С какво ви дразнят свекървите- 82

Това е задължение само на първите деца ли?

Не, имах предвид, че ако ти си на 35 и те е родила на 25, майка ти е на 60.
Но аз съм на 46 и майка ми ме е родила на 34, защото съм второ дете. Едно време не са чакали до 35 за първо дете, освен ако няма здравословен проблем.
А разликата между 60 и 80 е...доста

Ако живеете в различни държави, нормално е да.се.виждате няколко пъти годишно.

Обаче в един град, това говори за оста студени отношения, или неразбирателство с партньорите на децата, иначе не си го обяснявам. Или пък и преди това не са си били близки...
Не знам, около мен хората говорят с родителите си ако не всеки ден , поне през ден.

Било е така много години, но децата порастват, задомяват се ,имат свои деца, домове и работа и времето с родителите реципрочно намалява до няколко пъти годишно. Нормално е това. Другото за мен не е нормално с виждането всеки ден и живеенето в един двор.

Права си и не си.
Да имаш две къщи в един двор- голяма и малка.
Които устройват идеално младите и старите, и да бягаш в някакъв блок, във вход с 20 апартамента и непознати хора, не го разбирам!
Или да продадеш голямата, да се овъртиш и в борчове, само и само да си купиш някъде друга, в името на оградата между нея и тази- на някакви непознати.

Това, при положение че се разбирате, нямате никакви напрежения с родителите?

За да си запазят добрите отношения доста хора ще предпочетат блок с анонимни съседи. Аз си искам спокойствието и много ще ме натоварва това постоянно следене, а старите следят по принцип от любопитство и скука.

Ами, да, Абсурт. Младото семейство трябва да има възможност само да изгради бита си, и двамата предишни "мамини" да се научат и да си влязат в ролята на семейни възрастни, с всичките му специфики, трудности и съзряване. Иначе е твърде лесно да притича я едната майка, я другата, къде с тенджера за обяд, къде с тава за вечеря, къде критично да поотупа възглавниците на дивана, къде деликатно да посъветва чадото, което всеки ден й е пред очите, да си стегне партньора, че де го дават така.    А ако двамата се оправят сам-самички в един "враждебен"   свят, да видиш как хубаво ще се напаснат и стиковат от само себе си и как добре ще се разберат кой какво прави (или по съвсем натурален начин да видят, че не могат да се напаснат  ) и какви отговорности имат. И не говоря за битовизмите, макар че с тях най-лесно се илюстрира, а за вътрешното усещане кой си, къде си, кое е твоя отговорност, къде свършва семейната единица "мама, татко и аз" и къде почва единицата "аз и партньора".

Изобщо, и при най-осъзнати хора, изкушението за намеса "за доброто на детето" е твърде голямо, когато живеят на метър разстояние, а дори ако, по някакво невероятно изключение, нито един родителски чифт не се меси, пак за семейното "дете" е по-лесно да се осъзнае като истински семейно, когато физически новото му семейство не е залепено за старото.

Тъй, че, Абсурт, за доброто на всички - новобрачните сами през девет земи в десета през първите три години, да си трошат самички главите  , пък после, като се изградят като семейство, ако всички все още искат, да заживяват тъст-тъща, свекър-свекърва и младите в един двор с три къщи и да си добросъседстват happily ever after.