Пролетно слънце грее, СЕПТЕМВРИЙЧЕ ден след ден лудее! тема №11

Нашата е на принципа - преди лятото се спира, есента започваме пак с вит. Д. Дано и други момичета се включат. Май всеки лекар си е решил различно.
За прясното мляко съм абсолютно сигурна, че до 2 год. го забрани, ама да не би да е и до повече...не знам.

Май различните педиатри казват различни неща. Нашата казва за деца, които нямат открити алергии, прясното мляко и меда може след 1 годинка. Аз прясно мляко давам от доста време, но не така да го пие, а го слагам в нещо - десерти например. Мед слагам в чая. Естествено като количество гледам да е съвсем малко. Кивито от плодовете се даваше най-късно мисля.
Юна, и на мен ми звучи като име на шарка, вече не знам. Тя каза, че е вирус, но то и шарката си е вирус май.
Обаче странното е, че при този, като избият петната, детето вече не било заразно. Заразно било преди това, което е лошо, защото преди това е само една температура симптомът, а понякога можело и да няма температура. А понякога даже можело да няма никакви симптоми и някой да е преносител на вируса, без да знае.

да, всеки педиатър със собствено мнение. Ама там е работата, че и аз си имам такова, ии ))

И понеже ние педиатър си нямаме, т.е. ЛЛ си нямаме - кажете ми сега за 2 г.

- направление за нещо взема ли се
- изследвания някакви правят ли се
- имунизации има ли някакви?

Ето какво пише за розеолата. Карали я 90% от децата, така че явно не е страшно.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Розеола_инфантум

"Заболяването започва с внезапно повишаване на температурата до 39 – 40°C., понякога съпътствано от температурен гърч.
Температурата се задържа висока около три дни, като през цялото време общото състояние на детето е добро. Обикновено на третия ден със спадане на температурата се появява несърбящ, макуло-папулозен обрив по кожата, локализиран предимно по тялото и по-рядко по крайниците и лицето. Обривът се задържа три-четири дни, след което преминава спонтанно и настъпва оздавяване. След преболедуване се създава имунитет."

По въпроса с тръшкащите се и непослушни деца исках да добавя още нещо, но все не ми оставаше време.
Много се извинявам, ако ставам досадна.

Сигурно в 99% от случаите (говоря наисуст, разбира се), причината за проблемите в неразбирателството между майката и детето е това, че майката очаква от детето поведение, което изобщо не е присъщо за неговата възраст и незрялост.
А това пък е така, защото днешните родители са се откъснали от обкръжението на деца още от времето, по което самите те са били деца и после над две десетилетия са общували предимно с възрастни и съзнателни хора, с които (съгласете се) е далеч по-лесно да излезеш на глава А като се свикне на лесното, после трудното е много трудно.
В миналото семействата са имали по много деца, всички са се женили рано и по времето, в което най-големите деца в семейството вече имат собствени деца, най-малките са още бебета. Така в едно домакинство живеят хора от всички възрастови групи и всеки човек е имал в дома си поне няколко деца. Дали братя, сестри, племенници или собствени, връзката с детското поведение не е прекъсвана и бъдещите родители са имали доста добра представа какво могат и какво не могат да очакват от едно дете.

Сега често нямаме такава представа, много майки се учат от книги, но разнообразието на теории ги оставя често много объркани.

Ето на този пост попаднах днес във фейсбук. Жената е интелигентна, чела е много и видимо е останала много объркана от прочетеното, но както ще забележите, се опитва да си обясни поведението на детето си от гледна точка на възрастен - все едно има насреща си голям и разбиращ човек.


Аз също съм правила такива дивотии и то с малкото си дете, когато се предполага, че все пак трябва да съм наясно колко може едно бебе да разбере от обяснение и че се смее, защото е успяло да реализира контакт с  майката от типа действие - реплика и се наслаждава на успеха си.
Изобщо не се смее, защото ѝ поставя под въпрос авторитета, както тя си мисли.
Много често си обясняваме поведението на децата с мотиви, които биха били присъщи за възрастни или по-големи деца, а реалността е доста по-проста.
Истериите и тръшкането са просто израз на емоцията, която детето изпитва в момента. Някои хора са по-емоционални от други, знаете, че темпераментът е вроден. Децата, които не се тръшкат, са от по-спокоен тип, а не им е показано, че "такива не минават", както често майките им си мислят.

