ДОНОРСКИ ЕМБРИОН - има ли желаещи да споделят?

amy_nka
Астрологът НЕ изчислява КАРМА, а вероятностите да имаш много или малко деца в този живот! Някой хора имат по 10 деца, други са с 1-2, други с николко. Така че това е напълно видимо в един хороскоп (тъй като аз самата се занимавам непрофесионално с астрология).
Така че да, и аз, и съпругът ми се оказа, че сме от ония, които могат да имат много деца, нямало пречка за това!
Това е вид "изчисляване на фертилитета".
Дали обаче някой ще има много или малко деца в даден живот, не е само следствие от статична карма, но и много други неща, например ЖЕЛАНИЕ за деца, и дали това е важно за дадения му житейски път?
Аз лично не желаех да имам деца, докато не намеря мъжа, от който искам деца, а това стана, когато бях на 38г.
Така че според астролога, въпреки, че той не вижда кармична пречка за нас - и двамата сме с висок фертилитет - та според астролога обаче ние сме закъсняли с бебеправенето, тъй като си имало и физиологична природа, а и твърде дълго сме се въздържали да имаме деца в живота си.
Затова така и не бях удовлетворена от тази астрологична консултация. Хем нямаме пречки по хороскоп да имаме деца, хем обаче децата не се получават и астролога не намери друга причина за това, освен да ми морализаторства , че сме били закъсняли и тем подобни глупости!

Ама ти през цялото време говориш за кармични пречки, не за натална карта и хороскоп.

Ами, аз виждам логика в това, което е казал. Човек ако мисли за семейство, биологичният му часовник се задейства още през пубертета и започва да го кара да си търси партньор. При теб, ако механизмът не се е задействал, или не се е задействал навреме, от физиологична гледна точка, логично е да няма резултат. 

Ти, може би, си следвала разума си, повече от инстинктите си, и от там да си изпуснала времето. До 38-годишна не ти ли се е искало да имаш деца? Аз се замислих за деца за първи път като бях на 25 години. Винаги до тогава на първо място ми е било учението и бебетата не са ми били страст. Механизмът ми се задейства покрай една съседка, която роди. Даде ми да подържа бебето й. Кандидат за татко имах - не съм се замисляла, че евентуално може да намеря някой по-подходящ след време, честно казано.

Каква зодия си ти?

Никога не съм искала да имам дете само заради идеята за дете! За мен детето е било логично следствие от един щастлив брак. Така че за мен винаги жизнено важно е било първо да намеря бащата, човека, с който искам да се обвържа завинаги, и после да създавам деца.
И да, намерила съм го на 38г. Той е на моята възраст, и няма деца преди мен. Заедно сме от 10 години.
Има много примери на жени, аз дори познавам такава, които забременяват естествено и раждат след 40г. Моята позната роди двете си деца на 39-40 и 41-42г. 
А колкото да астролога, със сигурност не приемам обясненията му! Когато реших да имам деца, аз се изследвах и имах всичко ОК, проходими тръби, добро ТСХ, хормони като на "младо момиче".
Но примерът с астролога е, за да покажа, че винаги съм търсила "ЗАЩО" не става поредното инвитро, и не съм се впускала просто ей така към следващото. Лекарите търсят само материалната причина за незабременяване, а аз съм търсела езотеричната.
За мен идеята за децата винаги е била сериозна. Човек трябва да създава деца, когато е убеден в отговорността, която поема.
И до ден днешен не съжалявам, че не съм родила като самотна майка на 25-35г., както направи моя приятелка, защото й "тиктакал биологичния часовник".
Много неща съм премислила, и все още премислям. За мен успеха да имам дете не е самоцел. И ако в крайна сметка не стане, ще приема нещата с осмисляне, а не като трагедия.
Всеки сам си прави пътя в живота. 

Разбирам принципите ти. Праволинеен човек си. Обяснението, според мен, е че понякога рискуваш да нямаш нещо за сметка на да имаш друго нещо. Въпрос на приоритети. Идеално би било да имаш всичко, но в случая е трябвало да имаш предвид и времето, като определящ фактор. Това, че има изключения, не значи че и ти ще си непременно изключение. Трябвало е да предвидиш статистиката.

И, все пак, не е невъзможно да се сбъдне желанието ти, с помощта на медицината, тъй-като сме чели и за 60-годишни майки.
Аз в твоята ситуация, бих се възползвала от това, че живея в чужбина. САЩ са на светлинни години развитие, особено що се касае до изкуствено създадени бебета. Аз мисля, че не ти трябва психологична подкрепа, тъй-като отдавна си си подредила нещата в главата, начертала си си някакъв план, който ще следваш, имаш необходимите ресурси, остава само да имаш късмет.
Тази част на хороскопите ви, разучавала ли си я? Юпитер и Сатурн какво казват по темата?

И, само като идея, ако можеш да си избереш донор - избери си го. И моментите на интервенциите също си ги избирай.

