Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер 2

Наистина, така доста се разводнява темата. Марихуана, билки, ала- бала. А ние се борим с реалността.
ММ още е много зле психически и си го изкарва на мен, а аз плача и ме избива на депресия.
Радвам се за майката на Елина.

Добре де, тя Green Tara явно вярва в тези неща, има нужда да им вярва и ги споделя. Мен пък не ми пречи. Пък може и не всички да са просто ей така, може би някои имат смисъл, особено за хора, които искат да се опират на алтернативната медицина. Трябва да има и от двете. И да споделяме кой през какво е минал и как се е преборил и обща информация ако някои има нужда да се информира или да опита някакъв си метод. Да не се нападаме сега едни други кой какво бил споделял. Нещата и без това са пълен кошмар. Предполагам, че и Green Tara се бори с нейните си реални проблеми и не й е лесно.
А пък за добър доктор, точно пък в областта на Алцхамер ако ми намери някой в БГ шапка ще му сваля. Не включвам в това число някакви професори, които пишат трудове по тая тема, че да ходят на конференции в чужбина, но реално като лекари не можеш и да ги намериш.

В България изобщо няма гериатри. Старите хора имат проблеми, които обхващат всички жизнени системи и не могат да бъдат лекувани подходящо от общопрактикуващи лекари. Лекарят на баба ми от седем години не я е виждал, защото не мога да я заведа при него. Звъня му по телефона като има проблем и ми казва - бърза помощ или елате за направление с нея. Все едно я е отписал, защото много добре знае, че не мога да я заведа. Да не коментирам как се отразява на мен това положение на безпомощност, когато се чувствам изоставена и не мога да намеря помощ поне да ми обяснят какво се случва. Не знам защо в университетите не се работи по такава специалност. Дори книга не може да се намери по книжарниците, че човек по някакъв начин да се подготви и да разбере какво се случва с близките му.

Относно алтернативните методи, на мен също не ми пречат. Грижила съм се за майка ми, когато беше болна от рак и ако някой в това време ми беше отнел надеждата, нямаше да мога да премина през това. Когато се грижиш за някой терминално болен, когото силно обичаш, надеждата те държи до края. Опитвайки да помогнеш по всякакви начини, може би помагаш и на болния и на себе си.

MaryAnn, съчувствам ти.

Що се отнася до моите публикации - аз съм тук, за да науча нещо.Мисля, че и другите са тук за това.  Лекарите -
 какви лекари? Дори и най-добрите не могат да направят нищо. Никой не познава причините - като не знаеш причините, какво можеш да лекуваш? Това, което предписват, не мога да го давам, защото има много странични ефекти! Антидепресантите директно увреждат мозъка и ускоряват заболяването, това се признава официално. Другите лекарства, които се изписват, имат странични ефекти върху сърцето. Как мога да ги давам на човек, който е прекарал инфаркт?! Не ги давам. Търся начини, търся всякакви начини.
Не съм тук, за да охкам и да пъшкам, кой ще ми помогне? Да описвам, че фактически съм затворник, 24 часа, че е проблем дори да отида до магазина, защото винаги нещо се случва  (преди два-три дена се изхожда на килима, взема акуто с ръце, овърдаля го и го скрива в шкафа с бельо и това неведнъж, когато за не много време ме няма);  че постоянно иска да излиза, а по стълбите може да падне лесно, не може да пази равновесие дори и в къщи,  че я държа  с  ръце, за да се движи, а тя постоянно иска да се движи, постоянно дърпа, пренася, събаря неща  и т.н. Това, че баща ми си има също неговите заболявания и нужди и че изобщо не разбира нейното състояние, няма никакво търпение и й крещи, когато тя реагира странно - а тя постоянно реагира странно за човек, който няма представа от това заболяване и трябва да ги изолирам един от друг и постоянно да балансирам в ситуацията и нуждите им. Или да описвам пристъпите на агресия - дърпането, скубането, драскането, крещенето?
Това ли да описвам тук? Ще ми помогне ли някой? Това, което може да ми помогне, е информацията - всякаква информация, човек не знае кое кога и за кого може да се окаже полезно. Например, Biskvitka тук спомена за витамин С - да, наистина, витамин С е полезен при ниско кръвно, а кръвното на майка ми тези дни беше 90/50. Идеята за витамин С взех от Biskvitka - тя спомена, че майка й се почувствала по-свежа, по-бодра от него и заради това аз веднага отидох в аптеката и го купих.
Ето, затова съм тук. И споделям и това, което научавам и намирам за интересно и може би полезно. За хинапа, например  - аз лично съм изпитала ползата от него за стомашен проблем, така че това е ефективно средство, но не знаех, че може да има ефект и върху мозъка. За съжаление обаче, сезонът му приключи и едва ли някъде може да се намери, може би сух, търся сега в някакви магазини.
Това е. Съжалявам, че някой е бил раздразнен от тези публикации. Не знам доколко те са разводняване на темата, след като това е темата. Не мога да помогна на FreeAgent, освен да съчувствам на нея и на съпруга й. Мога да я посъветвам, че го изведе някъде, да сменят обстановката за известно време, малко разведряване ще се отрази добре - и да се страда ден и нощ, не може да се помогне. Всичко, което е трябвало да се направи, е направено - бяха положени толкова грижи.
Освен това никой не е длъжен да чете това, което не му е интересно.

