Авторке,ела поне кажи какво направи!
- Публикувана: 16 май 2017, 17:09 ч.
- Последно мнение: 9 ноем. 2021, 23:45 ч.
Бременна на почти 45
Защо? Не ни дължи отчет.
Авторке,ела поне кажи какво направи!
Каквото и да е решила, дано да е за добро.
Абсолютно не. Не бих се допитвала до деца дали да родя още едно.
На приятелка дъщерята беше 12-13 годишна, когато майка й забременя и настояваше да нямат бебе, щяла да избяга от къщи и какви ли не тийн заплахи бяха. Майката аха да направи аборт, но се отказа в последния момент. Резултат - сестрата впоследствие обожава бебето! Е струваше ли си да се зачете тийнеджърското мнение и да се ходи на аборт?? Децата ли ще гледат после бебето, че да им се натриса отговорността да живее ли то или да се махне
Един ден порасналото дете няма ли да му е гадно, че майка му едва ли не заради него е правила аборт?? Абе мислите ли въобще, преди да пишете?
Обричаш детето си да ти сподели отговорността дали да родиш или да абортираш - за мен лично това е отвратително.
На приятелка дъщерята беше 12-13 годишна, когато майка й забременя и настояваше да нямат бебе, щяла да избяга от къщи и какви ли не тийн заплахи бяха. Майката аха да направи аборт, но се отказа в последния момент. Резултат - сестрата впоследствие обожава бебето! Е струваше ли си да се зачете тийнеджърското мнение и да се ходи на аборт?? Децата ли ще гледат после бебето, че да им се натриса отговорността да живее ли то или да се махне
Един ден порасналото дете няма ли да му е гадно, че майка му едва ли не заради него е правила аборт?? Абе мислите ли въобще, преди да пишете?Обричаш детето си да ти сподели отговорността дали да родиш или да абортираш - за мен лично това е отвратително.
Да, има право на глас. Забележи, съвещателен. Ти нямаш - освен, ако детето не е твое - но потенциалният брат / сестра - има, да, определено, без всякакво съмнение.
Дори формално, генетически, връзката м/у братя / сестри е по-голяма от тази м/у родител и дете.
За разлика от непознатите във форума, на детето после може да бъде вменена доживотна вина за взетото решение.
Е, това вече зависи от интелекта на родителите, нали? Не е редно голямото дете да носи вина - или изобщо отговорност - за решението. Но в момента, в който има налична бременност и колебание, неговото мнение би следвало да е най-значимо. Много повече от мнението на непознати. Или дори на познати.
Така би било ако те саите имаха решение по въпроса - но тогава нямаше да я има тази тема.
А когато нямат решение? Когато нещата са на кантар и се чудят? Какво правят? Хвърлят монета? Питат съседката? Правят допитване? Или питат непознати от форум?
Но в никой случай не търсят поне мнението на единствения друг човек, който би бил засегнат от решението - каквото и да е то?
Пълен абсурд е мнението на по-голямото дете да надделее във взимането на подобно решение.
Едно 12 г. първо ще заплаши със самоубийство, ако майката дръзне да роди бебето, пък после ще изпадне в истерия, ако го махне. Много добре знаете, че си менят мнението през половин час. Ясно е и, че никой пубертет няма да подскочи от радост пред перспективата в живота му и в дома му да влезе едно врещящо бебе. След раждането реакциите са съвсем други.
С дете под 15 г. не бих обсъждала темата въобще, ако смятам да правя аборт. Ако съм решила да родя, бих го попитала какво мисли, но същевременно твърдо ще му обясня, че последната дума е моя и на баща му.
Не съм привърженик на тезата:" Детето е шефа в семейството". Детето не е и не може да бъде шеф, нито пръв приятел с майката и бащата. Винаги е нужно да съществува някакъв респект към родителя. Иначе знаете докъде се стига...
