Играчките мой - твой

Ми тия пластмасови боклуци за съжаление струват пари.  И не всеки може да си позволи да ги заменя постоянно, ако се счупят. Най-вече боклуците с колела.

По въпроса:

Те са близначки, за това не са от беснеещите и тичащите след други деца - играят си двете и явно не им е скучно, че да търсят игра с трето дете.


Аз пък вчера се подразних малко на едни родители. Моето играеше на пързалката и съответно пластмасовия му боклук (моторче за яздене) беше паркиран в близост, изчаквайки го да се напързаля и да го яхне отново. Е, обаче малкия ожадня и трябваше да ходи с татко си до колата за вода. Аз останах на пейката до играчката. По време на паузата някакво дете чужденче дойде и веднага яхна моторчето без питане, без забележка от страна на родителите и тръгна човека да се отдалечава. Следователно аз се обадих: "само да не забравите да ми го върнете после". Последва "а, ваше ли е? може ли да го ползва?". Викам "да, може". Понавъртя се около пързалката детето, ама незнайно от къде се появи и по-голям брат, който при първа възможност грабна мотора от братчето и тръгна да го язди. Родителите "гък" не казаха. Е аз не можах да се сдържа и съответно казах "моля, голямото дете да не сяда върху мотора!". Обидиха се май, бащата отиде при тях да каже на големия да стане и съответно ми донесе мотора, да съм го скривала. 


*Ани, поправи си моИ - твоИ в множествено число е с И, не с Й.

Най - любимо ми е точно описаното от теб - идва дете, грабва играчката без да пита и майка му или баща му се правят на ощипани и при коментар следва въпроса - Ооооо, ама то Ваше ли е, може ли да го види..?  Както аз мога да попитам родител дали може сина ми да види играчката на тяхното дете (ако е оставеня някъде настрани и той прояви интерес), така очаквам елементарно възпитано поведение от страна и на другите родители, ама...има да си чакам явно. При моя мъник напоследък забелязвам тенденцията, че е по - склонен да споделя играчките. И до ден днешен има такива, които не дава, но това си е негово решение. Аз няма да му забраня да излиза с тях, защото това са любимите му играчки и той преценява дали да я даде или не. Съответно и той рядко иска чуждите играчки, топките го вълнуват най - много, иначе на колела и т.н не обръща особено внимание, той е влюбен в тротинетката си, за която ежедневно стават скандали на площадката... Ами къде да го заведа да кара тротинетка? Няма как всеки ден след работа да го водя в парка, съответно си я кара на площадката. След цял ден в ДГ със сигурност няма да го лиша от удоволствието да си покара тротинетката, да изкара напрежението и да се прибере вкъщи усмихнат и весел. 

Винаги ми е било изключително неприятно да се разправям с чужди деца. Нито ми е в задълженията нито в правомощията да ги възпитавам. Корекцията на поведението и обясненията са изцяло работа на родителите. Не виждам с какво пречат родителите седящи в близост до децата си. Не съм видяла до момента нито едно стресирано, депресирано или подтиснато от факта, че майка му е наблизо. Но вилнеещо неконтролируемо дете, на родител намиращ заниманието бъркане в носа за по-адекватно отколкото контрол и възпитание на отрочето - често.

 amy_nka да се обиждат. Проблема си е техен. Аз съм имала същата случка преди години, със същият *пластмасов боклук*. Попитах родителите съвсем възпитано - нормално ли им се струва порасналите им деца да се возят заедно на мотор предназначен за друга възрастова група. Въпросната играчка струва пари, които не бера от палмите и не съм ок. с идеята да я чупят деца на разсеяни или незаинтересовани родители.

Вчера например ме подразни едно дете което беше на около 5-6 години и сестра му която може би е около 4 г. Бяха единствените деца който се качваха на пързалката от страната където всичко деца се спускат да се пързалят ,а не по стълбите съответно децата се блъскаха и всякаш само за тях е пързалката ,съответно попитай бащата дали други деца се качват така ,а той седи и ме гледа  ,не трябва ли да има някакъв ред все пак ?

Има два вида майки- такива, за които е закон децата да се качват по стълбите и да слизат по пързалката и такива, на които не им пука. Аз съм от втория тип- Ок ми е деца да се качват нагоре по пързалката, мои или чужди.

Остави ги, нали така се учат. Те ще си създадат ред сами. Не може все да сме рефери.

Моите деца винаги са се катерили нагоре по пързалката и ще продължат да го правят. Децата могат сами да си измислят правила и ред.

