Не съм сигурна, че това е правилното място да пиша, защото това ми е първото влизане
Да се представя: аз съм сама и искам да имам детенце. Досега минах през 2 донорски инсеминации без каквито и да е стимулации - за съжаление - и двете неуспешни. Лекарката ми обясни, че след инсеминации жените се демотивират и отчайват и затова ми предложи следващата стъпка да е ин витро на спонтанен цикъл. От една страна, може би това е по-добрият вариант, тъй като няма да минавам пак през двуседмичното чакане и разочарование. От друга страна... си мисля, че не съм опитала всичко преди да се стигне до ин витро... Честно казано ме е страх... Зная каква е процедурата и горе-долу какви са стъпките, но не мога да спра да си мисля "дали фоликула ще е кух", дали ще е успешно оплождането, дали след това организма ми няма да отхвърли ембриона като чуждо тяло... Сигурно като четете ви се вижда смешно, но... просто ме е страх, че няма да се получи и че чакането и неуспеха ще ме сломят и няма да мога да остана позитивна, което, според лекарката, е едно от най-важните неща... Давам всичко от себе си да не мисля за тези неща и да си казвам, че ще стане, защото това е нещото, което най-много искам на тоя свят и нито времето, което минава, нито трудностите, ще повлияят на тази мечта, но... боже, толкова е трудно понякога, когато го вървиш сама този път...
Дали някоя от вас е правила ин витро на спонтанен цикъл? И ако не стане, след това какво следва? И ако и след няколко пак не стане, това значи ли, че никога няма да си имам детенце?...
Надявам се да не съм внесла негативизъм в темата и моля да ме извините...
Отново ви благодаря и стискам палци на всички...