Аборт в днешно време

защо тук всяко мнение трябва да премине в личностен спор?  

Явно нямаш нещо смислено за правене, след като си изгуби времето, за да дойдеш тук и да изпляскаш три поста, пълни с нищо на клечка. Жалко за изхабеното ти време и думи. Остава ни надеждата, че е възможно да имаш нещо смислено за казване.

Нападателната реакция тук я знам наизуст.

Коментирах го, за българките и рускините и за "женската съдба". За щастие положението се подобрява. Но наистина все още го има това, че абортът си е сред стандартните инструменти и че дори жената има избор, може да си забременява и чак като поиска дете, да НЕ го маха. Тоест дифолтната позиция е да ги маха, докато не поиска да роди някое от случилите се деца.

Аз пак да запитам, толкова ли е гот да се вържеш с едно гадже от 17 до 27? Щото мен ме ожалиха също, че едва на 24 съм се вързала със съпруг и родих на крехката възраст 26 годинки и половина, което дори било "селско". Та как се съчетава идеята, че до 30 трябва да си живееш, но на 17 задължително трябва да имаш мини-брак...

Относно нападателната реакция, постът, с който влезе в темата е отличен образец за нападателно поведение.

Относно участието ти в проекта, това е чудесно. Това ли е твоят опит във възпитанието на тийнейджъри?

Относно абортите по време на социализма, това са твои лични спомени или спомени на майка ти?

Никога не съм си мислила и представяла секс в подлез.
С гаджето, с което се събрахме в гимназията, сега живеем заедно, учим, развиваме се, помагаме си. И той си търсел момиче, каквото е на wishmaster дъщерята - умно и хубаво. : )  
Никога не бих казала, че моите избори са панацея и намирам за безумно някой да твърди това за собствените си. Как си представяте ранно започналите, но продължителни връзки? Някоя ученичка стои и си мисли "Ох, че е скучно това домашно по математика. Да ида на разходка, да чета книжка, да гледам филм? А, не, ще си потърся едно гадже, с което да се вземем сега и да откараме до дълбоки старини". Звучи безумно. Понякога се случва, така че хората да се намерят - били те млади или стари - и да се получи нещо хубаво.
Не бих правила секс в подлези, тоалетни, мазета и гаражи, но и не бих стояла ежечасно на отворена врата, понеже така било редно (споед кого?). Не искам да имам деца на този етап, макар че не са ми дискотеките приоритет, обаче от няколко дни стоя почти денонщно над работата по един реферат и знам, че не би било по моите сили да го правя, ако има бебе в съседната стая. Обичам си ученето, всяка следваща стъпка ме кара да се гордея със себе си. Ако трябва да спра да уча, бих страдала. Не бих направила и аборт, понеже на мен цял живот ще ми тежи и сигурно до последния ми дъх ще си мисля как е щяло да изглежда това дете и какво е можело да направи. Затова сега се пазя, отговорна съм към себе си и нещата, които обичам. Но не съдя чуждия избор и намирам за ужасно грубо да окачествявам кой какво е загубил чрез изборите си в живота. Смятам, че винаги печелим едно, губим друго и така до безкрай.

Сирен, първия ми брак го сключих на 18, маааалко по-късно родих дъщеря си и още мааалко по-късно се разведох с баща й. Втората ми връзка продължава повече от десетилетие, а съм влязла в нея на същата крехка възраст, на която ти си родила.
Междувременно, завърших специалостта, която исках, работех през цялото време и сама си гледах детето.
Не съм пропаднала, защото съм почнала са правя секс от рано, мотивирах се два пъти повече да си гоня целите, когато се разведох. Намерих си прекрасен мъж и баща за децата ми, работя това, което винаги съм искала, децата ми са прекрасни хора.
Не смятам, че секса разваля, ако си достатъчно мотивиран да успееш. Смятам и че подкрепата на човека, който е до теб е еднакво важна и на 17 и на 37. Все още има свестни деца и от двата пола.

Adelle, обаче сигурно дори не може да осъзнаеш какво си пропуснала, раждайки на 18. То не е до изпадане и генерални промени в живота, по-скоро е въпрос на детайли и фини настройки. Не може да кажеш, че не се отразява.

Не знам на колко си години и от кое поколение, защото поколенията са различни и с различен характер. Така че не мога да преценя дали брак на 18 е същото като приютяване на гаджета и бейби-брак в тийн годините.

Не ми се спори на личностна основа. Темата е за абортите и изказах мнение за тази част от тях, които все още произтичат от схващания на времена, в които да си купиш презерватив от аптекате беше нещо срамно.

Сирен, защо някой, ако иска нещо и го прави, ще се съобразява или впечатлява от външни мнения? Що е то - някакви външни възгледи и идеи, ако не ми импонират!? Някои имат мини-брак на 17, други на 35 още нямат. Някои правят секс на 14, други на 18 все още не...

Независимо колко дълго ще продължи спорът по темата, действителността си остава същата. Хората са различни. С различни възгледи. Едни ще бъркат и ще поумняват. Други ще бъркат много пъти и няма да поумняват. Много вариации са възможни още.
Абортът - нормален, ненормален, спасение, нищо, нещо - ще бъде според съответния човек. Това е. И няма унифицирани методи на възпитание и приучване на правилно поведение и отношение, точно защото хората са различни и в мисленето си, и в проявлението си.

И какъв е проблема да си с гадже от 17 до 24, както и обратното де  
 Аз пак от личен опит и за моят избор да попитам, какво фатално се е случило в моят избор. Обичали сме се и сме се искали по наш си начин, било ни е добре, после е настъпил разрив в отношенията и сме се разделили.  Не беше готино, че се разделихме, тогава си мислех, че света свършва. Сега от позицията на времето оценям някои неща, като че не сме си допаднали сексуално. Но сме развивали и сме се градели като характери въпреки, че сме били заедно.
 Хората се събират и си живеят понякога цял живот, понякога се разделят. Въпрос на живот, ама чак да изпадаш в ситуации да мислиш, че нещо кой знае какво се е случило непоправимо, изтървано, лошо.

Има всякакви примери и това дали някой в даден момент му се е случило да има аборт или дете на 18, не може да е знаково за цялото му съществуване.  

Дали разполагаш с аргументи за тезата си, че демонстрирам лицемерие?

а ти, че аз съм такава, или че пък майка ми е? или че нямам аргименти.

Това не е съвсем вярно. Точно по онова време имаше период, в който абортите бяха силно ограничени.

Как?