От доста години у мен назрява желанието за развод.
Положението е следното:
Липса на всякаква комуникация, една две реплики на ден от сорта: как са децата, или нещо много наложително делово. Тотален игнор от негова страна, към мен като жена и като личност. Липсва елементарно общуване от типа на: Добро утро, здравей, как си. Вечер минава покрай мен, все едно съм мебел, без да поздрави. Контактуваме единствено с децата, аз с тях и той с тях. поставяла съм въпроса, нормално ли е това - отговорът е "не виждам проблем, стига си драматизирала"
Друга жена няма. Много интровертен характер, да не кажа чешит и темерут.
Финансово винаги съм работила. Той е с по-големи възможности, но в къщи не се оставят пари. Той харчи неговите си, аз своите. Нямам достъп до сметките му, в къщи нямаме общи финанси. Преценява това което отделя за семейството до стотинка. Ще дам един пример, пазарувахме за децата, харесах някакъв шампоан на промоция, отговорът беше - нали си имаш парички, ще си го купиш. Ето дори вчера от Метро си купих дезодоранти, после му ги платих. Взе парите.
Не усещам никаква подкрепа в трудните моменти,които съм имала: кратък период на безработица и най вече когато съм била болна. Не говоря за настинки, а за наистина сериозни премеждия през които съм минала, с отговор" защо ревеш, нищо ти няма.."
Отличен баща иначе, сериозен. Не пуши, не пие, не бие))
Задавам си следните въпроси - за какво мога за разчитам на този мъж в бъдеще? Вероятно ще изгния някъде захвърлена стара, болна и мизерстваща.
Отношението му към мен рефлектира на самочувствието ми , в работата и навсякъде.. Мисля се за нищожество, боклук, някаква тъпачка...
Въпросът е , че не мога да събера смелост да го направя. Дори елементарни неща, от типа на ремонти и други мъжки дейности се чудя как ще посрещна.
Отскоро ме ухажва друг мъж, сериозен и умен. Но причината за развода и терзанията ми категорично не е той. Нито искам да се омъжвам отново, нито да живея заедно с друг.
Вероятно родителите ми ще ме осъдят. Те много държат да съм омъжена и го харесват защото: не пие, не ме бие и правел ремонти))Имам и огромно притеснения за децата - на 7 и 5 години са. Ще е стресиращо, трудно..
Въпросът ми е: Трудно ли се живее сама. Как се справяте??
Положението е следното:
Липса на всякаква комуникация, една две реплики на ден от сорта: как са децата, или нещо много наложително делово. Тотален игнор от негова страна, към мен като жена и като личност. Липсва елементарно общуване от типа на: Добро утро, здравей, как си. Вечер минава покрай мен, все едно съм мебел, без да поздрави. Контактуваме единствено с децата, аз с тях и той с тях. поставяла съм въпроса, нормално ли е това - отговорът е "не виждам проблем, стига си драматизирала"
Друга жена няма. Много интровертен характер, да не кажа чешит и темерут.
Финансово винаги съм работила. Той е с по-големи възможности, но в къщи не се оставят пари. Той харчи неговите си, аз своите. Нямам достъп до сметките му, в къщи нямаме общи финанси. Преценява това което отделя за семейството до стотинка. Ще дам един пример, пазарувахме за децата, харесах някакъв шампоан на промоция, отговорът беше - нали си имаш парички, ще си го купиш. Ето дори вчера от Метро си купих дезодоранти, после му ги платих. Взе парите.
Не усещам никаква подкрепа в трудните моменти,които съм имала: кратък период на безработица и най вече когато съм била болна. Не говоря за настинки, а за наистина сериозни премеждия през които съм минала, с отговор" защо ревеш, нищо ти няма.."
Отличен баща иначе, сериозен. Не пуши, не пие, не бие))
Задавам си следните въпроси - за какво мога за разчитам на този мъж в бъдеще? Вероятно ще изгния някъде захвърлена стара, болна и мизерстваща.
Отношението му към мен рефлектира на самочувствието ми , в работата и навсякъде.. Мисля се за нищожество, боклук, някаква тъпачка...
Въпросът е , че не мога да събера смелост да го направя. Дори елементарни неща, от типа на ремонти и други мъжки дейности се чудя как ще посрещна.
Отскоро ме ухажва друг мъж, сериозен и умен. Но причината за развода и терзанията ми категорично не е той. Нито искам да се омъжвам отново, нито да живея заедно с друг.
Вероятно родителите ми ще ме осъдят. Те много държат да съм омъжена и го харесват защото: не пие, не ме бие и правел ремонти))Имам и огромно притеснения за децата - на 7 и 5 години са. Ще е стресиращо, трудно..
Въпросът ми е: Трудно ли се живее сама. Как се справяте??
Ама той имаше много други минуси и почти нямаше плюсове. 
Помисли над това. В домът ти ще има смях и забавления с децата, защото малко или много такъв интровертен тип като мъжа ти изсмуква цялто веселие. Повечето такива хора не са лоши, отговорни са и на тях може да се разчита. Но мамицата му, живота е един и докато се обърнеш е минал. Нима си съгласна твоя така да протече? 
). Не всеки може да се справи сам с това. Ако имаше любовник, цел и бъдеща мечта да се събереш с някото или поне да те подкрепя би било по-лесно. 
