Кандидат, бъдещи и настоящи мами с татко от епруветка - 5

Ани, честито официално. Стиснати палци все така добре да сте!
Нандинка, защо толкова рано? Нали март е термина? Всичко ще е наред!

О не, 24.02. ми е термина, секциото ще е между 10 и 14.02.
Ани, супер новини. Лека да ти е (като моята) до термин. И все хубави новини да носиш

Развълнувах се! Стиснати палци...

Палчета и от мен за Нандин и Ани. А Поли как е, знае ли някой?

Да, и аз се сетих за нея наскоро - Звезди, с нея трябва да сте следващите, че искам да си имам компания след като Нандин роди

ани, аз трябва скоро да почна подготовка за зет, но в интерес на истината ми е минал ентусиазмът/явно твърде много отрицателни примери на отношения родители-деца има около мен/ и карам само по инерция, така че не знам дали ще те зарадвам.

Ей, Звезди! Не така.
Айде до края на годината всички да сте поне бременни

Аз не съм се отказала съвсем, но истината е, че ако не беше проблемът с донорската квота/като той май вече не донорства, така че проблемът е по-скоро теоретичен, евентуално ако нещо реши да почне отново/, може би щях да отложа още.

Звезди, искам да ти кажа, че преди да почна стимулация, а и по време и след това аз бях най-негативно настроеният песимист, който можеш да намериш и аз като теб карах по инерция именно заради купищата неуспехи ... и ето какво стана. Така че това може би не е толкова лошо, наскоро видях и други примери, че точно когато не очакваш нещата се случват

ани, мен не ме притеснява, че процедурата ще е неуспешна,  а по-скоро как ще се разбираме с малкото човече. просто напоследък попадам все на разочаровани родители и тъжни и депресирани малки човечета, та затова не съм толкова въодушевена.

Ani стахотни новини. Успешна до края.
Nandin и на теб дано мине всичко успешно и най-накрая гушнеш бебока.
Дано и при kattlea всичко е наред и там.
Успех на другите и до края на годината наистина всички бременни 😊

Звезди,това е естествено притеснение за всички кандидат родители, а за нас, които сме с донор още повече - аз също се притеснявам за кризата на идентичността, през която може да мине детето, за това, че един ден почти няма да има мои роднини, които то да познава, защото повечето са мъртви, дали ще съм добър родител и тнт и тнт (страховете ми са безброй). Но тук се сещам за нещо, което ми каза Слеър много отдавна, а именно, че ако постоянно сме в плен на страховете си може би никога няма да постигнем и мечтите си, и си я повтарям когато изпадна в такива настроения. Апропо наскоро хвърлих око на подфорума семейни отношения и искам да ти кажа, че понякога в двойка мъж-жена отношенията могат да са кошмар, ако хората не са достатъчно зрели и мъдри, така че понякога да си сам родител си има своите предимства и нещата не са аамо черни и бели

Момичета, стискам палци на всички всичко да е наред... зачеване, бременност, раждане... много много палчета ви стискам...

На мен ми назначиха датата за секцио за 25 Януари. Само се моля да издържим дотогава, въпреки че остана само седмица и бебетата да се родят живи и здрави...

Follow-че, не забравяй да ни пишеш... тайничко те мисля...

Момичета, влизам да видя как сте и хоп - какви хубави новини!:heartsc:

Нандинка - много стиснати палчета за секциото. Всичко да мине леко и безпроблемно. Не е страшно, ама въобще. Даже белега не личи след година. Моят поне е колкото една миниатюрна лентичка без да съм го мазала с каквото и да било.

Ани - много, много се радвам за теб. Стискам палци да изкараш една безпроблемна бременност и да гушкаш малкото човече накрая. И много мило, че се сещаш какво съм ти казала - наистина е така.

Звезди - въобще не ги мисли тези работи. И аз се бях ошашкала така първоначално, но да ти кажа с времето минава. Не толкова от радостта от майчинството - всички розови истории бързо-бързо ти се изпаряват от главата след 13-тото ставане през нощта или поредното счупено нещо вкъщи. Но си заслужава всяка минута. Има едно човече (или две в някои случаи), които започват да управляват целия ти ден и свят без да усетиш. И докато се чудиш дали ще яде дадено пюре или пак ще го бършеш от килима, въобще забравяш да се питаш дали се справяш като родител. И да ти кажа - книгите не помагат. Хвърлих ги на петия ден и карам на усет. Като гледам майките по площадките, с "нормални" семейства , въобще не смятам, че моето дете е с нещо ощетено.  Преодолях и първите си притеснения от любопитното разпитване къде е таткото и от обясненията като трябваше да попълвам разни документи, да пиша баща "неизвестен" и всичко. И то не защото съм силна, а защото просто нямам избор - или го правя или не. Дали е щастлив моят калпазанин - ами на неговата възраст е щастлив когато докопа телефона/чантата/дистанционното и каквото друго ценно нещо на мама се сетиш и успее да го хвърли с пълна сила към телевизора напр. Освен да се моля да не го счупи (тв-то или предмета в зависимост от случая) друго не мога да правя. Аз съм щастлива, когато сключим "сделка" с него и той заспи към 9, за да може мама да гледа Игра на тронове. И така. Минах и през лека депресия, но тя се "изроди" в страх за здравето на детето, защото е малко болнав. И така в ужас да не кихне, забравих дали съм добър родител, дали съм му достатъчна и т.н.
Не го приемай като конско или морал, просто всички мисли и планове, които си си правила преди да се роди детето, изхвърчат. И влизаш в кръговрата памперс, пюре, контролен преглед, умалели дрешки. Но пък сутрин (в 4.30 ) като се събуди и те събуди и теб, защото не може никой да спи, когато той е буден, след като ти мине първия бяс и му видиш ухилената муцунка, всичко, ама всичко ти минава. И да живота ти досега ще се промени - дали към по-добро, зависи от усещането, но със сигурност ще е в пъти по-различен и по-интересен.
Та с три думи - довери се на вътрешния си глас и се остави той , а не съмненията ти, твои или чужди, да те водят.

Надинка, Ани , ще минавам да следя новини за вас. Много, много ме зарадвахте момичета

Слеърче 
За съжаление, мн добре знам какво е да си със срязан корем
А и при мен белега няма как да е малък - първо, че кожата ми е такава и правя големи белези, второ 3ти път ще е на едно и също място рязането и трето разреза ще е от пъпа на долу. Но каквото е такова, важното е бебо да е добре, пък аз все ще се оправя