С какво ви дразнят свекървите- 81

Със съседката винаги мога да пия кафе. И като се видим, често си говорим за внуците. Не само аз, а всички, които имат внуци.   

Дори не си помислям да разбера как някой може да предпочете 'кафе със съседката' пред срещата с един малък човек, който тепърва открива света, за който всяка мравка, цвете, дъга и самолет в небето са повод за възторг, учудване и въпроси...
И с когото няма да бъдем дълго. Само още малко поне...

Аз също.  Цял ден съм с децата, понякога само с едното, но често и с двете. Изобщо не се и сещам за кафета и приятелки. Те са след 17 часа. Не съм се лишила от срещи, от театър, от разходка, в чужбина поне един път в годината. Имам достатъчно пари за всякакви глезотии. Но предпочитам децата -малки и големи, пред всичко останало. Просто те са моят свят, а и моето спасение. Не знам как щях да превъзмогна това, което ми се случи, ако не бях с тях.

По въпроса за открития разговор.Кой каквото ще да казва, но е едно да се говори  с дъщеря и съвсем друго със снаха.  Има някакви вътрешни бариери, продиктувани от притеснение дали ще бъдеш правилно разбран.

Подобно на Какво, аз също бих била много наранена, ако синовете ми ме считат за "тълпа", както и бих ги "насмела", ако те се отнасят неуважително към тъстовете им.  В тоя жесток и студен свят, ако не си близък с децата си и внуците си, то с кого?!
И от висотата на моите 60 и малко отгоре години, мога да ви уверя, че едно мислиш на млади години, а съвсем друго като стане човек на моята "преклонна" възраст. Та недейте да казвате прибързано какво ще правите като станете свекърви или тъщи. Мирогледът  и емоциите   много се променят.  Само преди 3-4  години мислех, че светът е мой. Като загубих родители, брат и сестра, съпруг за  кратко време, изведнъж осъзнах колко съм сама на този свят. Бих ли могла лесно  да се откажа или дистанцирам  от малкото близки хора, които ми останаха?! Не става въпрос да  им се виси на шиите или  да те дундуркат, а да имаш усещането, че на някой му пука за теб. Най-вече , че за теб  им пука на собствените ти деца. Това може да важи и за вашите родители, за вашите свекъри.  Та затова малко спрете, замислете се, вгледайте се в тези, които ви обичат и защо искат да са близо до вас.
Нямам намерение да споря, каквото и да напишете във връзка с това, което казах току що.  

Майка ми е разведена, загуби баща си, после и майка си, а след като с ММ поживяхме с нея известно време и ние се изнесохме. Та тя е сама без да живеем в един двор. Вече не сме и в един квартал. Сигурна съм, че понякога се чувства самотна. Аз се чувам с нея всеки ден, пишем си всяка вечер по скайпа и я виждам поне веднъж седмично. Смея да твърдя, че имаме много здрава връзка и общуваме много по-пълноценно от повечето деца-родители. Има предавания, които гледаме заедно и си ги обсъждаме по скайпа.

Но тя не се е вкопчила така в мен. Не ме притиска за нищо - нито кога и по колко ще се виждаме, нито колко да си говорим. Тя иска да ме чува, колкото да е спокойна, че всичко е наред и може и за 2 мин да се чуем, ако съм заета. Преди да се видим се уговаряме така, че на всеки да е удобно. Имам ключове за старото ми вкъщи, но никога не бих си позволила просто да нахлуя без да я предупредя поне няколко часа предварително и да я попитам може ли. Може да спи, може да не й е удобно, може да иска да излезе. Същото важи и за мен. Когато двама души се уважават и обичат, могат хем да са много близки, хем да не си причиняват излишни неудобства.

Дано някой може да даде акъл. 

1:48 а аз не мога да заспя. Много грозен скандал със свекъра /силно казано нямаме брак със сина му/.
Да започна отдалеч.
В далечната 2000г. с моя мъж се запознахме по интернет. Бурна връзка. Но заживяхме заедно веднага. Той беше в друг град не в родния си, аз също. Каза ми, че не иска връзка от разстояние и аз отидох при него.
Дойде момента в когато напуснахме града в който работеше и се преместехме в родния му град. И аз се запознах със СВЕКЪРА. Мъж за който всички жени са боклуци, магарици и нямат думата за нищо. Разведен със свекървата /лека й пръст на жената страхотен човек/ от 20г. промил мозъка на сина си до толкова, че не беше говорил с майка си от години, докато не се появих аз.
От тогава минаха 17г. имам вече 2 деца второто на 4 месеца но той не спира да върти интриги. Последната стана заради жената, която ми помага в къщи. Със собствен бизнес сме и няма как да оставя мъжа сам да се справя и дори и сега с малката в колата и пътуваме по работа. Та девойката, която ми чисти не влиза в неговата стая. По две причини: 1-во още в началото той каза, че не иска да му я пипаме ще се оправя сам и 2-ро девойката се страхува да не я набеди, че му е взела нещо. Днес е мрънкал на мъжа ми защо не му се чисти стаята. Обясних причините на мъжа си както и обидите към мен - Боклук, за нищо не ставаш, карнобатска циганка - псувните, заплахите за удар и т.н Отказах категорично да му вляза в стаята.
Мъжа дига ръце и казва Такъв е какво да го направя. Не му обръщай внимание.
Слизам долу до хола да си взема за ядене и Свекъра ме лепва с въпроса какво ми е направил, че постоянно го ям и не го оставям на мира? Каза ми , да внимавам в картинката да не направи така, че да му се моля да си видя децата. Потвърди, че съм боклук и че ако до 5 дни не ме види АЗ да му изчистя стаята щял да действа.
Полудявам хора не ми стига останалия стрес ами  и това животно. От три дни и кърмата ми намаля днес вече окончателно нищо... Някой сблъсквал ли се е с такова същество и как или може ли да влезе в час ???

