Паническо разстройство - 28

Как се справяте с лошите мисли?
Имам страх от порязвания и разни такива. Днес пътувам с метрото и постоянно си мисля как като се бръсна със самобръсначка и се порязвам и от там ми става лошо. Отклонявам си уж мисълта и пак седи и не мърда от главата ми. И то все като тръгвам сама нанякъде. Много гадно:((

Купи си епилатор или върви на козметик-представяй си такива варианти.В козменичният салон е доста приятно и релаксиращо

Имам си, но използвам самобръсначката по често. ))
Хах, мен ме тресна отдеве паниката, сега депресията. Аман:)))

Ирри, добре дошла! Горе главата, ще се оправиш!  
Да бе Нели, когато нещо те притеснява търси варианти да не го правиш... Това поне твоето можеш много лесно да го разрешиш. Ад не позволяват на лошите мисли да взимат превес. Ако ги заподозря, гледам да ги изхвърля веднага.

Ще се оправим ние, там под, нали знаете къде

И на мен ми е ужасно. Физически симптоми от всякъде. Ужасна депресия - ненужна съм, приятелят ми ще ме остави (мое внушение пак), в работата всичко наопаки.
Тая жега не е на добре. Замениха ми Стимулотона със Золофт и по 1/2 лорапам.
Обаче на интервюто за работа ги разбих - железна, уверена, с чувство за хумор. Май това ме скапа и ме изтощи.

Крум, то и при мен така, спортувам и във фитнес и на групови занимания. Пия добавки (полезни), по планини ходя, ама ...

С едни АД не можеше да се пие аспирин, друго май не пречи.

Джери, золофта е добър АД. Аз лично съм доволна. На каква доза си?
Браво за инервюто, кога ще разбереш дали си одобрена?
При вас жеги, тук пък се скапа, 20тина градуса и много дъжд, мра4но е..... То и това не е за предпочитане...

Джери,
Защо ти смениха Сертралина със Золофт, обясниха ли?
Стимулотона и Золофта са едно и също, само, че Стимулотона  е производство на EGIS, а Золфта е производство на PFIZER.
Но и при двата активното вещество е сертралин.

Дарси, ужас жега, в неделя 40 ще стане. Вися до цял ден до вентилатора.
То пък и мрачно, дъждовно време една депресия ни наляга.
Не ме щяха, щото работата ми била под нивото Насочиха ме към мениджърска позиция, за която още приемат документи.

Лирена, знам ли, може пък единият да е по-пречистен. Много бях в час, като ми говори лекарката. Но ще я питам.

Айде да си ходя на йогата

Джери, сигурно е така. Един вид Золофта си е оригинал, а Стимулотона е генерик ( абе, нещо като Ривотрила и Клонарекса )
Оригинал, генерик, няма значение, важното е да ни помагат

Джери и аз съм така. Все лоши мисли, гадни симптоми и понякога една депресия. Все си мисля докато се бръсна, че се порязвам и какво ли не.....и от там ми призлява. Времето е топло, но е прекрасно за хубави емоции. 

Джери, защо се отказваш от старата работа?

Джери, аз съм със залофт (3т. +2 флунаксол+1/2 клоранекс) и веднага ми подейства. Още с по -ниската доза се почувствах добре. Дано и при теб е така.

Здравейте
Тези жеги ме убиват Всичко е ок, докато не се сетя, че трябва да се прибера, обмислям варианта са се пренеса на работа да живея
Мислех си да започна отново деанксита, но не искам, защото не знам за вас, но аз лично от него получавам запек и е много мъчително и това.