Грийн, съчувствам ти!
Ще ти кажа нещо, може и да прозвучи гадно. Почни да даваш успокоителни. Няма кой знае колко да й съкратиш или удължиш живота, а и да го удължиш, то живот ли е.

Грийн, сама си написала, че си затворник 24 часа. Недей! Така ти ще се побъркаш, може да се разболееш и да си отидеш преди майка ти. Колко много хора имам пред очите си, които от грижи за родителите, се разболяха и си отидоха без време  (т.е. преди родителите си). Доколкото разбирам, се грижиш сама за майка си, че и за баща си може би? Намери някой да ти помага. Прекалено е сама да поемаш всичко.

Така е , сега си даеам сметка,  че това че намерихме жена беше най-доброто за дядото и за нас.

Грийн подкрепям те напълно и на мен лично ми е много интересно всичко, което публикуваш. Както знаеш, моята майка е все още в т.нар.начална фаза - обслужва се сама и нямам описаните от теб премеждия, но тя също живее у нас, а и имам дете на 10 год. Не страдам от илюзии какво ме очаква занапред, но както всички тук знаем, надеждата умира последна, и затова съм склонна да изпробвам всякакви средства, които биха довели дори и до кратковременни положителни ефекти.

Аз пък имах някакви илюзии от филмите - че ще забравя и това е. Което въобще не ме трогваше, тъй като той и без това бегло ни познаваше. И без това никога не се е държал с нас като семейство. Странното е, че последната година /миналата Коледа беше у нас/ някак се усети, че има син и семейство. Ох, сега като пиша и ми се изяснява защо ММ така се скапа. Таман се залъга, че има баща и ... жалко.

Личен съвет до Green Tara. Аз също като теб следях всяко лекарство какъв му е страничния ефект и много неща отказвах да дам, заради това. Но едно е важно. Избирай във всяка ситуация по-малкото зло. Ако майка ти има агресия помисли за успокоителни. Ако не спи-за приспивателни. Много е лесно нещата за излязат от контрол. И най-важното е чче ти нямаш никакъв контрол дори и да мислиш, че имаш. Ето и аз пазих баща ми от лекарства, които могат да предизвикат инсулт. Мерихме кръвно непрекъснато. Хапчета за холестерол взимаше. Е, накрая пак получи инсулт. И оттам всичко стана за 20 дена и той си отиде. Тогава ми стана ясно, че контрол нямам.

А ние пък не давахме Мемантин и подобни защото лекарите били видели нещо на сърцето. И какво от това? По-дълго ли живя? По-добре ли се разви болестта? Не, може би даже по-зле стана от Ноотропила.

Баба ми се оплаква от болки в краката и не желае да ги изпъне. Държи ги непрекъснато прегънати в коленете на 90 градуса. Изпитва болка при опит да ги изпъне и не желае. Прочетох, че това е състояние, свързано с последната фаза на болестта (т.нар. "joint contracture"). Не мога да намеря информация как мога да помогна. Имали ли сте подобен проблем и някой може ли да даде съвет?

Да, това е последната фаза. Моята баба имаше този проблем. Аз  поставях възглавница  и ги повдигах на нея.  След определен период започна да ги поизпъва, но след това пък се появиха и декубиталните рани...

ivben, къде точно поставяхте възглавницата? Под прасците или под глезените? Замислям се за някакво обезболяващо мазило. Опитвали ли сте и ако да - кое?