Даже мисля, че катеренето нагоре по пързалката е чудесно за детското физическо развитие. Така че ако децата се катерят добре, не са застрашени и не блъскат прекалено другите деца, а само малко им пречат за реда- оставям ги. Нека си развиват мускулите. Другите деца пък ще се научат на търпение и че мама няма да скача на секундата, защото са се разсърдили, че не могат да се спуснат ТОЧНО СЕГА!!! На момента!

Хубава статия по темата:
http://childcentralstation.com/2014/01/climb-up-the-slide.html

И друга: http://www.scarymommy.com/the-great-slide-debate/

Пък и ако се загледаш и замислиш, повечето пързалки са произведени така, че на практика СА ПРЕДВИДЕНИ да се катерят и от двете страни. Лесни за хващане ръбове, даже има специални катерушки с грапава пързалка с издатини за катерене нагоре.

Моето двегодишно ужасно много си харесва триколката и не обича другите деца, дори бебета да я пипат. За справка - купих я втора ръка за смешни пари. Аз разрешавам на децата да я пипнат и играят с триколкатата, но когато моето дете види, започва да протестира. Тогава се гушкаме и обяснявам как играчките са за споделяне, припомням с коя чужда играчка е играно последно.
Напоследък има напредък - споделя играчки с познатите деца от парка.

А според мен трябва да си пестите нервите , че ако от такива неща се дразните няма да ви останат за по-важните неща.

опитвам се ,но ми е малко трудно с деленето на играчки между познати деца

Има много такива деца.  

Нашето беше от тези, които сядат и си играят на пода с изсипаните играчки в пясъка.

В количката си носех една торба с играчки за парка като 2-3 малки топки, 2-3 лопатки, кофички, малко бебе и т.н. Не е имала проблем да седне и да си играе сама или да си поделя играчките с други деца около нея. И именно, защото много деца искаха и те кофичка и лопатка аз носех по 2-3 и не й ги вземаха от ръцете. Иначе тя би ги дала и от ръцете си

Тя си стоеше в количката до 5 и половина годишна почти.
Така докато стигнем до парка се возеше, а там се разхождаше из алеите, събираше листа, цветя, камъчета, шишарки, цапаше в локви, гонеше пеперуди и като се умореше се качваше в количката да си почине.

 

Ех, Контеска, обзе ме завист.

Кротък бяс си беше

Но за играчки не сме имали проблеми.
Иначе Мама има подход за такива ситуации и тръшканици не ми минават и знае, че не работят (независимо колко високо се плаче), но трябва да се възпитава детето така от ден първи и родителя да е на една ръка разстояние до 3 годишнината им поне. А не в кафето отсреща

Горе долу и ние сме така през повечето време от последната седмица взеха по активно да се пързалят

Детето ми имаше проблем със споделянето. С повтаряне и показване, че всеки си тръгва с неговата играчка, че трябва да пита преди да вземе нещо (което той прави с посочване и „ъ?”, защото още не говори, а аз превеждам при необходимост), да предлага замяна с негова или друга оставена неизползвана играчка (когато са в пясъчник). Уча го да пази своите и чуждите вещи, да си прибира всичко сам преди да си тръгнем. Помагам му като показвам кое е негово и ако не намира подход да си вземе играчка от дете, което играе в момента с нея, да помогна с идеи или действия. Конфликти не толерирам от ничия страна. Обикновено туширам с високо „ехаа”, което привлича ниманието на децата и казвам „по-кротко”. Ако моят реши да не дава нещо, което някой иска много, опитвам да го убедя, ако не стане, обяснявам на другото дете, че трябва да изчака. При агресия от страна на друго дете, ако родителят не се намеси адекватно, махам моето дете и му обяснявам, че другото нещо не е разбрало, че така не е хубаво да се прави. Ако моето не чуе моя забележка три пъти, го махам. Ако прояви агресия, го махам веднага настрана, обяснявам защо го махам, казвам как трябва да се прави и после го карам да се извини. Ако се прави на дръж-ми-шапката се извинявам от негово име и го продължавам с обясненията. Вечер намирам по едно-две изречения време да отбележа как се е държал днес. Ако е било ок, следва отметка на ръката, ако не е било ок, обяснявам как е ок.
Не му вися на главата нон стоп, но съм наоколо и гледам да поощрявам добрите постъпки.
Натискаме си кпчетата, нали...

Били споделила какъв ти е подхода и начина на възпитание по подробно може и на лично

Контесата е професионална детегледачка, бивш Au Pair  в Англия. Явно си има техники.

Но и не й се е падало детенце, което да помни и да отмъщава после. Защото има дечица, при които никакви техники не минават- ей така нарочно ще извършат нещо неприятно.