Проблеми в двойката и семейството: на въпросите отговаря семеен консултант Мая Манева

Здравейте. С втория ми мъж сме от две години. Познаваме се от деца. Той непрекъснато търси обяви за хотели за почивка. Само това му се върти в главата. Хотели, кръчми и почивки. Много работи иначе, дори и частно. Но тази мания за почивки по хотели много ме дразни. Да не говорим за финансовата страна. Кара ме моята част аз да си плащам. Това ми се отразява. Мисля, че имаме проблем в онтошенията си. Мисля, че това е дори една мания за скитничество, ако мога да се изразя така. Това мания ли е и по какъв начин да му повлияя?

Здравейте,
От въпроса Ви разбирам, че имате различни виждания за това как да прекарвате почивните дни,  което Ви създава напрежение. Проблемът обаче не е в различията, а в липсата на комуникация за тях.
Питате дали това е мания и дали можете да му повлияете?
Има два важни въпроса, на които е необходимо да си отговорите.
Първият е: Съпругът Ви смята ли, че има проблем? Ако не, какво го привлича в този начин на прекарване на почивните дни и мисли ли, че има и други пътища да постигне желаното отпускане и разнообразие?
Вторият въпрос е: Той интересува ли се и разбира ли Вашите нужди и желания и готов ли е да обсъдите варианти за прекарване на почивните дни, които да са съобразени с Вас?
Отговорите на тези въпроси ще Ви помогнат да изясните неговото поведение, както и отношението му към Вашата връзка.
Много по-важно от това да промените конкретно негово поведение е да постигнете взаимно разбиране за желанията и нуждите Ви, което е възможно само в общуване с уважение към мислите и чувствата на всеки от Вас, включително и по въпроса за разделените финанси. Подобно общуване Ви дава възможност да изясните бъдещето си заедно и начините, по които можете да вървите към него като партньори, вместо желанията на единия да са за сметка на другия.

Смятам, че страда от дромомания. Не сме съпрузи. А живеем заедно. Не е нормално само един човек да говори за почивка по хотели всеки месец. А да не вижда, че в дома трябва елементарни ремонти да направи. Напр брави, нови врати.И все пак парите свършват в един момент. Мисля,  че нямам бъдеще с него.

Здравейте!
Когато си от 10 години с партньора си,отдадено градиш семейство и дом,създали сте две деца и в един момент ,той (партньорът) ти подарява рози ,а не любимите лалета,защото той харесва рози,лалетата не му били ок...Когато те приема като личност със задължения,а правата някъде се губят по трасето...Когато твоите дори елементарни нужди (да се изкъпеш,да се нахраниш,да имаш време са себе си) задоволяваш ,когато има възможност, а не когато искаш...Когато партньорът ти избеснява,че не може да практикува хобито си,а трябва да гледа децата,докато ти си на работа.Тогава пък получаваш упреци затова...Когато си болен и имаш нужда да лежиш ден и половина и се тревожиш да не заразиш някой у дома и се опитваш всячески да предпазиш другите и получиш реплика в края на деня "Е ,вече не си ли по-добре?" и се чувстваш виновен,че си болен дори....Тогава какво?
Има ли смисъл и би ли била успешна семейна терапия при все,че това цялото е неосъзнато от човека отсреща и той казва,че те обича?

Здравейте,

Разбирам многото разочарования, които сте натрупали. От написаното става ясно, че съпругът Ви не разбира силата на Вашите преживявания и нуждите Ви.

Често, когато децата са малки и натовареността с тях и грижите за дома са големи, всеки започва да мисли повече за това как той се чувства и да не е отворен толкова да чуе другия, което би му дошло като свръхнатоварване. За това допринася и изнервеният тон, с който често си говорим при такива обстоятелства. В същото време, може да виждаме задачите, свързани със семейството, като задължение и натоварване, защото не сме развили уменията да ги правим по начин, който ни зарежда. Съответно търсим бягство от това чрез развлечения извън семейната среда, което може да ни мотивира да отричаме нуждите на партньора ни, които виждаме като препятствие пред почивката и развлечението. Всичко това ни отдалечава един от друг.

