Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер 2

Честита Коледа на всички! Дано празниците ви донесат радост и малко по-приятни емоции

За хоспите искам да кажа, че положението е същото. Уж трябва да има лекар и грижа 24 часа, ама това е на хартия само, а де факто лекар се явява за час на ден и то така само проформа. Както много неща в нашата държава и това е фалшиво.

Честита Коледа и от мен!


Права си, но за дом това е основното. Знаят как да ги предпазят да не се наранят при определени ситуации. Не им викат, не им се карат, гледат да обърнат всичко на майтап. Ясно, че няма как да се полагат грижите както в къщи, но мисля, че някои домове са добър вариант за доста хора.

При проблеми с паметта и мозъчната активност залейте 100 кокичета (само цветчетата) с 1 литър ракия (препоръчително гроздова) и оставете да престоят 40 дни на слънчево място. Прецедете и съхранявайте течността в стъклена бутилка. Сутрин вземайте по 1 чаена лъжичка от лека, подсладен с 1 чаена лъжичка натурален мед. Курсът на лечение продължава 15 дни.

Домашен екстракт от кокиче предпазва от деменция, Алцхаймер и усилва паметта
http://lamqta.com/zdrave/domashen-ekstrakt-ot-kokiche-predpazva- … -i-usilva-pametta

Здравейте. За пръв път пиша в темата, надявам се, че тук има хора, които да ме разберат. Свекърът ми е на 70 години и от 2012 е диагностициран със съдова деменция. В момента живее с мен, мъжа ми и двете ни малки деца. Аз съм по майчинство и основно се грижа за дядото. Четох доста, опитвам се да съм полезна, да го карам да общува, да прави някои неща сам. Той спи по 15-18 часа в денонощието. Става от леглото само до банята и за да се нахрани. Няколко пъти се опитах да му направя дневен режим, който да го държи по-дълго време и да включва повече активности. Той обаче се противи. Саркастичен е. Обяснява ни, че на него му е лесно, ние защо се мъчим да правим нещо с него и т.н. Има и други странни поведенчески прояви, разбирам че са от развитието на болестта. Пиша ви за идеи, споделяне и подкрепа по въпроса с това как близките преживяват болестта и как да се съхраним. Мъжът ми преминава през различни фази - от това да му се кара, да го моли да стане да направи нещо, през обидата от това, че на баща му му е все едно, през това да му е тъжно, че вече не може да си кажат добра дума, че няма с кого да сподели радостта от новото за него бащинство. Аз се опитвам да бъда хладнокръвно и да не му позволявам да преекспонира поведението на баща си. Трудно ми е да налучкам как да го подкрепя адекватно. Сърди ми се като напомням на баща му за разни неща или когато го юркам да става. От друга страна, мен наистина ме е страх за децата ми. Те са малки и не умеят да се пазят сами. Преди година бе дал на сина ми - тогава на 1 година да си играе с кухненския нож, защото "то му било интересно. Нищо няма да му стане-аз нали го гледам." Нощем бълнува и буйства - пада от леглото си, удря се в стените със страшна сила. Мъжът ми кара и нощни смени. Знам, че нищо от това, което прави дядото не е нарочно. Но мен ме е страх за децата. Когато го споделя с мъжа си той ме обвинява, че съм лош човек. Защо го карам да избира между баща си и децата. А аз не го карам да го прави. Просто искам да споделя, за да ми олекне и за да стигнем до някакви семейни правила от типа-не даваме на детето да ходи само в стаята на дядото. Мъжът ми използва децата като някакъв стимул за живот на дядото. Той е нежен към тях, но просто не е постоянен, не може да преценява неща и кое е опасно и кое не. Някой да е открил вълшебна формула за взаимоотношенията в семейството, докато се грижите за болните. Съжалявам, че е дълго, но вече не мога. Не издържам да балансирам между това да се грижа за двете деца, за дядото, за емоциите на мъжа ми и да не мога никъде да мръдна. Децата имат нужда от разходки и връзки с други деца, аз не излизам за повече от половин час и не мога да поканя никого вкъщи.

  Привет и добре дошла. Питам първо- дядото агресивен ли е към сегашния момент? Имай предвид, че ако стане агресивен, то е в един момент, който вие може да пропуснете и тогава става неприятно, защото имате деца. Винаги близките последни разбират колко е зле всъщност положението. Заведете го на психиатър. В БГ грешно подхождаме (както и аз сбърках с майка ми), че водим болните само при невролог. Невроложката беше изписала на майка ми максималната доза Ноотропил (почти 5 гр. на ден) като не отчете това, че от него стават агресивни болните. И мама беше станала агресивна (предимно словесно, защото няма сили за физическа агресия), нервна, превъзбудена, вечно недоволна, мрънкаща и капризна.......просто не беше тя. И аз търпях и все си мислех, че е права в упреците си към мен и аз не съм достатъчно усърдна. Взех една жена да я гледа за по 2 часа на ден, за да мога и аз да си погледна децата, че и аз съм с 2 деца и мъжът ми е в чужбина. Жената на 2рия ден се отказа с думите "Ама много капризна...." Тук връщам по- нагоре, където ти казах, че близките разбират последни колко е зле работата. Когато й спряха Ноотропила и й изписаха успокоителни.......стана съвсем спокойна, вече си беше тя. Но започна да се изпуска и вече е с памперси. Това се получава от успокоителните, но е и етап от болестта. В един момент започват да се изпускат. Сега е дом и аз съм спокойна, че е в защитена среда.
  Каквото и да правиш за болния, накрая болестта си казва думата, и то лошото е, че най малкото ще е забравил какво си направила за него, да не говорим, че може да стане и агресивен. Ако прочетеш назад темата, ще видиш, писала съм какво ли не правих за мама. Вярвах, че ще се преборим, че ще стопираме процеса, но .......уви. Страшно е да гледаш и болен и то от такава болест и малки деца. Съветът ми е да пробвате с психиатър, но следете внимателно какви лекарства ще изпише. Започнете да проучвате и за домове. Ако ти се съсипеш от нерви и недоспиване, кой ще ти гледа децата? Пази себе си и децата. Това от мен. Успех и кураж. 

