Липса на интимност и обич в семейството

Не знам кой как си гледа детето...
Но като гледам днешните тийнове, поне половината имат нужда от постоянни посещения при психолог.Не само не си спестяват травми, ами прекалената сЛободия, осигурена им от родителите, нанася непоправими щети върху характера и психиката им.
Което на "дърти" години им "разказва играта".
Ама всеки си знае, няма да споря.   

Това е вече друга фаза. Синът ми беше супер трудно дете, с много изисквания. Никога не съм си мислила да го мачкам и вкарвам в рамки, получавал е много.

Е сега е много стабилно хлапе, което се държи адекватно с възрастните, няма изблици тип неизживяно детство.

При тийновете е друго и според мен няма връзка с гледането като тригодишни- по-скоро родителят трябва да научи нови неща, а не ги е научил, оставил е нещата на самотек.

Какво значи да не спестяваш травми на детето? Едно е да го пуснеш да падне и да се удари, друго е родителят активно да нанася травми чрез забрани, дори нерационални, чрез фрустриране на желанията на детето, мачкане...това дори не са нормални травми, ако нас почнат да ни натискат така като големи хора, няма да издържим, какво говорим за дете на 3, над което се издевателства психически и му се убива душата, защото някоя тетка е казала, че "детето не трябва да се налага".

Ох извинявайте ама не мога да сдържа. Автор е що не се събереш с авторката от другата тема, дето и тя не прави секс -за едно здраво е@ане и после да се намуате като прасета от темата за парите и храната и  накрая по живо по здраво да си гледате дечицата. Не се подигравам, но само като си го представих и се разревах в офиса от смях.

Е, те тука си в огроооомна грешка....      гледането на детето от ден първи е от огромно значение и има ефект върху него докато е живо.
Затова казах, че няма да споря.   

Не, не мисля, че съм в грешка. Човек през няколко години преминава от една фаза в друга и "спомените" от предишната се изтриват или по-скоро се интегрират без следа в следващата фаза.

Та в крайна сметка като станеш на 35, вече не може да обвиняваш майка си за грешки, които е допуснала, като си бил на 3 г. 5 мес.

Човек в един момент преминава границата от "дете" до "възрастен" и прекъсва сам връзката с детството, започва вече да се самоизгражда. Това става по-рано и частично, никой не е продукт на непрекъснато натрупване от детството до края на живота- има моменти на рестарт, осмисляне, прозрения и пробуждания, които обръщат света наопаки.

Няма да споря.   
Просто децата ти са малки.
Изчакай да пораснат, да станат на по 25-30 години поне, и ако не си "изтрила" този период от живота си (в който си писала тук), си спомни какво си писала и в каква огромна грешка си била.   

На 25-30 вече трябва да са преминали бариерата и да са станали нещо различно, да не влачат детството след себе си.

Аз доста години си влачих детството, в един момент преминах бариерата.

Наистина не може цял живот да си живееш с фабричните настройки. Забелязвам го не само у себе си, а и в другите хора: до една възраст си живеят с детството, след това минават една граница и стават възрастни, вече не зависят от миналото, самоизграждат се.

Мамасита, влиянието на възпитанието върху човек е целоживотно, без значение дали индивида го осъзнава (и иска да избегне/повтори модела), или не осъзнава изобщо защо постъпва "така или онака".
Няма бариера, която трябва/може да се премине/прескочи/заобиколи.
Има стил на възпитание, наложен от родителите, който детето "носи" цял живот.Иска или не.
Дори начина, по който ми реагираш на постовете, е заложен у теб от даденото ти възпитание.   

Има, има- затова днес се говори, че на мъжете им липсва казарма.

Има си тренинги и методи за разграждане на старите модели и изграждане на нови, по-функционални.

Затова хора, които са минали през премеждия, са по-точни и адекватни, с по-малко драми.

Като дете са ме възпитавали в доста повече конформизъм, да не споря, сега съм друг човек.

