И ти си права, ама то това си е откак свят светува. Да не би сегашните родители да са се сещали много-много навремето за своите, когато са били млади, влюбени, ангажирани и жадни за развлечения.
- Публикувана: 11 май 2017, 18:45 ч.
- Последно мнение: 29 май 2017, 16:36 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 82
Съгласна съм с Бо - ряна, че средата много влияе на стил на обличане и поведение. Моята професия е публична. Всеки ден те оглеждат 20 и отгоре чифта очи, а има и контакти с млади родители, с колежки. Не мога да отида пред тях неглиже. И сега вече пенсионерка, навикът си е навик. Ще излизам ли, слагам ролките, кремче, червило, парфюмче, лек грим.
Ама пък да се състезавам с младите, няма как. Всичко според възрастта.
И една смешка. Била съм около 45 годишна. Отивам на сватба на син на колежка. Бях се пременила, а отгоре ново дълго палто с тогава модерната широка кожена яка. Обувките по тогавашната тенденция в обувната мода. Естествено и прическа, грим, както си му е редът. Вървим с една друга колежка на път към ресторанта и там се засичаме с големия ми син с тогавашното гадже. И той ми казва "Майко, ти защо си се облякла като пенсионерка"? Направо ме срази! Питам го защо му изглеждам така, а той " Ми с тези равни обувки!" А обувките си бяха пак високи, ама токът по-широк, а момчето ми свикнало да ме гледа на тънки и високи. Малкият ми син ми е правил забележка за червило -защо червено, а не розово. Та не заради снахите, а заради синовете трябва да се стараем. Освен това, този с претенциите за червилото ми е ерген, та няма да го излагам я!
Тук трябва да има смеещ се емотикан, ама с новия лаптоп не ми се получава.
Ама пък да се състезавам с младите, няма как. Всичко според възрастта.
И една смешка. Била съм около 45 годишна. Отивам на сватба на син на колежка. Бях се пременила, а отгоре ново дълго палто с тогава модерната широка кожена яка. Обувките по тогавашната тенденция в обувната мода. Естествено и прическа, грим, както си му е редът. Вървим с една друга колежка на път към ресторанта и там се засичаме с големия ми син с тогавашното гадже. И той ми казва "Майко, ти защо си се облякла като пенсионерка"? Направо ме срази! Питам го защо му изглеждам така, а той " Ми с тези равни обувки!" А обувките си бяха пак високи, ама токът по-широк, а момчето ми свикнало да ме гледа на тънки и високи. Малкият ми син ми е правил забележка за червило -защо червено, а не розово. Та не заради снахите, а заради синовете трябва да се стараем. Освен това, този с претенциите за червилото ми е ерген, та няма да го излагам я!
Тук трябва да има смеещ се емотикан, ама с новия лаптоп не ми се получава.
Не всяка жена лесно преминава от първото място в живота на сина на второ или трето 
Не е точно така. Не става въпрос за кое поред е мястото на майката на вече пораснал син, а дали изобщо има място в живота му. Пък ако ще и 56-то да е, веднага след колорадския бръмбар.
Обикновено се получава така, че синът и новото му семейство, увлечени в ежедневието си и поради младежки егоизъм, се сещат за "дъртите", само когато имат нужда от тях. Я за пари, я за имоти, я за гледане на децата или правене на зимнина. А не се сещат, че родителите им имат повече нужда от тях – ей-така, само да ги чуят по телефона, че са живи и здрави. Или да ги попитат съответно как са.
Много тъжно (да не кажа и грозно) звучи, но е факт, че родителите къде на майтап, къде сериозно се успокояват с думите – щом не се обажда, значи е добре. Ако имаше проблеми, щеше да се сети за нас...
Родителите наистина имат нужда най-вече от разговори, изслушване и да се чувстват полезни за децата си.
И ти си права, ама то това си е откак свят светува. Да не би сегашните родители да са се сещали много-много навремето за своите, когато са били млади, влюбени, ангажирани и жадни за развлечения.
Моята баба точно това ми каза, че навремето когато е тръгнала с дядо ми на 17 въобще не се е интересувала какво ще каже и как ще се чувстват майка й и баща й.
И как са се виждали на събори и по 2-3 пъти годишно с тях. Сега разбира и нас
Не е точно така. Не става въпрос за кое поред е мястото на майката на вече пораснал син, а дали изобщо има място в живота му. Пък ако ще и 56-то да е, веднага след колорадския бръмбар.
Обикновено се получава така, че синът и новото му семейство, увлечени в ежедневието си и поради младежки егоизъм, се сещат за "дъртите", само когато имат нужда от тях. Я за пари, я за имоти, я за гледане на децата или правене на зимнина. А не се сещат, че родителите им имат повече нужда от тях – ей-така, само да ги чуят по телефона, че са живи и здрави. Или да ги попитат съответно как са.
Много тъжно (да не кажа и грозно) звучи, но е факт, че родителите къде на майтап, къде сериозно се успокояват с думите – щом не се обажда, значи е добре. Ако имаше проблеми, щеше да се сети за нас...
Обикновено се получава така, че синът и новото му семейство, увлечени в ежедневието си и поради младежки егоизъм, се сещат за "дъртите", само когато имат нужда от тях. Я за пари, я за имоти, я за гледане на децата или правене на зимнина. А не се сещат, че родителите им имат повече нужда от тях – ей-така, само да ги чуят по телефона, че са живи и здрави. Или да ги попитат съответно как са.
Много тъжно (да не кажа и грозно) звучи, но е факт, че родителите къде на майтап, къде сериозно се успокояват с думите – щом не се обажда, значи е добре. Ако имаше проблеми, щеше да се сети за нас...
