Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 22
Момичета, от 10 години съм на фронта .... май съм доста изтощена от тоя спор с Господа ....
На 46 г. съм и в момента очаквам процедура с донорска яйцеклетка. Зад гърба си имам само спонтанни аборти и неуспешни опити ин витро.
Нали не съм бяла лястовица на тия години? Има и други борещи се след 45тата си година за първо дете?
Напоследък съм в дълбоката дупка на страховете за това, ако успея да родя, ще успея ли да съм добра майка и как ще компенсирам възрастовата разлика от едно пропуснато поколение между мен и детето? Дали ще съм пълноценна за годините, през които ще сме задено?
Вие как се крепите над тази бездна?

# 1
  • Мнения: 21 581
има тема за 40+.
над 45 сме малко, едва ли някой ще се включи  Rolling Eyes

# 2
  • Мнения: 1 478
Подкрепям Бамба.
Присъедини се към нас тук http://m.bg-mamma.com/?topic=1046387.msg36985568#new
Почти всички сме над 40г.
И някои от нас също мислят за ДЯ.

# 3
  • Мнения: 22
Благодаря.
Ще почакам някой ветеран в борбата тук ....
В другата тема се пише повече за медицинската страна на въпроса, а аз цикля в емоционалната ....

# 4
  • Мнения: 1 478
Както желаеш.
В другата тема пишем за всичко,  което ни вълнува. Това, че досега никой не е повдигнал точно твоят въпрос, е друга работа.
Успех!

# 5
  • Мнения: 25 720
Надявам се, че приемаш различни гледни точки.
Много съм за репродукцията- всякака- свои, донорски материал. Без значение.
НО моята психологическа граница е 45. Не повече. Точно защото не мога да наваксам разликата.

# 6
  • Мнения: 22
Приемам всяка гледна точка.
Уповавам се до някъде и на законоустановената разлика от 50 години, заложена при осиновяването. За това се престраших да продължа към раждането.

# 7
  • Мнения: 10
Не се притенсявай за разликата във възрастта,не мисля ,че има граница 45 г.,това всеки сам си го определя,границата е до репродуктивната възраст, 51 г.,законово .

# 8
  • Мнения: 22
Благодаря!
Много искам да мога да погледна нещата с малко повече оптимизъм, но в момента заради стреса от очакването (стартирах стимулация за нарастване на лигавицата и евентуално трансфер), яко са ме натиснали страхове. Въпреки че съм ветеран в борбата...

# 9
  • Мнения: 39
Здравай Амарелла,
Бих искала да ти пиша лично съобщение (но си блокирала опцията), защото си написала в темата , че те интересува емоционалната страна на забременяването на 45 г, а аз бих искала да те попитам за някои чисто медицински аспекти от подготовката ти за трансфер на ембрион от донорска яйцеклетка. Аз също имах подготовка за същия трансфер, и бих искала да сравня с твоята, ако си съгласна да ми разкажеш как пратича и какви хормони следите. Много ще съм ти признателна.
Благодаря

# 10
  • Мнения: 1 478
Ето и моите размисли по темата.
Притеснявам се- дали ще живея поне още 20г, за да го изгледам?
Успокоявам се- никой не знае колко време му е отредено на този свят. За съжаление и много млади родители го напускат. Освен това сме двама , все поне единият ще го изгледа.
Притеснявам се-детето ще е първи клас, а аз на 50г. Няма ли да му се подиграват?
Успокоявам се-по-възрастните родители вече не са единици. Аз лично знам вече поне за 10-на такива семейства в нашето малко градче. Освен това "всяко чудо за три дни"
Притеснявам се-ще успея ли да го възпитам добре? Ще намираме ли общ език, въпреки разликата ни в годините?
Успокоявам се-Да, определено смятам, че мога да общувам с хора на всякаква възраст. И аз също се променям с времето. И аз играя игри на "компа", и аз съм все забита в "тел-а"
Да обобщя. Смятам,  че отглеждането на дете не е толкова до годините, колкото да ти е заложено и да имаш подход. Работя в магазин и влизат родители на всякаква възраст с децата си. Нямате представа колко млади майки нямат никакъв подход. Най-малкото липсва личният пример. Няма"Добър ден", няма "Довиждане". И децата им  след време ще са същите. Другото:казват "Не, няма да ти купя еди-си какво" и точно след една минута им го купуват! Всеки родител трябва да си държи на думата (било за наказание, било за награда), ако иска да получи след време уважение(и то трябва да е взаимно ) и думата му да има тежест.
Хайде,  ще спра дотук...
 Към авторката на темата:
Пожелавам ти от все сърце успешна  процедура и съм сигурна, че ще бъдеш страхотна майка! Няма как да е иначе след 10 годишна борба!

