Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер 2

Моите съболезнования Ивбен...

Реклами има всякакви за всички и мен лично ме дразнят всички.
Фармацевтичните компании си рекламират техните лекарства и като погледнеш рекламат ще кажеш, че всичко е цвете след това-болния се усмихва ходи с децата си на пазаруване, вижда се с внуци... да, ама не Болните, някои от тях се успокояват, но не те разпознават, спят по много и не могат да се обслужват за най малкото, други са с халюцинации, вечно в движение, опасни за себе си и околните... и абсолятно нищо не изглежда така както в рекламата..
За тези които не вярват на традиционната медицина излизат такива измислени лекарства, които са абсолютно пласибо за да може да се покрие целия пазар -няма да се пропуска сега ....искам да видя на доктор Оз майката ако има това заболяване как ще взема мултитоник, не с паричките които прави от измисленото си предаване ще я сложи в дом със скъпо обслужване за да се чуства добре той че тя е обгрижена, нещо което никои от нас не може да си позволи. И понеже аз съм ги видяла първа ръка от любопитсво тези домове коагто са ме пускали да видя казвам ви най сърдечно и искрено-няма никакво значение Тази болест сменя човека, обонянието му, сетивата му... Просто трябва да е на чисто и да е обезапосено и обгрижен за нуждите си...
Каквото и да кажа знам че звуча без никаква надежда но това е реалността за съжаление, съжалявам...

Ако има лечение, повярвайте ми ще се разбере и не от Доктор Оз, Мраз или съдията Джуди...

Момичета, днес ходих, явно попаднах на светъл момент. Беше изкъпана, чиста, спретната, изглеждаше свежа, имаше цвят, ръцете й бяха топли. Позна ме и можеше да се говори нормално с нея. Лошото е, че продължава да маже, но важното е, че беше чиста.
Друг въпрос имам- моля дайте мнение. Дали, според вас, е добре да заведа децата да ги види? Все пита за тях. Не в прав текст, пита по нейния си начин, но аз я разбирам. Айде малката е още малка, но с голямата дали не рискувам? Миналата година, когато почина баща ми, не я взех на погребението, да не се стресира. Майка ми определено ще се зарадва да я види, но се чудя как ще се отрази това на детето. Тя е вече на 5 г. и разбира. То ако е лошо времето, извеждат мама в една стаичка за свиждания, и другите болни не се виждат, но ако е хубаво всички са на двора, а има хора в доста тежко състояние. Май най- добре е да я заведа, когато вали например, за да види само майка ми. Тя пък ако не е в прояснение......оффф не знам. Дайте мнение.

Ellna, не зная точно в какво състояние е майка ти, но моята баба все търсеше дъщеря ми. Когато обаче детето беше при нея, тя не я познаваше. Ако е в начална фаза все още и ви разпознава е добре. Моята баба си спомняше периода, когато детето беше мъничко. Тя тогава я гледаше много. ( преди 15 години) И последно в представите и си стоеше малкото момиченце...търсеше я постоянно. Последната година от живота си милата ми баба прекарва далеч от своя дом. Взех я в София за да мога да я обслужвам.  Двете с моята майка ги настаних в старото ни жилище. Точно в стаята на дъщеря ми беше настанена и баба ми. Един ден и дадох една от куклите на дъщеря ми. Тя си въобрази, че това е дъщеря ми като бебе. Гледаше я, завиваше я, гушкаше я, целуваше я, много и се радваше и си живееше с мисълта, че това е моето дете. А собствената ми дъщеря като я виждаше нямаше на идея коя е.
Та прецени си сама има ли смисъл да водиш децата.

Много съжалявам за загубата ти, ivben
Моята майка е в начален стадий, преди година й откриха болестта и засега единственото влошаване, което виждам е, че забравя много по-бързо от преди - докато й кажа какво да направи/измие плодове или зеленчуци, да пазарува/ и след минута вече е забравила. Няма промяна в настроението й, ориентира се все още като излиза и се прибира, дори си взехме кученце преди седмица и тя много се привърза към него - реших, че във времето, когато мен или детето ни няма, ще е добре за нея, общува си с него дори и да няма насрещен отговор. Сама съм, с дете на 10 год., не ми се мисли занапред как ще се оправяме

ivben, тя дали ще я познае, не знам, определено ще е добре за нея, пък и да пробваме, няма лошо, аз по- скоро за детето се притеснявам. Да не се притесни ако види хората там. Май трябва да изберем ден, когато времето е лошо, за да няма болни на двора и да доведат само мама в стаичката за свиждания. Там атмосферата е приятна и няма да натовари детето. Има хора на инвалидни колички, на столове с подлоги, имат такива, които са изгубили тонус на вратните мускули и стоят изплезени, с глава на една страна и полуотворени очи......абе схванахте, не е картинка за едно дете.... Според мен е добре да я заведа, но така че да не вижда другите болни.