Няма как да не се съглася на 100% с написаното.  Имам лични наблюдения по въпроса.

Какво значение има казармата?Аз говоря за домашното възпитание.
Ами, ти си избрала "модела" да се обърнеш на "180 градуса" от семейното възпитание....       
Маса хора го правят, съзнателно или не.Което пак доказва моята теория:домашното ти възпитание оказва своя ефект върху теб дори сега, ето, решила си да спориш вече, вместо да отстъпваш/да се примиряваш.
Та, какво по-различно казваш?   

Съжалявам, че ще трябва да го напиша този пост ама не се сдържах. Като чета какво са писали някой от вас разбирам защо много мъже не искат да се женят и да правят деца. Ами кой нормален би искал? И защо би го искал? Мъжът си живее живота както иска, в един момент се влюбва в една жена, обичат се и решават, че искат да са до живот заедно. Мъжът е щастлив, намерил е една от малкото в днешно време жени, които са истински /той така си мисли/ и решават, че е време за дете. Бум! Господ им дал плодовитост и жената хванала. Супер! Тогава обаче почва трудното. Да, жената ражда, променя се, изживява голяма метаморфоза и т.н., но използването на "бушуват ми хормоните" за мачкане на мъжа, хленчене и манипулации е толкова долно, че нямам думи. Ок, мъжът преглъща 9-те месеца на киселата си жена, все пак тя носи в себе си най- ценното. Ражда се детето и тогава мъжът вече става 100% в 9-та глуха. Жената е извършила чудото на чудесата, нещо, което никой друг на тази планета не го е правил преди нея, родила е бебе! Уау, всички трябва да са в захлас пред геройството на тази жена! Неземно! Тогава мъжа да забрави за любов, разбиране, секс, уважение и общуване. Той трябва само да е там, когато мамата има нужда, да прави всичко безропотно и да не иска нищо от нея, защото тя е съсипана от гледането на едно дете... все пак никой преди нея не е гледал деца, че и по повече от едно. Мъжът се превръща в една изтривалка, той вече не е мъж, жена му го кастрира. Вече е никой за жена си. Не, благодаря, аз това за себе си не го искам. Хубаво е, че има и жени, които разсъждават по по-различен начин, но масата се приема като някакви мъченици, които след като са родили, света трябва да се върти около тях.

Дами, не е голямо геройство, че сте родили и отглеждате деца, сори. Не казвам, че е лесно, напротив, едно дете има нужда от грижа и внимание от двамата родители, ама хайде да не се превъзнасяме чак толкова...

То не е и голямото геройство, че Мунчо ходи на работа. Защото за масата мъже това е оправданието да се въздържат от всякакъв род домакински задължения, когато се приберат вечер.

Не, не е геройство, Damiancho1991, нито пък очакваме фанфари и фойерверки.

Обаче не може мъжът ми след раждането да се "закопае" в работа, щото видиш ли, всичко се прави за семейството. И да, след n - на брой години детето ми ще отиде да учи в страхотно училище и ще му осигурим стандарт, но до тогава мама може и да "не е с всичкия си" от пренапрежение и "почивка у дома".
 
Да не говорим, че след раждането, оставаш вкъщи - знаеш каква е цената, да отидеш на работа, знаеш и какво ще е, когато станеш само домакиня. Претегляш вариантите и избираш. Обикновено, ако семейството има достатъчно пари, в името на чадото, стоиш у дома.

Утре, ако не дай си Боже, се разделите с таткото, той си остава с голямата заплата, воювана в името на семейството, пък жената...да се оправя както намери за добре.

 

Това е проблем на системата, което отново е внушение на народопсихологията и манталитета, но е индириктно. Докато съвсем директното проявление на балканщината е абдикирането от всякакви отговорности извън неизбежните като ходене на работа и делегирането им на жената. Даже бих отишла по-далеч, адбикиране от всичко, което не олицетворява ергенският живот с характерните му автоотговорност и минимално усилие.