 Здравейте и от мен. Майка ми е диагностицирана със съдова деменция и алцхаймер. Пие някакви лекарства, но е много агресивна и непрекъснато иска да си ходи... Кажете как се справяте в подобни моменти- аз вече съм напълно изчерпана... Благодаря предварително

Не знам дали е общо за всички болни, но като се подхожда спокойно и се говори ясно и с внимание и нежност,  има повече шансове за някакво разбирателство, макар и временно. След минути болния може да забрави (най-вероятно така става), но като се повтори всичко това няколко пъти обикновено се случва това, за което съм помолила. Трябва огромно търпение. За съжаление, това е много трудно за близките, особено като заболяването е нещо, с което не са запознати.

Моята баба почина преди дни. Имаше над седем години прояви на деменция. Изключително добър човек, понякога осъзнаваше какво и се случва и се стараеше по своему да не ме тревожи и винаги твърдеше, че е добре, че ме обича и иска и аз да съм добре. Много ми е мъчно сега. Въпреки, че последните години бяха тежки, тези неща бледнеят пред спомена какъв човек беше преди болестта и сега много ми липсва. "Това е живота", "Бъдете добри", "Важно е да има добро" повтаряше в последния ни горе долу смислен разговор.
Сега ще трябва да се стегна и да продължа напред. Както би направила тя на мое място.

kkiteo, проверете лекарствата, които пие. Високите дози Ноотропил и Пирацетам ги напрягат много. Виж в листовките, може и други лекарства да имат такива странични ефекти. Майка ми по принцип не е агресивна. Беше станала друг човек от тези високи дози.


online, да почива в мир жената. Отървала се е, ужасна болест.

Пожелавам на всички ни много сили, търпение, любов и надежда през настоящата година!
Аз, признавам си, невинаги съм спокойна, когато се налага да повтарям едно и също нещо над 10 пъти  после се обвинявам, че не съм успяла да запазя хладнокръвие и че майка ми не е виновна и не го прави нарочно..но...знам, че ще ме разберете. Особено, когато си сам, с дете и болен родител. Моля се само колкото може по-дълго да се забавят етапите на болестта, започнах да свиквам с мисълта, че лечение няма и е необратим процес.
Засега, лекарствата - Мемигмин, Донецепт и Вицетин, й се отразяват добре - не е агресивна, спи, яде...само дето много забравя, дори и рожденния ми ден

online, моите съболезнования! Нека почива в мир!

МОИТЕ СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ ЗА ОБИЧНАТА ТИ БАБА !

Съболезнования!

Благодаря ви за съчувствието!

Здравейте, попаднах във вашия форум и изчетох почти всичко на един дъх. Татко почина отдавна, майка е сама в друг град, грижим се всеотдайно за нея доколкото можем. Наели сме жена, всеки ден е по 4-5 часа при нея, аз пътувам всеки ден или през ден, за да я видя и свърша каквото трябва. Майка е с тежка остеопороза, коксартроза, аритмия, анемия, деформиран гръбнак, съсипани макули на очите /не вижда/ и куп още болести. От месец е съвсем обездвижена, не е на легло, но почти не става от него. Викаме в къщи невролог, личната и лекарка, отзовават се, но като че ли са я отписали заради възрастта и - 89 години. Пие куп лекарства - ноотропил, сурбифер, кавинтон, предуктал, бета блокер, реставит, гинко билоба, аспирин протект, а при силни болки - но шпа. Но започна да изключва, да губи ориентация, да говори понякога несвързано, да иска да си ходи в къщи ?! Изключено е да я мъкна по кабинети, не може да издържи. За домове даже и не помислям. Не знам дали е деменция нейното или начален стадий на алцхаймер. Личната и лекарка и познат психиатър ми казаха да и давам донецепт.  И да продължа с другите хапчета. А пък тук някои от вас споделят, че не трябва донецепта да се пие с болкоуспокояващи и нотропил. Непрекъснато съм във връзка с познати лекари, но вече ми е неудобно да ги притеснявам. Споделям си болката тук, ако някой от вас иска - да даде съвет. Иначе - ще се боря докрай за моята майчица, каквото и да става. Но много боли.

Мама пие Донецепт с Ноотропил, няма проблем. За болкоуспокояващи не знам. Ох не знам какво да ти кажа, много е тежко това, майка е все пак. Аз се успокоявам с това, че тя не разбира, което е благодат. Ако знаеше колко ми е тежко, нямаше да го преживее. Все ми говори как ще се съберем, всички ще сме заедно, че тя ще се оправи (мисли, че има проблем със сърцето). Но не разбира, което я кара да живее във собствен си свят. И е спокойна, което ме успокоява и мен. Другото, като има проблем с мозъка, може и да не усеща болка. Това също е вид утеха. Какво да ти кажа- бъди силна.

За Донецепт-а (Арисепт) знам, че противопоказно е ако човека е с проблеми със сърце и корем. За комбинации не знам нищо. Но на баща ми не го дадоха, защото той беше изкарал две язви. Защо не опитате с Аксура, тя има по-малко противопоказания?