С какво ви дразнят свекървите- 81

Абсурт, искаш да кажеш, че за теб е ок да се пътуват някакви си там 200-300-400 км. за 15 минути пред родилно и после кой от къде е? Това е безумие. С моите родители нямаше драма, че не са идвали на изписването именно поради тази причина. След няколко дни, когато се почиваше вече, дойдоха и стояха повече време и се порадваха на внучката си.

М.Ч., остави изписването. Както и да протече, ще мине и замине. Ще се ядосваш ли, ще се радваш  ли, все ще забравиш подробностите. Само знай, че отглеждането на детето е отговорност на двамата с мъжа ти и колкото по-рано поставиш границите за ненамеса, толкова по-добре за самото дете, че и за вас. С какво ще се храни, облича, къпе, захранва и т.н. са неща, които Вие двамата трябва да решите. Ако не бъдеш твърда в позицията си, рискуваш да ти се качат на главата и да стане чудо. И това важи за двата чифта родители. Щом ще им е първо внуче, очаквай в началото голямо вайкане и раздаване на съвети на килограм. Виждаш как за едно изписване се изписаха толкова много коментари, та представи си за отглеждането на цяло едно бебе какво би било. Лека бременност и раждане.

ПП. Абсурт, аз проведох този разговор още в самото начало. Обясних как и защо не искам хора у дома. Бабите казаха ок, но и двете си бяха планували дълъг отпуск около термина ми. По думи на свекърва ми - ама как така няма да идвам да гледам бебе, та вие не знаете как. Аз пък родих два месеца по-рано и без да искам осуетих плановете им. За изписването както казах - свекървата присъства в болницата /работното й място/, моите родители не дойдоха. Дори и те сметнаха, че това е излишно пътуване. Даже се притесняваха ние да не се разсърдим. След разговор всичко си дойде на мястото.
Между другото културно ги поканих на смени като проходи внучето, ама тогава никой не се отзова.

Както винаги нищо не си разбрала. Никой не е казал изобщо да не идват, а къде да не идват. Разлика м/у двете правиш ли? Не е за първи път да ти е трудно да боравиш с елементарни думички. И на грешното си основание, може да си чакаш някой да пише по твоите фантасмагории. Продължавай

За разлика от теб, аз не изтривам нищо, което съм написала и стоя зад всяка дума.
Така че, можеш винаги да прочетеш и наистина да запомниш фактите в контекста на темата и поста, а не да интерпретираш, изваждайки ги и украсявайки ги фриволно.

Едно време свекървите бяха с привилегия. Взела си отпуска моята и ще помага за бебето.
" Ох, на баба сладурката, милото ми детенце"....и аз " пиклата" , скляпам и умирам от яд, че свекито ми обсебва детето.
След раждането на другите ми две деца ,не ми пукаше репликите на бабите....... ..Мама си е мама  
Сега и аз съм баба.Имам четири внучета и съм била на изписването им. Не сме " гостували", а съм подготвяла със съпруга ми и сватовете..... храна, балони, за посрещане на новороденото и майката.
Ако не сме желани .... все ми е едно, при другите ми деца и внуци сме желани.
Със съпруга ми имаме ( ту, ту ) добри финансови възможности и се стараем да помагаме на децата. и   и който не ни иска бихме уважили желанието им.

Защо говорим за фръцване? Има жена, излязла от болница, изнервена, депресирана, неуверена. Поне от нашите болници така се излиза. Няма нужда точно в този момент да се търсят уважение, зачитане към други, защото това е незачитане на нея самата. Това, че и ние сме родили някога си, не значи, че можем да влезем в обувките й сега - това е очевидно от написаното в темата. А ако тя си е фръцла по принцип - би трябвало това да е ясно вече отпреди, едва ли е станало с раждането.
Между другото, напълно нормално е и друго - жената да предпочита майка си в такива моменти. Аз отдавна загубих мама и в началото се привързах много към свекърва си, тя обаче тактично, но ясно ми показа, че е майка на дъщеря си и на сина си. И когато го усетих, много ме заболя, но сега съм й благодарна. Защото имам няколко познати и приятелки, които се хвалеха колко са близки със свекърва си, едната даже пред майка си демонстрира, че предпочита свекърва си след раждането, но след време, при появили се семейни проблеми, свекървите използваха онова, което беше споделяла снахата, срещу нея. Нормално е, струва ми се. Малко хора са наистина обективни.
А внучетата са внучета не само при изписването. Има време - ако някой наистина иска да им се радва, ще им се радва.

Ма ко, ей това е написала авторката в първия си пост:

".Може да е жестоко и егоистично,но искам ММ сам да ме вземе от болницата,а след 2-3 дни да заповядат и нашите и техните".

А ако ви искат, но в удобен за тях ден и час как биха стояли нещата? В смисъл такъв, че ако ви кажат - ок, елате, но след три дни, а не точно днес. Това как се тълкува?

Ще отида в удобния им ден и час ' мамо, ще ходим на  ххххх, ела да гледаш детето"... и отивам ( може и да не ми се ходи, ама отивам)

Аз пък не бих причинила на родителите си това - да идват да гледат детето тогава, когато не им се идва..........

А, защо мислиш, че те биха ти казали, че не им се идва?
Дали не си по- важна ти от нежеланието им да се ангажират?

Децата ми не знаят, че понякога ми натежава...

Определено биха и са ми казвали, кога не им се идва. Не мога да ги викам, че да излезем с мъжа ми, че са надалеч и не става, но по друг повод ги бях викала и ми отказаха. Драма няма, намерили сме начин да се оправим. Предпочитам да сме с открити отношения.


Ами не го намирам за нормално. Моята майка може спокойно да ми каже - уморена съм, не ми се пътува.

Всяка майка може спокойно да го каже, може и да откаже, просто в много случаи, още от детството ви, по- важните сте вие.

....
Така е и затова се стараем да им помагаме.  ,ако имат желание.