Напоследък ми е много странна и друга тенденция- по-голямото дете било избрало името на бебето.
Скоро слушах една дама от шоубизнеса, името на детето й било малко кукленско, но това защото тригодишната сестричка го била избрала. Пък тригодишната сестричка, разбира се, знае предимно кукленски имена...
Относно личната дилема дали да родя или не родя една дете, не би ми била важна толкова възрастта, колкото здравословното ми състояние, физическата и психическа кондиция и разбира се, финасовата страна. Не съм от хората, които вярват, че едно дете е още една чаша вода в супата...
А, и друго важно за мен-отношенията с таткото. Не бих родила, за да спасявам почти разпаднала се връзка.
Едно 12 г. първо ще заплаши със самоубийство, ако майката дръзне да роди бебето, пък после ще изпадне в истерия, ако го махне. Много добре знаете, че си менят мнението през половин час. Ясно е и, че никой пубертет няма да подскочи от радост пред перспективата в живота му и в дома му да влезе едно врещящо бебе. След раждането реакциите са съвсем други.
С дете под 15 г. не бих обсъждала темата въобще, ако смятам да правя аборт. Ако съм решила да родя, бих го попитала какво мисли, но същевременно твърдо ще му обясня, че последната дума е моя и на баща му.
Не съм привърженик на тезата:" Детето е шефа в семейството". Детето не е и не може да бъде шеф, нито пръв приятел с майката и бащата. Винаги е нужно да съществува някакъв респект към родителя. Иначе знаете докъде се стига...
Напоследък ми е много странна и друга тенденция- по-голямото дете било избрало името на бебето.
Скоро слушах една дама от шоубизнеса, името на детето й било малко кукленско, но това защото тригодишната сестричка го била избрала. Пък тригодишната сестричка, разбира се, знае предимно кукленски имена...
Относно личната дилема дали да родя или не родя една дете, не би ми била важна толкова възрастта, колкото здравословното ми състояние, физическата и психическа кондиция и разбира се, финасовата страна. Не съм от хората, които вярват, че едно дете е още една чаша вода в супата...
А, и друго важно за мен-отношенията с таткото. Не бих родила, за да спасявам почти разпаднала се връзка.
Пълен абсурд е мнението на по-голямото дете да надделее във взимането на подобно решение.
Едно 12 г. първо ще заплаши със самоубийство, ако майката дръзне да роди бебето, пък после ще изпадне в истерия, ако го махне. Много добре знаете, че си менят мнението през половин час. Ясно е и, че никой пубертет няма да подскочи от радост пред перспективата в живота му и в дома му да влезе едно врещящо бебе. След раждането реакциите са съвсем други.
С дете под 15 г. не бих обсъждала темата въобще, ако смятам да правя аборт. Ако съм решила да родя, бих го попитала какво мисли, но същевременно твърдо ще му обясня, че последната дума е моя и на баща му.
Не съм привърженик на тезата:" Детето е шефа в семейството". Детето не е и не може да бъде шеф, нито пръв приятел с майката и бащата. Винаги е нужно да съществува някакъв респект към родителя. Иначе знаете докъде се стига...
Напоследък ми е много странна и друга тенденция- по-голямото дете било избрало името на бебето.
Скоро слушах една дама от шоубизнеса, името на детето й било малко кукленско, но това защото тригодишната сестричка го била избрала. Пък тригодишната сестричка, разбира се, знае предимно кукленски имена...
Относно личната дилема дали да родя или не родя една дете, не би ми била важна толкова възрастта, колкото здравословното ми състояние, физическата и психическа кондиция и разбира се, финасовата страна. Не съм от хората, които вярват, че едно дете е още една чаша вода в супата...
А, и друго важно за мен-отношенията с таткото. Не бих родила, за да спасявам почти разпаднала се връзка.
