Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер 2

  • 116 538
  • 783
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 59
Съжалявам, Millenne. Много е трудно. Дано да имате сили, да се справяте с това.

Ето, намерих една интересна информация - за ефекта на хлорелата: "Хлорелата е микроводорасло, съществуващо на земята от над 4 лимиарда години.От клетката на хлорелата са се появили всички растения. Хлорелата и още едно водорасло - спирулината, са най-мощните хранителни продукти на Земята. Хлорелата е храна на космонавтите и винаги е включена в тяхното меню.
 Хлорелата има СПЕЦИАЛНО КАЧЕСТВО - да възстановява нервните тъкани в цялото тяло,  включително и при болестта на Алцхаймер, възпаление на седалищния нерв, гърчове, разсеяна склероза и др. За «ремонта» на нервната тъкан отговаря  CGF (фактора на растежа на хлорелата)".

Статията е от руски източник и не е рекламна.
В България водорасли предлага  АКВА СОРС.
Имам един приятел, който се занимаева с това, ще го питам.

Същата информация намерих току-що и в български сайт:
http://www.diva-energy.com/продукти/хлорела

Последна редакция: нд, 13 авг 2017, 16:03 от Green Tara

# 181
  • София
  • Мнения: 44 826
Милене, това, което описваш са характерни прояви на болестта. От филмите си мислим, че загубата на паметта е най-страшното и най-изявеното. Но не е така! Някои хора имат проблясъци на спомени до самия край. Обаче другото поведение е много по-кофти. Именно това - невъзможност за изпълняването на елементарни действия, мания, че го крадат, параноя, агресия и т.н.

# 182
  • Мнения: 18


Free Agent , Green Tara, благодаря ви!
За хлорела не съм се интересувала, тя приемаше като витаминна добавка Акутил,но психиатърът каза че е излишно,защото майка му била така от 2 години и нищо не би полмогнало.Продължава засега с Клонарекс и Мерсинол.
Изчетох куп информация в нета. Невроложката ми каза да не търся информация в интернет,не била надеждна, в същото време тя няма време да ми обясни по-подробно, надявам се при вас да разбера нещо повече.Знам,че е индивидуано за всеки от случаите,четох че етапите на заболяването се застъпват често и явно и при майка ми е така.

# 183
  • Мнения: 1 222
И майка отключи заболяването като депресия. Започна да плаче денонощно. Накрая толкова се влоши, че я взех по спешност и я докарах в болница св. Наум гр. София. Лекарате не успяха да я подобрят, направиха скенер и се установи корова атрофия, не беше спешно тогава, но ми казаха след една година да идем при Трайчев. Обаче те така я влошиха, че ми я изписаха по- зле отколкото влезе. Тя беше дрогирана, само повтаряше , искаше да минава през стъклена врата, трябваше да я вардим нощно време. Накрая падна, защото непрекъснато ставаше и тръгваше. ( в последствие лекувахме и счупена тазобедрена става) . Решихме да постъпи в Плевен( психиатрична клиника) при доц. Александрова , но и  тя нищо не направи.От зле по- зле.Връзваха я, не беше адекватна. Моята история става за сценарий за филм на ужасите. От там ни я върнаха, постъпихме в Александровска ( София). Те бяха най- мили като персонал. В св. Наум са пълни идиоти. И накрая вкъщи. Състоянието и беше абсурдно- казваше по половин изречение и непрекъснато тропаше с крака на едно място. Не можеше да седне да се нахрани , повтаряше непрекъснато, че умира.Това продължи месеци. В последствие бяха минали 2 години и малко беше по- добре. Отидох  при един софийски психиатър и от неговите лекарства тя стана все едно здрава. Но това продължи само една година. .....толкова е тежка и коварна тази болест, че съсипва и човека  и здравето на близките. Така че, разбирам всеки нов дошъл тук.

Последна редакция: нд, 13 авг 2017, 20:19 от Elea Lea

# 184
  • София
  • Мнения: 44 826
При нас пък няма депресия. На съседа баща му и той почна с депресия, но другите неща пък се бавят и по-добре. Всеки е различен.

# 185
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Милене,  като чета ти се очертават доста изпитания. Кураж!  Аз също съм една дъщеря. Майка ми и баба ми ( която е с деменция) доста закъсаха и се наложи аз да се грижа за тях. Майка ми помага колкото може, но и тя не е много добре. Така, че напълно те разбирам. Няма да ти е лесно с това прехождане.  Идва един момент, в който трябва постоянна грижа.

# 186
  • Мнения: 1 222
Взимайте мерки и за вашето си здраве, аз отчитам,  че здравето ми доста се разклати откакто майка се разболя. Страдах, плаках, тревожех се, ....търсех, надявах се.....много , много стрес и много мъка. Много е тежко, когато това е бил разкошен и обичан родител ( както аз чувствах майка си), Превръщат се в нещо кошмарно, плашещо......зловещо.  Защо, защо, защо? Нямам отговор. Сили и кураж момичета!

# 187
  • Мнения: 18
Просто съм в шок,ужас,задънена улица....и аз не знам.
От вчера е супер превъзбудена,вика, ходи напред-назад, не спи дори нощем, а днес се наложи и да се обаждаме на личната лекарка да и сложи успокоително за да си почине и баща ми малко.Поспала е някой час но преди малко като се обаждах пак викаше. Изпуснала се е,не се храни, а в клиниката последният път я изписаха и преждевременно,защото" какво да я правим тук,взимайте си я" - бяха думите на доц. Александрова. Ще искам направление за невролог или психиатър,явно трябва терапия с други лекарства. Но е някакъв кошмар в момента.
Ивбен , страх ме е от бъдещето, не знам кой би се наел на постоянна грижа ако тя продължава в това състояние. Кураж и за теб!