*Biskvitka, аз съм сама с 2 деца- на 1 и на 5 год. Мъжът ми пътува за дълго в чужбина- месеци наред. Така че, горе главата. Щом е в начален стадий, ще ти кажа- моята майка успях да я закрепя 4 години след първите симптоми. Просто чети много какво да правиш и й обръщай много внимание. Може би има още хляб в нея. Ако ти е интересно мога да ти напиша това, което бях написала за мама относно храна, двигателен режим, социални контакти, лекарства и т.н. Но то всичко го има и нета. Не я оставяй- непрекъснато трябва да я побутваш- да се храни, да се вижда с приятелки, да си гледа цветята, да плете или там каквото хоби има, да решава кръстословици. В един момент спират с тези неща, а те са много важни. И друго- гледай да не не се стресира- най- малкият стрес може да я вкара в усложнения, например ако детето е болно, не й казвай и т.н.  Дребните трудности за нас, за тях са голям стрес. Гледай ежедневието й да е структурирано, все да е ангажирана с нещо. И гледай да не нарушаваш с нищо този ритъм. Примерно едно пътуване на непознато място може допълнително да я обърка и т.н. Успех.


 

Благодаря ти, ElIna Ще ми е интересно да споделиш твоя опит/може и на лични/. Майка ми не умее да решава кръстословици, судоку и прочие...чете рядко, карам я, но бързо губи интерес, предпочита да гледа телевизия. Излиза всеки ден на разходка, не се е застояла, сега и покрай кучето й намерих работа и мисля, че ще е добре за нея. Не е наясно с болестта си, не я разбира и се притеснява когато прави тестове при лекарката - напр. за 3 минути да изброи колкото се може повече цветя, животни, да започни три думи и да ги повтори след 3 минути...не може Пие Мемигмин и Донецепт.

Следното бях подготвила за майка ми, някои неща ги изпълнихме, някои не. Трудно е да накараш такъв човек да спазва някакъв режим, но дори и елементарни на пръв поглед дейности като ходенето до магазина със списък (по възможност без много да се гледа списъка) и готвенето карат мозъка да работи. Важно: телевизията не помага- там всичко се "сервира" на готово. Една книга/ списание е съвсем друго нещо. Каквото може и колкото може. Без да се напряга много.

Важни правила

1.   Храна! Храна! Храна!
2.     Пълноценна почивка
3.   Двигателен режим
4.   Лекарства
5.   Социални контакти
6.   Хоби и занимавки

Подценяваме въпроса с храната, може би защото я  имаме за даденост, а все пак, на първо място, мозъкът има нужда от гориво. Дори и кръвоносните съдове да са склерозирали и до мозъчната тъкан да достигат малко хранителни вещества, добре е те да са полезни.
Полезни храни

