ДОНОРСКИ ЕМБРИОН - има ли желаещи да споделят?

И какъв е смисъла от подобно действие? Щом всичко е донорско, защо направо да не се осинови детенце?

Защото всеки си има собствено разбиране за това как да се сдобие с детенце и право да се бори с репродуктивните си проблеми както прецени за добре. Защото има двойки, на които не им се чака, жени които искат да усетят какво е да износят бебенцето си.

Мисля, че смисълът на темата е друг, не да съдим изборите които хората в подобни ситуации правят.

В момента вървя по пътя на инвитро с изцяло донорски ембрион. Минала съм през инвитро с мои яйцеклетки, както и през инвитро с донорски айцеклетки. Всичките ми 5 инвитро опита бяха неуспешни! Ако при опитите с мои яйцеклетки докторите намираха вина само в моите яйцеклетки, поради възрастта ми, то за неуспеха на инвитрото с донорски яйцеклетки се изтъкнаха редица други причини, но винаги в мен!
Или яйцеклетките ми са калпави, или стари, или ТСХ-то ми е високо (въпреки, че е в норма, ама за инвитро трябвало да е под 1.5?!?), или проблемът е в лигавицата на матката ми (подозрения за ендометриоза), или тръбите ми (подозрение за хидросалпингс), или завишени НК клетки, или, или...
Но нито веднъж не чух докторът да ми каже "ЛОШ СПЕРМАТОЗОИД"!
Съпругът ми е с установена лоша спермограма. Въпреки това, когато питам дали неуспехът идва от мъжкия фактор, отговорът неизменно е бил "при ИКСИ се елиминира лошото качество на спермата, защото се подбират само качествените сперматозоиди". Хммм...
И все пак аз виждам фактите: от извадени 18 донорски яйцеклетки, 15 годни, 12 оплодени успешно, развити до 3-ти ден ембриони: четири! Когато питах ембриолога защо така се е получило, че имам само 4 ембриона (и то не отлични), той каза, че ембрионите са умирали. И всичко това със спермата на съпругът ми, която е "безпроблемна за ИСКИ" - според докторите!
Накрая аз самата взех решение да пробвам с изцяло донорски ембрион. Никой доктор не ме е съветвал това! Но бих искала да опитам, защото изпускам последния си шанс сама да си родя дете! 
Минала съм през драмата и психологическата бариера на "не моята генетика". Веднъж преодоляла мисълта, че моята генетика продължение няма да има, аз се освободих от един тежък товар! Ако можех да върна годините назад, бих пристъпила към донорски материал на много по-ранен стадий.
Изпитвам благодарност и респект към жените, решили се да дарят яйцеклетки, както и към мъжете, които са преодоляли предрасъдъците да даряват сперма!

 

Можеш да питаш и в тази тема: http://www.bg-mamma.com/?topic=975529.msg37112594#new

Multimedia, а правен ли е опит ИКСИ + ИМСИ + МАКС? Има случаи, в които само ИКСИ трудно дава резултат.

Все пак да уточня, че аз имах желание да осиновя, като единственото ми условие бе да е бебе до 1г. и да е здраво, етноса и расата нямаха значение, но поради факта, че аз и съпругът ми живеем в чужбина, пред нас се отвориха непреодолими пречки! Но всичко това е предмет на друг разговор и друга тема, която сега не ми се разисква.

И все пак НЕ знам как хората слагат равенство между осиновяване и раждане на дете! Какво значение има, че детето не е моя генетика, след като съм го носила под сърцето си 9 месеца?

Имам приятелка, която е осиновена, и до ден днешен тя има психологическа травма, че рожденната й майка я е изоставила. Аз лично съм я питала, а какво мисли за износване на ембрион, който не е генетично на майката? Отговорът на моята приятелка бе: майката е тази, която го е родила!
Между другото точно такова е и законодателството в САЩ - ако сурогатна майка реши да не дава роденото дете на генетичните му родители, законът не може да я задължи да го направи, и по закон майката е тази, която ражда детето, а не тази, чиято генетика е то!

 

Multimedia, а има ли конкретна причина да се ограничавате с бг клиника? В момента съм на фаза проучване програми с донорска яйцеклетка и установих че чешките клиники (а и много други в Европа) предлагат и донорски ембриони. Цените са много по-достъпни от тези на донорска я. Мисля, че замразено ембрионче дава по-добри шансове за успех от замразен донорски материал.

Моя приятелка проучваше клиниките в Чехия  и тя. И да,  готов ембрион предлагат там

Аз живея в САЩ и съм проучила американското законодателство за инвитро процедурите там. В САЩ също може да се ползва готов ембрион (дарен), като процедурата с готов ембрион е 2000 долара по-евтина, отколкото създаването на ембрион от донорска яйцеклетка и донорска сперма.
След като проучих нещата, оказва се, че България има едно от най-рестриктивните законодателства при донорството на генетичен материал!
Какво са ограниченията в България:
1) Възрастта на жената, използваща донорски материал, е ограничено до 50 години, като за жена, която използва свой генетичен маретиал, такива ограничения няма!
В тази връзка имам собствен опит от 2 клиники в България, където докторите изобщо НЕ пожелаха да ме прегледат, защото възрастта ми (тогава 43г.) автоматично изключвала инвитро с моя яйцеклетка.
2) Забранено е даряването на ембриони.
3) Забранено е използването на сурогатна майка при донорски генетичен материал.

Точки 1), 2) и 3) са разрешени в САЩ, предполагам и в други страни.

