Ами ако имам диабет или автоимунно, не трябва ли да споделя? Абортът е нещо, което засяга здравето и нищо общо няма с интимността. За мен е редно партньорите в един момент да си разкажат здравословните проблеми един на друг. Аз например знаех, че мм е карал заушка в пубертета, но както и назад написах, когато любовта е истинска, приемаш човека с целия товар, който носи, както и евентуалните последици.
- Публикувана: 20 апр. 2017, 12:15 ч.
- Последно мнение: 6 май 2017, 02:11 ч.
Аборт в днешно време
Не мисля, че е здравословен проблем, особено пък сравним с диабет и автоимунно заболяване, нито пък с някакви наследствени болести, които, разбира се, трябва да се споделят. Аз, например имах едни познати гаджета, кото се оказа, че и двамата имат средиземноморска забравихкакво, но се разделиха, защото било опасно за поколение евентуално.
Но аборта? Доколкото съм наясно, на никого толкоз не е пречка да.има още деца, че и аборти, а ако някого са бастисали, или е имало усложнения и това се знае, че е навредило, тогава да. Но иначе излиза все едно, човек трябва.да каже на партньоиа си всичко, примерно - преди десет години имах едикакви си бактерии, или хламидии. Сега нали нищо ти няма.
Не съм мислила досега.по.тоя въпрос, но общо взето от партньора си не съм изисквала друго, освен актуално състояние.
Не, че сравнявам аборт с хламидии, просто напълно игнорирам моралния аспект като лично дело - и говоря само за медицинския, евентуално с отражение върху партньорството.
Мъжът ми също е карал заушка, което стана ясно когато детето от нещо се разболя с уши и той обяви, че е заушка, иначе беше забравил, аз също съм, много гадно заболяване е.
Но аборта? Доколкото съм наясно, на никого толкоз не е пречка да.има още деца, че и аборти, а ако някого са бастисали, или е имало усложнения и това се знае, че е навредило, тогава да. Но иначе излиза все едно, човек трябва.да каже на партньоиа си всичко, примерно - преди десет години имах едикакви си бактерии, или хламидии. Сега нали нищо ти няма.
Не съм мислила досега.по.тоя въпрос, но общо взето от партньора си не съм изисквала друго, освен актуално състояние.
Не, че сравнявам аборт с хламидии, просто напълно игнорирам моралния аспект като лично дело - и говоря само за медицинския, евентуално с отражение върху партньорството.
Мъжът ми също е карал заушка, което стана ясно когато детето от нещо се разболя с уши и той обяви, че е заушка, иначе беше забравил, аз също съм, много гадно заболяване е.
Затова е по-добре изобщо да не се стига до аборт.
Иначе,неща в миналото, които могат евентуално да създадат проблем бол - едно жестоко възпаление например. Може би и то трябва да бъде споделено, ако човек помни. Но ми се вижда странно да поднасяш такива предупреждения, като не се знае има ли защо.
Впрочем нямам нищо против и така да е редно не съм се замисляла досега.
Но ако имах аборт, едва ли бих споделила, ако не се окаже пречка, но то тогава все едно каква е причината, пречката си е пречка. Едва ли някой ще откаже да се бори за дете с жена , защото е имала аборт, а да се съгласи, понеже има друга причина.
Знам ли вече, то всякакви хора.има...
Иначе,неща в миналото, които могат евентуално да създадат проблем бол - едно жестоко възпаление например. Може би и то трябва да бъде споделено, ако човек помни. Но ми се вижда странно да поднасяш такива предупреждения, като не се знае има ли защо.
Впрочем нямам нищо против и така да е редно не съм се замисляла досега.
Но ако имах аборт, едва ли бих споделила, ако не се окаже пречка, но то тогава все едно каква е причината, пречката си е пречка. Едва ли някой ще откаже да се бори за дете с жена , защото е имала аборт, а да се съгласи, понеже има друга причина.
Знам ли вече, то всякакви хора.има...
Не е здравословен проблем, но се отнася към здравния статус. Ако нямаше отношение към следващите бременности, едва ли щяха да питат в ЖК. Може в повечето случаи да не създаде проблем, но може и да създаде, затова не е нещо, което можеш да подминеш като маловажно.
Не става въпрос човек да си носи медицинския картон на първа среща, или да си вади автобиографията на втория секс с прясно гадже...
Говорим за Единствения, Избрания, My Precious, когато се изпита онова усещане, че това е "твоят човек", с когото искаш да постигнеш мечтите си и да остарееш...
Затова е по-добре изобщо да не се стига до аборт.
Затова е по-добре изобщо да не се стига до аборт.
Спор няма по този въпрос. Но е малко странно хем да искаме нормално отношение към жените, правили аборт, хем да го крием като срамна информация. Аз напълно подкрепям мнението, че една жена не бива да се срамува заради аборт и не бива да чувства вина, затова и смятам, че не бива такова нещо да се премълчава, все едно е срамна тайна.
