Така, сега към нашата история. В семейството едното момченце се удави, и вследствие на това бащата обяви за виновно братчето му. Опита се да го наръга с нож, детето избяга в мазето. По стечение на обстоятелствата беше точно този ден, в който тунелът се отваря. И тунелът се отвори.
Съдбата на това момченце е била, баща му да го убие. То не е трябвало да оцелее. Но попадайки в тунела, то оцелява.
А ето как и става това - възрастната майка, когато излиза от затвора и се прибира вкъщи, разбира за капана във времето. Разбира, че ако не направи нещо, не се намеси и не промени миналото, детето й ще умре. И възрастната майка използва отварянето на тунела на всеки 25 години, за да се върне назад във времето в онази съдбовна вечер. Влиза в стаята на сина си, предупреждава го, че трябва да я слуша и да дойде с нея. След това изчаква да се върне пияният баща и да подгони детето към мазето. Тя вече ги чака там, с нож в ръка. Старицата /възрастната майка/ убива мъжът си и издърпва детето си в тунела.
В това времето нейното по-младо аз слиза долу, намира мъжът й мъртъв и синът й изчезнал.
Краят: Старицата /старата майка/ е прибрала синът си в тунела, но за да не остане той завинаги там, трябва някой външен човек да го изведе от къщата. Това е свещеникът, който се оказва негов приятел от детинство /на момченцето приятелчето/. Момиченцето, също приятелче от детинство се оказва пък учителка, при която свещеникът го води.
Смисъл: Възрастната майка разбира, че има два избора пред себе си: 1/ Може да остави момченцето си да умре и нещата да се развият както е било писано. 2/ Може да промени съдбата и да спаси детето си, но за целта ще трябва да се жертва и цели 25 години да лежи в затвора и да се чуди къде е синът й. Майчината любов е толкова силна, че тя решава да използва тунелът във времето и да спаси детето си, като промени миналото, дори и след като знае колко мъки ще й донесе тази промяна.
Всъщност това не е история с призраци. А история за пътуване във времето и моралният въпрос, би ли променил миналото, ако имаш шанс.