Едно 12 г. първо ще заплаши със самоубийство, ако майката дръзне да роди бебето, пък после ще изпадне в истерия, ако го махне. Много добре знаете, че си менят мнението през половин час. Ясно е и, че никой пубертет няма да подскочи от радост пред перспективата в живота му и в дома му да влезе едно врещящо бебе. След раждането реакциите са съвсем други.
С дете под 15 г. не бих обсъждала темата въобще, ако смятам да правя аборт. Ако съм решила да родя, бих го попитала какво мисли, но същевременно твърдо ще му обясня, че последната дума е моя и на баща му.
Не съм привърженик на тезата:" Детето е шефа в семейството". Детето не е и не може да бъде шеф, нито пръв приятел с майката и бащата. Винаги е нужно да съществува някакъв респект към родителя. Иначе знаете докъде се стига...
Напоследък ми е много странна и друга тенденция- по-голямото дете било избрало името на бебето.
Скоро слушах една дама от шоубизнеса, името на детето й било малко кукленско, но това защото тригодишната сестричка го била избрала. Пък тригодишната сестричка, разбира се, знае предимно кукленски имена...
Относно личната дилема дали да родя или не родя една дете, не би ми била важна толкова възрастта, колкото здравословното ми състояние, физическата и психическа кондиция и разбира се, финасовата страна. Не съм от хората, които вярват, че едно дете е още една чаша вода в супата...
А, и друго важно за мен-отношенията с таткото. Не бих родила, за да спасявам почти разпаднала се връзка.
Нали разбираш, че тук се обсъжда само и единствено ситуацията, в която не си решила. какво да правиш.
И ако 11-годишното не иска брат/сестра, майката прави аборт? Ако е 5-годишно питат ли го?
Все е по-добра причина от "падна се ези, не тура" или "така ми казаха да направя във форума".
Аз пък имам познати с точно обратния случай. Родителите бяха 40 + с две деца едното на 16 г, другото на 12, 13 г някъде, когато разбраха, че чакат 3- то ( станало случайно) Бяха решили почти на 100 %, че ще го махат. Големият им син беше твърдо против и каза, че ако махнат бебето ще се изнесе от тях и няма да им проговори повече и всъщност той наклони везните и оставиха бебето. Роди им се живо и здраво трето момченце, което вече трябва да е 2, клас.
На някои може да им се стори нереална тази история, но съм приятел с най-големия син и от там знам тези подробности.
Самата аз бях на 15 г, когато разбрах, че ще ставам кака за 2 път. Майка ми и новият и мъж много искаха дете ( за майка ми щеше да е трето, за него първо). Аз бях твърдо против изобщо да опитват, ама мен пита ме някой ( и всъщност добре, че не ме пита
) . Не го исках това бебе, държах се лошо, ама бях и в пубертета, сега с това си мислене не бих разсъждавала и не бих се държала така. В крайна сметка, бебето се роди и вече имам 9 г брат, който много обичам. Приятелят на майка ми стана баща на 48 г, смея да кажа, че изглежда по- млад и до днес, 20 г е опитвал да има дете с бившата си жена, но тя е имала проблеми и така и не се е получило.
На някои може да им се стори нереална тази история, но съм приятел с най-големия син и от там знам тези подробности.
Самата аз бях на 15 г, когато разбрах, че ще ставам кака за 2 път. Майка ми и новият и мъж много искаха дете ( за майка ми щеше да е трето, за него първо). Аз бях твърдо против изобщо да опитват, ама мен пита ме някой ( и всъщност добре, че не ме пита
) . Не го исках това бебе, държах се лошо, ама бях и в пубертета, сега с това си мислене не бих разсъждавала и не бих се държала така. В крайна сметка, бебето се роди и вече имам 9 г брат, който много обичам. Приятелят на майка ми стана баща на 48 г, смея да кажа, че изглежда по- млад и до днес, 20 г е опитвал да има дете с бившата си жена, но тя е имала проблеми и така и не се е получило.