Терапията помага точно с това – да насочи комуникацията към взаимно разбиране и уважение на преживяванията на всеки, да смали разстоянието между нас. Дали ще е успешна зависи от много фактори, включително дали сте съгласни и двамата да участвате, или – ако не, дали индивидуалната терапия е опция. В много случаи работата само с единият партньор оказа благоприятно въздействие върху партньора и двойката.

Според мен, щом поведението на съпруга Ви не е осъзнато и казва, че ви обича, то усилията си струват. Важна обаче е и нагласата, с която ще предприемете тази крачка – тя не трябва да е другият да разбере колко е грешен, а всеки от Вас да чуе с какво допринася за тези отношения.

Здравейте! Имам проблем при споделянето с родителите ми. Досега все съм криела от тях неща,които са важни за мен. Не знам как да им споделя нещо от типа на “имам си приятел”. Страх ме е от тяхната реакция и да не ме нагрубят.. опитвам се лека по-лека вече да им споделям и да не си го слагам много това, което те мислят и да не им позволявам да вземат решение вместо мен..
Как мога да се справя с този проблем относно споделянето?
Благодаря Ви!

Здравейте,

Изглежда, че родителите Ви или не гледат на Вас като на човек, който може да взима решения сам за себе си, или не са заявили ясно, че Ви възприемат като възрастна.

Важно е Вие самата да изградите себеусещане като отделна от тях личност, да стоите зад решенията си, независимо от това те какво чувстват или мислят и независимо дали решението в бъдеще ще се окаже добро или лошо. Те усещат Вашето колебание, несигурност и зависимост от тях и реагират на това, без да го съзнават. Може би те самите не са имали култура на споделяне в семействата си. Интересувайте се от това как и дали те са говорили с родителите си, какви реакции са получавали, имало ли е интерес към личния им живот, когато са споделяли.

Отворени, близки, уважителни отношения се градят на база взаимен интерес. Така заставаме като равни един до друг (вместо те да са отгоре като авторитети, осъждайки ни). Ако Вие самата се отнасяте към себе се като към възрастна и влизате в отношенията си като такава, то те вероятно ще отговорят по същия начин. Необходимо е да заявите себе си, без да нападате тях и да започнете да ги виждате като хора със своя багаж, виждания, травми, желания, несигурност и т.н. Това ново себеусещане и поведение ще Ви помогне не само с родителите ви, но и във всяка приятелска, колегиална или романтична връзка, в която влизате.

Благодаря Ви отново! Искате да кажете, че не трябва да им позволявам да се месят толкова много в живота и решенията ми? И да видят, че мога да се справям сама?

Става въпрос по-скоро за Вашето отношение към себе си и към тях. Те ще имат своите мнения, може би съвети и препоръки. Може да са осъдителни или груби понякога. Влизайки като зрял човек в тези ситуации, ще им позволите да преживяват тези техни чувства, без да се оставяте Вие да бъдете водена от тях.

Разбирам,но аз дори бих го определила като егоист (мъжът ми)... Аз също имам нужда да се разтоваря,като обиклям магазините да речем,но съм си пренаредила приоритетите и поставям семейството си на първо място,т.е. разходката с тях в парка или пък среща с приятелско семейството бих сложила преди задоволяването на моята потребност да разпусна.И това,че няма да се случи сега,веднага,няма да ме изнерви или озлоби.При него това се случва обаче.От там пък се създава напрежение и за всички ни е ужасно. 😔Разбира се,всички сме хора и имаме нужда от време за себе си,аз правя всичко възможно да му го осигуря...Но това пак не се вижда-примерно,за да отиде да играе баскетбол с приятели,аз съм с децата.И накрая ми се казва-Че това време за мен ли е? 😳Ами за кого е реално???
След като човек си е такъв,как е възможно да се повлияе ?
И още нещо (от случката с цветята)-не става ли дума тук за проявено неуважение към партньора?Говорим за нещо много елементарно в случая,просто едни цветя,но самата ситуация мисля,че е доста показателна.
А може би аз прекалено се задълбочавам? 🤔

