Публикувана: 23 апр. 2017, 16:26 ч.
Последно мнение: 4 апр. 2021, 03:54 ч.

Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер 2

115 692
783
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са симптомите на Алцхаймер и какви са наличните лечения?
Какви са потенциалните странични ефекти на лекарствата за Алцхаймер?
Какви са противопоказанията на лекарствата за Алцхаймер?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са симптомите на Алцхаймер и какви са наличните лечения?
  
  Алцхаймерът се характеризира с нарушения на паметта, промени в поведението и личностните черти, трудности при комуникация и ориентация. Лечението включва лекарства като Мемигмин, Вицетин, Донецепт, Мемантин (Немдатин), Сомазина и Церебролизин. Тези лекарства имат различни механизми на действие за подпомагане на мозъчните функции и забавяне на прогресията на заболяването.
- Какви са потенциалните странични ефекти на лекарствата за Алцхаймер?
  
  Лекарствата за Алцхаймер могат да доведат до различни странични ефекти като главоболие, умора, депресия, гадене, агресивност и летаргия. Важно е да се консултирате с лекар относно наблюдението и управлението на потенциалните странични реакции.
- Какви са противопоказанията на лекарствата за Алцхаймер?
  
  Противопоказанията на лекарствата за Алцхаймер включват алергии към съставките, неподходящи за хора със сърдечни проблеми, язви или други здравословни състояния. Винаги е препоръчително да се консултирате с лекар за индивидуална оценка на рисковете и ползите от приемането на конкретно лекарство.
- Как се приемат лекарствата за Алцхаймер?
- Какви са преживяванията на други хора с близки, страдащи от Алцхаймер?

# 405 11 ян. 2018, 08:15 ч.

Мнения: 5

Благодаря ви за съпричастието мили момичета. Държа се някак, ще видим до кога. Трудно е защото пазя сина си /голямо момче/, който много обича баба си - тя го гледаше като малък. Тежко преживява ставащото с нея. Пазя и сестра си, със скорошна операция и проблеми с очите. Гледам да върша нещата сама, да се държа пред тях, но насаме - ясно ви е какво става. Съпругът ми помага много, но си има и други ангажименти. Lovely, благодаря ти за съвета - ще говоря с личната за аксурата. Elina, благодаря ти за подкрепата, да, все още намирам сили, но ...знаеш цената на това каква е. Хубав ден на всички ! Радвам се, че ви има !

# 406 11 ян. 2018, 10:04 ч.

Мнения: 1 634

Пиши от време на време, като ти стане тежко, аз така правя....малко за утеха. Тук всички сме на един огън, което до някъде успокоява. Поне знаеш, че не си само ти в това положение, че не си сама. Кураж!

# 407 11 ян. 2018, 12:25 ч.

Мнения: 5

Ще споделя нещо, което току що ми се случи. В три аптеки нямаха Донецепт 5 мг, който личната и психиатъра казаха да започна да давам на мама. В четвъртата аптека жената най-любезно ми обясни, че вместо Донецепт, зарежда с Донезепил Акорд 5 мг, който е със същите съставки като Донецепта, но е в пъти по-евтин. Отговорих, че цената няма значение - искам да е от полза за лечението. Отговорът беше "Да, ще свърши абсолютно същата работа. Просто изписват по-скъпото лекарство - това е." Взех го този Донезепил Акорд, ще видим резултата. А на мен просто ми се иска да разстрелям някой от Здравна каса, МЗ и НС.

# 408 11 ян. 2018, 14:32 ч.

Мнения: 290

И аз един път уцелих този донезепил/Donecept/ и мемантин / Nemdatin/ пак по препоръка на аптекарка, която забеляза че съставките са едни и същи, със същото процентно съдържание на активното вещество, но това беше само един път и от тогава като ходя в аптеката питам първо за тях, но вече все ги няма и тогава пак си взимам скъпите. Не мога да кажа дали има промяна, защото майка ми ги пи само един месец, а аз за промяна бих повярвала само в пълно излекуване , а това е невъзможно където и да чета.

# 409 11 ян. 2018, 15:12 ч.

Мнения: 5

Ibl, ако трябва, ще ти изпратя донезепил, в аптеката, където бях, го има. Пиши на лични къде да го изпратя. Иначе за излекуването - не знам... Едва ли, но поне да задържим колкото се може положението с обичните ни близки.

# 410 11 ян. 2018, 21:39 ч.

Seattle-USA
Мнения: 192

Ахинора, на дядото вече му е време да се отдели в специален дом и извън вашия дом. Съжалявам безкрайно че сте в тази ситуация, съжалявам че мъжът ти не разбира каква е ситуацията! Децата ви са на първо място, веднъж като стане нещо без даже да им вина стареца и ще бъде от болестта му какво значение ще има ако е навредило на децата. Това е грешно разбиране че жие сте тези, които трябва да се погрижите по този начин, просто навън в дом и това е. Да, хората са обречени и това е истината. Няма лекарство което да лекува. Има забавящи, но в един момент и те не действат. След това агресивността и да се успокои се дават други коити обикновено успокояват но ускоряват процеса. Хора с тази болест имат халюцинации, могат да са агресивни към най любимите хора и към себе си до смърт. Понякога не се казват нещата както са, но хора с деменциа съсщо са склонни да се събличат ида ходят голи. Да не продължавам но как ще опазиш децата-тях ли ще заключиш или дядото? Даже да нямаш деца-какъв е точно смисъла на цялото начинание. Ти си майка, сега когато нямаш тази болест и виждаш реалността си задай въпроса-ако си болна с деменция на 75 искаш ли някое от твоите деца да бъде в ситуация подобна на твойта? Но има едно погрешно разбиране и дано не съм парава като си "седиш" в къщи и само си "почиваш" като гледаш две деца, защо да не гледаш и възрастен човек с деменция-колко му е...Много психиатри казват че коагто гледаш човек с деменция можеш да получиш депресия. Това са много сериозни неща, на които трябва бързо да намериш разрешение!