Здравейте, изчетох цялата тема и всички симптоми и опита с лекарствата са ми до болка познати. Искам да споделя с вас и моите преживявания. Аз съм на 36г. и по стечение на обстоятелствата сама отглеждам дъщеря си. Винаги съм била много емоционална и чувствителна, още в ученическите и студентските си години съм имала периоди на ПА, но някакси са преминавали от самосебе си. Помагало ми е това, че бях много социална и за секунда не оставах сама. Имала съм моменти когато ми е било наистина зле от емоционално иьтощение, но не съм се стряскала или пък фиксирала върху това. През 2014 г. след тежка раздяла с бащата на дъщеря ми и хиляди обвинения от страна на роднините ми , от сорта на "Ето видя ли какво стана, ние те предупредихме, че този не е за тебе или то се очакваше, че ще се разделите и т.н." , аз останах сама  и се затворих в себе си. Не успях да преживея този личен провал. Това се отразяваше на всички сфери в живота ми. Рязко всичко тръгна наопаки. Започнах да вдигам температура 37,2 през целия ден, а вечер след 19 ч. спадаше. И като се започна едно мерене на температурата, едно четене из форумите и ходене по какви ли не доктори и изследвания. Правила съм си накрая даже и изследвания в центъра по вирусология за вируси, на които ми е трудно да произнеса името им 😰. От ехографии, снимки и скенери мислех, че нощем може и да светна като крушка 😁. Всички изследвания показваха, че съм здрава!  Аз обаче упорито търсех причина за тази температура и бях сигурна, че съм болна от тежка болест, която докторите не могат да открият. Мислех си, че умирам и никой не може да ми помогне, за това изпаднах в едно много безпомощно състояние. Постоянно се влачех навсякъде с термометъра, през половин час я мерех. Тази постоянна тревога ми докара безсъние, спях само 2-3 часа на денонощие, което много влоши състоянието ми. Започнаха ПА, а от там едно постоянно изтощение, сърцебиене, пролошаване, световъртеж, гадене, прималяване, недпокойство и т.н. всички екстри! Плачех по цял ден и нощ, не исках да виждам никой. Напуснах работа. Тогава моята лична лекарка,която се беше видяла в чудо с мене, ми написа направление за психиатър. В първия момент като чух "психиатър", все едно някой ми удари шамар, защото нито за миг не ми е минавало през акъла, че проблемът може да е на психична основа, а и никой от хилядите доктори не каза, че може и да е от това.Спомням си, че си казах тогава "Боже, до къде се докарах!" Няколко дни даже отричах пред себе си, че имам нужда от психиатър. Състоянието ми обаче от ден на ден ставаше по-зле и това може беше последната надежда. Отидох и ми изписа Есцитил + Ривотрил. Привикването към АД беше тежко и продължително, даже се наложи през този период да включим и флунаксол. Действието на АД усетих чак на втория месец, а през това време нямам думи да ви опиша каква 24-часова агония беше. Тези месеци ги прекарах в леглото. След 7 месеца се чувствах толкова добре, както никога до сега. Все едно за първи път на 33г. усетих живота и погледнах на него от друг ъгъл. Спокойна, уверена и ентусиазирана, все едно до този момент не съм живяла. Погледнах живота не през призмата на ПА и с постоянното съобразяване и страх , че ако отида някъде може да ми стане лошо и т.н. целия филм ви е ясен. Всъщност колкото и да се възхищавах на физическото и психическото си благоразположение, то всъщност е нормалното състояние на повечето хора, но за човек, който отдавна или почти никога не го е изживявал, си е живо чудо. Всичко потръгна добре и много хубава работа си намерих до момента, в който майка ми почина миналата година. Това е един от най-тежките ми периоди в живота. Отдадох се само на работа, работа и работа до изтощение, за да нямам и една свободна минута да мисля, защото усещах че се връщат стари симптоми. Започнах да се задушавам, топка заставаше на гърлото ми и аз дишах като риба на сухо. Много ме подтискаше това чувство и то много бавно и неусетно, колкото и да си мислех, че съм се справила, пак ми докара ПА. Сега съм горе -долу в същото състояние от преди три години, но в по -лека версия. Иначе всички гореспоменати симптоми са на лице. Нямам никаква енергия и ме обзе една досадна апатия към всичко. Не мога да изпия и една бира, защото на другия ден е страшен ад. Какво стана незнам. Пробвах с Деанксит и всякакви хр.добавки, но нищо. Дерзая и търся в себе си проблем или грешен модел на мислене,за да не се повтаря всичко отново и отново. Извинете ме за дългия пост и ви благодаря, че го изчетохте. Дано не съм ви натоварила.
Хубав ден!💖

евчето, не се мъчи. Иди да ти изпишат пак АД и пак ще се почувстваш добре. Такиви сме, чувствителни и всеки голям стрес ни съсипва и отключва отново ПР. Просто си прегряла ... Успех