Здравейте,
Живея в САЩ и съм на 29 години. Борим се с безплодие от 5 години. Имах 2 Ин-витро процедури, едната беше напълно неуспешна, а другата свърши с извънматочна бременност и, съответно, предизвикан аборт. И при мен, като при Multimedia, имаше лоша спермограма, така че бяхме с ИКСИ. Вадеха ми по 14-15 яйцеклетки на процедура и от тях първият път се развиваше само 1, а вторият - нито една не изкара да стане ембрион. И в двата случая казаха, че не знаят защо така се е получило. С поликистозни яйчници съм, но всичките ми изследвания бяха добри (качеството на яйцеклетките ми се води "отлично"). При първиото ин-витро бях на 27, при второто - на 28, така че не е и от възраст или нещо такова.
Все едно, след втората провалена процедура, решихме че няма смисъл да минаваме през това повече емоционално и финансово, предвид че от цялото нещо излиза само по 1 болнав ембрион на-много, който дори не може да изкара до след 8 клетки.
Докторите ни предложиха донорска сперма или яйцеклетки, но аз не вярвам в това - за мен трябва да си абсолютно сигурен, че проблемът е или само в едното, или само в другото, иначе ще стане същото, каквото преди. Именно затова съм по-склонна за донорски ембрион. И за тези, които са противници на идеята, ето моите аргументи ЗА осиновяването на емвриони:
1. Почти всички агенции, които го предлагат, предлагат и "матчинг" - т.е. избираш си ембрион по редица показатели, включително външни черти на родителите и тяхното образование, характеристики и т.н. Също така са проверени за наследствени болести и дори можеш да си избираш пол!
2. Чакането е много много по-малко от това, при физическо осиновяване. Оикновено се говори за период от 3 месеца до година, в зависимост от скоростта на обработка на документи и извършените изследвания.
3. Сам си износваш бебето, което е несравнимо и като изживпване и като връзка. И после, реално поемаш грижа за детето от първият му ден. Можеш да го кърмиш или най-малкото да следиш с какво се храни. За сравнение, децата от домове рядко се осиновяват преди да навършат 6 месеца, а тези 6 месеца понякога нанасят непоправими щети.
4. Тъй като физически раждаш дете, което прилича на теб и мъжа ти, а имената ви са посочени в акта за раждане, повечето хора дори няма да разберат, че е осиновено. Избягва се процесът да се обясняваш на всички по темата и, още по-лошо, да се задават неудобни въпроси на детето от непознати или други деца (което за мен винаги е бил един от най-ужасяващите моменти в случай на осиновяване).
5. Като цяло излиза по-евтино - едно осиновяване на новородено бебе в САЩ е над $15К, Ин витро процедурата е поне $12К. За осиновяване на ембрион, цялата процедура е около $8К (което пак е скъпо, но осиновяването на дете от България В МОМЕНТА за чужденци, каквито ние се водим, е двойно повече, а и изобщо нямаме право на дете под 1 година)

Та така, ние поемаме по този път. Получихме първата партида документи и сега имаме една камара изследвания и други задачи. Ще видим как ще се развие.

Аз за първи път чувам за подобно нещо - "осиновяване" на ембрион. Това е някаква нова американска мода сигурно...

В Америка (изглежда) такъв е термина - осиновяване (когато е изцяло донорски). Нямам нищо общо с Америка, но съм го чувала от различни момичета в старите теми за инвитро/икси. Нямам против как ще наричат процедурата, ако ще и осиновител да ме пишат по документи - стига да имам здраво износено и родено дете на финала.

Да, в САЩ се нарича точно така, защото се използват готови ембриони, останали от други двойки, и дарени от тях.
В България даряването на готови ембриони е забрането, така че трябва да си "направиш" ембрион от дарителски материал.
В България всички останали в излишък инвитро ембриони от други двойки, за съжаление се унищожават.
А колко по-добре би било да се използват и развият до родени бебчета, каквато опция има в САЩ!
Благодарение именно на донорския ембрион, сега до мен спи най-прекрасното същество на света за една майка - детето й!

В Русия е разрешено дарението (по-скоро продажбата) на ембриони. И всяка клиника за ЕКО ти предлага да направиш такова дарение. Законовите изисквания са жената да е под 35 и вече да има поне едно здраво дете. Ама го предлагаха и на мен, макар че далеч съм над 35 и деца нямам, значи, има начин законът да бъде заобиколен.
Аз бих дарила ембрион, и мъжът ми, който изначално беше против, сега би се съгласил. Когато преминаваш през няколко неуспешни опита за забременяване, започваш повече да съчувстваш. На мен би ми била много приятна мисълта, че някъде има мое дете, дори ако не аз съм го родила и растила.

В Русия ли сте правили ин витро?

Да, в Москва.

Би ли споделила впечатленията си. Може и на лично, ако не ти се пише тук. Не е популярна дестинация за ин витро тук, няма посредници, а успеваемоста им май е добра, а цените прилични.