С какво ви дразнят свекървите- 82

Ако имаш търкания с родителски тела е къде къде по-лесно да казваш "Мхм, мда, така така, мхм" по телефона и да не обръщаш никакво внимание, отколкото на живо да те дебнат и да ти късат нервичките. Аз дори не мога да си представя какво представлява "вмешателство" на километри едни от други. По какъв начин ще ти се намесят? С някой сърдит мейл? О, не.

Чакай сега, Гуги, Абсурт питаше, ако нямаш търкания. Накратко - профилактично, за да не се появи потенциал за търкания.

Само че не е възможно да нямаш никакви търкания, нали? Хората са различни, най-малкото. Не бих се навила да живея в общ двор.

Покрай тази дискусия ми хрумна идея за риалити шоу - осигуряват на няколко двойки новобрачни няколко къщи, всяка с достатъчна квадратура и разпределение на помещения, за да осигурява нормално съжителство на три семейства и директно от сватбения ресторант затварят всяка двойка с двата родителски комплекта в по една къща за два месеца. Гарантирано ще има голяма гледаемост. 

Точно такова е и моето мнение по въпроса за съжителството. За родителите е изкушаващо да са около децата си и да се погрижат за тяхно добро. Но по-добре да не се поддават на това изкушение. Свободата и добрите отношения цена нямат.

Какви месеци? 2 седмици им давам.
Колкото и да са се разбирали с родители преди това, като са вече в двойка, нормалните хора слагат граници. Свикнали те да им казват какво да правят, ще слушат мама и през 9 планини в десета

Аз пък бих!
Ако не работиш си е тежест да се мотаете със свеки из двора. Иначе,
децата да са прибрани от уч-ще, градина от баба си и като се прибера от работа за мен ще е ОК, още повече да сме в един двор.
 На мама и тати им се спи и хайде при баба и дядо. Баба ще им направи закуска....

Това е голямо удобство, но всяко нещо на този свят си има цена. Ако си склонен да я платиш, ОК. В противен случай, си е жива мъка.

Некоректно извърташ, за да си в унисон с темата, но пак си остава некоректно.
Аз говоря от опит, личен.
Ти теоретизираш за хипотетичните тъщи и свекърви.

Назад малко се връщам, относно общуването с родителите. Всяка седмица се чувам с мама. Аз имам нужда да я чуя, тя мен също. Дори да си говорим някакви безсмислици, няма значение. Тя живее на 3000км от мен. Мога да се закълна че ми липсва точно толкова, колкото и аз на нея. И макар да съм жена със семейство и две деца, за нея съм детето й.
Мъжа ми се чува с майка си минимум 2 пъти в седмицата и се виждат 3 пъти месечно, зависи от ситуацията.
С баща ми се виждам в най-лошия случай 1 път седмично, чуваме се през ден.
Тези моменти са ми много скъпи. Осъзнавам, че с напредване на годините, шанса да ги загубя нараства. За това и ценя всяка комуникация с родителите ми.
Да, и аз имам своето забързано ежедневие, и своите деца и мъж, но това не значи, че трябва едва ли не с досада да реагирам, когато ми звънят родителите ми, щото разбираш ли, ми дрънкат някакви глупости.
Граници, та граници. Ми, за желанието да общувам с тях, граници нямам. За съжаление и времето ми е ограничено, което ме натъжава понякога мнооого.

Отговарям ти точно за това, за което ме питаш, като освен това подробно обяснявам защо мисля това, което мисля. Не обичам да се повтарям, нито имам навика да подценявам интелигентността на събеседника си, така че всичко, което те интересува от моето мнение, можеш да намериш в предните ми няколко поста. Като гледам, не само аз мисля така.

Аз си отгледах децата сама, без логистика от баби.
Около мен приятелките ми имаха помощ - прибиране от градина или училище, водене по мероприятия всякакви, готвене на супички и манджички за децата и т.н.
Вече съм на 40 +, както и приятелките ми.
Майките ни са на възраст около 70-те. "Всеотдайните" баби вече си искат компенсация, приятелките се занимават с бабешки измишльотини, а на мен тези постановки са ми спестени. Няма основание за тях.

percepolis, напълно съм съгласна с теб. Определено съм привърженик на максимата, че на вълка му е дебел врата, защото си върши работата сам. Но със сигурност има хора, на които това съвместно съжителство е приятно и уютно. С нищо не съм по-добра от тях, просто не съм от тяхната порода.

Чета ви и реших сега  и аз да пиша - от опит. От 4 год вече живея с ММ в къща, построена от техните (то си е жив блок де), в общ двор на отделни етажи. Е не е лесно. Много пъти съм искала да зарежем всичко, което сме направили (къщата беше само построена, те оправиха първия етаж, ние-втория) и да теглим кредити ли какво, но да изчезваме. НО, като сложих картите на масата осъзнавам, че не сме толкова зле. След трудното ни начало, с опитите да се пренасят манджи от първия етаж и какви ли не други битовизми, които успяхме да прекратим мирно и що-годе кротко, смея да твърдя, че не ни се месят. Защото ние и най-вече синът им, успяхме да поставим някакви граници. Сметките са ни отделни, хладилниците- също. Събираме се по поводи, а когато има работа по двора я вършат всички. Имаме бебе и пак си я гледам сама, но е голяма помощ да мога да звънна на свеки и да кажа "можеш ли да се качиш за 5 мин да ида до магазина" примерно. Наистина всяко нещо си има цена.

Колкото до това:"Аз не съм търсила помощ няма да търсят и от мен", ами никак не е така  На свеки свекървата един залък не и е подала, свеки си е заключвала децата на по година -две за да нахрани животните, щото нейната свеки е гледала децата на другата снаха. Сега, когато другата снаха и чупи телевизора, изхвърля саморъчно направената от бабето зимнина или отказва да я заведе на лекар познайте кой пазарува на бабата, кой я води на лекар, кой и помага със зимнината и т.н. Човек е - родила е мъжа и, и колкото и да не е видяла хубаво от нея няма как да я остави гладна, щото апропо и пенсията и взимат на бабата ама както и да е. Дори да съм в апартамент в градО ако опре до мен и аз няма да откажа да помагам.  Истината е, че нищо не е черно или бяло.
П.П.: Много съм съгласна с the wishmaster, всеки е различна порода и няма нищо лошо в това да си от другата. Неприемливото за един е удобна ситуация за другия.

Мдам, то щото и докато си расла и учила не те е поглеждала, та си е заслужила да я подминаваш като пътнически влак.