Аборт в днешно време

Аз ще се включа от позицията на жена минала през аборт по желание преди години.Бях почти на 18г, но не бях ги навършила, оставаха ми 2 месеца до тогава.Ходих с едно момче, но нещата не вървяха и в един момент скъсахме.Аз винаги съм се пазила с кондоми, тогава също, но имаше единични случаи, в които не се пазихме.Т.е. допуснах грешка.И грешката макар и в случая единична имаше последствие, защото за съжаление подцених нещата и не ползвах дори спешна контрацепция.Разбрах, че съм бременна, сама отидох на гинеколог, той потвърди и предвид възрастта ми ме попита да дали ще задържа бременността или не.Каза ми да говоря с родител.Така и направих, споделих с майка ми, която доста се разстрои, но остави на мен избора дали да стана родител или да направя аборт.Бях отличничка, не съм била нито разхайтена, нито нищо подобно, но просто се случи това.Решението го взех много трудно, чувствах се, и все още години след  това, чувствам вина в себе си, че не можах да прекрача над страховете си и да родя това дете.Сама си платих аборта, аз бях от момичетата, които работят лятото, спестявах си пари и не позволих майка ми да плаща за моите грешки.Момчето знаеше, но не съм получила никаква подкрепа от него.Отидох с майка ми и моята приятелка, прочетох заедно с майка ми информираното съгласие и рисковете свързани с това, което ще се случи.Майка ми още веднъж ме пита дали съм сигурна.И едва след това подписахме и се случи.Не са ме наказвали, самата ситуация аз си я приех като наказание за глупостта ми и след това ми стана обица на ухото.Животът продължи.Завърших средно, след това висше, после още едно.Имам прилична професия, имам съпруг, имаме дете, което е планирано и много желано.
Понеже назад имаше въпрос какво се казвало на мъжът, когато на консултацията попитат колко бременности имате.Аз не съм крила от ММ, че съм минала през това.Прецених, че като мой партньор, любим и съпруг, аз мога да споделя с него подобно нещо.Той не е реагирал никак, това е минало и толкова.
За себе си, обаче мога да кажа, че не бих могла никога повече да направя аборт по желание, не мога да мина отново психически през това....Дано никога не ми се налага.
Знам, че има всякакви случаи, аз имам позната с  3 аборта и 3 деца.На нея не ѝ пука изобщо, не преживява нещата като мен.Хората са различни, мисленето им е различно, няма как да се обобщава каквото и да било, защото всичко си е строго индивидуално.

Аз второ дете не искам. Винаги съм знаела, че ако забременея случайно, ще направя аборт. Досега не съм имала фал, да чукна на дърво. Няма как да родя и да се грижа за дете, при положение, че не искам. 

Това, че бебето не е планирано, не е най-големият проблем. Има много непланирани деца, които обаче не са нежелани. Има и планирани, които се оказват нежелани в последствие.
Аз не планирам повече деца, но ако се случи да забременея, което е  малко вероятно предвид възрастта ми и това, че се пазим, бих си отгледала детето, и то с много любов.
Проблем е, когато бебето е крайно нежелан вариант в момента или изобщо. За такива случаи е важно да се мисли и да се взимат мерки, за да не се стига до аборти.

Само третото ми дете е планирано. По отношение на четвърто, ако се случи и не съм на преклонна възраст, най-вероятно и то ще се роди. В крайна сметка животът си е живот, невинаги получаваме точно каквото искаме. Или поне аз съм от хората, които по принцип дават шанс. Но си знам, че ако не съм параноична по отношение на контрацепцията, трябва и да съм готова да бутам количка.

Въх, Сирена, при тия петорни подсигурявания при теб за какви непланирани деца говориш???!!!
Аз при метод "Паййй сеее" в сериозни връзки имам точно една желана бременност и 0 нежелани.

Ако си свестен и коректен човек, ще си стоиш зад думите, а няма да предизвикваш хората, после да си изтриеш простотиите и да се кефиш как си ги набутала.

И да, имаш право да го направиш, но е силно нечистоплътно.

Нали знаеш, че при контрацепцията има едни термини, "нормална" и "перфектна" употреба. Тоест не изключвам да изглупеем, защото и най-перфектния метод работи само когато го използваш на практика, не само на теория.

Иначе под "непланирано" имам предвид, че имах условия за гледане на дете, но не съм се хвърляла в типичното за Бг-Мама "бебеправене" и се получиха в ден от цикъла, в който вероятността от бременност е много, много малка.

Та така, само третото ми дете е планирано по смисъла- хайде да си направим бебе. С първото бях омъжена, така че се очакваше, че ще има някакви деца, но също не съм го планирала до месец и ден.