# 188
  • Мнения: 293
Искам да попитам има ли тук някой да е ползвал хорелата и доволни ли сте    http://www.diva-energy.com/

# 189
  • Мнения: 1 634
  Като поставиха диагнозата на майка ми най- напред, си помислих "е, няма да ми помни рождения ден или имената на децата, голяма работа, важното е да се оправя битово". Сега си дадох сметка за какъв ужас става въпрос. Толкова изчетох по въпроса, че мога да напиша дисертация по неврология. И какво от това, болестта си я има и........и мама вече не е същата.
  Утре ще ходя да я видя. Нямам идея как да се държа с нея, какво да казвам или правя... Иначе пак ми казаха, че е добре, хапвала, спяла, пиела си лекарствата, сприятелила се с една баба там и дори от време на време пускала майтапи. Но към мен ще е различна, сигурна съм.
  Ако не си бил близък с болния, както и да е, но когато майка ти е била второто ти аз, когато сте преживяли толкова много заедно........толкова е тежко. Толкова съм психясала, че взех да се замислям да не се сближавам много с децата си, за да не страдат след време както аз страдам за мама....

# 190
  • София
  • Мнения: 44 826
Milene, след като си ги записала за храна, значи си говорила със социалните. Отиди и говори пак за дом. Знам, че е тежко решение. Но докато съберерте документи и изчакате място, ще мине много време, така че ще имаш време да размислиш. Но по-добре започни процедурата от сега, защото е дълга.

# 191
  • Мнения: 59
Искам да попитам има ли тук някой да е ползвал хорелата и доволни ли сте    http://www.diva-energy.com/

Пише, че е противопоказана, ако се приемат антикоагуланти. Ако има сърдечно заболяване.

# 192
  • Мнения: 18
Milene, след като си ги записала за храна, значи си говорила със социалните. Отиди и говори пак за дом. Знам, че е тежко решение. Но докато съберерте документи и изчакате място, ще мине много време, така че ще имаш време да размислиш. Но по-добре започни процедурата от сега, защото е дълга.
Не,не аз говорих със социалните. Говорих с кмета по въпроса и той се обажда да ги запише, а за дом дори не смея да помисля, срам ме е от факта че един ден ще се наложи да премисля въпроса.
Осиновена съм,обичам тези хора ,знам че заслужават грижите ми,отделно че почти всички роднини не пропускат да ми напомнят "нали знаеш какво са направили за теб, не ги оставяй сега". Знам какво са направили за мен,разбира се че ще полагам грижи,но на детето си никога няма да направя ни най-малък намек какво съм правила или не през годините за него. Когато съм решила да стана майка,съм родила детето си с ясното съзнание ,че ще съм всеотдайна и че то не ми е длъжно с нищо. Избора да го родя е мой все пак.
Извинявайте...отклоних се от темата,но днес беше ужасен ден...
Личната лекарка предложи за майка ми пак хоспитализация в психиатрията,защото е супер превъзбудена все още. Психиатърът отказа - там не можели да полагат 24 часа грижи за нея, това било за грижи вкъщи,но пък смени схемата на лекарствата. Дано поутихне състоянието й....
Elina ,много е болезнено,да,освен майка беше и приятелка,липсва ми да споделям с нея, да поискам съвет...,усмивката й(отдавна не се усмихва)...
Бих искала да те попитам къде каква информация си чела за заболяването. Аз каквото открих като статии в нета,това. На нещо по-обстойно попадала ли си и къде?Ако може да ми дадеш линк...

Последна редакция: вт, 15 авг 2017, 16:06 от Millenne

# 193
  • София
  • Мнения: 44 826
Милене, не се поддавай на внушенията на роднините.
Знам, че според ретро разбиранията им ти трябва да прибереш родителите си у вас и да ги гледаш до сетния им час. Обаче имаш дете. Аз опитах да гледам болен човек и деца в малък апартамент - просто влизаш във филм на ужасите, от който най-много страда детето, въпреки че не го показва.
Ето, вие даже имате места в психиатрията. В София това е невъзможен лукс. Доколкото знам, в провинцията се намират много по-лесно места по тези видове заведения. Така че помисли си просто.
Или разгледай други варианти. Ние намерихме гледачка, която ходи при дядото, който живее сам. Засега това е нашия вариант.
По едно време ММ се пробва да ходи всеки ден при него, но просто не издържа - и на работа, и там, и вкъщи заспиваше направо.

# 194
  • Мнения: 18
Free Agent, засега това обмислям и дано попадна на свестен човек за грижи за някой и друг час. Подадох и на двамата документите в ТЕЛК, очаквам на 9.10 лекарска комисия за майка ми,но големи надежди за асистент не храня.
И ние като теб взехме баща ми вкъщи докато майка ми беше в психиатрията.Настанихме го в на синът ни стаята,а малкият спеше при нас в хола (който ни е хол-спалня) на походно легло. Невъзможно е да приютим и двамата. А колкото до съобразяването с роднините - съобразяваме се с възможностите си, на тях отстрани им е лесно да дават съвети и да съдят.

Общи условия

Активация на акаунт