Родителите наистина имат нужда най-вече от разговори, изслушване и да се чувстват полезни за децата си.
Аз като остарея хич няма да досаждам на младите, искам да си живеят техният живот и да не се съобразяват с мен, защото животът е един. А аз занимания ще си намеря.
А това Коледа и празници, само ако на тях им е приятно, ако е само заради мен, няма нужда. Много мразя, когато майки се правят на жертви с цел манипулация. Единственото, което постигат е да нараняват децата им.
Имат нужда от разговор, отделено време за тях и разбиране. Не съм упоменала рамки на честотата на тези контакти.
С майка ми се чувахме доста по-често когато живеехме на един континент, но сега може и веднъж месечно да е, но тези разговори са й едно от удоволствията.
Иначе тя си работи, общува, развива се, среща се с дружки, прави партита и се справя сама, но наистина чака най-вече тези моменти, в които да поговори с нас и да види внуците си. И го разбирам като потребност и желание за близост, но не и в ексцесиите му когато цялото й съществуване ще да се с съсредоточило само в нас.
С майка ми се чувахме доста по-често когато живеехме на един континент, но сега може и веднъж месечно да е, но тези разговори са й едно от удоволствията.
Иначе тя си работи, общува, развива се, среща се с дружки, прави партита и се справя сама, но наистина чака най-вече тези моменти, в които да поговори с нас и да види внуците си. И го разбирам като потребност и желание за близост, но не и в ексцесиите му когато цялото й съществуване ще да се с съсредоточило само в нас.
Майка ми днес беше в настроение и успя да си спомни една случка с нейната свекърва. Отиват мама и татко да се видят за Нова Година и баба ми дава подаръци. На мама едни страхотни, невероятни розови кюлоти с крачоли с дантела. Майка в шок, баща ми се тресе от смях. Питал я толкова ли не е видяла прането да види какво носи майка ми и баба изсумтяла "Парче отпред парче отзад да и се виждат телесата" Към тогавашна дата майка е била 47 кг при 168 см височина. 
Е, хайде сега от разговори имали нужда. Има толкова хобита- четене, излизане на разходка, сприятеляване с други на тяхната възраст.
И го разбирам като потребност и желание за близост, но не и в ексцесиите му когато цялото й съществуване ще да се с съсредоточило само в нас.
Контесо, проблемът е, че някои хора не правят разлика между общуване и обсебване.
Всеки разбира общуването и нормалната честота на това общуване различно.
За мен, всекидневните разговори са немислими- какво толкова интересно за двете страни се случва, че да го споделят?
Дори и във фейса като видя че са, не им пиша, нито те на мен, ако няма нещо специално за отбелязване или за одобрение.
Чуваме се " контролно" , 2- 3 пъти в месеца, виждаме се на няколко месеца и това не пречи да се обичаме и което за мен е много важно- да чувствам че ме обичат и винаги са готови да ми помогнат, когато имам нужда.
Дори и във фейса като видя че са, не им пиша, нито те на мен, ако няма нещо специално за отбелязване или за одобрение.
Чуваме се " контролно" , 2- 3 пъти в месеца, виждаме се на няколко месеца и това не пречи да се обичаме и което за мен е много важно- да чувствам че ме обичат и винаги са готови да ми помогнат, когато имам нужда.
Имат нужда от разговори, да, да им обърнеш внимание, да ги изслушаш за нещо, пък било то дребно и маловажно за теб.
Повечето възрастни хора с напредването на годините спират да виждат добре, не могат да ходят толкова време навън и т. н. Така че нека да помислим, нали.
Аз лично се чувам с майка ми всеки ден. Понякога си говорим по-дълго за разни работи, за които сме се сетили, нещо в новините, нещо за децата, друг път - просто за минута да чуя добре ли е, има ли нужда от нещо.
На свекърва ми също звъня, но повече си пишем, защото тя е по-млада и ползва социалните мрежи, за разлика от майка ми.
Не са ми паднали жълтици от устата, че го правя.
Повечето възрастни хора с напредването на годините спират да виждат добре, не могат да ходят толкова време навън и т. н. Така че нека да помислим, нали.
Аз лично се чувам с майка ми всеки ден. Понякога си говорим по-дълго за разни работи, за които сме се сетили, нещо в новините, нещо за децата, друг път - просто за минута да чуя добре ли е, има ли нужда от нещо.
На свекърва ми също звъня, но повече си пишем, защото тя е по-млада и ползва социалните мрежи, за разлика от майка ми.
Не са ми паднали жълтици от устата, че го правя.
И аз имам нужда да се чувам често с родителите си и да се виждаме от време на време. Виждаме се уикендите за по няколко часа, а се чуваме горе - долу през ден, като обикновено аз звъня. Имат нужда да чуят, че сме добре, аз също имам нужда да чуя същото за тях. Кажем си по нещо и за детето и разговорът е готов. Пет минути не са много като време, но пък показва внимание, загриженост и топлина. И мъжът ми се чува често с родителите си и мисля, че това е нормално.
По-младите, особено ако сте първи деца, не е лошо да се сещате, че има и други случаи.
Моите родители са на 80, майка ми е трудно подвижна и слизането пред входа е сериозен подвиг за нея.
Какви хобита, какви разходки.
Точно имат нужда да ги изслушват, и то за случки отпреди минимум 50 години.
Моите родители са на 80, майка ми е трудно подвижна и слизането пред входа е сериозен подвиг за нея.
Какви хобита, какви разходки.
Точно имат нужда да ги изслушват, и то за случки отпреди минимум 50 години.