# 411 12 ян. 2018, 16:52 ч.

Мнения: 1

Здравейте на всички!
Имам ампули Церобролизин от 10 и 20 мл. останаха от баща ми , който за жалост почина!
Ако някой има нужда да пише!

# 412 20 ян. 2018, 18:05 ч.

Мнения: 1 634

Ох, хора, мъчно ми е, не бяхме ходили отдавна при мама, че децата бяха болни, да не им занеса някой вирус, че тези хора са като захарно стъкло... Както и да е, днес ходихме, мама беше физически добре. Но усещам, че мозъкът й все повече умира. Преди сякаш разбирах какво иска да ми каже, а сега говори все по- заплетено и наясно. Сякаш си спомня или сънува някакви неща от преди 20-30 години и ги усеща все едно са били вчера. Разправя ми как ходили с някакви хора някъде, изморила се, как й се обадила една комшийка от родния й град. Няма как да й се обади никой там....ооооох. Не знам, просто споделям.......криво ми е, мъчно ми е, тъжно ми е.......пред каквито и трудности да съм се изправяла, все съм намирала някакво решение.......а сега се чувствам толкова безсилна....Беше измита, но под ноктите й видях пак кафяво- там трудно се чисти. Сигурно пак е размазвала.......ох много е трудно. Все си повтарям, че съм щастлива, защото децата са добре (пази Боже какви неща се случват по света), ММ ми е страхотен, имаме покрив, можем дори почивка и някоя друга глезотия да си позволим......и пак ми е мъчно за мама...........майка е това, хора, как да го приема. Просто споделям, дано ми олекне. Cry

# 413 20 ян. 2018, 20:21 ч.

Мнения: 1 217

Каквото и да имаш- майката си е майка. Няма заместител, Елина. Загубата е огромна.

# 414 20 ян. 2018, 20:32 ч.

Велико Търново
Мнения: 5 668

ElIna, разбирам те и те подкрепям. Моята майка също се влошава - поддържа се, движи се, уж се храни, но слабее..Вчера й поръчах да изключи яденето на котлона след мен, и да простре прането/умишлено й възлагам къщни дейности, за да не се чувства по-зле - тя беше и е много активна физически и не се чувства добре, когато не й давам да върши нищо/; нещо сякаш ми щукна на работа, че може и да забрави, звъннах, не ми вдигна и се прибрах - беше излязла, яденето изгоряло и опушено из цялата къща...Изхвърлих го, измих, а когато тя се прибра, даже не помнеше, че е имало нещо на котлона. Забелязах, че е записала на едно листче кога ми е рождения ден - цифрите бяха около 10 и нищо общо с рожденната ми дата и година..ох, не знам какво предстои, но наистина разбирам колко е тежко всеки ден да гледаш как собствената ти майка се променя. Започвам да мисля за някакъв дом около В.Търново, но докато е с ума си, сърце не ми дава да я дам, тя също няма да го понесе...От друга страна пък, детето живее с нас...не знам наистина...

# 415 21 ян. 2018, 22:04 ч.

Мнения: 15

ElIna, татко е в съвсем същото положение. И той си измисля подобни истории, но поне е спокоен. Те реално не разбират, какво се случва, но пък ние разбираме и на нас ни е най-тежко. Не съм свикнал да гледам татко така, но......трябва бързо да се приспособяваме психически, няма друг начин. Твоето положение е още по-тежко, защото става въпрос за майка ти. На моята преди няколко дена й се отлепи ретината на едното око, не съм на себе си от тогава...а ти покрай твоята преживя толкова много....Кураж, трябва да се справим!

# 416 21 ян. 2018, 22:29 ч.

Мнения: 15

Axinora89, MaryAnn е обяснила чудесно какъв е изхода от ситуацията. Аз бях в същото положение - болен баща и малко дете. Но направих всичко възможно да не се стигне до там да се съберат под един покрив и успях. Още, когато татко беше диагностициран с Алцхаймер подадох документи за държавен дом. Знаех, че за да го приемат там се чака много, а той още се държеше съвсем адекватно. Но също знаех, че болестта ще прогресира и майка няма да може да се справя сама с него. Този момент дойде, татко няколко пъти се губи, но го намирахме все на късмет. Решението беше да го настаня в дом, отначало частен, след това му излезе реда и сега е в държавен. Смея да твърдя, че и на двете места се справят чудесно, като се има предвид състоянието на хората настанени там. А малкия расте безгрижно и спокойно, което е най-важното. За да запазиш семейството си и да отгледаш децата си по най-добрия начин трябва да настаните дядото в дом. Ако искаш информация относно кандидатстване в държавен дом, пиши. Има много документи за изваждане и попълване, но за месец трябва да успеете да ги извадите.