С други думи, никъде не бъркате.
Естествено, ако детето се изнервя, когато е гладно, уморено и не иска да ходи някъде, където майката го води и това прераства в тръшкане, не е лошо да му спестим мъките и да го прибираме преди видимо да се е изнервило или преди времето за обяд/вечеря.
Но си знайте, че недаването на играчки е съвсем нормално и не трябва да го принуждаваме да го прави. С времето ще се научи. На тази възраст си мислят, че всичко е тяхно и искат да се убедят, че всичко им е позволено. Ние трябва да им покажем как е в действителност и да бършем сълзите на разочарование, докато свикнат с идеята. Без да им се караме, че си показват емоцията или че въобще я изпитват.
"Много си ядосан/тъжен/каквото там, не ти е приятно, че не може... това и това, но ... еди какво си." Повтаряме като папагали и в един момент схващат.
Децата много лесно попиват правила, но трябва да са им набивани в главите от самото начало методично и последователно. После и да ги караш няма да ги нарушат.

Много често ги завлядяват емоции, които изобщо не могат да обяснят. Все пак е нормално, с този речник... не са поети
Виждали сте ситиуация, в която "не знаят за какво реват" и често им се казва, че ще получат два шамара, поне да знаят за какво. Просто емоцията е извън кръга на тези, с които до момента са се научили да се справят и нещата излизат извън крехкия им контрол. Нищо особено, но много майки се стресират от такива неща и си мислят, че задължително някак трябва да разрешат ситуацията и на всяка цена от тях зависи всичко да е наред. А то всичко не трябва да е наред, иначе детето как ще се научи да се справя с негативни емоции, ако никога не ги изпитва?
Удрянето също минава, когато се научат да говорят добре и ако получават добър модел за комуникация от другите деца.

Това е, свиркайте си Мислете си "детето се учи как да не му е толкова тъжно следващия път, когато му се случи същото", защото то буквално точно това става.



 

така си е - колкото повече растат, толкова по-зряла става нервната им система. Ъ.е. по-малко се тръшкат, и повече разбират. Ама до тогава - си пожелавам здрави нерви, щото ...

Жулиета, честит рожден ден на порасналото ти момченце! Да е жив и здрав и много да ви радва!

И моят юнак от днес вече е в отбора на двегодишните. Имахме скромно парти и се стягаме утре за ясла.

Атето и Жулиета, честит рожден ден на момченцата ви. Да са много здрави и щастливи. Честит рожден ден и на всички останали рожденици днес  

Атето, много са сладки твоите юнаци.  

И ние се стягаме за ясла и градина утре - за първи път им е и на двамата. Тъкмо оздравяха. Дано да не се разболеят още първата седмица.

Юна, както винаги постът ти е много полезен, даже го четох на ММ, че имахме един спор по едни такива теми. 

Честито на рождениците!Да са ви живи и здрави, много щастливи и лъчезарни.

Благодаря ви момичета!
Ateto, Честит рожден ден и на Емо! Пожелавам му много здраве и щастлив живот!
Много са сладки децата ти!
Кате, и аз чета на ММ от постовете на Юна, за да ги спазваме. Чела съм му и твои!
На мен ми препоръчаха една книга - "Самостоятелното дете или как да стана мързелива майка".
Чували ли ли сте отзиви за нея? Бих си я купила, ако постигна дори малък напредък в посока на неговата самостоятелност.

ateto, честито на рожденика! Много е сладък и баткото също

julieta_sv, четито и на вас

Честито и на другите рожденици! Да са живи и здрави

Момичета, много ви благодаря, ще съм безкрайно доволна, ако съм помогнала на някого.

Ето откъс от книгата, за която споменава Жулиета, звучи интересно.

https://www.actualno.com/literature/otkys-ot-samostojatelnoto-dete-ili-kak-da-stana-myrzeliva-majka-anna-bikova-news_628732.html

Честито на всички рожденици през този месец! Много здраве им пожелавам и безкрайни игри!
Атето, страхотни сладури си имате!

Да е лесно тръгването на градина и ясла, Катя да разкажеш как е минало днес.