Иначе с второто си беше шок, защото трябваше да се организираме на пожар, но не съм си мислила- дай сега да направя аборт, да се уредим и после да си направим ново бебе и тоя път да го родя. Защото има жени, които ползват аборта и като начин за избор на разликата между децата.

Сиренке, няма лошо, даже ме зарадва, че и ти си нормална жена. С добри чувства го казвам!
Ние уж тръгнахме да правим бебе, но мъжът ми имаше пътуване. На другия месец се оказах... бременна. Е, не от комшията, ами просто съм забременяла веднага след цикъла ми и то при класическия на 28 дни.

Че каква жена да съм, извънземна?

Ей на, на 30 с втория си мъж забременях съвсем непланирано. Тоест имах някаква идея за опасност, питах го- абе ти сигурен ли си, да не вземеш да станеш татко...та той каза ОК. Иначе ако имах съмнения, щях да пия Ескапел, но си казах- що да разваляме хубавия човек, ако се е получил. Да не говорим, че на таткото определено му личеше, че го иска и че ще е сърцат татко и с времето ми оправда очакванията на 200%.

И сега като я гледам какво е вълшебно момиченце, се радвам, че не я "развалих". Това беше израз на една дърта гинеколожка. С първата ми бременност отидох, показа ми бебето и както е обичайно, пита дали е желана бременност. Тоест пита ме- нали няма да го разваляме това бебе...та така, оттогава разсъждавам по тоя начин за неродените- че е нещо хубаво, дето не е добре да се "разваля", ако може да си го гледаш.

На мен и на моите приятели децата са всичките планирани. Познавам само две момичета правили аборт. Направо съм шокирана от нещата, които пишете. Пазим се основно с прекъснат полов акт и аз и приятелките ми.

Да де, то и аз така се пазих, ама явно човекът нещо се е вдъхновил, че ставам за майка на децата му:) та сега не смея, може да вземе пак да ме изненада и да пробва за момче:) та затова само третото ми е планирано, тоест директно пожелано от мен. Първите ми две са "деца на таткото", аз бях само подизпълнител, така да се каже. Третото вече си е мое за душата:)

От моето обкръжение познавам само едно единствено момиче с аборт. Бяхме на 18. Тя беше от моя клас, а класът беше женски с 21 момичета и 5 момчета. Целият клас разбра, защото тя сама сподели с всички. Лошото беше, че бебето беше заченато е с момче от ромската махала, не че има значение де, но бяха правили секс доколкото знам на някаква полянка. Наистина случая беше шокиращ и всички си бяхме шокирани. Времената бяха по-трудни от днешните. Помня, че парите за аборта бяха събрани от тук от там, от доста хора, които после момичето се издължаваше като събираше от джобните. Наистина неприятна история.
Тук обаче, прочетох доста по-шокиращи неща, така че... какво да кажа.

Моят син беше желан, но стана случайно   Ходехме по прегледи и изследвания, за да се установи, защо не се получава.
Мен ме гледаха през няколко дни на ехограф и твърдяха, че не овулирам. В конкретния ден ни прекъснаха и не можахме да довършим нещата...та да приемем , че е имало прекъснат полов акт  
Оказах се бременна от този единствен път(през останалото време ми беше некомфортно, защото ми правиха една процедура, мъжът ми пътуваше...та така 1 път за 1 месец).
Иначе преди това няколко години опитвахме да направим бебе. Явно планетите се бяха наредили  
Пък после съдбата на бременността няма да коментирам, но резултата си беше здраво бебе, сега малко дете.
Мои познати също с години се "пазят" с прекъснат акт, но се случва все в един момент да не предпази.

Ех, някои като започнат да се поставят в центъра на вселената и нещо като (не) се получава при тях, значи (не) трябва да се получи и при други.
Това, че някои се пазят с прекъснат полов акт и не са имали фалове, не означава, че при всички жени е така, нито че мъжете им непременно са идиоти. Всеки мъж и всяка жена са толкова различни, да не говорим и да наличието на (не)съвместимост между двамата.

За протокола една позната имаше 32 аборта до първите години на нашия век. Тогава беше на 30-35 години, хубавица, със собствен дребен бизнес. Имаше едно дете от някаква ученическа авантюра. После се омъжи за някакъв западноевропеец и историята мълчи за продължението.

Абе да ти кажа, ако дъщеря ми сервира, че не само е бременна, ами бащата е от тъмнозелените подвидове на човешката раса...ще съм доста по-склонна да я насоча към аборт, колкото и да не ми харесва.

Да не стане като във финалния епизод на сериала Girls, дето главната героиня си роди мулатче.