За мен също е форма на дискриминация държавният ни Фонд за асистирана репродукция да подпомага финансово единствено инвитро със собствен генетичен материал!

Но както и да е, искам да ви кажа, че аз не само съм поела по пътя на инвитро с донорски ембрион, но също така съм избрала къде ще го направя. В тази тема по-скоро ме интересува психолигическата страна на въпроса - т.е. бих искала да чуя мнението на жени, които са направили такова инвитро, какво ги е довело до това решение, и мението на жени, готови да го направят!

Привет! И аз съм от момичетата, на които съдбата ги подлага на това изпитание. Имам много опити/трансфери, даже вече им губя бройката. Правила съм и с мои я., а и с донорска, но резултатът засега е неуспешен. Понеже мъжът ми е с ген. проблем, винаги досега сме ползвали дон. спермита. И вечното извинение на докторите беше лош ембрион, дори когато беше изцяло донорски. Не съм се отказала все още, макар че според съпруга ми вече издевателствам върху себе си и се боря с вятърни мелници. Сигурна съм, че късметът ни чака зад ъгъла! Мен, теб и всички останали момичета. А иначе, относно психологическите спънки за унаследяване на гена ми, съм ги преодоляла много отдавна. Първите години, след като разбрахме за проблема при съпруга ми, аз страдах много и дълго, а той много бързо се съвзе. Е, задаваше си въпроси, говорехми си защо на нас и докога това страдание, но после  се успокоявахме, че с това животът не свършва и слънце ще огрее и нашите душички.

Нещо любопитно:
Преди 4 години си направих астрологична консултация, за да видя, дали аз или съпругът ми имаме кармична пречка да имаме дете. Бях убедена за себе си, че аз нямам, но бях изненадана да науча, че и съпругът ми няма! Не само нямаме пречка по т.нар. "статична" карма, но и точковата ни позиция бе толкова висока, че чак астрологът се учуди! И ето къде пак се намеси негативизмът и морализмът на човешката личност: този астролог взе да ми обяснява, че бездетието ни се дължи на "динамичната" ни карма, която сме си надробили...Много сме закъснели с "бебеправенето", чак на 40 сме се решили за наследник, а междувременно сме се "замърсили"! С две думи - правете си децата на 14 години (щото тогава идва цикъла), и най-добре е момичето да е още девствено!
*
Но все пак е добре да се знае, че да, има случаи когато на дадена двойка родители НЕ им се спуска дете, но разделили се, те могат да имат деца с други партньори.
Така че да, има пръст на съдбата! Нека всеки се замисли и върху духовната страна на въпроса с децата, защото в този форум виждам как всички се заравят да търсят физическите и физиологическите причини за неуспеха на инвитрото, но пренебрегват духовния и кармичния път!
Аз много често съм анализирала живота си и съм си извадила съоветни поуки от миналото, а също така донякъде съм се "смирила", че ако в крайна сметка не стане, значи така е по-добре!
Но моето "смирение" не трябва да се тълкува като "примирение"! Нито като отчаяние някакво!
Както вече казах, докато съм здрава и имам желание и възможности, ще се боря да имам дете!
Аз съм непоправим оптимист и знам, че животът в крайна сметка е хубав, каквото и да ти се случи!

На колко години си била преди 4 години? На 40? Интересно нещо е казал. Има логика 1-вата част. Втората част не знам как да я коментирам. Ама, пак хубаво нещо е казал, според мен. Пробвахте ли тази част да оправите - "замърсената"?

Аз за такова нещо като "статична" и "динамична" за първи път чувам. Кармата си е карма - няма стара, няма нова. И не намирам логика в това как някой чужд човек, като астролог, например, ще знае каква карма имаш и какви пречки включва, пък за "обща" карма - не можеш да ме убедиш просто.

amy_nka,
Статична е кармата, с която се раждаш, т.е. натрупаната от предишни животи, а динамичната е тази, която трупаш, живеейки този живот.
Нали не можеш да очакваш, че на 40+ години някой е кристално чист и никога нищо не е сгафил?!
"Фертилния хороскоп" си го правих преди 4 години, 2014. Сега съм на 48.
Донякъде се подигравам с този астролог, защото в крайна сметка за $150 получих отговор, който не считам за отговор! Не може "хем така, хем иначе"!
А в хороскопа на човека (индивидуалният, направен по ден, час, място на раждане) всъщност могат да се видят много неща!
Къде видя "обща" карма? Коментирах, че ако на единият партньор му е писано да има деца, а на другият - не, те заедно няма да могат да създадат общи деца. Има много примери за това! Аз затова изследвах мен и съпругът, за да видя, дали пречката да имам дете не е изборът ми на мъж!

Изумена съм как се дават пари на астролози за неща, които не са обект на астрологията, визирам кармата. Разбирам астрологът да ти изчисли рождена карта и от там да ти коментира дали има някакви данни в съответните домове относно семейство и потомство. Но до там. Как ли пък някакъв астролог ще ми знае каква карма имам? Да не се има за екстрасенз тоя? Кармата е нещо, което малко хора осъзнават през живота си, пък какво останало някакъв чужд човек да тълкува лична карма. Това е невъзможно, освен ако не е някой човек с когото да имаш някаква кармична връзка. Което не е невъзможно.

Казваш, че според "астролога" нито ти, нито съпругът ти имате "кармични пречки" за да имате потомство. Така ли? А, според рождената карта на всеки от двама ви, има ли някакви заложени данни за потомство? Щото ако няма, най-добре ще е да си потърсиш някой донор със заложени данни.