко се съгласяваше да остане някъде без тях. Стараеше се винаги да е в центъра на вниманието им и когато разбра, че е бременна, Дефне се изплаши. Но явно малкото ѝ момиченце наистина растеше и сега бе една много отговорна, обичлива и доволна кака.
Йомер се радваше на мъжкото присъствие вкъщи. Обожаваше Дениз, тя бе неговата принцеса, неговото съкровище, но… беше момиче. Нямаше как да рита топка с нея, да я води на баскетбол, да ходят за риба. Колкото и Дефне да спореше, че не е така и да настояваше, че дъщеря ѝ е мъжко момиче, Йомер беше на върха на щастието, когато се роди Берк. Сега силите вкъщи бяха равни.

Исо, Дениз, Джан и Берк имаха най- щастливото детство, за което може да си мечтае едно дете. Голямото семейство, в което растяха, се постара никога нищо да не им липсва- нито материално, нито духовно. Бяха обичани и глезени деца, но възпитани добре. Ходеха заедно в едно държавно училище и всички бяха отличници.
Исо, единственото дете на Нихан и Сердар, реши да учи финанси. Учудвайки всички с интелекта си, впредвид кои са родителите му, той завърши с отличие университет и започна работа в известен холдинг.
Принцесата в семейството, малката голяма Дениз, последва примера на родителите си. Почти. Завърши дизайн, но не на обувки, а на дрехи. Показа първата си колекция едва на 18 години, финансирана от Пасионис. Техните обувки идеално подхождаха на нейните рокли.
Джан и Берк израснаха като братя. Макар четирите деца да израснаха винаги заедно, между тях се усещаше някаква по- специална връзка. Заклети фенове на Фенрбахче, за искрено разочарование на Дефне, те бяха винаги на едно мнение и на една страна. Затова и никой не се изненада, когато решиха да учат едно и също, а малко по- късно и да работят заедно. Адвакатската кантора, която откриха, бавно, но сигурно набираше известност.
Нихан и Сердар бяха развили бизнеса си и от едно кафене, превърнало се в ресторант, сега бяха направили цяла верига. С помощта на сина си се бяха разраснали през годините и сега бяха горди собственици на цели шест ресторанта в Истанбул.
Приятелят им Исо така и не се беше оженил, но както обичаше да повтаря той, никога не бе късно.
Тюркян се бе върнала в Маниса, за да прекара последните години от живота си в родния край. Есра бе заминала с нея- винаги спокойната и трезвомислеща госпожица бе решила, че предпочита усамотението на малкия град.
Синан, Ясемин, Дефне и Йомер не мислеха скоро да се пенсионират, но все по- често отскачаха до извънградските си къщи за по няколко дни. За тяхно щастие децата се бяха съгласили да им помагат в управлението на фирмата паралелно със собствените си кариери. Пасионис щеше да създава още дълги години едни от най- търсените обувки на международния пазар.
Йомер никога не прости на леля си и дядо си за станалото. Хюлюсю бе починал преди доста години, но Йомер не отиде нито на погребението, нито на гроба му след това. Неджми бе отвел съпругата си в Америка след това с оправданието, че иска да са по- близо до Суде. И това бе вярно, но главната причина бе да отдалечи Нериман от племенника си- не искаше тя отново да повдига въпроса за наследството, което щеше да остане за него.
Йомер подари всичко. Макар в началото да не желаеше и грош от парите на Хюлюсю, Дефне го убеди, че може да ги използват за добро. Дариха всичко- пари, имоти, земи, на най- различни благотворителни организации. Така можеха с чиста съвест да продължат живота си, оставяйки миналото далеч назад в историята.

Беше прохладна вечер, края на юни. Оставаха два месеца до рождения ден на Джансу, а току що бяха отпразнували този на Берк. Йомер и Дефне стояха прегърнати на люлката, загледани в обсипаното със звезди небе.
-   Все още не мога да го осмисля.- Прошепна тя невярващо.- Кога малкото ни момченце порасна толкова?!
-   22 години! А сякаш вчера беше в пелени!- Засмя се Йомер.- Джансу ще навърши 26?!
-   Скоро ще се омъжи, ще стане майка...- Сълзи избиха в очите ѝ, докато си представяше своето момиченце с бебе на ръце.
-   А не, още ѝ е рано!- Отсече Йомер, но в гласа му се усещаше недоверие.- Тя е прекалено малка!
-   За съжаление не е.- Дефне обви ръце около кръста му, притискайки лице в него.- Годините преминаха неусетно, птичките излетяха от гнездото. Сякаш всичко, което преживяхме, е било в един друг живот. Обръщайки се назад не мога да се позная.
-   Беше толкова дива в началото!- Засмя се той, гладейки косите ѝ. Макар вече да минаваха петдесетте, на никой от двамата годините не личаха.- Като пантера. Един твой поглед ме караше или да треперя от страх, или да литвам от щастие. И все още е така понякога.
-   Ти беше... как те наричаше Корай, „леден водопад”?!- Смееше се Дефне, припомняйки си старите времена.- Толкова студен, сериозен, винаги ядосан за нещо.
-   Докато не се появи ти!- Прекъсна я той.- Обърна всичко с краката нагоре, карайки ме да изпитвам неща, които мислех, че отдавна съм забравил!
-   Кога ще разкажем на децата за първата ни среща?! Онзи ден Берк пак ме закачи за тази тайна, но ме беше толкова смях, че не можах да му разкажа!
-   Нека това си остане между нас.- Припомняйки си онази целувка Йомер разтърка бузата си.- Не е необходимо да знаят, че си ме зашлевила още първият път, в който ме видя.
-   Но ти ме целуна без позволение!- С протест изрече тя, но се засмя.- И за целувката не искам да знаят, ще решат, че съм била лесна и всеки е можел да ме целува!
-   Ти? Лесна? Как пък не!- Прегърна я по- силно Йомер, смеейки се.- Колко време ми трябваше, за да те убедя само да ме целунеш! Сигурно имаше няколко месеца!
-   Какво да се направи, за всяко нещо си има цена! Но вече не!- Повдигна се леко и го целуна. Сладката и лека целувка бавно се задълбочи, увличайки ги във водовъртежа от чувства.- Никога не успях да ти се наситя!
-   Нито пък аз! Няма да и да успея!- Прошепна той, след което отново покри устните ѝ със свои.- Ще те обичам винаги, до самия край!
-   Завинаги! Твоя и само твоя! Обичам те!
Огрени от лунната светлина, двамата останаха още дълго време така. Припомняха си случки от миналото, което им се струваше толкова отдавна. Дългите години щастие, които имаха, бяха компенсирали всичко, през което преминаха в началото на връзката си. Останали им бяха само весели и хубави спомени, на които да се радват в такива вечери. Красивата им приказка продължаваше и те бяха сигурни, че ще е щастлива до самия си край.

[/b][/size]

Здравейтееее     

Баръш не спира с тренировките  Така де, трябва да може да даде отпор на кака, ако пак започне да размята печки и мебели     


Меги, може и да не изглеждат лудо влюбени, нито дори като обикновени влюбени, но се държат като двойка. Виж ги, излизат от ресторант, където заедно са вечеряли, изглеждат доволни, държат се за ръце, тръгват си заедно към къщи - какво повече да ни покажат  Дали ще се женят или не няма значение - заедно са и това си е.