Erkan Petekkaya&Ayça Varlıer&Özcan Deniz&Hatice Şendil~Истанбулска Невеста~171

При нас валя  , трещя . Сега е студено... А аз , умницата  , смених днес зимни с летни дрехи. Смъквах ,  мъкнах , прибирах и развалих времето.... че и каталясах като бонус

                             Та, връщам се десет години назад. Аз съм щастлив млад човек, влюбен до полуда в своето момиче, с което градим заедно мечтите си за съвместен живот, изпълнен с щастие. Летя на крилете на любовта, защото зная, че е взаимна. Моето момиче е всичко за мен – прекрасен човек, за когото съм готов на всичко. Зная прекрасно колко труден човек е майка ми, затова купувам къщата, която моята любима хареса. Тя е във възторг от жеста ми. Насрочваме и дата за сватбата. Очакваме радостното събитие с нетърпение и аз ще се справя с нежеланието на майка ми да я приеме. Давам си сметка, че така както на мен самия забрани да се срещам с моята обич и ми нареди да я оставя, така и на нея вероятно ще каже тежки думи, от които много, много ще боли. Обичам и майка си и естествено съм предан син, който е готов на всичко за нея, но зная, че и тя ме обича и рано или късно ще се примири с избора ми, а дотогава любимата ми няма да е принудена да понася нападките на майка ми, живеейки с нея под един покрив.
                      Всичко е прекрасно. Но в един мрачен ден, Бегюм не отговори на обаждането ми. Разтревожен, отидох до дома ни. От нейните вещи не беше останало почти нищо. Отидох и в нейния дом. и там не научих нещо повече за нея. Полудях от притеснение. Търсех я навсякъде. Никой не знаеше нищо – нито колегите и, нито познатите, нито приятелите. Опитах се да оставя съобщения в социалните мрежи- оказа се, че е изтрила профила си навсякъде. Непрекъснато оставях съобщения и на изключения и телефонен номер с надеждата все някога да го включи и да ми се обади. Продължих да моля Пелин- най-добрата и приятелка за помощ – за информация, за съдействие. Пелин беше непреклонна и може би аз станах причина тя пък да се раздели с моя приятел.
                  Животът ми спря в този ден, когато загубих любимото момиче. Надеждата бавно и неумолимо ме напускаше. Всички мои приятели, познати – близки и далечни – всички се опитваха да ми помогнат, но резултата беше нулев. Взирах се във всяка жена, която виждах на улицата, в колите, в магазините. Търсех любимото лице, копнеех да чуя гласа и, да усетя нежното докосване, опияняващия аромат. Молех Бог да се смили и да ми върне моето съкровище, но молитвите ми останаха нечути. Започнах да ходя по барове и ресторанти. Опитвах се да заменя любимата с други жени, но от това страдах още повече. Нито една от всички тях, които съм имал не приличаше по нищо на моето прекрасно момиче. Питах се непрекъснато какво я накара да изчезне от живота ми – аз ли бях причината или може би майка ми я изплаши. Знаех, че майка ми има пръст във всичко това и затова се зарекох повече да не и позволявам да се бърка в живота ми, да обсебва желанията и мислите ми, но не можех да си представя какво би могла да направи или да каже на моето момиче. Още повече, че тя самата нищо никога не ми е споделяла за моята Султанка. Ами ако напразно я обвинявам?! Едва ли, сигурно се е намесила, но не всичко е неспасяемо. Та аз съм и син, винаги мога да поставя нещата по местата им и да предпазя любимата си от неприятности. Годините минаваха и надеждата все повече и повече се стопяваше, остана ми само болката. Болката от загубеното щастие. Болката от липсата на любов. Болката от раздялата. И разочарованието. Разочарованието от живота; от силата на любовта, която уж всичко побеждава; от загубеното доверие; от вярата в доброто……
                     Не ми остана нищо, в което да вярвам; нямах мечти; нямах любима. Остана ми работата и аз се хванах за нея като удавник за сламка. Работех без да жаля силите си и разширявах фирмата. А вечер разпусках в шумни компании и сменях жените като носни кърпички. Бях заключил сърцето си и не се доверявах на никого. Дори майка си не допусках до мислите си.
                 И точно тогава се случи чудото. Точно, когато бях загубил всякаква надежда да почувствам и преживея щастието, срещнах Нея- момичето с усмихнатите весели очи. Нейната игривост, нейния ласкав поглед, нейната човечност, скрита в дребния жест, който направи за съвсем непознат човек, ме привлякоха като магнит. Моментните чувства, които ме връхлетяха обаче, бързо се изпариха и аз отново влязох в релсите на безцветния си забързан ден. Съдбата обаче ми беше отредила друго. Още същата вечер отново срещнах моята приказна фея. Тя предизвика в мен забравени чувства и вълнения. И въпреки, че тази нова среща не премина по най романтичния и незабравим начин, пробуди сърето ми, заспало навярно, уморено от тревоги и несбъднати блянове по една безвъзвратно загубена любов. Бях готов на всичко за да накарам моята фея да ме погледне. Бях готов земята да обърна за да видя усмивката и, да почувствам гласа и. И отново Бог чу молитвите ми!
Повярвах в щастието отново. Животът и Съдбата ме дариха с най-очарователното и мило същество на този свят. Отново съм обичан. Отново обичам. Отново живея. Моята нежна любима ми дава всичко онова, от което наистина имам нужда – спокойствие, вяра, сила, много, много любов. Тя направи живота ми цветен, подари ми своята жизненост, накара ме да дишам с пълни гърди и да се радвам на живота. Накара ме да пея от щастие. Превърна в действителност още една мечта, която рисувах преди десет години и която също като останалите беше разбита на парчета – мечтата да стана баща. За нея, за моята малка приказна фея съм готов на всичко…..