1.   Зеленчуци- домати, краставици, салатки, спанак, броколи, карфиол, патладжан, зеле, моркови, цвекло, тиква, тиквички, целина, алабаш, пиперки, камби, зрял фасул, царевица, чесън, авокадо…
2.   Плодове- ябълки, портокали, круши, грейпфрут, банани, мандарини, помело, ананас, праскови, кайсии, грозде, сливи, малини, касис, лимони, дини, пъпеши, дюли, къпини, череши, вишни, нар, ягоди, киви, годжи бери…
3.   Месо- пилешко (бяло месо), свинско (контрафиле немазно), телешко, пуешко, заешко, риба (сьомга, бяла риба, скумрия)…
4.   Варива- боб, леща, картофи, елда, киноа, амарант, чия, нахут, ориз (кафяв, черен), грис, булгур, овесени ядки, овесени трици…
5.   Ядки- бадеми, лешници, орехи, кишу…
6.   Чай и напитки- зелен чай, червено вино, чай от лайка, липов цвят, противосклеротичен чай, гинко билоба чай, натурални плодови сокове…
7.   Брашно- от елда, от лимец…
8.   Хляб- от лимец, елда, ръжен, пълнозърнест, многозърнест, от шпелта…
9.   Масла- краве масло (качествено, поне 80 % масленост), зехтин, кокосово масло, ленено масло, олио от гроздови семки, царевично, сусамово, соево, орехово, фъстъчено…
10.   Млека- краве прясно и кисело (ниска масленост), кокосово мляко, оризово мляко, бадемово мляко…
11.   Яйца- падпадъчи яйца, кокоши белтък…
12.   Сушени плодове- сини сливи, фурми…
13.   Подправки- канела, джинджифил, куркума, магданоз, чубрица, джоджен, доматено пюре, целина (листа), сладък червен пипер, девисил, чесън и лук, лимонов сок, ванилия…
14.   Мед (малко)

------------
Продуктите с B (bold) се водят изключително полезни за намаляване нивата на лошия холестерол и подобряване циркулацията на кръвта. 

Вредни храни
1.   Масла- маргарин, слънчогледово олио…
2.   Меса- субпродукти (бъбреци, сърце, мозък, черен дроб), кренвирши, мазни меса, луканки, суджуци, наденици, бекон, шунка, кюфтета, кебапчета, тлъсти видове риба и хайвер, пастърма, саздърма, пача, бабек, тлъсти и стари меса, месни консерви от говеждо и свинско месо, лебервуст, пастети…
3.   Чай и напитки- черен чай, газирани напитки, бира, концентриран алкохол…
4.   Млечни продукти- мазни сирена (бри, ементал, синьо сирене, чедър, рокфор, гауда, грюйер), топени сирена, пушени сирена, сирене крема, сметана…
5.   Хлебни продукти- закуски, бял хляб, мая, бисквити, кроасани, вафли…
6.   Яйца- жълтък
7.   Захар- шоколади, локуми, сладка, бонбони, торти, марципан, сладкиши приготвени от маслено и многолистно тесто, сладолед, пържени и силно сиропирани сладкиши – баклава, кадаиф, саварини, тулумбички…
8.   Сосове, майонеза, кетчуп…
9.     Т.н. processed food- храна, която е преминала една или няколко преработки, преди да стигне до трапезата- например готова замразена храна за микровълнова, пуканки за микровълнова, чипсове и т.н.
10.   Да се избягват всички храни, съдържащи т.н Е-та.
----------------------
Например добре е да се консумира прясно приготвена храна. Ако на болния му се дояде бисквитка, нека тя да е от кварталната пекарна или изпечена у дома, а не опакована от супермаркета.


ПРИГОТВЯНЕ НА ХРАНАТА
1.   Храната да се приготвя чрез варене, печене,варене на пара, варене и печене на водна баня, като преди това месото задължително се поставя за 10 мин. във вряла вода да поври и след това месото се изважда и водата се изхвърля. После леко свареното месо и освободено от наличните мазнини и екстрактивни вещества се приготвя по желания начин. Добре е месото и рибата да се приготвя и на грил или грил тиган, без мазнина.
2.   Може да се консумират пюрета, пасирани зеленчукови и плодови храни, плодови и зеленчукови сокове, задушени зеленчуци и храни печени на скара. Сокът е добре да е прясно изцеден.
3.   Да НЕ се хранят болните с пържени и запържени или панирани храни и задушени меса и риба.
4.   През лятото да се предпочитат суровите плодове, сокове и зеленчуци.
 

