Боряна, аз си признавам, че ревнувам. В събота и неделя като не ги видя и почвам да ревнувам, че не е делничен ден. Когато малката е на градина, нямам търпение да си дойде. Все им казвам, че може да си поостане вкъщи, да си почине, да не е в контакт с болни, да не ходи в лошото време. В същото време много добре осъзнавам необходимостта от посещение на градина заради социализация, приучване към самообслужване и подготовка за училище. Децата, които не са ходили на градина по-трудно се адаптират в 1 клас. Ама си ревнувам, какво да правя?! В последната седмица пак си беше у дома, заради кашлица. Да, ама аз на работа по заместване и направо съжалявах, че съм обещала това заместване, а не съм у дома да си я гледам. Майка й си взе отпуск и си я гледа. Тя горе долу седмица е на градина, две у дома. Ми тя с мен проходи, с мен проговори, с мен свикна без памперс и въобще ми изпълва живота. Как да не ревнувам?! Хубавото е, че от 1 юни почва ваканцията. Ще си я изкараме заедно с нея и баткото.
Патологична привързаност и изземване на род. роля е при теб и се надявам децата ти скоро да поотраснат и да си поемат ролите като се дистанцират малко от такова обсебващо присъствие. Потресе ме, честно.
Не че не разбирам любовта към внуците, но това запълване на целият ти живот с тях само е тревожно. Помисли над думите ми без да реагираш на сантимента.