                                Летейки на крилете на щастието поръчах златно колие за раждането на нашата рожба, но естествено не издържах и реших да го подаря още сега. Не сбърках. Очите и грейнаха, сърчицето и се разтупка от радост и признателност и аз се почувствах наистина най-щастливия човек на земята. И в този опияняващо божествен миг на споделена радост, сякаш видях призрак от миналото. Не беше честно, но излъгах любимата си и поисках да се уверя във видяното от мен. Изтичах притеснен до вратата и видях отдалечващо се такси. Възможно ли беше да е тя? А кой друг би могъл да бъде? Трескаво започнах да ровя отново в компютъра и да търся нещичко за нея в нет-пространството, но всичко си беше както преди. Нямаше и дума. Питах се дали не съм сгрешил, дали не изпадам в параноя от преживяното щастие. Дали не търся заплаха във всичко, което заобикаля любимата ми.
                             Още на следващия ден отправих въпроса си и към Акиф. И той не беше чувал нищо за Бегюм. Замислих се дали е възможно тази жена, която ме заряза насред пътя да се появи сега и да разруши крехкото щастие, което успявам да изградя за себе си и моята Сю. Не, не бих позволил това да се случи! Не бих позволил никой да нарани невинното създание, което ми отдаде своята безрезервна любов.
                           Дойде и денят на откриването на школата по музика – една сбъдната мечта за моята любима. Вярвам в нея и зная, че ще превърне това местенце в оазис на щастието. Още повече, че първият и ученик носи името, което обожавам –Емир. За днешния ден искам най-доброто за нея. Искам да виждам радостните пламъчета във веселите и очи. Искам усмивката да не слиза от прекрасното лице. Искам да я виждам истински щастлива. И докато се опитвам да направя всичко за да се почувства още по-щастлива виждам Другата. Значи не е било призрак видението пред конака. Значи наистина е тук. Но какво по дяволите прави до жена ми. От къде се познават? Оооооо, това е нейно дело. Тя се е домогнала до нея. Тя е тук наистина за да разруши щастието ни. Върнала се е, когато е разбрала, че съм се оженил. И колко подло от нейна страна – не идва при мен, а при жена ми. Защо? За да я нарани. Нима бих допуснал това да се случи? Коя е тя и кой и дава право да наранява хората?! А може би наистина не е била добър човек и затова Съдбата ме е спасила от нея. Може и майка ми изобщо да няма вина, а дори и да има – Сю се справя, защо Бегюм да не може?! Отговора е пред очите ми – тя не е искала; не е искала, защото е мислила само за себе си и собственото си спокойствие. Кой знае, може би ме е напуснала за да не и се налага изобщо да се съобразява със семейството ми. В егоизма си ме е зачеркнала от живота си и е тръгнала да търси щастието си далеч от мен. Вероятно не е успяла да го намери и сега идва за да разруши и моето. Нима ще допусна това? Не! Не! за нищо на света не бих я допуснал да омърси дори с мислите и погледите си невинното същество, което вечер ме опиянява с диханието си, а денем със заразителния си смях. Още сутринта ще отида и ще и покажа, че не е желана тук, ще и покажа, че мястото и е далеч от моето щастие и далеч от жена ми. И трябва да съм категоричен и в никакъв случай да не и позволявам да се съмнява в думите ми. Тя трябва да разбере, че за мен вече НЕ съществува. Че за мен изобщо не са важни причините, които са я накарали да си тръгне, нито пък причините, които са я накарали да се върне. Та нали хората са казали „Ако искаш намираш начин, ако не искаш намираш причини“ бегюм за мен е затворена страница и това ще бъде нашата първа и последна среща!

Намерих  снимката и текста, който снощи ти промлях  главата.
Във Фейсбук  от  Ezoo  petekkaya.
Като влезеш там - най-първите снимки е постнал преди 5 минути. Това   са  4  снимки, които представляват  прощалното парти на Еркан, организирал го е с група актьори - колеги.  Виждам пак  приятеля му  Бахтияр,  Йозкан ,  Мурат Иълдъръм и другите колеги. Това са 4 снимки заедно,  после отдолу е  видеото с  ръкоплясканията  от последния 97-ми епизод оригинален,  после е снимката на  Йомер и  Алиш,  След нея отдолу е сбор от 5 снимки от "Кьошек", после един колаж от снимката му и зелена чаша с кафе.
Следващата снимка е с Еркан и  режисьора, след него петела кукуряка за добро утро.
Тук вече започва    снимката на Еркан с  черен костюм, бяла риза и черна вратовръзка и текста около снимката.  Изказването е по-дълго, но тук са го съскратили.
Това е то, което ми се иска да разбера какво казва.
Ако можеш да го  сложиш в  "преводач, макар, че няма да е точно, но по смисъл ще го разберем.
Много ти  благодаря.
Аз отивам в  старите теми.  Знаеш ли, толкова много са ги орязали и снимките и на Ети 80    видиадата  . Пише: Видеото е недостъпно.
Защо пък и снимките за изтрити, не знам.
Стигнала съм до 50-та тема и продължавам. Дано утре успея да ги изгледам останалите.

Имам още служебни ангажименти, след това трябва да си приготвям багажа...Гладна съм, а нямам време дори да вечерям....Може би Злати ако има възможност да ти помогне....
Само наминавам през темата, да си почивам от напрежението....