РЕЖИМ НА ХРАНЕНЕ
 
1.   Редовно хранене 4-5 пъти дневно по малко, без да се преяжда.
2.   Да се вечеря рано до 18,30 часа.
3.   Храната да се яде бавно и да се сдъвква добре.
4.   Да се полагат грижи за зъбите
 
РЕЖИМ НА ЖИВОТ

1.   Да се избягва застоялият начин на живот, да се правят системно упражнения или умерено физическо натоварване без претоварване. Разходки в парка и някои видове йога са много подходящи.
2.   Ако е възможно да се прави лечебна физкултура, утринна гимнастика, дихателни упражнения, въздушни бани, леки спортове без преумора.
3.   Разходка на открито
4.   Нормален и достатъчен сън и удължена почивка след обяд.
5.   Да се избягва нощният труд и допълнителните натоварвания.
6.   Избягване на стреса

Рецепти
Примерни закуски
1.   Палачинки- 1 яйце или 2 белтъка, 1 чаша брашно от елда или от лимец, 2 чаши мляко от кокос или бадем или краве нискомаслено, малко канела, 1 с.л. кокосово масло. Продуктите се разбиват с блендера. Сместа трябва да има консистенция на боза.  В предварително загрят тиган за палачинки се изсипва малко от сместа и се пече до готовност като се обръща. Ако си използвала брашно от елда, то прави палачинките трошливи, затова трябва да се правят по- малки. Готовите палачинки се намазват с кокосово масло и се сервират с кленов сироп или сироп от агаве. 
2.   Варена елда или киноа или амарант с кленов сироп или сироп от агаве и кокосово масло.
3.   Кисело мляко с предварително накиснат във вода годжи бери и хляб от лимец или пълнозърнести домашни или био бисквити.
4.   Смути- в блендера се слага някакъв плод (ябълка, круша, поркотал), малко овесени ядки или трици, предварително накисната чия, мляко (кисело или прясно) или плодов сок, малко някакви ядки (бадеми, орехи), кленов сироп или оризов сироп или сироп от агаве. 
Уточнение: Хубаво е да се пие зелен чай.

Примерен обяд
1.   Пилешко бонфиле с малко хималайска сол и бял пипер на предварително загрят грил тиган (без мазнина) със салата от маруля, краставици, домати и ниско маслено сирене, семена и зехтин.
2.   В номер 1 пилешкото може да се замени със филе или котлет сьомга на грил тиган без мазнина. Също така и скумрия на грил. Гарнитурата може да е варен ориз (кафяв или баланс) с малко зехтин и сол
3.   Задушени зеленчуци. Картофи и моркови и целина в тавичка с малко вода, зехтин, сол, червен пипер, розмарин, градински чай и мащерка. Задушава се на фурна до готовност.
4.   Всякакви видове супи и таратор, приготвени със зехтин.
5.   Свинско контрафиле, немазно, начуква се със сол и пипер, готви се на предварително загрят грил тиган до готовност. Гарнитура задушено или варено на пара броколи.
6.   Ориз (кафяв или баланс)или киноа с гъби или зеленчуци.
7.   Бял боб
8.   Леща
Уточнение: Към месото или рибата може да се направи сос терияки: 6 с.л. соев сос, 6 с.л. бяло вино, 1 ч.л. смлян джинджифил, 2 с.л. мед.- разбърква се и се слага на котлона да ври, бърка се докато се сгъсти.
 
Примерна вечеря
1.   Омлет от белтъци и нискомаслено сирене.
2.   Супи
3.   Кисело мляко с предварително накиснат годжи бери и пълнозърнести бисквити
4.   Тиквички на грил тиган. Нарязани на тънко, осолени, да си пуснат водата, се слагат на предварително загрят грил тиган, като предварително всяко парче е намазано със зехтин от двете страни с четчица. Пекат се до готовност и се сервират с кисело мляко с чесън.
5.   Мляко с ориз (баланс или кафяв) с кленов сироп или булгур с домати
6.   Спанак с ориз или киноа
7.   Варена царевица
Уточнение: Задължително на ден се изпиват минимум по 1.5 литра вода.

   

О, много ти благодаря за изчерпателната информация Ще се постарая да се придържаме към правилата и режима. За храненето - храни се добре засега, сутрин закусва овесени ядки и семена с кисело мляко, яде плодове, на обед и вечеря - каквото й поръчам да сготви. Забравя вече някои неща как се готвят, кое след кое се слага, но рядко..Разхожда се всеки ден, понякога сама, понякога с приятелка...Тя няма много контакти, защото не сме оттук/В.Търново/, аз живея в града вече 20 години, родителите ми се преместиха преди няколко години, когато мама се разболя от рак - пребори го, но се пък това се появи...Когато я карам да чете, казва, че като затвори книгата, вече не помни за какво става въпрос, може да ми разкаже с 2-3 изречения цялата книга, без подробности. Лошото е, че не виждам да се старае, да се бори....цял живот е упражнявала само  физически труд, грижи за семейството отделно, за болни родители...не помня някога да си е почивала с книга или списание, няма го този навик..говоря й, но не съм по цял ден вкъщи и не мога да я наблюдавам.