в кой век живеете? абортът бил здравословен проблем?
То много не ги и премълчават хората. Жените си горовят такива неща и помежду си, така че вероятно ги коментират и с партньора, ако излязат на дневен ред, или в разговор.
Примерно - "Хич не си прави устата, опичай си акъла и слагай презерватива, щото вече съм правила един аборт и стане ли нещо, мисли му!"
Примерно - "Хич не си прави устата, опичай си акъла и слагай презерватива, щото вече съм правила един аборт и стане ли нещо, мисли му!"
Нямам представа. Ако имах аборт, щях да съм по подготвена какво точно е отражението върху психиката. Очевидно че на някои хич не им пука, а други преживяват по-тежко. Някои пък разказват както хората обичат да описват болничните си преживявания и операции- като бойни рани.
Бидейки гадна манипулация и неприятно по принцип предполагам, че щях да искам да го забравя въобще.
Бидейки гадна манипулация и неприятно по принцип предполагам, че щях да искам да го забравя въобще.
Хм, тя хламидията може да е по-страшна от един аборт, защото ако не се хване на време, води до необратим стерилитет. Лошото е, че много хора не знаят, че са я карали.
Съгласна съм с мненията на Янечек, Бърдсфлу, Ирис и подобните. Когато опре до сериозна връзка вече, семейно планиране и т.н., здравословният статус, към който спадат и абортите, бива да се сподели с партньора. Редно е и честно спрямо него.
Колкото до това, дали един мъж/жена ще избере да се бори с партньори си за дете, зависи от конкретния човек. А то, напоследък, доста често вече при проблеми със зачеването, се установява, че и двамата имат някакъв проблем. Отделно, далеч вече причините не са предимно у жената, статистиката сочи, че са наравно между двата пола. Освен това, поечето проблеми при жената са преодолими от съвременната медицина. Виж, мъжът ако няма кьорав жив сперамотозоид....
Съгласна съм с мненията на Янечек, Бърдсфлу, Ирис и подобните. Когато опре до сериозна връзка вече, семейно планиране и т.н., здравословният статус, към който спадат и абортите, бива да се сподели с партньора. Редно е и честно спрямо него.
Колкото до това, дали един мъж/жена ще избере да се бори с партньори си за дете, зависи от конкретния човек. А то, напоследък, доста често вече при проблеми със зачеването, се установява, че и двамата имат някакъв проблем. Отделно, далеч вече причините не са предимно у жената, статистиката сочи, че са наравно между двата пола. Освен това, поечето проблеми при жената са преодолими от съвременната медицина. Виж, мъжът ако няма кьорав жив сперамотозоид....
Спор няма по този въпрос. Но е малко странно хем да искаме нормално отношение към жените, правили аборт, хем да го крием като срамна информация. Аз напълно подкрепям мнението, че една жена не бива да се срамува заради аборт и не бива да чувства вина, затова и смятам, че не бива такова нещо да се премълчава, все едно е срамна тайна.
Не става въпрос за срам, а за болка и връщане на спомена за ситуацията, докарала до аборта.
Толкова ли е трудно да се разбере?
Всеки аборт е последица от отношения, завършили зле, оказали влияние и върху самочувствието на жената, и върху каквото там се сетиш.
Е, ако ми се е случило, ако съм затворила тази страница и съм продължила напред, няма да отварям пак гардероба със скелетите, да преживявам отново, само и само за да се изповядам като пред поп пред милото.
Да, ако съм безмозъчна твар, която митка насам- натам и ползва аборта като контрацепция, мога и книга да напиша.
от всички жени, коит лично познавам и са правили ин витро /6 на брой/ - при нито една причината не е аборт. Даже напротив. Приятелката ми, която има аборт на 17г., впоследствие се оказа, че съпругът е с лоша спермограма, но забременя при първи опит и си го износи бебето без проблем.
Не става въпрос за срам, а за болка и връщане на спомена за ситуацията, докарала до аборта.
Толкова ли е трудно да се разбере?
Всеки аборт е последица от отношения, завършили зле, оказали влияние и върху самочувствието на жената, и върху каквото там се сетиш.
Е, ако ми се е случило, ако съм затворила тази страница и съм продължила напред, няма да отварям пак гардероба със скелетите, да преживявам отново, само и само за да се изповядам като пред поп пред милото.
Толкова ли е трудно да се разбере?
Всеки аборт е последица от отношения, завършили зле, оказали влияние и върху самочувствието на жената, и върху каквото там се сетиш.
Е, ако ми се е случило, ако съм затворила тази страница и съм продължила напред, няма да отварям пак гардероба със скелетите, да преживявам отново, само и само за да се изповядам като пред поп пред милото.