П.П Да уточня издържа ме го ние не той нас. Преди три месеца заради ПТП негово платихме 4-и цифрена сума като обещетение и по адвокати. Сметки не плаща, ядене не купува цигари след 20-то число му взимаме ние.

Решението е да не живеете заедно,  за да не трябва да го търпиш.

Построихме си къщата 2009 г. няма да обяснявам перипетии, но с промиване на мозъка и как " да не стане така аз да му взема къщата" мъжа ми я писа на него. 4-ри години ни извиваше ръцете, че ще я продаде, че ще ни изгони еле вече я върна на мъжа с покупко-продажба, но с условие да живее в нея пожизнено.
Няма да се изнесе защото неможе да се оправи пенсия 350лв квартира ли да плаща ток ли цигари ли храна ли? Хванал се е за мъжа и толкова.

Аз никога не бих търпяла такова отношение дори за миг! Още първия ден, когато видя, че така се отнася дъртия с мен, бих заявила категорично на мъжа ми,  че контакт с него(баща му) не искам! Ама като си се хванала на хорото,...

Да ти имам мъжа..
То чужд човек да ме псува и заплашва,ще очаквам закрила и защита от мъжа си,кво остава да съм принудена да търпя такова ежедневие...
Аз бих подала жалба в полицията за психически тормоз,щом сте обвързани с такъв жилищен казус.
Бих го дебнала и му записвала с аудиото на тела,всяка обида,заплаха и изцепка.
Бих го провокирала тънко,докато не почне да сипе обидите и заплахите си по децата.
После агнеция закрила детето,полиция,съд,рев и жертва до откат.
По тая струна бих играла,щом мъжа е с тъп и промит мозък и така се е нахендрил на пачи яйца..

Както и друг път се случва в тази тема, големият проблем на WomanitKa не е със свекъра, а с мъжа й. Ситуацията не е трябвало да се оставя да излиза от контрол още в началото на връзката им, или поне после когато е дошло време за къщата.

Сега вече WomanitKa е с 2 деца, в къща, която не е нейна, въпреки че живее 17 години семейно с този човек и общ бизнес, който я прави финансово зависима, плюс мъж, който няма желание да я защити - затова и свекърът й си позволява такова поведение. В това положение аз бих казала на мъжа си, че щом не иска да обръщам внимание на баща му, точно това и ще направя - спирам да го отразявам изобщо, не говоря с него, ако той ми говори или крещи се държа все едно не съществува. Ако положението ескалира във физическо насилие или заплахи към децата - викам полиция. Без да провокирам, без да влагам каквито и да е емоции към този човек, мъжът ми ако иска да се разправя с него, аз не бих си хабила нервите повече защото няма смисъл.

Много си се набутала и то сама. Още със съгласието да делите един покрив, особено като си го знаела какъв е. Нали знаеш поговорката - каквото сам си направиш... Никой не може да ти помогне. Този "човек" няма да се промени. Никога. Приеми го. Така че или се хващате с мъжа и се изнасяте вие, като плюете на къщата и парите, които сте вложили в нея в името на семейното спокойствие, или седиш, търпиш и мълчиш.

Аз бих последвала съвета на Какво? Ама дума по дума. Буквално.

Да напуснат, но мъжа и` дали ще тръгне с нея?

А като обяснява АбсурТ в други теми, че бракът защитава жената - половината форум ѝ скача
Ако бяха женени и след покупко-продажбата, Womanitka, можеше да вземе нещата в свои ръце, да поиска развод и подялба на къщата и току-виж тогава дъртия се светнал, че не може да си развява байрака.
Сега ни напред, ни назад.

Принципно си права, но тя като не е имала достатъчно акъл и чувство за самосъхранение да се защити сама още отначало, а се е навила на това положение, въпреки че е виждала отношението и епитетите към нея, направо пък щеше яко да я защити брака. Особено с мъж мунчо дето само свива рамене и дежурният му отговор е "какво да го направя, той си е такъв". Това пък като го прочетох ми се прииска да съм там и да му отпоря един як шамар на тоя "мъж". Простака дето му се води баща ще вдига ръка на жена му пред децата и ще я заплашва, че няма да ги види, ще я третира като уличница и най-долна слугиня, а оня ще мълчи като... няма да казвам какво, че е нецензурно.

Хай, ти искаш да отпориш един на свекъра, а аз да сритам в топките нейния мизерник.  
Ама то какъвто бащата, такъв и синът! Баща - тормозник, син - тормозник. Не ми обяснявайте, че е различно. Същото е, само дето е по-тих и префинен - не знае как, не може. Ай-ай, направо да го съжалиш горкия.
Не само по топките, ами по тъпата кратуна да го забиеш!