Има още много неща, мила, трябва да не забравяме лекарствата, също добре е да се дават и добавки- гинко билоба, омега 3-6-9, витамини, особено В12. Момичетата назад в темата са писали доста за лекарствата и добавките. И запомни- никакви големи промени в начина на живот- местене в ново жилище или пътуване на непознато място, както и никакъв стрес. Майка ми също имаше рак- 10 години абсолютна ремисия и оздравя. Но сега това се появи. С това, което ти написах, успях да задържа болестта максимално. Водих я навсякъде с мен, държах я ангажирана с децата, до колкото може да ми помага и какво ли не измислях. Опитвах се все някакви задачки да измислям "мамо, днес това трябва да свършим, тук трябва да идем, после това, после онова и т.н. и т.н."   
Майка ми е маг. фармацевт. Цял живот е работила само интелектуален труд и се е занимавала с научна дейност. Работеше във фабрики за лекарства и институти, има научни разработки и технологии за производство на лекарства. Говори 3 езика, като не броим българския, пътуваше много в чужбина, караше кола, въобще човек интелектуалец с широки хоризонти, готов за нови предизвикателства. Тя беше безстрашна просто. Смятай, щом на 62 години се реши и се преместихме в голям град и си намери работа в аптека, дето не беше работила в аптека от 30 години....смелост се иска. Аз не съм такава, но тя винаги ми е била вдъхновение. И, ето сега, разболя се- няма гаранция какво е образованието и какъв е бил труда на човека.  Според мен това, което я срина беше като почина баща ми миналата година, а той беше и болен. Тя не можа да приеме, че баща ми, здрав прав, спортист, слаб, не пие, не пуши, получи масивен инсулт и 13 години беше половин човек. Грижите, чисто битови и физически, за него не я сломиха, сломи я мисълта, че той е станал такъв, а тя много го обичаше. Казваш, че майка ти е спряла да се бори. Това не е добре. И моята борбена мама спря. Трябва все да я побутваш, да я мотивираш, да говориш, да обясняваш и т.н. Дръж я ангажирана. Мама, която в едно и също време ходи на химеотерапия, на робота, с колостома и гледаше баща ми, просто в един момент се предаде. И аз не повярвах, че тази канара- майка ми може да се пропука, но възрастните хора са като скачени съдове- като си замине единият.......знаете. Успех ти пожелавам, така както пишеш, според мен, има още много хляб в майка ти, но бъди много активна, не я оставяй.

Моят баща също почина миналата година, внезапно, беше диабетик, но просто каза една сутрин, че му е лошо и в линейката, на път за болницата, си отиде  Това със сигурност отключи и заболяването на майка ми...Благодаря ти много за съветите, беше ми много полезно! Кураж и на теб

Точно както Ивбен го е описала-пита за децата и след като са там забравя на минутата или не ги познава. Аз водих децата, но много се събразявах и знаех предварително каква ще е обстановката с другите болни. Децата бяха на 7-8 и 9-10-помнят все още , не им се отрази но аз ги водех за 5-10 минути и в момента в които мина в последната фаза спрях.

Здравейте,момичета!

Най-напред Добре дошла на *Biskvitka* !

Не съм писала от няколко дни,но и съм доста заета с работа.
На майка ми изглежда леко полеко й повлияват новите лекарства, или поне не е прекалено превъзбудена както преди тях. Има си моментите на нервничене и прекалена подвижност, но когато нищо не я тревожи дори се случва да говорим спокойно сякаш нищо й няма. За съжаление само "сякаш".
Препрочитах пак за фазите и симптомите. Явно при нея са "не-когнитивните"