Явно и аз съм от мързеливите майки, защото се опитвам да понауча от рано на доста неща /кои успешно - хранят се сами от едногодишни, кои направо трагедия - самообличането/самосъбличането не ми се получава при малкия/. С ходенето до тоалетната сме доста напред - казва ми "аку" и за двете нужди и аз го водя и събувам, махнахме памперсите. Все още не може сам са се събуе и обслужи, но и това ще стане - имаме време. Но аз съм доволна и на това.
И аз имам проблеми с поведението. Когато навън поиска нещо чуждо, ако не му се даде настава такава драма, че ми иде да се изпаря...реве ужасно! Обяснявам, давам наша играчка, за да получим чужда, но той иска всичко налично! Трагедия! И вкъщи реве ако не стане на неговото, но тук съм по-гъвгава и го оставям да си пореве.

Румка, нашият педиатър не ни вика на никакви профирактичти прегледи след първата година. Ходим ако имаме нужда, а това не се е случвало вече почти година. Следващата ваксина е на 6 години, свиркай си!
Юна, ти както винаги си като енциклопедия, и най-вече толкова полезна с практически съвети! Мерси.

Юна, Честит рожден ден и на твоята принцеса! Да е много здрава и щастлива, а за теб да има повече свободно време!
Честит рожден ден и на всички други дечица тези дни! Нашата групичка пооредя, но все пак ако някоя от другите мами все още чете, да се чувства поздравена!

Благодаря за пожеланията!

Днес беше първия ден в яслата. Успях да го оставя и да изляза незабелязано...... Но после е имало рев, вкопчил се е в госпожата и е плакал на рамото и..... Нищо не е хапнал, нито на закуска нито на обяд. На гърне също не е седнал....... На обяд като отидох да го взема се чуваше само неговия плач още от входа..... Няма начин, трябва да свикне, утре пак сме там

Здравейте.
Честит рожден ден на момиченцата на Юна и Жени и на останалите рожденици днес. Нека бъдат много здрави, щастливи и обичани 

При нас първият ден в яслата и градината минаха доста успешно. Но познати ми казаха, че драмите понякога започвали от втория ден, че първия още не могат да се усетят какво се случва. Дано да няма проблеми все пак и занапред. Сутринта оставихме първо каката, избра си шкафче, оставихме нещата, обухме пантофките и тя каза, че й се пишка и набързо си казахме чао и жената я поведе към тоалетните. С малкия беше подобно - докато си разменим няколко думи със жената, която го приемаше, той обиколи няколко пъти около нас и започна да се катери по пейките. После тя го хвана за ръчичка и го поведе вътре, а ние с татко му си тръгнахме. Според мен не се усети, че ние няма да дойдем, въпреки че си казахме чао. С каката е било много добре - изобщо не е плакала, играла си е, помагала даже на госпожите, яла е. На обяд като отидох да я взема ми се усмихна щастливо и изобщо не бързаше да си ходи. Малкия обаче бил плакал малко. Като отидох изглеждаше все едно ще заплаче всеки момент, но като започнах да му задавам въпроси се разсея. Леличката каза, че като ревнели всички и той ревял с тях. Веднъж беше пишкал на гърне, но веднъж се беше напишкал и в гащите, а това не ни се е случвало от ... незнам, повече от два месеца. Тя каза, че в началото било нормално и щели да се нормализират тия неща скоро. Аз му казах като му се допишка да ходи при тях и да им каже, но сигурно първия ден още милото не е знаело какво да прави и на кого точно да каже, а може пък да не са го чули, ако го е заявил докато си играе и са крещели или ревали още 10 деца в този момент. Иначе си е хапнал на обяд и като го попитах какво ми отговори „ного укусна манджичка”.  Така и не разбрах каква точно, но нали е била вкусна, другото няма значение  Каката каза, че яли супа и леща. Може в яслата да е било същото. За момента казаха, че им харесва и искат пак. Дано утре да е по-добре и от другата седмица да ги пусна за цял ден вече. Нея май мога и сега да я оставя за целия ден, но градината не е в нашия квартал и не ми се разкарва по 3 пъти, за да ги взимам поотделно. Това е засега при нас. Опитвам да вкарвам много положителни емоции, да ги настройвам да ходят с желание. Но според мен си е и до дете и възраст. Каката е спокойна, защото е голяма, а той не е от чак толкова залепените деца (като нея на тази възраст). Е, идва с мен до тоалетната  , но също така съм го оставяла при баба и дядо да нощува и знам, че като не съм му пред очите, не ме търси много.