Когато близките ни показват неуважение към нашето време, усилия, потребности и желания, е добре да се замислим дали те виждат в нас себеуважение. Ако системно пренебрегваме собствените си нужди за сметка на близките си, те не се учат да ценят личното ни време и интереси, нито гледат на нас като на хора извън ролите ни в семейството – на родител и съпруг/а и ни приемат за даденост. Промяната тогава трябва да започне от нас, със зачитане на собствените ни желания и с разбиране, че грижата за нас не е за сметка на семейството ни, а ни прави по-добри родители и партньори.

Така е!
Ако човек не уважава себе си,няма как да очаква уважение от останалите!Сами поставяме границите! 😊
Благодаря ви!

Здравейте,от лятото насам имаме проблеми с моя съпруг.Той се оплаква ,че все нямам време за него.Не съм го ценяла ,имало други дето ще го носят на ръце и там подобни,което мен ме дразни още повече. Признавам чувствам се претоварена много изморена гледам майка ми,която е на легло ходя на работа имам и две деца едва намирам време да ѝ обърна внимание докато сготвя изчистя и той се прибира на готово ,което мен страшно ме дразни. Казвам му  ,ако искаш да ти обърна внимание помогни ми с нещо поне с децата.Може би и аз имам вина ,не знам как да постъпя?
Дайте съвет.

Здравейте,
Не споделяте на колко години сте, нито децата колко са големи, но ми прави впечатление, че искате от съпруга си помощ, което не предполага инициатива от негова страна, а следване, и съответно не води до поемане на отговорност към дома и грижите за децата. С такава нагласа е трудно да получите това, което най-вероятно ви липсва – партньор, който го е грижа за вас и за семейството. В този ред на мисли се чудя кое повече ви тежи – многото отговорности или чувството, че сте слугиня в къщи, а отгоре на това търсят и вниманието ви като жена, каквато вероятно нямате време да бъдете. Не става ясно и освен „помощ“ за дома и децата какво друго очаквате от съпруга си.

Когато децата са в училищна възраст, също е важно да ги включвате в домашните задачи. Това обаче може да бъде трудно да се осъществи, когато бащата не е пример за това и се държи сякаш е на гости. Така се пропускат възможности да се изградят у децата навици за самостоятелен живот, както и да се научат да уважават и ценят родителите си като хора. Нещо повече – деца, които виждат неудовлетворението на майка си, могат да изпитват гняв както към бащата, който според тях е причината за нейното състояние, така и към нея самата, заради слабостта й да се противопостави на неуважението.

За съжаление вашият проблем е често срещан в семейства, чийто старт е поставен на традиционните до скоро основи – ролята на мъжа се изчерпва с носенето на пари, а жената, освен че работи, поема в голяма степен грижата и отговорността за децата и домакинството. Когато връзката ви е стартирала по този начин, промяната е трудна, но не и невъзможна. Необходимо е осъзнато и целенасочено да ограничите своите отговорности и автоматични действия, свързани с грижа за другите, и в същото време да въведете съпруга и децата си (ако са достатъчно големи) в тези дейности. Нагласата в този случай би била – всички се грижим и сме еднакво отговорни за това да се чувстваме добре в дома ни. По този начин се постига взаимно уважение, което позволява както да имате повече време за себе си, така и да скъсите дистанцията със съпруга си и да изградите близост и взаимно разбиране.

Ако искате по-задълбочен анализ по въпроса, можете да прочетете в книгата ми “Партньорството: Път към любовта“, и особено Втора глава, в която разглеждам проблемите и възможностите, свързани с традиционните роли в съвременните семейства.