"Не-когнитивните симптоми Те са свързани с разстройство във възприятията и с промяна в поведението и в личностно-емоционалните изменнения. Депресията е най-често срещаният симптом от тази категория. Между 15% и 40% от пациентите с Алцхаймер страдат от депресия. При 15-20% от случаите тя се появява като симптом в ранната фаза на заболяването – в рамките на първите 3 години. По-редки нарушения в тази категория са тревожност, раздразнителност, агресия и други подобни катастрофични реакции, които представляват внезапен емоционален изблик, провокиран от неуспех. Характерни са при по-тежка когнитивна (умствена) увреда и по-напреднал стадий. Вторият по честота психопатологичен симптом са делюзиите (40%). Те представляват фалшиви идеи, за които болните не могат да бъдат разубедени, постоянни са и влияят значимо върху поведението им с прояви на агресивност. Най-чести са делюзиите с нарушена идентификация. . Срещат се и халюцинации, които са предимно зрителни и по-рядко слухови; те са свързани с по-бърза прогресия на заболяването и също водят до промяна в поведението."

Затова все още няма така явна загуба на памет.
Страхувам се какво следва. Има ли измежду вашите близки някой с такава симптоматика на болестта, ако може помощ за това какво да очаквам в бъдеще....

Ivben, моите съболезнования.

Не знам кой пита по-напред за хидроцефалиите, но искам да кажа, че те понякога са следствие от инсулт, пък ако ще и микроинсулт да е. Баща ми също се оказа с такава. До колко знам там където умира зона от мозъка по време на инсулта, мозъка нещо се опитва да компенсира и пълни някакво място с вода, не знам с каква цел. Но това чудо много мъчи хората. Баща ми не можеше да си покаже главата на слънце, просто казваше, че все едно му кипва нещо в главата. Има начин тази вода да се извежда от мозъка, но си е операция и ние не сме се осмелявали да предприемаме такива действия. Но знам, че ако се махне тази вода се освобождава мозъка от някакъв натиск, който също му влияе много зле.

Сега за домовете аз пак да си кажа. Повтарям си като развален грамофон, но...това е.
Смятам, че много хора подценяват колко разбират болните от случващото се. Едно ще ви кажа - Разбират повече от колкото си мислите и освен това имат да кажат повече от колкото разбирате.
Тия дни гледах записи на баща ми. Снимах го на видео понякога за спомен. Ами, това което ми става ясно е, че аз съм била винаги прекалено заета да чуя какво има да каже. Той имаше много нарушен говор накрая, но ако внимателно човек изслуша какво казва се разбира, че има смисъл.
Те може и да си мислят, че живеят в някаква паралелна реалност, но разбират доста неща. Например, че се напишкват и наакват понякога разибрат и ги е срам, понякога разбират, че някой ги къпе и също не им е приятно, затова мразят толкова банята. Могат и да учат нови неща дори, но трябва адско постоянство. Баща ми много късно го научих с много повторения да се обръща настрани като спи (той винаги е спял само по гръб), защото имаше апнея и се даваше.

В този ред на мисли, смятам, че е важно да се подбере подходящия дом, ако това е избора. И не всеки дом е подходящ. А действия на принципа -ами, те и без това вече нищо не разбират, аз не ги уважавам. Всеки си знае, аз просто си споделям моето мнение.

И също така като ставаше дума за причините. Баща ми беще много години с апнея (спиране на дишането като спи човек) и така и не му купихме машина, защото хем са скъпи, хем не знаех дали ще я понесе. Като казах на докторката от спешното, че той никога не е лекуван от апнеята и само сме го обръщали на страни, за да не се дави ме погледна все едно съм престъпник. Защото това води до много нарушено оросяване. И може да предизвика и инсулт. Но кой да ми каже това преди...разбрах го много късно.

Другото е за упойките. С тая информация ме застреля един асистент един път. И направо се втрещих. Че много хора развивали деменция след като са преживели операция с пълна упойка след 60 годишна възраст. А реално са много малко хората, които могат да се похвалят, че не се е налагало по една или друга причина да легнат под ножа, особено след една определена възраст, защото се появяват какви ли не заболявания. Как да не се ползва пълна упойка не знам. Може и да има начини, ама нащата медицина е толкова назад, че няма да се учудя да ползват и разни остарели вещества, които не се ползват другаде.