Последна редакция: вт, 03 юли 2018, 19:05 от puh4e05

# 11
  • Мнения: 22
Здравай Амарелла,
Бих искала да ти пиша лично съобщение (но си блокирала опцията), защото си написала в темата , че те интересува емоционалната страна на забременяването на 45 г, а аз бих искала да те попитам за някои чисто медицински аспекти от подготовката ти за трансфер на ембрион от донорска яйцеклетка. Аз също имах подготовка за същия трансфер, и бих искала да сравня с твоята, ако си съгласна да ми разкажеш как пратича и какви хормони следите. Много ще съм ти признателна.
Благодаря
Опа! Извинявам се! Това е станало неволно. Разблокирах личните и съм на линия. При мен не се следят хормони. Проблемът ми е много тънката лигавица и пия конски дози естрофем + съдоразширяващи.

# 12
  • Мнения: 1 478
И на мен в близките месеци ми предстои подготовка за трансфер с ДЯ.  Засега само знам, че първо 2 цикъла ще пия противозачатъчни и после ще бия инжекция Декапептил. За след това нищо не ми е ясно.

# 13
  • Мнения: 22
Ето и моите размисли по темата.
Притеснявам се- дали ще живея поне още 20г, за да го изгледам?
Успокоявам се- никой не знае колко време му е отредено на този свят. За съжаление и много млади родители го напускат. Освен това сме двама , все поне единият ще го изгледа.
Притеснявам се-детето ще е първи клас, а аз на 50г. Няма ли да му се подиграват?
Успокоявам се-по-възрастните родители вече не са единици. Аз лично знам вече поне за 10-на такива семейства в нашето малко градче. Освен това "всяко чудо за три дни"
Притеснявам се-ще успея ли да го възпитам добре? Ще намираме ли общ език, въпреки разликата ни в годините?
Успокоявам се-Да, определено смятам, че мога да общувам с хора на всякаква възраст. И аз също се променям с времето. И аз играя игри на "компа", и аз съм все забита в "тел-а"
Да обобщя. Смятам,  че отглеждането на дете не е толкова до годините, колкото да ти е заложено и да имаш подход. Работя в магазин и влизат родители на всякаква възраст с децата си. Нямате представа колко млади майки нямат никакъв подход. Най-малкото липсва личният пример. Няма"Добър ден", няма "Довиждане". И децата им  след време ще са същите. Другото:казват "Не, няма да ти купя еди-си какво" и точно след една минута им го купуват! Всеки родител трябва да си държи на думата (било за наказание, било за награда), ако иска да получи след време уважение(и то трябва да е взаимно ) и думата му да има тежест.
Хайде,  ще спра дотук...
 Към авторката на темата:
Пожелавам ти от все сърце успешна  процедура и съм сигурна, че ще бъдеш страхотна майка! Няма как да е иначе след 10 годишна борба!
О! Благодаря ти за тези думи! Колко е хубаво да не си сам в страховете и колко е благородно някой, който ври в същата супа да се опита да успокои и теб!
Да, всичко което казваш е точно така, ама пусто много трудно удържам баланса между притеснявам се и успокоявам се напоследък... Аз съм малко по-емоционална отколкото е здравословно и като ме връхлетят демоните отвътре ... Пък и за тия 10 години много заякнаха пустите му демони, а аз се изтощих ... Помага ми съчувстието, подкрепата и споделянето тук с жени със сходна съдба. А и един ден, като си народим децата, ще ги запознаем, за да знаят че има и други като тях Simple Smile
Що се отнася до намирането на общ език, смятам че между мен и поколението на родителите ми, разликата е много по-голяма, въпреки че майка ми ме е родила на 24 г., отколкото между мен и бъдещето ми дете. Точно защото дупката между дигиталната и аналоговата ера е зверски огромна. А ние все пак принадлежим към дигиталната и различията няма да са така значителни, въпреки много по-голямата разлика в годините, чисто като статистика.
И да, подходът към детето не се определя от годините, но дали всичко което мога да му дам ще е достатъчно, за да надмогне предизвикателствата, които животът ще му поднесе заради възрастта на родителите му ... Дано!
Ето това четиво по темата ми хареса много наскоро:
https://e-therapy.bg/article.php?ids=337

# 14
  • Мнения: 168
Amarella иска ми се да ти вдъхна кураж и да ти кажа, че годините в емоционален аспект са относителни. Познавам хора на 35, които живеят като пенсионери и гледат само сигурното, не рискуват нищо, песимисти по природа, все критикуват, все някой или нещо са им виновни. Познавам и хора на 50+, които безкрайни оптимисти, имат живеца на 25 годишни, обичат да общуват с всякакви хора, на всякаква възраст, отворени към променящия се свят. Според мен отношенията ти с бъдещото ти детенце до голяма степен ще зависят от това ти какъв човек си - ако решиш, че си стара, че си други поколение - сигурно ще е така. Ако решиш, че духът ти е млад, че имаш силите и най-вече безкрайната любов за да отгледаш това дете - така ще бъде. Не се поставяй от сега в категория друго поколение и все едно нещата са предрешени - искаш ли го наистина, ще намериш пътя към него. Няма да е като да си на 25 - тогава не мислиш много, но животът е един и има различни начини да го изживееш. Границите не са това, което са били преди 100години например. Успех!

Общи условия

Активация на акаунт