Любители на котки - Тема 114

Много ми става мило като чета как сте си взели котетата  

Моят Том беше спасен от един колега насред булевард с хвърчащи коли. Котето беше точно една шепичка.
Показах ви го на предната страница как се е боцнал в мивката - ами оказа се, че нощно време там спи   Сигурно му е горещо и си търси по-хладно местенце, по възможност на високо. Харесал си е мивката явно  

Смених му тоалетната с друга, от затворен тип с вратичка, защото много изхвърляше пясък навън. Дори го хванах един ден, че ей така се и заиграва   . Очаквах да има период на адаптация към новата "мебел", но ме изненада - ориентира се веднага и свикна от раз. Взех и нова "настилка", от тази, която се хвърля в тоалетната - благодаря на тази тема, откъдето научих за това   !

Топчо така и не свикна със затворена тоалетна, не пожела да ходи, даже не се и доближи до нея, а бяхме я оставили няколко дни за да я подуши и свикне, точно един ден изкарахме и му върнах старото съдче, изпишка се на плочките, а на чехлите на мм остави друго съкровище.

Аз съм разказвала и преди, но и ние спасихме нашата глезана. Гледали са я съседи, които заминали за чужбина и я оставили отпред, изкара една година на улицата, но дойде много студена зима. Всички останали се бяха покрили, а тя не знаеше какво да прави, две нощи се прибрахме и я виждахме на -10 градуса да стои  на открито и я прибрахме. По принцип не исках котка, ама вече са ми любимки и най-вече една.   Животът ни събра, както приятелят ми казва, ударихме шестица от тотото с нея.

Ох, Ния, направо се просълзих  Голям късмет е изкарала котката с вас 

Кирчо и Боги се криеха в дупки в снега при -20 и няколко градуса. Боги поне я взехме в първия много студен ден на януари, но Кирчо се "даде" цели 7 дни по-късно и то благодарение на взетия от клиниката капан за котки. Хубаво, че окото и хремата му се излекуваха без трайни последици, а не станаха хронични като при Наско.

ох, понякога ме е яд, че към стигнала момента на насищане на количеството на домашните любимци у дома
все има някое за прибиране
последните две котета на котката от работата са раздадени, ама тя ражда редовно, а вече сме обзавели всички познати и колеги с по едно две
дано този път успея да я изловя и кастрирам, че .....

ама като ни гледам тук и чета, всички са влюбчиви и спасители по душа

Да, с такива едни огромни сърца! Затова толкова я обичам тази тема.

Еха, много мили истории! С удоволствие ги прочетох!  

За Стейси съм писала - беше едно кльощаво коте с големи очи, което се появи отнякъде пред блока ни. Два дни я мислих и кроих планове, че ще я взимам. В деня, в който слязох да я търся, я открих заключена във фризьорския салон близо да блока - мяука настойчиво и скача по вратата. Шмугнала се вътре, жената не е разбрала и заключила. Беше неделя и се почна едно писане на смс и звънене да предупредя фризьорката.
Това беше последното ѝ приключение навън

Няма как на човек да не му стане мило като чета колко невинни душички за спасени от улицата  

С нашата Кити се запознахме след като се преместихме в друг град и тя се появяваше от време на време в нашия двор. Цял живот съм си мечтала за коте, но родителите ми бяха против /да ги видите сега как като са на гости баща ми спи с котката  / та след месеци на опознаване Кити взе да идва при мен, бях безработна и по цял ден бях вкъщи та я пусках за малко вътре да и се радвам докато се прибере ММ, че и той не беше любител на котките. После и той свикна и я изкарвахме само вечер, роди и 2 прекрасни котета вкъщи, които подарихме. До една вечер когато се прибрахме след тридневно отсъствие и заварихме дворният питбул на брата на ММ целия издран, новородените бебета на Кити бяха мъртви а самата тя беше почти разкъсана. От него ден нататък след мъки и няколко операции Кити стана домашно коте. През прозореца се гледат с питбула, който пък е в немилост от наша страна.  

Толкова го обикнахме това животинче, че често се питаме как сме живели толкова време без нея. 

Нашата Ая я прибрахме вече голяма от улицата. Идваше всеки ден пред входа ни и всичките съседи я хранехме. Някой я беше изхвърлил (после установихме, че  е със заболяване) или беше избягала. Една сутрин беше влязла във входа и лежеше на черджето пред врата на нашия апартамент. Като отворих вратата тя се шмугна вътре и се качи на леглото на детето и започна да се лиже. Тогава я изнесох навън, защото не исках още котка (имаме една при майка ми). Съпротивлявах се около седмица, но накрая в един дъждовен ден не издържах да я гледам мокра и зъзнеща на улицата и я прибрах в къщи - така 2 години вече, надявам се и за дълго време още. Не съжалявам нито за миг, че я прибрах, защото тя е най-милата и гальовна котка, която съм имала до сега.