lovely, понеже имаме близък познат с хидроцефалия, доста съм чела по темата. Причината не е компенсиране. Всъщност причините не са напълно изяснени. Просто в един момент ликворът от мозъчните вентрикули спира да се оттича и те се дилатират, т.е. увеличават се, в следствие на напрежението, което се натрупва, ръбчетата им се изглаждат и т.н.  При това състояние водата може да продължи да се трупа, а може да има и частично оттичане. Когато няма никакво оттичане, вентрикулите толкова се раздуват, че започват да притискат мозъка към черепа. Операцията представлява поставяне на шънт, чрез който излишната вода се отвежда в стомаха, чрез тръбичка. Пациентът трябва да посещава невролога си , за да може докторът да регулира налягането от време на време. Ако операцията не се направи на време, и ходроцефалията е тежка, увредите на мозъка могат да са необратими. Дори и след време да се направи операцията, и да се нормализира налягането, мозъкът не може да се върне в предишното си състояние- т.е. твърде дълго е бил притиснат. Ако, обаче се направи на време, особено при вродената ХЦ, пациентът живее като напълно здрав човек и води пълноценен живот.
Има 2 вида ХЦ- вродена и придобита. Причините за вродената са вътреутобна инфекция, травма при раждане, липса на кислород за определено време пак по време на раждане. Причините за придобитата са инфекции, прекарани мигрени, бактериални инфекции, травма на главата, инсулти и т.н. Отново обаче не са напълно изяснени причините. Ето, майка ми няма нито едно от изброените, и пак на ЯМР се установи някаква ХЦ, макар и незначителна.   
За другото- напълно съм убедена, че майка ми разбира какво се случва. Дори преди няколко поста бях писала, търсех логично обяснение на мазането по стените на.... да не казвам какво. Бях писала, че като имат инконтиненция, имат смътна представа, че не е редно и се опитват да го махнат. Ако е така, това пак е някаква логика, запазена логика. Така, че съм сигурна, че разбират какво се случва. Гледала съм видеа в youtube, където интервюират хора с деменции и те доста добре описват блек- аут моментите си. Аз разбирам майка ми, въпреки, че тя се заплита, търси думи и т.н. Аз я разбирам много добре, дори свикнах да казвам "научих се да чета мисли, дето ги няма". Те затова казват, че близките последни научават за болестта- просто защото много добре познават човека, докато чужд човек би казал "нищо не разбирам", когато се опитва да разбера какво иска да каже болният. То това е най- тежката част- да си дал родителя си в дом, да знаеш, че разбира, и въпреки това да знаеш, че не можеш да го вземеш при себе си.
Аз имах възможност да изслушвам мама, научих се да усещам мисълта й, скрита зад дислексията й. Виждах промените, бях непрекъснато до нея. До последно. Лошото е, че тези хора не могат да се обслужват сами. Разбират, но не могат. Може би ако бях сама, щях да я гледам, но съм с 2те деца и ми е направо невъзможно. Освен всичко останало голямата започна да разбира, беше започнала да ме пита "защо баба прави така и така, защо баба каза това, какво й е на баба?" .......ужас.......как да му обясниш? Ами ако беше видяла баба си да се изпуска?
А относно изборът на подходящ дом- ами тук (Варна) няма много домове за хора с деменции. Има много за възрастни хора с всякакви болести, но за дементни- не. Преди година, когато баща ми се залежа и се наложи да го дадем в дом, звънях на 5-6 места и навсякъде първото, което ме питаха беше "дементен ли е, защото такива не взимаме". Може би защото искат по- специфични грижи, или защото може да са агресивни или да се наранят сами или едни други,  или защото не могат дами да си подпишат договора за настаняване в дома и излиза,че ги държат насила .......... знам ли...Така, че изборът не е голям.
За апнеята и аз знам, че може да е причина. А операциите, знам, че пълната упойка с интубация влияе на мозъка. Там, където дишането се контролира от машина и до мозъка ще достигне толкова кислород, колкото, как да кажа, "машината реши". Иначе амбулаторните операции с венозни анестезии дето те приспиват за по 20тина минути, не са опасни. Но например знам,че е добре, ако е възможно да се прави операция със спнилана у-ка- не заспиваш. Тази упойка, обаче обезболява от нивото на последното ребро надолу, става при операции за смяна на стави и т.н. Но ако трябва да се реже някъде нагоре не става. За протокола, майка ми след 60 г. има 2 операции с интубация и райски газ. Дали това е допринесло........само можем да гадаем....   

MaryAnn , lovely  Благодаря! 😢