Много е мило как всяко коте си има история

Нашия Морис не сме го спасили, но също има сантиментален спомен покрай вземането му.

Аз цял живот исках животинче. Но с брат ми сме имали доста алергии към какво ли не, и родителите ни са избягвали да имаме домашен любимец. Пък и често сме боледували, та сме им били немалка грижа - само животно им е липсвало у дома.

Обаче... станах студентка и отидох в Америка на бригада - типично. Майка ми го изживя доста мъчно, беше й тъжно и страшно, че съм толкова далеч.

Когато се върнах от бригада, няма и една седмица да е минало, майка ми се пръкна на връщане от работа с някаква кутия. Остави я в коридора, а аз не обърнах много внимание, защото ми заприлича на куфар за инструменти. След това изчезна. Бре тук майка, там майка - няма я. Връща се след 15 минути с три торби, влиза в кухнята, и почва да вади. Купички, пликове...

Изтърчавам аз бързо в коридора, където седи "кутията за инструменти", обръщам я, и гледам - решетка от едната страна. Зад решетката - нещо завряно в едно одеяло ме гледа с две очи и кротува. Ще си изпочупя пръстите да я отворя тая решетка! Бъркам, вадя онуй с очите, и гледам - котак! Ама не просто котак, ами една шепа котак. Бял, пухен... Кротувал си той там в кутията и си спал на одеялото 15 минути, а аз съм мислела, че това е куфар за инструменти.

Оказа се, че един наш роднина, който има разкошна персийка, я е чифтосал с друг персиец. Родили са се три котенца - едно сиво, едно млечнокафяво, и едно бяло. Бялото било най-едро от котилото, най-палаво, и най-лакомо. Първите две били дадени вече, а бялото било обещано. Мама обаче много жално се примолила да излъжат нещо, и така се разбрали да го вземе тя. Нали сме роднини...

И ей тъй се сдобихме с Морис. Името му си дойде с него самия. Има една книга "Изумителният Морис и неговите образовани играчи" - от Тери Пратчет. В нея един от главните герои е говорещ пакостлив котарак. В училище играехме пиеса по книгата, и този изумителен Морис ми беше влязъл под кожата. Като видях бялото, си рекох - това е моят личен Морис!

Сега, две години и половина по-късно, Морис вече смени квартирата и живее (по-точно ЦАРУВА) щастливо с мен и приятеля ми. Защото е по-лесно да заживееш с мъж, ако имаш още един мъж (котарак) за гледане

Здравейте,прекрасни котешки мами 
Много интересна темичка,как не съм я открила по-рано

Имам една прекрасна персийка,която на 02.08.17г. ще навърши 1 годинка
Вече два пъти се разгонва и знам,че трябва да я кастрирам възможно най-бързо,но знам че много ще страдам след операцията и само отлагам 
Още повече ме е страх,защото преди доста години имах друга персийка,която почина докато доктора и правеше операция. В следствие на хапчета против разгонване /до тогава НИКОЙ не ни беше казал,че са опасни/  цялата й матка беше се напълнила с кръв и доктора каза,че веднага трябва да я изчисти,но не дава надежди,че ще издържи операцията. Котето се събуди,но след няколко часа почина. Не знаех на кой свят се намирам,плаках ден и нощ...
Знам,че кастрацията е неизбежна,но трябва да събера малко кураж още..

Прочетох няколко темички назад и видях,че някой са доволни от така наречения "фурминатор" за котки.
Не искам да я постригвам до кожа,а тук го правят само така. Мисля,че това е добър вариант.
Чуденката ми е за голяма или за малка котка да взема?
Ето тук го видях най-изгоден,като навсякъде е един и същ.
http://www.zooplus.bg/shop/kotki/koteshki_toaletni_poddrujka/che … dQCFQvgGQodrUUItg
Може ли мнения?
Благодаря

здравей и на теб
а защо ще страдаш след като я кастрират
моите две момиченца се възстановиха за по-малко от 24 часа
даже последните 12 часа все едно нищо им нямаше

possessed Понеже не искам да я виждам да страда,все пак това е операция 

Упойката е гадна, като чистихме зъбен камък на Маца, след това до другия ден беше жалка гледка. На другия ден, тичат и само трябва да се пазят.